№ 1223
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Георги Стоев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508100 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗАД „А.Б.“ срещу решение от 19.05.2022 г.
по гр.д. №29785/2021 г. на Софийския районен съд, 79 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание чл.411 ал.1 КЗ за
заплащане на сумата от 587,37 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета
№0300/19/777/509240 за вреди на л.а. „БМВ Х 3“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от
04.10.2019 г., както и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на
15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2021 г.,
до окончателното плащане, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че изводът на
първоинстанционния съд, че не е установено виновно и противоправно поведение на водача
на автомобила „Тойота Корола“ е неправилен и необоснован. Поддържа, че по делото е
установено безспорно, че процесното ПТП е настъпило поради управление на автомобила с
несъобразена с пътните условия скорост от страна на водача на автомобила, застрахован при
ответника. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
1
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Решаващият извод на първоинстанционния съд, довел до отхвърляне на предявения
регресен иск по чл.411 ГПК, е липсата на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на автомобила „Тойота Корола“ с рег. № СА **** МХ, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 04.10.2019 г.,
двустранно подписан от водачите на двата автомобила, в който е посочено, че процесното
ПТП е настъпило на 04.10.2019 г. в гр. София в спряло състояние при завиване на ляво и
идвайки от дясно на кръстовище от страна на водача л.а. „БМВ Х3.
От показанията на свид. В.К. /водач на л.а. „Тойота Корола“/ се установява, че при
процесното ПТП се е движила по път с предимство, на мокър път, като л.а. „БМВ Х3“ е бил
навлязъл в платното за движение, в което се е движела.
От показанията на свид. И.П. /водач на автомобила „БМВ Х3“/ се установява, че
процесното ПТП е настъпило при влажно и мокро време, при намалена видимост, като е бил
навлязъл и спрял на път с предимство, при което е бил ударен от движещия се по пътя с
предимство друг автомобил.
От приетото по делото заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр. София, като
водачът на л.а. „БМВ Х3“ е предприел маневра за ляв завой, при която е реализирал ПТП с
движещия се мост л.а. „Тойота Корола“.
От приетото по делото допълнително заключение на САТЕ се установява, че от
техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на
процесното ПТП е: поведението на водача на л.а. „БМВ Х3“, който е навлязъл по път с
предимство при ограничена видимост и без да изчака преминаването на л.а. „Тойота
Корола“, и движението на л.а. „Тойота Корола“ със скорост, при която водачът не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара при внезапно възникнала опасност.
При тези данни, настоящият въззивен състав споделя изцяло извода на
първоинстанционния съд, че по делото не се установи водачът на автомобила „Тойота
Корола“ В.К. да е осъществила деликт. От събраните по делото доказателства не се установи
2
последният при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ - умишлено или по
непредпазливост, да е нарушил разпоредбите на ЗДвП, т.е. не е налице е деликт по смисъла
на чл.45 ЗЗД. Установи се, че процесното ПТП е настъпило единствено поради навлизане на
л.а. „БМВ Х3“ на пътя с предимство, по който се движил л.а. „Тойота Корола“, т.е. водачът
на л.а. „БМВ Х3“ е нарушил разпоредбата на чл.50 ал.1 ЗДвП. Не се установи никакво
конкретно виновно действие или бездействие от страна на водача на л.а. „Тойота Корола“,
довело до осъществяване на процесното ПТП. Настоящият въззивен състав също не
кредитира допълнителното заключение на САТЕ в частта, в която вещото лице е посочило,
че една от причините за настъпване на процесното ПТП е движение с несъобразена с
пътните условия скорост от страна на водача на л.а. „Тойота Корола“ /чл.20 ал.2 ЗДвП/, тъй
като този извод на вещото лице не се подкрепя от нито едно от останалите събрани по
делото доказателства, вкл. и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели.
Доколкото по делото не се доказа наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на автомобила „Тойота Корола“, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, то и не следва да бъда ангажирана отговорността му.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №4971/19.05.2022 г., постановено по гр.д.
№29785/2021 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3