Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 145
16.09.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 02.09.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 409 по описа на 2019 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Районен съд – Средец е сезиран с предявен от И.П.И. против
Областна Дирекция на МВР – гр. Бургас иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати
сумата 1 165,30 лева, претендирана като неплатено дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане, след допуснато по реда на чл. 214 от ГПК
изменение чрез увеличение в размера на иска в първото с. з. Заявена е претенция
за присъждане на направените по делото разноски. Фактическите твърдения,
на които се основава искът са следните: през процесния период ищецът е полагал
труд като мл. полицейски инспектор с работно място Районно управление – гр.
Средец на структурно подчинение на ОДМВР – гр. Бургас, със статут на държавен
служител, с основно месечно възнаграждение съобразно Наредба №
8121з-919/13.07.2017 г. и продължителност на работното време, съобразно Закона
за Министерство на вътрешните работи. Ищецът е работил на смени, всяка с
продължителност по 12 часа, по график, при тримесечно сумарно отчитане на
работното време. Извън нормалната продължителност на работното време,
регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, ищецът е положил през исковия период часове
нощен труд, които преизчислени според чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 2
от ЗМВР, чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, с коефициент 1,143, следва
да бъдат остойностени, респективно възмездени с 50 % увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Ищецът е получавал заплащане за извънреден труд, но
само в рамките на определените в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР 70 часа на
тримесечие, поради което работодателят му е останал задължен за останалите положени часове,
явяващи се извънреден труд през исковия период.
В отговор на исковата молба ответникът Областна Дирекция
на МВР – гр. Бургас оспорва иска с насрещно твърдение за изправност по
задължението му за заплащане на всички дължими на служителя трудови
възнаграждения. Признава твърдението, че в исковия период ищецът е работил на
сменен режим по график, при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00
ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници в съставени за тази цел протоколи. Изложил е, че коефициентът при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е „1“, различен от коефициент „1,143“, порад което не следва да
се прилага субсидиарно Кодексът на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравняват на 8 часа дневен труд или са в съотношение 8:7. Изплатеното
допълнително възнаграждение за нощен труд е на основание издадени от Министъра
на вътрешните работи Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата Заповед №
1429/23.11.2017 г., в размер на 0,25 лева за всеки отработен от държавния
служител нощен час между 22,00 ч. и 06,00 ч., поради което претенцията е
неоснователна. Отправено е искане за отхвърлянето й. Заявена е претенция за
присъждане на деловодни разноски и определяне на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите
на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не съществува спор между страните,
а и видно от Удостоверение рег. № 251000-15216/12.07.2019 г., през периода от 25.03.2015
г. до настоящия момент ищецът И.П.И. е бил със статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, като е заемал длъжностите ст. полицай/мл. автоконтрольор в
Група „Охрана на обществения ред“/Група „Охранителна полиция“ при Районно управление
– гр. Средец на структурно подчинение на Областна Дирекция на МВР – гр. Бургас, предвид
на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от валидно служебно
правоотношение. Не е спорно също, че в исковия период 01.03.2017
г. – 31.05.2019 г. ищецът е работил на сменен режим по график, при сумарно
отчитане на отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници в съставени за
тази цел протоколи. През процесния период за отчитане на работното време са
съставяни тримесечни протоколи в месеца, следващ тримесечния отчетен период на
полагане на труд. Относимите към служебното провоотношение заповеди на
Министъра на вътрешните работи и отчетни протоколи са приложени по делото.
От неоспореното
заключение
/ведно с Приложение
№ 1/ по
назначената
съдебно-икономическа експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд и платежните бележки за
трудовите възнаграждения на ищеца, се установява, че през периода от 01.03.2017
г. до 31.05.2019 г. ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график,
включително и за времето от 22,00
часа до 06,00 часа, през което са отчетени 1 064 часа, като изплатеният нощен труд по
ведомости е в размер на 266 лева – по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ и определена от Министъра на
вътрешните работи
ставка в негови Заповеди №№ 8121з-791/28.10.2014 г. и 8121з-1429/23.11.2017 г. Приравненият с коефициент 1,143 нощен
труд в дневен възлиза на 1 216,15 часа, като разликата от 152,15
часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е
изплатена на ищеца, а дължимото допълнително трудово възнаграждение за този извънреден
труд за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2019
г., изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в общ размер 1 165,30 лева.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период
/чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал.
5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015
г./, която е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.
59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е
била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г./.
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.03.2017
г. до 31.05.2019
г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до
6,00 ч., а съобразно
чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията
и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от
14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. При липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което
да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените в отговора възражения
относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните
служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано
за тримесечен период /чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 9б /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.,
изм. – ДВ, бр. 58 от 2018 г./ от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б /чл. 9а,
ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/. Съгласно чл. 9а, ал. 4 /нов – ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от НРВПО, когато
се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. На 01.01.2018 г. е влязла в
сила нормата на чл. 9г /нов – ДВ, бр. 41 от 2017
г./ от НРВПО, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131/05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските /обн.
ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г./ в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята
на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, което е още един довод за неоснователност
на възражението на ответника за неприложимост на НСОРЗ. През целия процесен период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн.,
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г./ от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 5 /обн.,
ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г./
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се извършва, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. С оглед на изложеното относно нормативната
уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия период от 01.03.2017 г. до 31.05.2019 г., съдът намира, че липсва изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване на нормата работни
часове при сумирано изчисляване на работното време в резултат от превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В този случай приложение следва да намери прогласеният в
чл. 5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава
делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или
противоречиви – според общия им разум, като при липса на закон съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Въз основа на гореанализираните разпоредби съдът приема, че общият разум на
закона е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143,
както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия
стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото
решение, вложено в новата редакция на чл. 9г /изм.
ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г./ от НРВПО. Съдът основава
решението си и на прогласения в чл. 16 от КРБ и
чл. 1, ал. 3 от КТ принцип за закрила на труда, насочен
към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и
зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо, съдът намира, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид
при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От Приложение № 1 към приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за процесния период от време 01.03.2017 г. – 31.05.2019 г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1 064 часа, преизчислени с коефициент 1,143, а приравнени на дневно работно време тези часове
възлизат на 1 216,15
часа, като разликата от 152,15 часа експертизата определя като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи
за положен труд и не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Изчислена
по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд, възлиза в размер на 1 165,30 лева, който съвпада с размера на
заявената претенция. На ищеца
се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
дължимата сума от датата на исковата молба – 18.06.2019 г., до окончателното плащане на главното задължение.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за основателно направеното от ответната страна в становище вх. № 2406/29.08.2019 г.
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от 500 лева, който се
претендира от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност
на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер за защита в една инстанция по оценяем иск /какъвто е
предявеният/, при интерес от 1 000 до 5 000 лева е
300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. В случая, така изчислен
минимален размер 311,57 лева се явява справедлив и обоснован с оглед на
фактическата и правната сложност на делото, респективно дължимите
от ответника разноски ще възлизат в този размер.
Тъй като ищецът не е заплатил
държавна такса и разноски, от които е освободен по силата на чл. 83, ал. 1, т.
1 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени дължимата за производството държавна такса 50 лева, определена върху
цената на уважения размер на иска – 1 165,30 лева и държавна такса в размер на 5 лева в случай на издаване на
изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и разноските по изготвеното заключение на
експертизата по делото в размер на 100 лева, платени от бюджета на съда.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ 46, представлявана от Директора К. К., да заплати на И.П.И., с ЕГН **********,***, по иска с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР сумата 1 165,30 лева, представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 01.03.2017
г. – 31.05.2019 г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху тази сума от 18.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 311,57
лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.П.И.
за присъждане на
адвокатски хонорар за разликата от 311,57 лева до 500 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати по сметката на Районен
съд – Средец държавна такса в размер на 50 лева, държавна такса от 5 лева в случай на
издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в размер на 100 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението да се
връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Бургас в двуседмичен срок от 16.09.2019 г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: