Решение по дело №1093/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260020
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20205500501093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№. 260020                                            03.06.2022 г.                                гр.С.З.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 17 май                                                             две хиляди, двадесет и втора година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                       

М. МАВРОДИЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                 ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

Секретар Павлина Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело  №1093 по описа за 2020 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Х.П., чрез адв. И.М., против Решение № 1152 от 13.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3686/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Въззивницата обжалва атакуваното решение в срока като счита, че е  неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови решение, с което да се отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове и производството по делото да бъде прекратено.  Претендира за направените разноски по делото.

 

Въззиваемата страна Т.Г.Х. в подадения отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв. М.Г., счита, че решението на съда за извършване на делбата е недопустимо, тъй като съдът не приложил способ от предвидените в ГПК за ликвидиране на съсобствеността между съделителите. Моли съдът да обезсили обжалваното решение в частта на разпределението на идеалните части от имотите, в частта на осъждането на въззиваемата да заплати на другата страна парично уравнение и в частта на разноските по делбата, като недопустимо и делото да бъде върнато на районен съд със задължителни указания по приложението на законната процедура за извършване на делбата. В случай, че съдът приеме постановеното решение за допустимо, моли същото да бъде отменено в посочените части като неправилно и делото да се върне за разглеждане от друг състав на районен съд със задължителни указания. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена относно искането за прекратяване на производството по делото, като неоснователна. Претендира за разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

С Решение № 132 от 01.02.2019 г. са допуснати до делба следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.108, с площ от 384 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар; Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.134, с площ от 244 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар и Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.135, с площ от 400 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар при квоти: 1/2 за съсобственика Т.Г.Х. и 1/2 за съсобственика М.Х.П..

С обжалваното решение, постановено във втората фаза на делбата, съдът е поставил в дял на Т.Г.Х.: Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.108, с площ от 384 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар; Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.134, с площ от 244 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар и Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.135, с площ от 400 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар, равняваща се на ½ идеална част от тези имоти, съобразно дял Втори от вариант Втори от приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена на 04.06.2019 г. Поставил е в дял на М.Х.П.: Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.108, с площ от 384 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар; Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.134, с площ от 244 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар и Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.135, с площ от 400 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар, равняваща се на ½  идеална част от тези имоти, съобразно дял Първи от вариант Втори от приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена на 04.06.2019 г. Осъдил е Т.Г.Х. да заплати на М.Х.П. сумата от 20850 за уравнение на двата дяла. Присъдени са държавни такси и разноски. Осъдена е Т.Г.Х. да заплати на М.Х.П. сумата от 829,20 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствените имоти от страна на Т.Г.Х. за периода от 29.08.2017 г. до 01.04.2019 г., както и сумата от 68,42 лв. , представляваща обезщетение за забава на изплащането на тази сума за периода от 29.08.2017 г. до 01.04.2019 г. В тази част, като необжалвано от Т.Г.Х.  решението е влязло в сила.

Районният съд е разпределил на основание чл. 344, ал. 2 ГПК ползването на съсобствените имоти между съделителите.

С определение от 17.01.2020г. съдът е изменил обжалваното решение в частта за разноските.

 

С постановление от 26.07.2019г. по изп.д.№ 357/2019г. на ЧСИ К.А.½ ид.част от процесните недвижими имоти, собсвеност на Т.Х. е възложена на М.Х.П.. Т.Х. е обжалвала действията на ЧСИ. Образувано е гр.д. № 1657/2019г. по описа на ОС – С.З.. С протоколно определение от 02.06.2020г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№ 1657/2019г. по описа на ОС – С.З. с влязло в сила решение, като преюдициално за спора. С решение от 23.07.2021г., което е окончателно, Старозагорският окръжен съд е оставил жалбата без уважение. С определение от 04.04.2022г. съдът е възобновил производството по делото и го е насрочил в съдебно заседание на 17.05.2022г. 

 

На 16.05.2022г. е постъпила молба от Т.Г.Х., с която моли да се прекрати производството по делото, поради липса на правен интерес от продължаването му и поради липса на съсобствен обект в делбата. 

В съдебно заседание на 17.05.2022г. пълномощникът на въззивника М.Х.П. – адв. И.М. взема становище за прекратяване на производството по отношение на разпределението на процесния имот на дялове, а решението да бъде отменено.

Претендира разноски за двете инстанции.

 

При така установеното по делото, въззивната инстанция намира, че към настоящия момент не е налице съсобственост върху процесните недвижими имоти между страните по делото. Същите са собственост на ответницата М.Х.П.. При това положение не е налице правен интерес от продължаване на производдсктвото по делба и постановяване решение по извършването и. Ето защо, постановеното по делото на районния съд, решение по извършване на делбата следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, поради липса на правен интерес.

В полза на ответника в първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски за производството пред двете двете инстации на делбата  в размер 1499 лв. на основание чл. 78, ал.4 ГПК.  Разноските в производството по обжалване на определението за спиране не следва да се присъждат, доколкото определението за спиране е потвърдено от Апелативен и от Върховен съд.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1152 от 13.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3686/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, в часта му, в която се поставят в дял на Т.Г.Х. и на М.Х.П. по ½ ид. част от процесните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.108, с площ от 384 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар; Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.134, с площ от 244 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар и Поземлен имот с идентификатор № 68850.253.135, с площ от 400 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория IX, с адрес на поземления имот: гр. С.З., местност Бойчо Бунар, съобразно вариант Втори от приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена на 04.06.2019 г. и е осъдена Т.Г.Х. да заплати на М.Х.П. сумата от 20850 за уравнение на двата дяла, както и в частта за разноските и определените държавни такси върху дяловете.  

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Т.Г.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.Х.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1499 лв. представляващи разноски за двете инстанции.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: