РЕШЕНИЕ
гр. Варна,
......................2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГО, ІІ състав,
в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
Мл. съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ
при секретаря Галина
Славова, като разгледа докладваното от мл. съдия Пламен Танев въззивно гражданско дело № 887 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от А.С.Н., чрез адв. С.С., срещу решение № 4539, постановено на 02.12.2016 год. по гр.д. № 2539/2016 год. от Районен съд
– Варна, 9-ти състав, с
което е отхвърлен предявеният от А.С.Н. срещу С.П.К. отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е собственик на реална част от ПИ №10135.2515.1035 по КК от 2008г. на гр. Варна, м. ''Ален мак'', целият при
съседи ПИ №10135.2515.1033, ПИ №10135.2515.1034, ПИ
№10135.2515.1036 и ПИ №10135.2515.9574 (път), и с граници на частта ПИ
№10135.2515.1033, ПИ №10135.2515.1036, ПИ №10135.2515.9574 (път) и в останалата
си част, попадаща в ПИ №10135.2515.1035 по същата КК, очертана с кафяв контур и
щрих на скицата на вещото лице на л.50 от делото, която, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от решението, на осн. чл. 97 ГПК (отм.).
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно. Твърди се, че между изготвения доклад по реда на чл. 140 ГПК и
възпроизведените мотиви в решението няма съвпадение. Навежда се, че е било
недопустимо събирането на доказателства в производството пред районния съд,
направени след приключване на първото по делото открито съдебно заседание, тъй
като същите не са нововъзникнали и за тяхното приемане е била налице преклузия. Сочи се, че неправилно е прието, че извършената
замяна, описана в НА № 186/1970г. е произвела правното си действие, тъй като в
производството не са били представени протоколи от ТПС комисия, от които да се
установи, че замяна е извършена и че са спазени процедурите по ЗТПС. Навежда
се, че не е доказано, че имотът, даден в замяна, не е бил възстановен от
собственика, поради което и не може да се докаже дали самата замяна е произвела
правното си действие. Поддържа се, че има липса на идентичност между процесния имот и имота по НА № 186/1970г. Претендира се
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от С.П.К., като се твърди
неоснователност. Претендира се да бъде постановено решение, с което обжалваното
да бъде потвърдено.
Производството пред първоинстанционния
съд е
образувано след приключило производство за отмяна на съдебно решение по реда на
чл. 303 ГПК, с което Върховният касационен съд е отменил предходно влязло в
законна сила решение, постановено по гр.д. №9853 по описа за 2007г. на ВРС, в частта, касателно
ответника С.К. и е разпоредил връщане за ново разглеждане от друг състав само в
тази част.
С искова молба с правно основание чл.
97 ГПК (отм.) А.С.Н. претендира да бъде установено, че С.П.К. не е собственик на реална част от ПИ
№10135.2515.1035 по КК от 2008г. на гр. Варна, м. „Ален мак”, целият при съседи
ПИ №10135.2515.1033, ПИ №10135.2515.1034, ПИ №10135.2515.1036 и ПИ
№10135.2515.9574 (път), и с граници на
частта ПИ №10135.2515.1033, ПИ №10135.2515.1036, ПИ №10135.2515.9574 (път)
и в останалата си част попадаща в ПИ №10135.2515.1035 по същата КК, очертана с кафяв контур и щрих на
скицата на вещото лице на л.50 от делото, която, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от решението.
Твърди, че е призован наследник на С.Н.С..
С решение №764/03.01.2001г. на ПК – Варна, на С.Н.С. е признато правото на
възстановяване на нива с площ 6.170 дка. в м. Ален мак, която включва части от
девет имота по действащия тогава КП, включително такъв с № 1035. След този
момент и до настоящия такъв, заповед на кмета по пар.
4к ЗСПЗЗ не е издавана. Поради това счита, че на него е признато правото да
реституира собствеността върху цитирания поземлен имот. Твърди, че същевременно
в актуалния регистър на НИ в м. „Ален мак”, като собственик на процесния ПИ №1035 е вписан П. К. Т., въз основа на НА №186/06.02.1970г.
на нотариус при ВРС. Така записаните права на покойния Т., респективно на
наследниците му, оспорва изцяло, като в частност възразява срещу липсата на
предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост.
В срока по чл.131 ответникът оспорва
иска. Не оспорва, че в полза на наследниците на С.Н.С., сред които и ищецът, е
постановено реституционно решение на ПК от 2001г. Възразява срещу правното
действие на решението на ПК от 2001г., доколкото същото включва частите от
терени, които не са индивидуализирани, което препятства преценката за реалния
обем на признатите права. Възразява и, че процесният
имот не е идентичен (не попада) сред имотите – обект на решението на ПК от
2001г. В условията на евентуалност възразява, че е собственик на процесния терен, въз основа на договор за издръжка и
гледане от 11.01.1993г., по силата на който родителите му П. Т. и М. Т. му
прехвърлили собствеността върху имота срещу задължение за издръжка и гледане. Поддържа,
че техните права произтичат от валидно извършена замяна по ЗТПС (отм.) с
протокол на Комисията от 05.12.1974г. Навежда, че след влизането в сила на
замяната през 1975г., през 1979г. Т. изградили и сграда в имота, въз основа на
разрешение за строеж от 1978г. Поради това счита, че са налице предпоставките
на ППЗСПЗЗ за запазване действието на замяната. Възразява и, че е придобил
имота по давност, чрез владение, считано от 1975г. до предявяване на иска,
упражнявано постоянно и несмущавано, с намерение за своене,
към което присъединява и владението на праводателите
си.
От събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От решение № 764/03.01.2001г.
на ПК – Варна се установява, че в полза наследниците на С.Н.С. е признато
правото на възстановяване на собственост върху нива с площ 6.170 дка. в м. „Ален
мак”, която включва части от девет имота по действащия тогава КП, включително
такъв с №1035.
Безспорно
е и съдът приема за установено, че след цитираното решение и до настоящия
момент заповед на кмета по пар. 4к ЗСПЗЗ за признатите
за възстановяване имоти не е издавана.
Безспорно е и от удостоверението за
наследници се установява, че А.С.Н. е призован наследник на С.Н.С..
Установява се от регистър на имотите по
ПНИ, че за собственик на процесния НИ № 1035 в м. „Ален
мак” е вписан П. К. Т., въз основа на НА №186/1970г.
Видно от НА № 186/06.02.1970г., том 1,
н.д. № 409/1970г. в него е обективирана сделка, по
силата на която П. В. К. продава на П. К. Т. лозе от един декар в м. „Владислав
Варненчик”, при граници Т. и В. К., К. Б. Ч. и Р. Хр. Г.
От приложените удостоверения за
наследници се установява, че П. К. Т. е починал на 08.04.1995г. и е оставил за
наследници А. Г., М. Д., И. Г.в (спрямо тях постановеното решение по първоначално
образуваното дело е влязло в сила, като правата им са отречени) и актуалния
ответник С.П.К..
От разрешение за строеж №90/09.02.1978г. се
установява, че на П. К. Т. е позволено от Градски народен съвет – Варна изграждането
на дървена барака за сезонно ползване в м. „Манда гьолджук”. В разрешението границите на терена на Търпенов са описани като „П., Л., И.и път”.
От КНА №31/29.04.1989г., том 4, н.д.
№2042/1989г. се установява, че е признато правото на собственост на П. К. Т.
върху лозе с площ 800 кв.м. в м. „Дълъг рид”, при съседи П. Л., Л. К., .Д. П. и път, въз основа на замяна по ЗТПС. Установява
се, че отчужденият (замененият) имот е записан тъждествено с имота по НА
№186/06.02.1970г., том 1, н.д. №409/1970г., а именно - лозе от един декар в м. „Владислав
Варненчик”, при граници Т. и В. К., К. Ч. и Р. Г.. При съставянето на акта са били представни Протокола на ТПС комисията от 05.12.1974г. и
удостоверение от ОбНС – Варна за влизането в сила на
замяната от 27.01.1975г.
От писмо от 13.05.2016г. на Община Варна,
административният орган е видно, че към момента в архивите не се съхраняват
протокола на ТПС комисията от 05.12.1974г. и удостоверение от ОбНС – Варна за влизането в сила на замяната.
Установява се, че с обективираната
в НА №65/11.01.1993г., том 1, н.д. №145/1993г. сделка, П.К.Т.и съпругата му М.М.Т.са прехвърлили на сина им С.П.К. собствеността върху
притежавания от тях по ЗТПС имот, за който е издаден КНА №31/29.04.1989г., а
именно - лозе с площ 800кв.м. в м. Дълъг рид, при съседи Пенка Лалева, Любен
Костов, Димо Павлов и път, срещу задължение за пожизнена издръжка и гледане.
От
заключението по приобщената по настоящото дело първоначална СТЕ, се установява,
че не е налице идентичност между терена по НА №186/06.02.1970г. и процесния ПИ №1035 по Решението на ПК – Варна от
03.01.2001г. Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на
заключението данните по делото са недостатъчни да се направи извод за
идентичност на процесния ПИ №1035 по Решението на ПК
– Варна от 03.01.2001г. с терените по КНА №31/29.04.1989г. и по НА
№65/11.01.1993г. Не може да се направи и извод за идентичност между границите
на терена по разрешение за строеж от 1978г. (П., Л., И. и път) и границите на
имот №1035 по КП от 1987г. (Х. П., К. Л. Д., П. Л. Д. и И. Л. П.). От друга
страна в комбинираната скица към експертизата (л.50 от делото) с кафяв контур е
нанесена площта на припокриване между процесния ПИ
№10135.2515.1035 по КП от 2008г. на гр.Варна, м. Ален мак и имот №1035 по
Решението на ПК – Варна от 03.01.2001г. (която площ по – долу ще бъде
назовавана като „процесен имот”). Констатирано е още,
че в имот №1035 по КП от 1987г. (на П. Т.) е била отразена масивна жилищна
сграда, която при огледа на място е констатирана и от експерта, със
заключението, че е годна за сезонно или целогодишно ползване, със санитарен
възел (септична яма), водоснабдена, електрифицирана.
От заключението по приобщената
допълнителна СТЕ, се установява следното: 1/ С КНА от 1989г. (л.81) И. Л. е
призната за собственик на имот в процесната местност,
един от съседните на който е „П. Т.”; по КП от 1987г. И. Л. е собственик на ПИ
№1036, който несъмнено граничи с процесния ПИ №1035;
като съсед на имота по КНА №31/29.04.1989г. на П. Т. е записана П. Л.; 2/ ПИ №1033
по КП от 1987г., който несъмнено граничи с процесния
ПИ №1035, е записан на Х. П., един от съседните на който е „П. Т.”; 3/ К. Л. Д.
и П. Л. Д.към 1975г. са били собственици на имот, който граничи с „П. Т.”.
В о.с.з. вещото лице излага, че ако
посочените в тези титули за собственост на безспорно съседните ПИ №1034, ПИ
№1036 и ПИ №1033 - „П. Т.”, „Петър Търпинов” и „Петър
Търченов” – са едно и също лице, то между процесния ПИ №1035 и терените по КНА №31/29.04.1989г. и по
НА №65/11.01.1993г. ще бъде налице идентичност по местоположение, идентификатор
и три граници (и освен тях четвърта – път). С оглед липсата на три имена на
въпросния съсед и словесните разлики във фамилията му, вещото лице не може да
направи извод за идентичност.
От показанията на св. С. Б., се установява,
че свидетелят е придобил през 1984г. земя, ситуирана точно срещу имота на П. К.
Т. в м. „Дълъг рид” (Манда гьолджу)
(свидетелят посочва като свой имот №970, а като собствен на Т. имот №1035 по
скица на л.20 от к.гр.д. № 4115/2015г. на ВКС). Свидетелят заявява, че през
1987г. е получил строително разрешение и започнал да строи в своя имот, докато
в насрещния имот на Т. вече била построена постройка – масивна, водоснабдена,
електрифицирана и годна за живеене. Към този момент съседите на имота на Т.
свидетелят посочва така: „на север – имот №1033 на Х. П.”, на запад – „дядо Л.,
който, като почина, прехвърли на двамата си синове”, на юг – „П., която после
прехвърли на дъщеря си И.”. Д.П. нямал граница с имота на Т., а граничил с
граничния от север на Т. – Х. П.. Откакто се е нанесъл в своя имот, в който
живее и досега, свидетелят през годините е виждал само семейството на П. Т. да
живее, ползва и работи в мястото.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в съответния законовоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за допустимо.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 97 ГПК (отм).
Съгласно ТР № 8/27.11.2013г. на
ОСТГК на ВКС правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
В настоящото производството ищецът
черпи своя правен интерес от решение №764/03.01.2001г. на ПК – Варна, с което на наследниците
на С.Н.С. е признато правото на възстановяване на нива с площ 6.170 дка. в м. „Ален
мак”, която включва части от девет имота, включително такъв с №1035. От друга
страна няма спор, че А.С.Н. е призован наследник на С.Н.С., с оглед на което се
явява адресат на това решение и се ползва от него. Освен това се установи, че в
актуалния регистър на НИ в м. „Ален мак”, като собственик на процесния ПИ №1035 е вписан П. К. Т., въз основа на НА №186/06.02.1970г.
на нотариус при ВРС, който е наследодател на настоящия ответник С.П.К.. С оглед
на изложеното съдът намира, че е налице правен интерес от завеждане на
отрицателния установителен иск.
С оглед разпределението на
доказателствената тежест в текущия казус, следва да се обсъдят фактите,
твърдени от ответника, въз основа на които последният претендира собственост
върху процесния имот, а именно, дали са налице условията,
предвидени в чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, които уреждат, че когато
е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост,
правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната,
но при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена
при замяната, замяната остава в сила, като в този случай при възстановяване на
правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама
собственици.
По делото се установи, че процесният имот е придобит от П.К.Т.по замяна, извършена по
ЗТПС от ТПС комисия. Следователно въпросът, който е необходимо да бъде
изяснен, е дали върху имота има застрояване или същият е предмет на
разпоредителна сделка. Въз основа на събраните доказателства - разрешение за
строеж, издадено на 09.02.1978г. и свидетелски показания, които съдът намира за
обективни и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с
останалите доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло, приема,
че върху процесния имот е изградена сграда.
Свидетелят Б. посочва, че когато той е започнал да строи в своя имот, в имота
на Т. вече е била построена вилата му, която е с две тела – ниско и високо,
като ниското е с бетонна плоча, а другото е покрито с керемиди. Освен
изложеното и като допълнение, следва да се изложи, че в имот №1035 по КП от
1987г. (на Петър Търпенов) е била отразена масивна
жилищна сграда, която при огледа на място от вещото лице при изготвяне на СТЕ,
която съдът намира за обективно и компетентно дадена и като съответстваща на
останалите доказателства кредитира изцяло, е констатирана и от експерта със
заключението, че е годна за сезонно или целогодишно ползване, със санитарен
възел (септична яма), водоснабдена, електрифицирана. Следователно налице е застрояване
на имота.
С обективираната
в НА №65/11.01.1993г., том 1, н.д. №145/1993г. сделка, се установява, че П.К.Т.и
съпругата му М.М.Т.са прехвърлили на сина си С.П.К.
собствеността върху притежавания от тях по ЗТПС имот, за който е издаден КНА
№31/29.04.1989г., а именно - лозе с площ 800кв.м. в м. Дълъг рид, при съседи П.
Лалева, Л. К., Д. П. и път, срещу задължение за пожизнена издръжка и гледане. Следователно,
налице е и втората предпоставка, уредена в чл. 18з ППЗСПЗЗ, с оглед на което и
сделката за замяна по ЗТПС остава в сила.
Оплакването, че замяната по ЗТПС не
е произвела правното си действие, е неоснователно. Съобразно чл.131, ал.2 ЗТПС
(отм.), в редакция от 1973г., приложима за случая, замяната се извършва от
общинската комисия по ТПС и се одобрява от поземления съвет на Дирекцията за
земята, като действията на компетентите органи
подлежат на обективиране в нарочни протоколи. Тоест
за да се приеме за реализиран съставът на замяната е необходимо поне наличието
на протокола на ТПС – комисията и съпътстващите го актове за завършената
процедура. Съгласно писмо от 13.05.2016г. на Община Варна, към момента в архивите
й не се съхраняват протокола на ТПС комисията от 05.12.1974г. и удостоверение
от ОбНС – Варна за влизането в сила на замяната, но тези
документи са посочени като представени пред нотариус при съставяне на КНА
№31/29.04.1989г. С ТР №11/21.03.2013г. по тълк. д.
№11/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че макар КНА да не се ползва с материална
сила за принадлежността на правото на собственост, той безспорно има качеството
по чл.179 ГПК на официален удостоверителен документ, съставен от оправомощено
длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в
закона ред. Следователно КНА се ползва с материална доказателствена сила за
извършените пред и от нотариуса действия и изявления, включително за
представените пред него документи. Тази материална доказателствена сила действа
спрямо всички и може да бъде оборвана от оспорващата констатациите страна,
размествайки доказателствената тежест в процеса. След като в случая цитираните
протокол на ТПС комисията от 05.12.1974г. и презаверено удостоверение от ОбНС – Варна са били представени и съобразени при съставяне
на КНА при липса на каквито и да било доказателства за обратното, следва да се
приеме, че същите актове за имота на П. Т. са били издадени и влезли в сила. Те
свидетелстват за реализираната процедура по ЗТПС.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за липсата на идентичност между процесния имот и имота, обективиран
в НА №186 от 1976г. В мотивите си районният съд правилно е приел, че заключенията
на всички експертизи за неидентичност на спорния имот №1035 с имота по НА
№186/06.02.1970г., са достоверни и напълно обясними, защото този терен всъщност
е замененият, срещу който през 1974г.-1975г. Търпенов
е получил процесния имот, за който е издадено и
разрешение за строеж №90/09.02.1978г. и КНА №31/29.04.1989г.
Като допълнение, при съпоставяне
на съседните имоти (ПИ №1033, №1034 и №1036) по титули за собственост,
представени по делото, и записвания в разписните листи, вещото лице установи
несъмнено съвпадение с двама от тях - от запад Л. К. (дядо Л. (ПИ №1034) и от
юг П. Л. (П.), с правоприемник И.Л. (ПИ
№1036). и с път. Тоест, налице са три съвпадащи граници, което е достатъчно, за
да се приеме, че процесният имот е правилно
индивидуализиран и е полученият при замяната по реда на ЗТПС. (В тази насока Решение №429 от 28.10.2011 г. по гр. д. №
579/2010 г. на Върховен касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
задължителна за съда).
По изложените съображения и предвид
съвпадащите изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане в полза на
въззиваемия, следва да се присъдят сторените пред
настоящата инстанция разноски, които са в претендиран размер от 1100,00
лева. Съдът, предвид изричното възражение за прекомерност, намира, че претендираното възнаграждение е адекватно на фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия, затова и намира
възражението за неоснователно.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 4539, постановено на 02.12.2016 год. по гр.д. № 2539/2016 год., Районен съд – Варна, 9-ти състав.
ОСЪЖДА А.С.Н., ЕГН **********,
да заплати на С.П.К., ЕГН **********, сумата 1100,00 /хиляда и сто/лв., представляваща сторени разноски в настоящото
производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред Върховен
касационен съд – гр. София, на осн. чл. 280, ал. 2,
т.1 ГПК вр. чл. 283 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: