М О Т
И В И
По решение №178/11.06.2020 година по А.Н.Д. № 366/2020
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството е по реда на чл.375 от НПК и е
образувано по предложение на Районна прокуратура - гр.Добрич за освобождаване
на обв. Б.С.Г., с ЕГН ********** ***, български гражданин, българин от наказателна
отговорност и наказването му по административен ред на основание чл.78А от НК, предвид
извършено престъпление по чл.343а, ал.1,буква „а”, във вр. с чл.343,ал.1,буква
„Б”, във вр. с чл.342,ал.1 от НК, а именно:
За това,
че на 24.09.2019 год. в
с.Бранище, обл.Добрич , по път ІІ-72, в
посока к.к.”Албена” при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦДИ”, с рег.№ ***
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по
пътищата, а именно: чл.20. 1)
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват”
и чл.116. „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора” и по непредпазливост причинил на Я.И.И., с ЕГН ********** *** средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на дясната бедрена кост, което е довело до трайно
затруднение движението на долен десен крайник за период от около 4-5 месеца,
като след деянието деецът е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Представителят на РП-Добрич поддържа постановлението и предлага нарушителят да
бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен
от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда
на чл.78а от НК.Пледира да не бъде налагано наказание на осн.чл.343г от НК предвиденото
като кумулативна санкция адм. наказание „лишаване от правото да управлява МПС”
за определен срок, предвид трудовата
ангажираност на
дееца като професионален водач.
Редовно призован за съдебното заседание обв. Б.С.Г.
се явява и с процесуален представител – адв.И.Ц. *** / договорен защитник/. Пред
съда адв.Ц. изрази несъгласие по
отношение на конкретни факти, изложени в постановлението на РП-гр.Добрич,
отнасящи се до начина, по който е възникнало ПТП и поведението на пострадалото
лице, което според защитника е управлявало велосипеда си в нетрезво /пияно/
състояние. Конкретизира още, че постаралият се е движел неправилно в десния
край на пътното платно, в посока противоположна на движещите се по пътя ППС, поради
което е станал причина за възникване на произшествието. В контекста на
изложените съображения пледира, делото да се върне на прокурора за извършване
на допълнителни процесуално-следствени действия по разследване, за да може да
се установи обективната истина и действителната фактическа обстановка.Счита, че
конкретни релевантни факти и обстоятелства са били подминати и игнорирани от прокурора
при воденото разследване, както и че същите са от съществено значение за предмета
на спора. Алтернативно пледира, ако съдът приеме, че няма основание за връщане
на делото на прокурора, обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК, предвид наличието на всички
законови предпоставки. По отношение на предвиденото в НК адм. наказание „глоба”
пледира да се определи в законовия
минимум, с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства за дееца, както
и да не налагано кумулативно предвиденото в чл.343г от НК адм.наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за определен срок, застъпено в новелата на
чл.37,т.7 от НК. Аргументира защитната си позиция с факта, че деецът сам осигурява
издръжката на семейството като професионален водач, което налага за него всекидневно
да упражнява дейност по управление на МПС.
В
предоставената му от съда „последна дума” обвиняемият Б.Г. изразява съжаление и
разкаяние за извършеното престъпно деяние. Пред съда изтъкна като причина,
довела до настъпване на ПТП възникнало моментно заслепяване от насрещно движещ се автомобил, както
и невъзможността да реагира адекванто, при така създалата се критична ситуация.
След задълбочен анализ и преценка на
събраните в хода да досъдебното производство доказателствени източници, както
поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност, съдът намери за
установено следното от фактическа страна :
На дата 24.03,2019 г., около 19,00 часа, по път ІІ-72, в с. Б***, общ, Добричка,
в посока от гр. Добрич към центъра на селото обвиняемият Б.С.Г. управлявал лек
автомобил марка „MERCEPES Е 200 CDI, с per. № ****
собственост на негов близък родственик – Р. А. Л. По време на управлението на
автомобила обвиняемият е бил сам.
От назначената и изготвена в хода на разследването
съдебна - автотехническа експертиза /л. 67-л.70 от ДП/ черпим информация, че управлявания от дееца
лек автомобил «Мерцедес» е бил в изправно техническо състояние.В заключението е
посочено, че при извършеният оглед на кормилния механизъм, окачването на
предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия
автомобил „MERCEPES Е 200 CDI, с per. № ***не се установени неизправности, които да са
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване.
Към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие пътното платно, по който се е движел автомобилът е било двупосочно,
разделено с прекъсната бяла линия. От извършения оглед на местопроизшествието
съдим, че лявото пътно платно е било с размер 3.60 м., а дясното платно - 3,30 м. Същевременно, от двете
страни на пътното платно е била разположена затревена плош, като от дясната
страна тя е била с размери - 10 м., а от лявата страна - 5 м. След затревената площ е
обозначена пешеходна пътека с ширина от 1,60 м. От извършените процесуалноследствени действия в
хода на досъдебното производство се установява, че ПТП е настъпило през тъмната
част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост за тази
част от денонощието – фактически обстоятелства , по които не се води спор между
страните. Относно пътната настилка в огледния протокол /л.14-л.17 от ДП/ е
отбелязано, че към момента на настъпване на произшествието тя е била асфалтова,
суха, запазема, без неравности и повреди по нея.Протоколът за оглед на
пътнотранспортно произшествие е изготвен непосредствено след настъпване на
произшествето на дата 24.03.2019 г., респ. около 20,30 часа.
След като наближил района на село Б**, обв. Б.С. минал
покрай поставената на пътя обозначителна табела за начало на населеното място и
навлизайки в него, преминал покрай бензиностанция „Ром петрол". По време
на управлението на автомобила Г. видял в огледалото за обратно виждане движещ
се зад него на твърде близко разстояние автомобил, което му подействало
смущаващо за момента. Пред автомобила, който управлявал се движел товарен
автомобил в посока към к.к. «Албена». По
същото това време, в противоположна посока, но в зоната на затревения банкет,
вдясно от пътното платно, определен спрямо посоката на движение на автомобила на
обвиняемия, се движел пострадалият пешеходец – св.Я.И. ***. Предвид лекия наклон
на релефа на района св.И. бил слязъл от велосипеда си и го бутал в зоната на
затревения банкет. Без да съобрази пътната обстановка и преди да предприеме
каквато и да е маневра, обв.Б.С. управлявайки л.а. „Мерцедес" изведнъж взел
решение да изпревари движешия се пред него товарен автомобил, но не от лявата
му страна, а от дясната страна. В резултат на неправомерното си поведение и извършена
маневра изпреварване от дясно, боравейки с контролните уреди на автомобила, обвиняемият
навлязъл с част от автомобила си в затревения банкет, вдясно от пътя, където по
същото време там се движел пешеходецът Я.И., бутайки своя велосипед. Вследствие
на това неправомерно изправерване на дееца пешеходецът И. попаднал с велосипеда
в коридора на движение на л.а. „„MERCEPES Е 200 CDI, с per. № ***,
при което между него и моторното превозно средство настъпил директен удар.
Според заключението на вещите лица, обективирано в
изготвената комплексна съдебно-медицинска, авто-техническа и трасологична
експертиза в хода на разследването /л.101 - л.106 от ДП/ мястото на удара на
лекия автомобил «Мерцедес» с пешеходеца Я.И. с велосипед се намира на около 2,00 м.- 4,00 м. след ОР1
и върху банкета, вдясно от десния край на платното за движение, спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. Вещите лица са посочили в
заключението, че ударът се е осъществил между предната дясна част на л.а.”Мерцедес” и дясната част на тялото на
пострадалия пешеходец - Я.И.. Според експертите, първоначалното съприкосновение
между управлявания от дееца автомобил и пешеходеца се е осъществило между десния
край на предната броня и предната част на долния десен крайник /бедрото/ на
пешеходеца Я.И., следствие на което са били причинени повредите по тези части
на автомобила. При това първоначално съприкосновение между автомобила и
пострадалия, дясната част на тялото на последния се е приплъзнала по предната дясна
странична част на автомобила, след което е последвал удар в дясното странично
огледало. Непосредсдтвено след удара на пешеходеца в автомобила, водачът на л.а. „MERCEPES
Е 200 CDI,
с per. № ***Б.Г. е реагирал, като е
предприел спиране, и го е установил в покой на конкретно място, посочено в
протокола за оглед на местопроизшествие и изготвената към него скица.
След настъпване на пътно-транспортното произшествие обвиняемият
спрял автомобила на място, слязъл от него и отишъл при пострадалия Я.И., за да
провери състоянието му и да му окаже първа помощ. При наближаването му деецът установил,
че той е в съзнание, както и че е
контактен. При проведения помежду им разговор пострадалият казал на Г. да
извика линейка, тъй като е изпитвал силна болка в десния крак, в областта на
бедрото. Виждайки критичното състояние на пострадалия пешеходец, обв.Б.Г. се
обадил от мобилния си телефон на ЕЕН 112 за да съобщи, че
от пътния инцидент има тежко пострадало лице –велосипедист, който се нужда от
спешна медицинска помощ. В подкрепа на това, че деецът е подал веднага сигнал
на спешния тел. номер 112 за пострадал
от пътния инцидент, съдим от протокол на извършената в хода на
разследването техническа експертиза № 123/30.12.2019 год. /л. 111-л.113 от ДП/. От съдържанието му научаваме, че обв. Б.Г. е
подал сигнала до ЕЕН 112 в 19:13 ч на 24.03.2019 г., както и че
продължителността на обаждането е 1,59 мин. По делото като веществено
доказателство е приложен един бр.CD-R компактдиск, марка „Verbatim”
700 МВ/80 мин., който е бил обект на изследване при изготвяне на
техн.експертиза.
Непосредствено след подаване на сигнала на тел.112 от дееца, на
местопроизшествието се отзовал медицински екип в състав – св.Г. И. М.и св.Д. Д. Р. След извършения
на място преглед на пострадалия медиците установили,
че същият е с данни за фрактура, при което го транспортирали в ЦСМП към МБАЛ - Добрич, за да му се окаже нужната спешна медицинска помощ.
Обв.Б.Г. останал на място на местопроизшествието и
изчакал пристигането на органите на МВР. С помощта на техническо средство
«Алкотест –Дрегер 7510» провинилият се водач е бил тестван за употреба на
алкохол от св.Д. Ж. Д. – «мл.автоконтрольор»
в СПП при ОД на МВР- Добрич, който по това време е бил дежурен служител. След
извършеното тестване място с помощта на техническото средство е отчетен отрицателен
резултат на алкохол в кръвта на водача. Констатациите от извършения оглед на място
на ПТП са описани в съставения от св.Деян Дончев констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ********* от дата 24.03.2019 г. /л.56-л.57 от ДП/.
От заключението на изготвената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 13/2019 год. /л.64-л.65 от ДП/ научаваме,
че в резултат на настъпилото на дата 24.03.2019 год. пътно-транспортно произшествие на пострадалия Я.И.
са били причинени следните травматични увреждания: Фрактура на дясната бедрена кост; разкъсно - контузна
рана на меки черепни обвивки. Според заключението, счупването на дясната
бедрена кост е довело до трайно затруднение движението на долен
десен крайник за период от около 4 - 5 месеца. Установеното увреждане е в резултат от удар с
или върху твърди, тъпи предмети и би могло да се получи по време и начин, както сочат предварителните
данни – при настъпилото ПТП.
С цел изясняване на релевантни за предмета на спора
фактически обстоятелства, отнасящи се за причините и механизма, при който е
възникнало коментираното ПТП в хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена допълнителна авто-техническа експертиза /л.72-80 от ДП/.
От заключението на експерта научаваме, че обвиняемият Б.Г. като водач на гореописания
л.а.»Мерцедес» е имал техническата възможност да реагира своевременно от
момента, в който за първи път е могьл да възприеме визуално пострадалият
пешеходец, бутащ велосипеда си, като преустанови движението на управлявания
от него автомобил и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. Според експерта, непосредствено преди
настъпване на ПТП водачът на л.а.«Мерцедес» е задействал спирачната на
автомобила, като това той е направил, когато се е намирал на отстояние от около
18.08
м. преди мястото на удара с пострадалия пешеходец. Като основна причина за
настъпването на инцидента от технически характер се посочва - попадането на
пострадалия Я.И. в коридора на движение на лекия автомобил, в резултат на
преминаването на последния с десните си колелета върху десния банкет
/затревената площ/. На следващо място се сочи за причина, довела до настъпване
на разглежданото ПТП - закъснялата реакция на обвиняемия водач, при
предприемането на интезивното спиране на автомобила.
От друга изготвена в досъдебното производство авто-техническа
експертиза /л.89-л100 от ДП/ съдим, че непосредствено преди настъпване на
произшествието лекият автомобил «Мерцедес» се е движел съе скорост от около 52.20 км/ч. При
тази скорост на движение, според експерта тъй нар.”опасна зона” за спиране на автомобила е имала
дължина от 38.12 м. Според експерта
осветената зона пред автомобила
при включени фарове на къси светлини е имала дължина около 50 м. Л.а. «MERCEPES Е 200 CDI, с per. № **** се е намирал на разстояние от около 46,11 м. преди мястого на
удара, в момента, в който водачът му е могьл да възприеме движещият се пред
него пешеходец Я.И., бутащ велосипед. Според вещото лице, ако непосредствено
преди настъпване на произшествието, ако обв. Г. се беше движел със скорост от 50 км/ч. и е реагирал своевременно,
като е предприел спиране, в момента в който е могъл да възприеме движещият се
пред него пешеходец, бутащ велосипед, то в този случай той е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, спирайки автомобила преди
мястото на удара.
От заключението на друга авто-техническа експертиза /л.82-л.88 от ДП/ е видно, че лекият автомобил управляван от
обвиняемия се е намирал на отстояние от около 46,11 м. преди мястото на
удара, в момента, в който пешеходецът е попадал в осветената зона пред
автомобила от включените му фарове на къси светлни. В този момент
пешеходецът Я.И. се е намирал на
отстояние от около 3.89 м. преди мястото на удара. При условие, че
обвиняемият е наблюдавал пространството пред управлявания от него автомобил и
не е имал нарушено зрение /здравословни проблеми в това отношение/, той е имал
възможност да забележи пешеходеца Я.И. при попадането му в осветената зона на
фаровете на автомобила.
От заключението на изготвената комплексна съдебно авто-техническа,
трасологическа и медицинска експертиза /л.102-106 от ДП/
научаваме, че установеното счупване на дясна бедрена кост на Я.И. е в резултат
на директен удар с или върху твърд, тъп предмет съе значителна сила в предно задна
посока за бедрото на пострадалия, а установената трилъчева рана в тилната област
на главата е вследствие на последвалото от удара падане на пострадалия по гръб,
с придаване на допълнителна инерционна сила.
Описаната фактическа обстановка на извършеното от дееца престъпно
деяние по чл.343а, ал.1, буква „а”, във вр. с чл.343,ал.1, буква „Б”, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК се
установява по безсъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание на обв. Б. С.Г. пред съда и от
части от обясненията му в досъдебното производство, показанията на разпитаните в досъдебното производство
свидетели – Я.И.И. / пострадал/, Г. И. М., Д. Д. Р. и Д. Ж. Д., както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по
предвидения процесуален ред на НПК.
Съдът, при преценка на доказателствата и
доказателствените средства, за да формира вътрешното си убеждение на осн.чл.14
от НПК ги възприе, като непротиворечиви, взаимосвързани и установяващи фактите
по делото относно повдигнатото обвинение на дееца. Безспорно, че от
първостепенно значение за разкриване на обективната истина се явяват експретните
заключения на изготвените в досъдебното производство авто-технически
експретизи, заключението на комплексната съдебно
авто-техническа, трасологическа и това на изготвената съдебно- медицинска
експертиза. В този смисъл, експертните заключения дават научно обоснован и
изчерпателен отговор на причините, довели до настъпване на ПТП, движението,
посоката и скоростта на движение на управлявания автомобил от дееца, местоположение
на пострадалото лице към момента, когато
автомобилът е навлязъл в затревената
част от банкета и последвалия удар с
него и нанесените травматични увреждания на пострадалия. Изложените фактически
обстоятелства в експертните заключения не внасят никакво съмнение относно това,
че именно неправилно предприетата маневра от обвиняемия - изпреварваване на
движещ се пред него товарен автомобил, но от дясната му страна, след което е навлязъл в затревената
част на банкета /извън пътното платно/, са причина за настъпване на ПТП. В
подкрепа на изложеното от вещите лица, че автомобилът на дееца е навлязъл в
затревената част извън пътното платно, където въсщност е настъпило ПТП се
подкрепят от данните, съдържащи се в протокола за оглед на ПТП /л.18-л.21/,
където ясно е посочено, че на 4,50 м. От ОР-1 и на 0,50 см. От ОР-2 се е
намерила следа от протриване на автомобила гума / спирачна следа/. Направеното
описание сочи, че автомобилът на обвиняемия, при движението си напред и
извършване на маневрата изпреварване от дясна страна на движещ се пред него товарен
автомобил, е бил навлязъл с двете си колела извън пътното платно, където по
същото време се е движел пеша, бутайки велосипед пострадалото лице Я.И..
Нагледна представа за точното място, където е
настъпило произшествието се съдържат и в
изготвения фотоалбум /л.22-л.29
от ДП/. Изложените безспорни фактически обстоятелства налагат за съда да
отхвърли като несъстоятелна и правно неиздържана защитната теза, че пострадалият
пешеходец се е придвижвал неправилно, като е карал велосипеда си в нетрезво
състояние, в крайната дясна част на пътно платно, но в обратна посока на
движещите се по пътя ППС, при което е станал причина за настъпване на произшествието.
Несъстоятелно е и обяснението на обвиняемия пред съда, че е бил заслепен от
движещи се пред него други превозни средства, при което не е могъл да реагира
своевременно, при създалата се критична ситуация, когато е възприел движещия се
пешеходец. Сочените доводи от защитата за възникнало внезапно «заслепяване» от
други срещуположно движещи се по пътя пътни превозни средства не е оневиняващо обстоятелство.
Видно от даденото експертно заключение на автотехническа експертиза /
л.90-л.100 от ДП/ ако непосредствено преди настъпване на произшествието, ако
обв. Г. се беше движел съе скорост от 50 км/ч. и съшият е реагирал своевременно, като е предприел
спиране, в момента в който е могьл да възприеме движещият се пред него
пешеходец, бутащ велосипед, то в този случай той е имал техническата възможност
да предотврати настъпването на ПТП-то, спирайки автомобила преди мястото на
удара. От заключението на автотехническа експертиза / л.72-л.81 от ДП/ ясно е
посочено, че основната причина за настъпване на прозишествието от технически
характер е попаденето напешеходеца Я.И.,
бутащ велосипеда си в коридора на
движение на л.а. «Мерцедес» в резултат на преминаването на лекия автомобил с
денсите си колела ръвху десния банкет. На следващо място, като причина за
настъпване на произшествието от технически характер експертът посочва закъснялата
реакция на обвиняемия, при предприетото интензивно спиране на ватомобила.
Досежно момента на възникване следва да се отбележи, че това безспорно е обективен
факт, който трябва да бъде възприет
свовременно от водачите и да ги мотивира към бързо задействане на
спирачния механизъм за възможно предотвратяване на произшествие. В нашия
случай, експертът ясно е посочил, че причина за настъпване на ПТП от технически
характер е закъснялата реакция на обвиняемия, при предприемане на интензивно
спиране. От друга страна, дори и да се приеме, че водачат е възприел късно
опасността, при обективна възможност тя да бъде възприета своевременно, само по
себе си това обстоятелство не пречи да се ангажира отговорността му за
настъпилите вредни последици /в тази насока е Реш.71-83-ІІІ; Реш.-94-75-ІІІ/ .
При така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка, въстъпвайки на доказателствената плоскост на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира, че обв.Б.С.Г. е осъществил от
обективна и суб. страна престъпния състав на чл.343а, ал.1,буква „а”, във вр. с чл.343,ал.1,буква
„Б”, във вр. с чл.342,ал.1 от НК, за
който е предаден на съд, поради което го призна за ВИНОВЕН в това, че:
На
24.09.2019 год. в с.Бранище, обл.Добрич , по път ІІ-72, в посока к.к.”Албена” при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦДИ”, с рег.№ ***нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по
пътищата, а именно: чл.20. 1) „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и чл.116. „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора” и по непредпазливост причинил на Я.И.И., с ЕГН ********** *** средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на дясната бедрена кост, което е довело до трайно
затруднение движението на долен десен крайник за период от около 4-5 месеца,
като след деянието деецът е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл.343а, ал.1 ,б.”а”
във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В обективно отношение с инкриминираното
престъпление са накърнени обществените отношения във връзка с нормалната и
безаварийна работа на транспорта. В частност са нарушени правилата за движение
по пътищата, регламентирани със Закона за движение по пътищата и ППЗДвП. За
съставомерността на престъпния състав по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК се изисква да е налице нарушаване на правилата за движение при
управление на посочените превозни средства и машини, което нарушение да е в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, предвидени в
чл.342,респ. в чл.343 от НК. В понятието “управление ” се включват всички
действия или бездействия с механизмите или приборите за управление на моторните
превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици. / в тази насока Р.233-76-ІІІ и Р. 142-80-ІІІ/.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от обв.Б.С.Г.
с активни действия, който умишлено е
нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в специалния закон - чл,
20, ал. 1 ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на пострадалия
пешеходец Я.И. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. От назначената по делото съдебно-медининска експертиза на живо лице №13/2019
год. се установява, че в резултат на настъпилото на 24.03.2019 год, ПТП,
пострадалият на Я.И. е получил следните травматични увреждания: фрактура на
дясната бедрена кост, разкъсно контузна рана па меки черепни обвивки.
Счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение движението на
долен десен крайни за периода от около 4-5 месеца. Установените телесни
увреждания според заключението на експерта медик биха могли да се получат,
както сочат данните по досъдебното производство при настъпване на ПТП. Описаните и установени от вещото лице телесни увреждания на
пострадалия по медико-биологични признаци съставляват „средна телесна повреда” по смисъла на чл.129,ал.2 от НК и се намират в пряка причинно-следствена връзка с извършеното обвиняемия нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност- разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП. В разглеждания случай обв.Б. Г. като водач на МПС – л.а. марка „Мерцедес”, модел „ЦДИ”, с рег.№ ***е нарушил
разпоредба на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, съдържаща общо
правило за движение, според което водачите се задължават да контролират
непрекъснато пътните превозни средства. Правилно е посочено в постановлението
на РП-Добрич, че няма спор по отношение на въпроса за контрола на превозните средства, като в практиката на ВС на РБ и
ВКС е прието, че фактически
става въпрос за владеене на управляваното превозно средство, във всяко
отношение, което обхваща всички действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на ППС и показанията на съответните негови уреди, както
и възможността ППС да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от
трети лица, но и положението му спрямо
останалите участници в движението, спрямо пътя или терена, включително ако се
намира в покой.
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява по категоричен
начин, че процесното ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието –
обстоятелство, по което не води спор. От съвкупния анализ на събраните
доказателствени източници по делото стигаме до правен извод, че деецът е имал обективна възможност
да възприеме движещият се по банкета пешеходец, при това от достатъчно голямо
разстояние и да съобрази възникналата опасност пред него, за да може да предприеме
предписаните от закона задължения, като извърши интензивно спиране по начин, с
който да предотврати възникването на произшествието. Обуславящи
този правен извод са скоростта на движение на управлявания от дееца автомобил -
около 52 км/ч. и опасната зона за спиране - с дължина от около 38.12 м. В този смисъл, обв. Г. е могъл да предотврати произшествието, доколкото е
имал обективна и техническа възможност да възприеме пострадалия
пешеходец като възникнала опасност пред него от разстояние около 46.11 м. , преди мястото на удара и то в момент, когато пешеходецът вече е попадал в осветената зона пред
автомобила, който се
е движил на къси светлини и на разстояние по - голямо от
опасната зона за спиране. Моментът на възникване на опасността, от който
водачът е длъжен да вземе предписаните мерки за безопасност на движението,
които се изразяват в намаляване на скоростта или спиране, е възприемането на пътното препятствие. От
правна гледна точка моментът на възникване на
опасността не би трябвало да се търси по-рано
от възможността реално да бъде възприето пътното препятствие. Това е така,
защото този момент се преценява фактически от водача, но той всякога
представлява един обективен елемент от пътната обстановка, който трябва да бъде
възприет, и на който трябва да се реагира незабавно с предвиденото в
закона поведение: намаляване скоростта или спиране
на пътно превозно средство в зависимост от
необходимостта да бъде избягнато пътно- транспортно произшествие /в този смисъл и Р.819-80-III/.
В подкрепа на изложеното се явява експретното заключение в изготвената допълнителна АТЕ /л.90-л.100 от ДП/ където се посочва ясно, че една от причините за настъпване на
произшествието е закъснявалата реакция на водача, който твърде късно е предприел
мерки за безопасност и е задействал интензивно спирачната система, но в късен момент, когато движещият се пешеходец се е
намирал на разстояние от около 18.08 м. преди мястото на удара.
За да се приложи привилегированият състав
на чл. 343а,буква „б” от НК е необходимо извършените от дееца действия
обективно да са насочени към спасяване живота на пострадалото лице и субективно
същият да съзнава, че оказва такава помощ. „Пострадал” по смисъла на закона е всеки участник в движението,
който при транспортна злополука е получил увреждания от категорията средна или
тежка телесна повреда, или смърт. Помощта е необходима, ако пострадалият се е
нуждаел от нея и извършените от дееца мероприятия обективно са съдействали за
спасяването на живота му. Законодателят не въздига изискването авторът на
транспортната злополука да прояви инициатива в активна степен, за да се приеме,
че действително е оказал помощ на пострадалия. В този аспект, може да се
приеме, че всяко действие и всяка
инициатива за спасяване живота на пострадалия се обхващат от съдържанието на
понятието “необходима помощ”, щом като чрез извършването им обективно се
подпомага пострадалият /в този смисъл е Р.276-72-ІІІ/. В разглеждания случай
обв. Г. след настъпване на произшествието веднага е спрял и се отправил към
лежащия на земята пешеходец, който е бил в тежко увреден и в безпомощно сътояние.
Възприемайки критичния момент за здравето и
живота на пострадалия, обвиняемият е подал веднага сигнал на тел.112 , като от
приложения по делото протокол за изготвена техническа експертиза научаваме, че Г.
е сигнализирал за тежкото състояние на пострадалия пешеходец, който се е нуждал от спешна медицинска помощ. Осъществените
действия от дееца по подаване своевременно на сигнал на тел.112 и изчакването
на медицинския екип на местопроизшествието, могат да се възприемат като действия по оказана
помощ на пострадалото лице.
От субективна страна деянието е осъществено от обв. Б. Г.
при форма на вината непредпазливост по смисъл на чл.11, ал.3 НК, и то «несъзнавана
непредпазливост» или «небрежност». Деецът не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици от неправомерното си поведение, изразяващо се в нарушаване
правилата на движението по пътищата – чл.20,ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП , но
е могъл и е бил длъжен и е могьл да ги предвиди.
Като причини за извършване на посоченото
деяние, съдът отчита незачитането на установения
в страната законов ред и в частност правилата за движение, нормативно
регламентирани с разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП.
Съдът
прие, че в разглеждания случай са налице всички материално - правните
предпоставки за освобождаване на обв.Б.С.Г. от наказателна отговорност по реда
на чл.78А от НК, като му се наложи административно наказание „глоба”, в указаните
от законодателя предели. Предпоставка
за приложението на института „Освобождаване от наказателна отговорност по реда
на чл.78А от НК с налагане на административно наказание”, застъпен в глава
двадесет и осма от НПК се явяват - чистото
съдебно минало на обвиняемия, предвиденото наказание за процесното престъпление по чл.343а, ал.1 б.”а”
от НК е „лишаване от свобода” до две години или пробация, обстоятелството, че до настоящия момент деецът не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел от НПК, както и че от деянието няма причинени и
невъзстановени имуществени вреди.
Съществено значение при индивидуализиране размера
на адм.наказание
„глоба” се явяват многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при
които е осъществена проявата, а именно - чистото
съдебно минало на дееца, направеното самопризнание, липсата на други водени и
незавършени досъдебни производства и следствени дела, както и добрите характеристични данни по местоживеене.
Воден от изложените съображения, съдът
прие, че справедливо и съответно степента на обществена опасност на дееца и престъпната
проява е предвиденото в НК адм.наказание „глоба” да се индивидуализира в самия законов
минимум, а именно–1000 /хиляда/ лева. Съдът счита, че така определено по размер
административното наказание би могло изиграе своя възпитателен и поправителен
ефект по отношение на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави и ще може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове от обществото, в каквато насока са
целите на „специалната” и „генерална” превенции, очертани в разпоредбата на чл.36
от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.78А, ал.4 от НК законодателят е предоставил възможност за
преценка на съда да съобрази, дали следва да наложи наред с адм.наказание
„глоба” и административно наказание „лишаване от право да упражнява определена
професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление.
В нашия случай, съдът приема, че предвиденото в чл.343г от НК адм.наказание -
„лишаване от право да управлява МПС” за
определен срок не следва да се прилага и е неуместно, доколкото се касае за
деец с изключително ниска степен на обществена опасност, както и това, че
самото деяние не е проява на утвърдени престъпни навици и воля. В подкрепа на този правен извод е
обстоятелството, че обвиняемият няма други драстични нарушение по
ЗДвП.Същевременно, деецът осъществява всекидневно трудова дейност като професионален шофьор и на
практика за него възниква ежедневно необходимост, от упражняване на такава
дейност по управление на МПС. От друга страна, не следва да се подминава и факта,
че се касае за деец, който с трудовите си доходи издържа сам своето семейство и ако същият бъде лишен от
правото да упражнява такава дейност по управление на МПС, това на практика би
лишило неговото семейство от възможността нормално да се издържа и препитава.
По изложените съображения съдът счита, че не следва да налага на обвиняемия
предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС” за
определен срок, което законодателят с разпоредбата на чл.78А, ал.4 от НК е
поставил изцяло на преценка на съда.
Така мотивиран, съдът постанови настоящия
съдебен акт.
Съдия
: