№ 5270
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110204470 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-4332-021105 от
31.10.2018 г., издадено от К.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на
ЗДвП, на А. П. К., с ЕГН **********, са наложени административни
наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр. 2 от
ЗДвП на А. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на А. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от
3 месеца.
Недоволен от НП е останал А. К., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП не отговаря на обективната
истина. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, тъй като
АУАН е съставен повече от три месеца след твърдяното извършване на
нарушение. Навеждат се аргументи, че АУАН не е бил връчен редовно.
1
Релевирани са доводи, че липсват данни за компетентност на
административнонаказващия орган. Сочи се, че е изтекъл срокът за
изпълнение на наказанието. Жалбоподателят иска отмяната на обжалваното
наказателно постановление или да се прогласи неговата нищожност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. За него се явява процесуалния му представител - адвокат Н..
Последният пледира пред съдебния състав за отмяна на оспореното
наказателно постановление, като сочи, че изобщо не било доказано наличието
на ПТП, нито била доказана фактическата обстановка. Освен това, изтъква, че
в наказателното постановление са посочени два различни номера на
автомобил, който се твърди, че е управляван от жалбоподателя, което
представлява съществено процесуално нарушение. Иска се отмяната на НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 13.06.2018 г., около 09:55 ч., жалбоподателят А. П. К. управлявал лек
автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ХХХХ в гр. София, по бул. България, с
посока на движение от бул. П. Ю. Тодоров към бул. Витоша. На
кръстовището с бул. Витоша, поради недостатъчно разстояние (дистанция),
реализирал ПТП със спиращия пред него лек автомобил „Шевролет Авео“, с
рег. № ХХХХХ, управляван от свидетеля И.. В резултат на настъпилото ПТП
били причинени повреди в задната броня на автомобила. Свидетелят И.
поискал жалбоподателят да спре пред хотел Милениум, но тъй като
жалбоподателят не спрял, свидетелят го настигнал, за да види номера на
автомобила му. Жалбоподателят казал на водача на ударения автомобил –
свидетеля И., че ще се върне и да го изчака, но свидетелят го чакал час и
половина, през което време жалбоподателят не се върнал. Свидетелят И. се
обадил на телефон 112.
На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които
разпитали останалия на мястото на ПТП участник в същото – свидетеля И.,
огледали автомобила на И. и установили щетите от настъпилото ПТП.
Свидетелят им съобщил и регистрационния номер на автомобила на К.. На
2
мястото на инцидента била съставена докладна записка. Като собственик на
автомобила „Дачия Сандеро“, с рег. № ХХХХ бил установен Р. Ст. Христов.
На 02.07.2018 г. в СДВР била подадена декларация от него, в която той
посочил, че на посочените дата и част на автомобилът му е бил управляван от
жалбоподателя А. К.. Впоследствие бил съставен и АУАН – на 18.09.2018 г.
Въз основа на докладната записка и декларацията на свидетеля И. и тази
на Р. Христов, както и на базата на протокола за ПТП, на основание чл. 40, ал.
3 от ЗАНН на 19.08.2014г. на Митев бил съставен АУАН за две извършени
нарушения на ЗДвП – на чл. 23, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да подпише съставения АУАН, което било
удостоверено с подписа на свидетел – Ц. Х. Цв., името и точният адрес на
който били посочни в акта, по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 18-4332-021105 от 31.10.2018 г., издадено от К.Д. -
началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр.
чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на А. П. К., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
3. За нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр. 2 от
ЗДвП на А. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева;
4. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на А. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от
3 месеца.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели – А. М., Ц. И. и и П. П.,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като последователни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Въпреки това съдът намира, че показанията на
свидетеля М., според които жалбоподателят не му е споделят да е бил
участник в ПТП, не доказват липсата на участието на жалбоподателя в
3
процесното ПТП, а единствено, че не е разказал на свидетеля за това
обстоятелство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът намира, че техническата грешка
в НП по отношение на номера на управлявания от жалбоподателя автомобил,
който първоначално е посочен правилно, но в последствие е сгрешен в НП
представлява процесуално нарушение, но не е съществено такова, тъй като в
АУАН и всички останали материали от преписката номерът на управлявания
от жалбоподателя автомобил е посочен коректно. Поради изложеното не се
стига до двусмислие и неяснота по отношение на извършителя на
нарушението, автомобилът, управляван от извършителя на нарушението и
самото нарушение, както и обстоятелствата на извършването му. Тази
техническа грешка не е препятствала жалбоподателя да упражни пълноценно
своето право на защита и да разбере в какво е обвинен.
Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН е бил удостоверен с
подписа на свидетел – Ц. Х. Цв., името и точният адрес на който били
посочни в акта, поради което липсват нарушения на реда по чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН.
Съдът намира, че не е нарушен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като съобразно ТР № 48/1981 г. по н.д. №
48/1981 г. на ОСНК на ВС тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, предл. 2 от
ЗАНН започва да тече за всички контролни органи от деня, в който е открит
за пръв път нарушителя. В конкретния случай това е моментът на подадената
от собственика на автомобила Р. Ст. Хр. на 02.07.2018 г. в която той посочил,
че на посочените дата и част на автомобилът му е бил управляван от
жалбоподателя А. К.. АУАН е бил съставен на 18.09.2018 г., следователно
преди изтичане на установения в закона тримесечен срок.
Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган, което се
доказва от приложената по делото Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра от Министеерство на вътрешните работи.
4
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.“.
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в
нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда, че „който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като не е
спазил необходимата дистанция спрямо намиращото се пред него превозна
средство по начин, който му позволява да избегне удара в него, когато то
намали скоростта сиили спре рязко, в резултат на което е настъпило ПТП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост – жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори, да съобрази и спазва необходимата дистанция.
Наложеното наказание за това нарушение е във фиксирания установен от
закона размер, поради което е законосъобразно.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен:
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието;
б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако
между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
5
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Съдът намира, че е безспорно доказано, че А. К. е управлявял процесния
автомобил „Дачия Сандеро“, както и че е ударил управлявания от свидетеля
И. автомобил „Шевролет Авео“, чийто водач е поискал жалбоподателят да
спре, за да изяснят обстоятелствата по настъпилото ПТП, но жалбоподателят
е напуснал мястото на ПТП и не се е върнал въпреки даденото обещание за
това. Доказва се, че на автомобила, управляван от свидетеля И., са били
причинени щети по задната броня.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелства, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерство на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, изпълняват дадените им указния.”
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда за виновните лица наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „В”, тъй като ясно осъзнавайки, че е причинил ПТП, същият след като
е възприел, че другият участник в ПТП желае да спре, е продължил пътя си,
не се е върнал и не е сигнализирал за това съответните служби за контрол към
МВР. Същият е бил длъжен да го стори, тъй като очевидно от
доказателствената съвкупност по делото не е налице съгласие между двамата
водачи по обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, след като другият
водач е настоявал жалбоподателят да спре. Законът за движение по пътищата
6
допуска да не се уведомява службата на КАТ, но само при наличие на
съгласие между страните по обстоятелствата, свързани с ПТП. А в настоящия
казус такова съгласие не се доказва, а и не е могло да бъде постигнато, след
като жалбоподателят дори не е спрял, за да е възможно участниците в ПТП да
проведат разговор. Ето защо, с неоставането на местопроизшествието и
неуведомяването на ОПП СДВР за причиненото ПТП, жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В” от ЗДвП. Това нарушение е
формално по своя характер и е на просто извършване.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл -
жалбоподателят е предвиждал общественоопасните последици, които могат
да настъпят от деянието му, пряко е целял настъпването на същите и активно
е действал за осъществяването им, като е продължил движението си и не се е
върнал на мястото на ПТП.
Предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ е наложено в размер, който е по-близък до предвидения минимум, но
надвишава същия. Съдът намира това за прекомерно и следва да ревизира
същото, тъй като по делото не се установяват отгчаващи отговорността
обстоятелства. Същевременно процесното нарушение не е с по-висока от
обичайната степен на обществена опасност, поради което съдът намира, че то
не изисква използването на максималното средство за репресия срещу
извършителя му. Ето защо, наказанието „глоба“ следва да се редуцира на
законовия минимум от 50 лева. Същите са мотивите на съда и досежно
второто наложено наказание ЛПУМПС, поради което и то следва да се
намали към минимума в закона от 1 месец.
В заключение, съдът намира, че по отношение на процесните нарушения
не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като и двете са с нормалната
обществена опасност за вида си и с нищо не разкриват по-маловажна
същност.
С оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на извършени и претендирани от
него разноски по делото. Доколкото обаче не са представени доказателства за
извършването на такива, липсват основания да бъдат присъдени разноски в
полза на жалбоподателя.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2,т. 4 и т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 18-4332-
021105 от 31.10.2018 г., издадено от К.Д. - началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на А. П. К., с ЕГН
**********, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2,
пр. 2 от ЗДвП на А. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, ,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 18-4332-021105 от
31.10.2018 г., издадено от К.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на А. П. К., с ЕГН
**********, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на А. К. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 3
месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложените на казания на „глоба‘ в
размер на 50 лева и „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от един
месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8