Решение по дело №2810/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                            25.11.2019 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на единадесети ноември                                      две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Г. Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2810 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150 СК.

Образувано е по искова молба на Г.Е.Б., действащ със съгласието на своята майка и законен представител М.Д.Б., срещу Е.Д.Б., с която се претендира изменение на присъдената по гр. д. № 1319/2016 г. по описа на Районен съд - Велико Търново издръжка за детето, като същата бъде увеличена от 105.00 на 250.00 лева.

В молбата се твърди, че с решение по гр. д. № 1319/2016 г. на Районен съд – Велико Търново е прекратен сключеният между М.Д.Б. и Е.Д.Б. граждански брак, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за сина си. Заявява се, че от постановяване на посоченото решение е настъпило изменение на обстоятелства, обуславящо изменение в размера на определената издръжка – повишение в цените на стоките и услугите, увеличение в размера на минималната работна заплата за страната, респ. в минималния размер дължимата издръжка за едно дете, увеличение на разходите за ищеца, както и че от 21.7.2017 г. майката се грижи и за друго свое ненавършило пълнолетие дете.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който претенцията се оспорва по основание и размер. Заявява се, че не са ангажирани доказателства за това ищецът да има увеличени или особени нужди, както и такова ответникът да има по-големи финансови възможности и материално състояние. Моли се за отхвърляне на иска, а евентуално – за определяне на издръжката в законоустановения размер от 140.00 лева. 

В открито съдебно заседание ищецът, заедно със своята майка и законен представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.

Процесуалният представител на ответника заявява, че претенцията е частично основателна, доколкото е увеличен размерът на минималната издръжка, като моли за отхвърляне на иска за разликата над сумата от 140.00 лева. Счита, че в хода на производството ищцовата страна не е доказала наличието на особени нужди на детето, които да обосновават изменение на издръжката в претендирания размер. 

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът Е.Д.Б. е баща на непълнолетния Г.Е.Б..

От приложения заверен препис от решението по гр. д. № 1319/2016 г. на Районен съд – Велико Търново става ясно, че родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 105.00 лева.

От останалите писмени доказателства се установява, че понастоящем Г.Е.Б. е ученик в XI-ти клас в Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон”, гр. Велико Търново.

Според данните в изготвения социален доклад основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, като Г. и неговата майка живеят в жилище, собственост на последната, находящо се в гр. Велико Търново. Пред социалния работник непълнолетният е заявил, че понастоящем не посещава извънкласни форми на обучение, че поддържа контакти с баща си посредством гостувания през почивните дни и разговори по телефона, както и че последният при нужда винаги му предоставя парични средства и му купува дрехи. В доклада е посочено, че по данни от личния лекар на детето и от неговите родители Г.Б. няма здравословни проблеми и хронични заболявания. Според изложеното от родителите пред социалния работник, брутното трудово възнаграждение на майката е в размер на 2 900.00 лева, а това на бащата 1 200.00 лева месечно.

Изложените от родителите твърдения по повод получаваните от тях трудови възнаграждения кореспондират с изисканата от ТД на НАП – Велико Търново информация за техните трудови договори и за получаваните възнаграждения по същите.

От представената от Служба по вписвания – Велико Търново справка се установява, че през 2019 г. майката на Г.Б. е закупила апартамент, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Народни будители” № 17, а бащата притежава около 8 дка земи в землището на с. Петко Каравелово.

По данни от представените справки от ОД на МВР – Велико Търново, Сектор „Пътна полиция” майката М.Б. е собственик на лек автомобил „Ауди А4” с дата на първа регистрация 2013 г., а бащата е собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с дата на първа регистрация 1997 г. и на ремарке за същия, както и на дерегистриран лек автомобил „Опел Кадет” с дата на първа регистрация 1996 г.  

От представените писмени доказателства се установява, че от 26.9.2019 г. майката изплаща банков потребителски кредит в размер на 50 000.00 лева при месечна вноска от 2 186.73 лева със срок на погасяване до 17.8.2021 г., а бащата изплаща банков потребителски кредит с остатък по главницата към 14.10.2019 г. в размер на 10 667.40 лева при месечна вноска от 178.25 лева, банков потребителски кредит с остатък по главницата към 14.10.2019 г. в размер на 4 671.03 лева при месечна вноска от 77.15 лева, както и кредит от ВСК при ОД на МВР – Велико Търново в размер на 6 000.00 лева при вноска от 187.00 лева. 

От показанията на св. Румен Иванов става ясно, че ответникът живее на квартира в гр. Велико Търново, ул. „Мария Габровска” № 4Д, за която понастоящем заплаща месечен наем от 180.00 лева. 

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за доказан по основание.

Съгласно чл. 150 СК, изменение на предходно определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.

От постановяване на решението по гр. д. № 1319/2016 г. на Районен съд – Велико Търново до настоящия момент са изминали повече от три години, през който с нарастване възрастта на детето са се увеличили и неговите нужди. Понастоящем Г. е ученик в XI-ти клас в професионална гимназия, което обстоятелство неминуемо води до нарастване нуждата му от средства предвид необходимостта от закупуване на учебни пособия и помагала, облекло и пр. В този ред на мисли, при доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно дете, с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като от 105.00 лева към 2016 г., минималният размер на издръжката понастоящем е 140.00 лева, т.е. налице е увеличение, което сочи на изменение обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката. С изключение на изминалия период от време от постановяване на решението по гр. д. № 1319/2016 г. на Районен съд – Велико Търново, през който с нарастване възрастта на детето по естествен начин са се увеличили и неговите нужди, по делото не бяха ангажирани доказателства за настъпили някакви съществени промени в нуждите на Г.Б. и във възможностите на родителите. От изложеното в социалния доклад и от споделеното от непълнолетния в съдебно заседание става ясно, че извънкласните занимания на Г.Б. са свързани основно с посещаваната от него компютърна зала, таксата за която заплаща бащата. Данни за други извънкласни занимания на детето, които да са свързани с отделянето на по-значителни парични суми, липсват по делото. От своя страна, родителите работят по същите трудови правоотношения и по делото няма данни за промяна (още по-малко за съществена) в размера на получаваните от тях възнаграждения от 2016 г. насетне. Като промяна в обстоятелствата относно възможностите на родителите следва да се разглеждат основно изтеглените от същите потребителски кредити, вноските за погасяването на които следва да заплащат занапред.  

В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 560.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 140.00 лева за едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот в страната.

При преценка възможността на всеки родител да осигурява издръжка за детето съдът преценя реализираните от тях доходи и имущество. В този ред на мисли, родителите са лица в активна трудоспособна възраст, които полагат труд, като майката реализира доходи от същия в размер близо три пъти над средната работна заплата за Област Велико Търново, а бащата - в размер малко над средната работна заплата за Област Велико Търново, съгласно официалната статистика на Националния статистически институт. Тук следва да бъде съобразено обстоятелството, че майката е жилищно устроена, като през 2019 г. същата е закупила апартамент в гр. Велико Търново, а бащата заплаща месечен наем за ползването от него жилище. Действително, за закупеното от майката жилище същата заплаща вноска по изтеглен от нея банков кредит в размер на 2 186.73 лева месечно. В случая обаче не може да не се отчете, че майката сама се е поставила в положение да заплаща погасителна вноска в такъв висок размер, като по делото няма ангажирани твърдения (и доказателства) същата да е била принудена да избере представения по делото погасителен план, поради което съдът приема, че това е нейно лично решение. В този ред на мисли, съдът намира, че при отглеждане на своите деца майката очевидно не разчита единствено на получаваното от нея трудово възнаграждение, имайки в предвид, че сама е избрала да отделя по-голямата част от същото за погасяване изтегления кредит, респ. това обстоятелство следва да се има в предвид при съобразяване възможностите й да отделя средства за издръжката на сина си. На следващо място, от представените доказателства е видно, че майката полага грижи за друго свое детето, а ответникът няма други деца, които да издържа, но при отчитане възможностите на последния да дава издръжка за сина си следва да се отчете необходимостта да от заплащане на вноските по изтеглените от него кредити. Не следва да се оставя без внимание и обстоятелството, че според изложеното от майката и от детето пред социалните работници и пред съда бащата се включва при посрещане на разходите за сина си, като му предоставя средства за закупуване на месечна карта за посещавания от детето интернет клуб, заплаща месечната сметка за ползвания от него телефон и при нужда предоставя на сина си различни дребни суми. Не без значение е и фактът, че ответникът е поделил с майката разходите по закупуването на нов матрак за сина им, че същият е предоставял различни суми за закупуване на нов телефон на детето и за пътуването на последното в чужбина. Разбора се, последните обстоятелства следва да се разглеждат по-скоро от гледа точка моралния ангажимент на един родител към своето дете, но същите несъмнено свидетелстват за ангажираността на бащата към потребностите на детето.

Горното дава основание на съда да приеме, че ответникът следва да заплаща издръжка за детето в размер на 160.00 лева месечно, съобразявайки, от една страна, че майката е пряко ангажирана с ежедневните грижи за сина си, което безспорно е свързано с допълнителни ежедневни разходи, а от друга, получаваното от бащата трудово възнаграждение и разходите, които последният има във връзка с погасяваните от него кредити и заплащания наем на жилището, което ползва.

По разноските:

С оглед извода за частична неоснователност на иска ответникът има право на част от направените разноски за адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 186.21 лева. Ищецът също има правно на разноски, но по делото няма данни за извършването на такива.

Ответникът следва да заплати и държавна такса от 79.20 лева върху размера на присъденото увеличение на издръжката.

Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд

 

                                                  Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 1319/2016 г. по описа на Районен съд - Велико Търново месечна издръжка за Г.Е.Б., ЕГН ********** от 105.00 на 160.00 лева, като:

ОСЪЖДА Е.Д.Б., ЕГН ********** да заплаща на Г.Е.Б., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от подаване на исковата молба – 17.9.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от 250.00 лева.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за увеличение на издръжката е уважен.

ОСЪЖДА Г.Е.Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майката и законен представител М.Д.Б., ЕГН **********, да заплати на Е.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 186.21 (сто осемдесет и шест лева и двадесет и една ст.) лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Е.Д.Б., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 79.20 (седемдесет и девет лева и двадесет ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от постановяването му.

                                        

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: