№ 80
гр. Русе, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520104409 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 пр. 3 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н. Н. С. против „Ремонти Русе“ ЕООД, в
която се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот в гр. Русе, по ул.
***********, представляващ дворно място и построени в него сгради. След
закупуване на имота установила, че за същия няма самостоятелен водомер,
поради която причина през 2018г. решила да предприеме необходимите
действия за поставяне на самостоятелен водомер. За тази цел упълномощила
свой представител – адвокат, който придвижил необходимите документи пред
„В и К“ ООД гр. Русе. След изготвяне на необходимите инвестиционни
проекти, за тяхното изпълнение ищцата се обърнала към управителя на
ответното дружество С. Б., който посетил въпросното място и след уговорка
да му бъде предоставена заповед за временна организация на движението от
Сектор „Пътна полиция“ обещал, че ще изпълни необходимите строително-
монтажни работи. На 27.05.2019г. между страните бил сключен договор за
строителство и изграждане на водопроводни отклонения по ул.
***********А. Дължимата цена за предстоящите да се извършат строително-
монтажни работи била уговорена на 4560лв., от която 3192лв., или 70% от
нея била авансово заплатена от ищцата. Със Заповед от 19.06.2019г.,
1
управителят на ответното дружество бил назначен за технически ръководител
на обекта. Започнало разкопаване в двора на ищцата, с ширина около 60 см.
и дължина от 3 – 4 метра, но била преустановена работата, тъй като било
изискано от С. Б. разрешение за строеж, издадено на база на изготвените
проекти. Такова му било предоставено на 19.07.2019г., но действия по
осъществяване на проекта не били предприети, като С. Б. дори преустановил
да отговаря на телефонните обаждания на ищцата и адвоката й. Едва на
20.08.2019г. успели да се свържат с него по мобилният му телефон, в който
разговор той им заявил, че не може да изпълни договора, тъй като не
разполага с необходимата техника и същевременно дружеството му не е
вписано в Камарата на строителите и нямал издадено разрешение за вписване
в Централен професионален регистър на строителя за изпълнение на
съответни категории проекти, т.е. той бил в невъзможност да извърши
строително-монтажните работи, предмет на договора. Това било обяснено от
него и лично на ищцата. Поради тази причина тя поискала той да й
възстанови платеното капаро по договора, но той й обещал, че до 01-ви
септември ще осигури необходимата техника, както и дружество, което да
притежава правоспособност да изпълни строежа. След като не направил това,
в края на месец септември С. Б. върнал всички документи и заявил
окончателно, че не може да изпълни договора и се отказвал от него. Обещал,
че в най-кратки срокове ще върне заплатеното капаро, но това не бил
направил до настоящия момент.
Поради това ищцата сключила договор с „Дар-80“ ООД, което
дружество изпълнило строително-монтажните работи, за което представя и
документи.
Предвид изложеното се моли ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищцата сумата от 3192лв., която е получена във връзка с прекратен
договор за строително-монтажни работи, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
дължимата сума. Претендира се присъждане и на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество не е депозирало
отговор по предявеният иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
2
за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2019г. между Н. Н. С. като възложител и „Ремонти Русе“
ЕООД представлявано от управителя С. Б. като изпълнител е сключен
договор, по силата на който дружеството е поело задължението да извърши на
свой риск и за своя сметка строително-ремонтни работи, уговорени в
приложение към договора, срещу заплащане от страна на възложителя на
сумата от 4560лв., от която 70 % авансово при сключване на договора, а
остатъка при завършване на работата.
За получената авансова сума по договора, ответното дружество е
издало две фактури и два фискални бона от 19.06.2019г. и 01.07.2019г. на
стойност съответно от 1200лв. и 1992лв.
Със заповед ***/19.06.2019г. ответното дружество е назначило
управителя си С. Б. да упражнява техническо ръководство на обект в гр. Русе,
ул. „Димитър Басарбовски“ ***А, във връзка с изпълнение на договор за
строителство между дружеството и Н. Н..
Представен е утвърден от Община Русе инвестиционен проект с
възложител Н. Н. С. с обект Водопроводно отклонение за ПИ *** в гр. Русе,
ул. „**** ***А, част ВОБД, както и разрешение за строеж V-та категория от
01.08.2019г. във връзка с утвърдения инвестиционен проект.
На 13.09.2019г. между Н. Н. С. като възложител (инвеститор) и „ДАР-
80“ ООД като изпълнител е сключен договор за извършване на строително-
монтажни работи необходими за осъществяване на утвърдения
инвестиционен проект на възложителя и описани в оферта към договора.
Няма спор по делото, че по втория договор, поетите от изпълнителя
задължения са изпълнени, съответно уговорените СМР са извършени.
Свидетелката Д.Ж.Ж. установява, че в качеството си на адвокат била
упълномощена от ищцата да изготви и придвижи необходимите документи
във връзка с осигуряване на самостоятелен водомер за притежаван от нея
имот в гр. Русе по ул. „****. След като били осигурени всички необходими
документи била направена връзка с ответното дружество, като на управителя
му С. Б. били представени наличните документи. Той заявил, че разполага с
възможност и техника да изпълни необходимите СМР и определил
дължимата за тях цена. На два пъти му била платена авансово сума. След
няколко дни се оказало, че е необходимо и разрешение за строеж, с каквото
свидетелката се снабдила и го предала на ответника. Тъй като строежът бил
3
V-та категория, С. Б. заявил, че не разполага с необходимата категория и
техника да го изпълни, не бил регистриран в Камарата на строителите, но
обещал, че ще намери подходящ изпълнител. Времето минавало, но
изпълнение не последвало, като управителят на ответното дружество
престанал да си вдига и телефона. След като отново успели да се свържат с
него той казал, че не може да извърши работата, посъветвал ги да намерят
друга фирма с лиценз и обещал да върне получените авансово пари, но
въпреки това не ги бил върнал на ищцата. Последната сключила договор с
друга фирма, която изпълнила необходимите СМР.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 55, ал.1 пр.3 ЗЗД, полученото на отпаднало основание
следва да бъде върнато. По делото няма спор, че между страните е сключен
договор за извършване на СМР, по силата на който ищцата е заплатила
авансово на ответното дружество сумата от 3192лв. Няма спор, че поетите от
ответното дружество задължения не са изпълнени, както и че
представляващия го е направил „отказ“ от договора, т.е. изявление за
неговото прекратяване. Налице е и обективна невъзможност за ответното
дружество за изпълнение на процесния договор, поради липсата на
съответната правоспособност за изпълниш СМР. Поради това получената
авансово сума за изпълнение на договора подлежи на връщане.
С молба от 11.01.2023г., управителят на ответното дружество е оспорил
основателността на предявения иск и е заявил, че „оспорва всички
представени с исковата молба доказателства и всички наведени твърдения“.
Тази молба е депозирана след изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на
исковата молба, когато вече е преклудирана възможността за оспорване на
приложените към исковата молба писмени доказателства, както и за
навеждане на възражения, които ответникът е можел да направи в
едномесечния срок за отговор. Поради тази причина съдът приема, че
представените по делото доказателства установяват безспорно изложената в
исковата молба фактическа обстановка и обосновават основателност на
исковата претенция, още повече, че ответникът не е направил нито едно
конкретно възражение и не е представил доказателства, които да
опровергават горния извод и да обосновават неоснователност на предявения
иск.
4
По изложените съображения предявеният осъдителен иск за сумата от
3192лв. следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора в тежест на ответното дружество следва да се
възложат направените от ищцата разноски за настоящото производство в
размер на 127,68лв. заплатена държавна такса.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ремонти Русе“ ЕООД, ЕИК205394490 със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „С. Караджа“ №10, представлявано от
управителя С. Б. да заплати на Н. Н. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул.
„**** ***А сумата от 3192лв., представляваща получена авансово сума по
прекратен договор за извършване на строително-монтажни работи, за която
сума са издадени фактури от 19.06.2019г. и 01.07.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 22.08.2022г. до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА „Ремонти Русе“ ЕООД, ЕИК205394490 със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „С. Караджа“ №10, представлявано от
управителя С. Б. да заплати на Н. Н. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул.
„**** ***А сумата от 127,68лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5