Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    2169           Година  2016, 15.11.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 27.09.2016 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. КОМСАЛОВА

 

Секретар: Т.К.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Т. КОМСАЛОВА адм. дело номер 775 по описа за 2016 година и като обсъди:

 

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Д.С.М. с ЕГН ********** *** и Ц.С.Г. с ЕГН ********** ***, против Заповед № 18-1560 от 25.02.2016 г. на На­чалник Служба Ге­о­де­зия, кар­тография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив към Аген­ци­ята по геодезия, кар­то­графия и кадастър (АГКК), с която е одобрено изменението в Кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на гр. Карлово, одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр. София, при което се отстранява непълнота и грешка при отразяване на границите на УПИ VІІ, кв. 15а с идентификатор 36498.504.2511, състоящо се в: нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с ид. 36498.504.37; ПИ с ид. № 36498.504.38; сгради с ид. № 36498.504.37.1; 36498.504.37.2; 36498.504.37.3; 36498.504.37.4; промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид. № 36498.504.341.1; № 36498.504.2510 и № 36498.504.9560; заличени обекти от КККР: ПИ с ид. № 36498.504.2511; ПИ с ид. № 36498.504.2559; сгради с ид. № 36498.504.2511.1; 36498.504.2511.2; 36498.504.2511.3; 36498.504.2511.4, съгласно приложената скица-проект за това изменение.

В жалбата се зас­тъпва единствено становище, че така постановеният акт е неправилен и незаконосъобразен. Допълнително в съдебно заседание и в приложената по делото писмена защита, процесуалният представител на жалбоподателките адв. Н. заявява, че нанасянето на имота на “**” ООД ще засегне имота на доверителките й, поради което се оспорва цялата заповед. Оспорва се също така и собствеността на “**” ООД в УПИ VІІ-комунални услуги, както и в ПИ с ид. № 36498.504.2511. Настоява се за отмяна на административния акт и присъждане на сторените в процеса разноски.

Ответникът – Началник СГКК – гр. Пловдив, не се явява, не се представ­ля­ва и не изразява становище по жалбата. В придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда, се претендира присъждане на съдебни разноски и е направено възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателките адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна – “**” ООД оспорва жалбата и моли да бъде оставена в сила оспорваната заповед. Претендира присъждане на сторе­ните по делото разноски за адвокатско възнаграждение и вещо лице.

Заинтересованата страна “**” АД не се представлява в процеса и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Община Карлово, моли да се остави в сила об­жалваната заповед. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Според приетата по делото административна преписка, оспореният адми­ни­ст­ра­ти­вен акт е връчен на Ц.С.Г. на 29.02.2016 г., а на Д.С.М. на 10.03.2016 г., като в този сми­съл жалбата им, подаде­на чрез СГКК - Пловдив на 11.03.2016 г., следва да се при­е­ме, че е депозирана в рамките на за­ко­но­ус­тановения срок.

Относно наличието на правен интерес, следва да бъде съобразено следно­то:

В Кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. Карлово /л. 82/ като носител на правото на собственост на 1500/10309 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 36498.504.2510 са записани наследниците на С.П.К., каквито в случая се явяват Ц.С.Г. и Д.С.М.. Като титул за собственост е посочен НА № 122/14.05.2004 г., том 3, рег. № 1112, дело 586 /л. 63/.

Процесната заповед обаче, касае границите на УПИ VІІ, кв. 15а с идентифи­катор № 36498.504.2511, с ПИ с ид. № 36498.504.341.1, № 36498.504.2510 и № 36498.504.9560, както и заличаването на ПИ с ид. 36498.504.2511 и № 36498.504. 2559, съответно нанасянето на нови обекти в ПИ с ид. № 36498.504.37 и № 36498. 504.38. Ето защо, по отношение на нанесените нови обекти в КККР: ПИ с ид. 36498.504.37, извън общата му граница с ПИ с идентификатор № 36498.504.2510; ПИ с ид. № 36498.504.38; сгради с ид. № 36498.504.37.1; 36498.504.37.2; 36498. 504.37.3; 36498.504.37.4; променени граници на съществуващи обекти в КККР: ПИ с ид. № 36498.504.341.1; № 36498.504.9560 и заличени обекти от КККР: ПИ с ид. № 36498.504.2511; ПИ с ид. № 36498.504.2559; сгради с ид. № 36498.504.2511.1; 36498.504.2511.2; 36498.504.2511.3; 36498.504.2511.4, съгласно приложената ски­ца-проект за това изменение, жалбоподателките не са пряко и непосредствено за­сегнати от оспорваната заповед и не се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Кръгът на лицата, които имат право да оспорят запо­ведта със съдържание като процесната, се определя към момента на издаване на административния акт - чл. 142, ал. 1 от АПК и това са само онези лица, по отно­шение на които актът нарушава техни права или законни интереси. Има се пред­вид тези права и интереси, които са законно признати и които са отразени в прав­на норма. В случая, това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, както и органи, на които със специален закон е въз­ложено опазване и контрол на защитените територии. От доказателст­вата по де­лото е видно, че към посочената дата Ц.С.Г. и Д.С.М. досежно посочените по-горе имоти не са сред тези лица, т.е. не притежават право на собственост или друго вещно право. Правният инте­рес от оспорване е ограничен единствено до имотите от обхвата на кадастъра, за­сегнати от изменението му и по отношение на които страната е носител на вещни права. Правото на обжалване не е неограничено, а се обуславя от наличие на пряк и не­посредствен правен интерес. В конкретния случай, заповедта, в тази й част не за­сяга пряко и непосредствено интереси на жалбоподателките и не създа­ва задъл­жения за тях, ето защо същите не са заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ЗКИР, тъй като нито са собственици, нито са носители на други вещни права върху посочените по-горе имоти. Поради тази причина жалбата в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено.

В останалата част, като подадена в законоустановения срок и от заинтере­су­ва­ни лица, съответно при наличието на правен интерес, жалбата се явява ДО­ПУС­ТИ­МА.

Разгледана по същество обаче същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Преди всичко тук следва да се посочи, че съобразно императивната раз­по­ред­ба на чл. 168 от АПК при разрешаването на правния спор, с който е сезиран, съ­дът не е ограничен да обсъжда единствено и само основанията, посочени от ос­пор­ващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да про­вери законосъобразността на оспорения административен акт на всички ос­но­ва­ния по чл.146 от АПК.

Според чл. 51, ал.1 от ЗКИР, действащ към момента на постановяване на административния акт, “Кадастралната карта и кадастралните регистри се под­държат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане­то в сила на кадаст­ралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки.” Като според чл. 51, ал.2 от ЗКИР “Измененията в кадастралната карта и кадастралните регист­ри по ал.1 се извършват от службата по геодезия, картогра­фия и кадастър по мес­тонахождение на имота.” Като правно основание за издаване на оспорения инди­видуален админист­ративен акт е посочена нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, спо­ред която “Изменения­та в кадастралната карта и кадастралните регистри на нед­вижимите имоти при от­страняване на непълнота или грешка се одобряват със за­повед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по мес­тонахождение на имота.” Процесната заповед е издадена именно от овластения по силата на закона административен орган – Началника на СГКК – гр. Пловдив.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр. 96 от 12.12.2011 г., с която са одобрени КК и КР за землището на град Карлово, като липсват доказателства за наличието на неприключило съдебно оспорване на за­по­ведта относно процесните два имота.

Каза се, посоченото правно основание е такова по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, т.е. прието е, че в случая се налага изменение на одобрените КК и КР на гр. Карлово по отношение на границата между посочените имоти, поради наличието на не­пъл­нота и грешка в същите. Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР “Измененията в ка­дастралната карта и ка­дастралните регистри се извършват по заявление от соб­ственик, друго лице, кога­то това е предвидено в закон, или въз основа на слу­жебно постъпила информа­ция от ведомство или община.”

В случая, началникът на СГКК - Пловдив е бил сезиран от страна на заинте­ре­суваното лице – “**” ООД със Заявление с Вх.№ 01-345267 от 25.11. 2015 г. /л.17/ за нанасяне на нови обекти, заличаване на обекти и коригиране на границите между ПИ с идентификатор №№ 36498.504.2511 и ПИ с ид. № 36498. 504.341.1, № 36498.504.2510 и № 36498.504.9560 и данните за площта на същите, съгласно приложената скица-проект за това изменение. Към заявлението са били приложени изискуеми­те документи, съг­лас­но разпоредбата на чл. 58 от Наредба №3 за съдържанието, съз­даването и под­държането на кадастралната карта и ка­дастралните регистри (Наредба №3).

След постъпване на заявлението, от ответника са изготвени на основание чл. 26, ал. 1 от АПК Уведомления изх. № 01-345267/13.01.2016 г. до Община Кар­ло­во, Д.С. М., Ц.С.*** АД, съобразно които заинтересованите лица са уведомени за започване на админи­стративното производство и им е предоставен 7-дневен срок от полу­чаването на писмото да се запознаят с документите по преписката и да изразят становище /л. 75 и сл./ В тази връзка на 20.01.2016 г. е входирано Въз­ражение от “**” АД, с което на практика се иска нанасяне на тупикова улица. На 22.01.2016 г. е входирано Становище от Д.С.М. и Ц.С.Г., с което изразяват несъгласие с исканото изменение, като посочват, че е налице висящ спор.

Във връзка с подадените възражения от страна на “**” ООД е вхо­дирано становище на 11.02.2016 г., в което се заявява, че възражението на “До­мостроител – Карлово” АД касае имот, напълно различен от заявените в проекта за изменение, а това на Д.М. и Ц.Г. е неоснователно, с ог­лед на това, че материалноправният спор е решен и са  цитирани в тази връзка влезли в сила решения на КРС.

Впоследствие е издадена и оспорената пред съда Заповед.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. По смисъла на разпоредбата задължителна материалноправна предпоставка за одобряването на кадастрално изменение при условията и по реда на чл. 54 от ЗКИР е наличието на непълнота или грешка, което предвид даденото с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР легално дефи­ниране на понятието означава, че трябва да е налице несъответствие в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и регистър по чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗКИР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на картата и регистъра. Съгласно чл. 2, ал. 3 в кадастралната карта се нанасят и в кадастралните регистри се записват данни за местоположението, границите и раз­мерите на недвижимите имоти на територията на страната, данни за правото на собственост и за ограничените вещни права върху тях и данни за държавните гра­ници, границите на административнотериториалните единици, землищните грани­ци и границите на територии с еднакво трайно предназначение.

В случая, от събраните по делото доказателства и от приетото заключение по СТЕ, без заявени резерви от страните, става ясно, че границите на ПИ с ид. 36498.504.2511 по КК и на УПИ VІІ-комунални услуги, не съвпадат. Като цяло УПИ VІІ-комунални услуги по регулацията в РП от 1966 г. и очертанията на имот № 2597, за който УПИ е отреден, имат 4 прави ограждащи линии, представляващи негови граници и по тях няма чупки, докато в КК тези граници са различни – на­чупени по изградени през годините огради и сгради, които през 2011 г. са заснети като заварени материализирани обекти. Това именно е дало основание за нанася­нето им в картата, като образуваният имот се различава като очертание и площ от предхождащите го кадастрални планове и регулационен план.Тези грешки в КК са отстранени в проекта за нейното изменение и с обжалваната заповед се възста­новява както несъответствието в границите на имота, така и несъответствието в площите, т.е., привеждат се в съответствие данните по КККР с данните по нотари­алния акт, с който “**” ООД се легитимира като собственик на УПИ VІІ-ко­мунални услуги, кв.15а по плана на гр. Карлово.

Наличието на констатираната непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР е предпоставка за одобряване на кадастралното изменение при условията и по реда на чл. 54 от ЗКИР с цел отстраняването й и съобразяването на кадастралните данни с действителното положение на имотите, каквото са има­ли още при одобряването на картата и регистъра. Предвид определените с чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК обективни и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения, съдът намира, че в случая не е на­лице предвидената с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР отрицателна материалноправна пред­поставка, представляваща пречка за одобряване на изменението в кадастъра, тъй като с влезли в сила Решение № 473/24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 253/ 2013 г. и Решение № 409/17.10.2014 г., постановено по гр. д. № 665/2013 г. и две­те по описа на КРС, материалноправният спор между жалбоподателките и “**” ООД е разрешен със СПН. При това положение, най-общо формулираното възражение на Д.С.М. и Ц.С.Г., че имо­тът на “**” ООД попада в част от техния имот, както и направеното оспор­ване в настоящото производство въобще на правото на собственост на “**” ООД в УПИ VІІ-комунални услуги, както и в ПИ с ид. № 36498.504.2511, не мо­же да се квалифицира като наличие на спор за материално право между тях. По­казателно е в тази връзка и обстоятелството, че за обосноваване на правния си интерес, жалбоподателките представят НА за покупко-продажба на недвижим имот № 122/14.05.2004 г., том ІІІ, дело 586/2004 г. при съставянето на който като доказващ правото на собственост е послужил НА за констатиране на собственост върху недвижим имот № 156/15.08.2002 г., който НА обаче е отменен с цитира­ното по-горе Решение № 473/24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 253/2013 г., в това число със същото решение е признато и за установено по отношение именно на “**” ООД, че точно жалбоподателките не са собственици на площ от 402,33 кв.м., представляваща частта от имот 2467 по стария кадастрален план на гр. Карлово от 1966 г. /за който оспорващите претендират права на собственост/, която попада в границите на УПИ VІІ-Комунални услуги, кв. 15а, респ. ПИ с ид. 36498.504.2511 по КК на гр. Карлово. Нещо повече, с другото решение, а именно № 409/17.10.2014 г., постановено по гр. д. № 665/2013 г. по описа на КРС е отх­върлен като неоснователен и недоказан предявеният от жал­боподателките иск против “**” ООД и Община Карлово за признаване на установено в от­ношенията между тях, че жалбоподателките са били собственици на имот с площ от 1 500 кв. м., съставляващ имот с пл. № 2467 по плана на гр. Карлово, одобрен със заповед № 938/1966 г. и който имот не бил отразен в КП на гр. Карлово, одоб­рен със заповед № 300-4-21/20.09.2004 г., както и в плана на града, одобрен със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. и който имот по отношение на ПИ с ид. 36498. 504.2511 участва с площ от 249.18 кв. м. в североизточната му страна.

Досежно направеното оспорване пък на правото на собственост на “**” ООД в УПИ VІІ-комунални услуги, както и в ПИ с ид. № 36498.504.2511, следва да се посочи, че посоченото обстоятелство не може да се обсъжда и преценява нито от административния орган, нито от административния съд в рамките на то­ва съдебно производство.

Ето защо, Съдът намира, че Началникът на СГКК – Пловдив, констатирайки допуснатите грешки, правилно е одобрил поисканото кадастрално изменение, при което същите са били надлежно отстранени в интересуващите ни части, съоб­разно предметът на съдебния контрол.

Следователно, като издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпо­ред­­­би и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводст­ве­ните правила, оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

 При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на заинте­ресованите страни “**” ООД и Община Карлово се дължат сторените в процеса разноски, които се констатираха съответно в размер на 950 лева и 600 лева. Искането на ответника за присъждане на сторените разноски, следва да бъ­де оставено без уважение, с оглед на това, че такива не се констатираха.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.М. с ЕГН ********** *** и Ц.С.Г. с ЕГН ********** ***, против Заповед № 18-1560 от 25.02.2016 г. на На­чалник Служба Ге­о­де­зия, кар­тография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив към Аген­ци­ята по геодезия, кар­то­графия и кадастър (АГКК), В ЧАСТТА, с която е одобрено изменението в КК и КР на гр. Карлово, одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр. София, състоящо се в отстраняване на непълнота и грешка с изменение на общата граница между ПИ със стар идентификатор № 36498.504.2511, съответно нов идентификатор № 36498.504.37, и ПИ с идентификатор № 36498.504.2510 и данните за площта на същите, съгласно приложената скица-проект за това изменение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.М. с ЕГН ********** *** и Ц.С.Г. с ЕГН ********** ***, против Запо­вед № 18-1560 от 25.02.2016 г. на На­чалник Служба Ге­о­де­зия, кар­тография и ка­дастър (СГКК), гр. Пловдив към Аген­ци­ята по геодезия, кар­то­графия и кадастър (АГКК) в останалата й част.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 775/2016 г. по описа на Административен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав в тази му част.

ОСЪЖДА Д. С.М. с ЕГН ********** *** и Ц.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на “**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, пред­ставлявано от управителя В.В.К.-Д., сумата от 950 /деветстотин и петдесет / лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА Д. С.М. с ЕГН ********** *** и Ц.с. Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на Община Карлово, сумата от 600 /шестстотин/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съоб­ща­ването му на страните, а в частта, с която производството по делото е прек­ратено, имаща характер на определение, решението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/