РЕШЕНИЕ
№ 4448
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110207335 по описа за 2024
година
Производство по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по повод жалба на С. Б. К., ЕГН: **********, чрез
пълномощник, срещу Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 3384зз-
435 от 11.05.2024 г., издадена от И. Д. – старши полицай при Отдел
„Специализирани полицейски сили“ при СДВР.
Според жалбоподателя, атакуваната заповед не е мотивирана, тъй
като не са посочени фактите, въз основа на които административния орган я е
издал. Изложени са подробни съображения в подкрепа на довода за
незаконосъобразност и направеното искане за отмяна на обжалваната заповед.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя се явява и поддържа жалбата , като моли в полза на страната да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен
договор за правна защита.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се
от юрк. Георгиева, която оспорва основателността на жалбата и моли за
1
потвърждаване на обжалваната заповед за задържане на лице. Представя
писмени бележки.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. №
33840зз-435 от 11.05.2024 г., издадена от И. Д. – старши полицай при Отдел
„Специализирани полицейски сили“ в СДВР, жалбоподателят С. Б. К., ЕГН:
**********, е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, като в заповедта, в графа „фактически и правни основания за издаване
на заповедта“ е посочено единствено „чл. 343б, ал. 1 НК“.
При това съдържание на заповедта, настоящият съдебен състав
приема, че не е необходимо да извършва по-нататъшна проверка за
законосъобразност на заповедта, тъй като е очевидно, че същата не отговаря
на базисно изискване на закона към нейното съдържание.
Съгласно чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР освен правното основание за
задържане, като задължителен елемент от съдържанието на заповедта, са и
фактическите предпоставки за задържането. Това означава в заповедта,
макар и в кратък вид, да са изложени мотиви и фактически обстоятелства,
поради които е било предприето задържането на дадено лице. В конкретния
случай, видно от заповедта за задържане е, че в същата е посочено като
правно основание „чл. 343б, ал. 1 НК“, но липсва фактическа обосновка на
предприетата намеса в правната сфера на жалбоподателя. При това
положение, не само че не е съобразено законовото изискване за мотивировка
на заповедта за задържане, но и настоящият съдебен състав се оказва поставен
в невъзможност да осъществи проверка по същество, относно наличието на
обстоятелствата, поради които органите на МВР са предприели задържане
спрямо С. К.. Видно от материалите по делото е, че на С. К. е връчен
формуляр (декларация), съдържащ описание на правата на задържаното лице,
както и че по отношение на същия е осъществен обиск, като при
освобождаване на К. на 12.05.2024 г. в 10:59 часа, иззетите при обиска лични
2
вещи са му били върнати. Установява се също, че С. К. е получил копие от
заповедта за задържане, но не се установявано каквито и да е доказателства за
това, на жалбоподателя да е бил връчен друг документ, съдържащ
информация относно фактическите предпоставки за неговото задържане. При
това положение следва категоричният извод, че правото на защита на
жалбоподателя е било ограничено, тъй като задържаният не е бил запознат с
фактическите основания за неговото задържане, респ. при това положение
заповедта за задържане е незаконосъобразна. По тези мотиви съдът приема, че
е налице основание за отмяна на обжалваната заповед. Ето защо жалбата е
основателна, с оглед на което в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски, за присъждането на които е направено
своевременно искане. Видно от доказателствата по делото е, че
жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на сумата от 10,00 лева,
както и че по отношение на него е оказана правна помощ, за което е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600,00 лева. При това
положение в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 600,00
/шестотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, за заплащане на която следва да бъде осъдено МВР. В полза
на жалбоподателя следва да се присъди и сумата от 10,00 /десет/ лева,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, за
присъждането на която следва да бъдат осъдени МВР.
По тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. 72, ал. 4 ЗМВР
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 3384зз-
435 от 11.05.2024 г., издадена от И. Д. – старши полицай при Отдел
„Специализирани полицейски сили“ в СДВР, с която С. Б. К., ЕГН:
********** е бил задържан за 24 часа.
ОСЪЖДА МВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на С.
Б. К., ЕГН: **********, сумата от 10,00 /десет/ лева, представляваща
направени във връзка с производството по делото разноски за държавна такса.
3
ОСЪЖДА МВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на С.
Б. К., ЕГН: **********, сумата от 600,00 /шестотин/ лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4