№ 5261
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110131218 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „фирма“ ООД, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление:
адрес, чрез адв. С., срещу „М.с.“ ЕООД, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление:
адрес за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик, на
основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 52, т. VIII, дело №
2347/27.01.2021 г., на следните недв. имоти, находящи се в гр. София, район „В.“, ул. „Ц.“ №
194, а именно: МАГАЗИН /голям дюкян/ с идентификатор № .... по КККР на гр. София,
одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, на първи
партерен етаж, с площ 18.06 кв. м., със стар идентификатор № ..........., при съседи с посочени
идентификатори: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – ..........., заедно с
11,95 % ид. ч. от общите части на сградата и 7,84 % ид. ч. от дворното място и ЖИЛИЩЕ с
идентификатор № ........... по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016
г. на изпълнителния директор на АГКК, на първи надпартерен етаж, с площ 28,09 кв. м., без
стар идентификатор, при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж – няма; под
обекта – ....; над обекта – 68134.301.70.1.1, заедно с 13,09 % ид. ч. от общите части на
сградата и 8,83 % ид. ч. от дворното място, които обекти се намират в сграда, построена в
ПИ с идентификатор № 68134.301.70 по КККР, и за осъждане на ответника да предаде
владението върху описаните имоти.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на основание покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № 52, т. VIII, дело № 2347/27.01.2021 г., на следните недв. имоти, находящи
се в гр. София, район „В.“, ул. „Ц.“ № 194, а именно: МАГАЗИН /голям дюкян/ с
идентификатор № .... по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, на първи партерен етаж, с площ 18.06 кв. м., със стар
идентификатор № ..........., при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж – няма;
под обекта – няма; над обекта – ..........., заедно с 11,95 % ид. ч. от общите части на сградата и
7,84 % ид. ч. от дворното място и ЖИЛИЩЕ с идентификатор № ........... по КККР на гр.
София, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК,
1
на първи надпартерен етаж с площ 28,09 кв. м., без стар идентификатор, при съседи с
посочени идентификатори: на същия етаж – няма; под обекта – ....; над обекта –
68134.301.70.1.1, заедно с 13,09 % ид. ч. от общите части на сградата и 8,83 % ид. ч. от
дворното място, които обекти се намират в сграда, построена в ПИ с идентификатор №
68134.301.70 по КККР. Поддържа, че достъпът му до описаните имоти е възпрепятстван от
ответника, който е заключил същите и е поставил свои координати. Ищецът счита, че
действията на ответника смущават правото му на собственост върху процесните имоти и
отнемат владението му от същите, поради което моли искът да бъде уважен.
Претендират се разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Твърди,
че посоченото от ищеца придобивно основание по отношение на процесните имоти не се е
осъществило. Поддържа, че имотът, който владее, представлява магазин на две нива,
свързани помежду си, с обща площ от 36 кв.м. /по 18 кв. м. всяко/ и същият не е идентичен с
придобития от ищеца имот. Посочва, че е придобил този магазин от Божидар Константинов
Динев, но сделката не била оформена в нотариален акт. Прави възражение, че е придобил
посочения имот по давност, тъй като го е владял, считано от 03.01.2010 г. до настоящия
момент.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. С., която поддържа предявения
иск. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника се представляват от адв. А., който поддържа писмения отговори и моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108/27.01.2021
г., ищеца е закупил поцесните недвижими имот, находящи се в гр. София, ул. „Ц.“ 194,
представляващи МАГАЗИН /голям дюкян/, с идентификатор № .... по КККР, на първи
партерен етаж, с площ 18.06 кв. м., ЖИЛИЩЕ /гарсониера/, с идентификатор № ........... по
КККР, на първи надпартерен етаж, с площ 28,09 кв. м., и ЖИЛИЩЕ /гарсониера/, с
идентификатор № 68134.301.70.1.1 по КККР, на тавански етаж, с площ 28,09 кв. м., заедно
със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, които обекти се
намират в сграда, построена в ПИ с идентификатор № 68134.301.70 по КККР.
Представени са Нотариална покана с рег. № 2325, том 1, акт 117 ведно с 3 броя
разписки за връчване, от ищеца до ответника за предаване владението на процесните имоти.
Съгласно телепоща изх. № 3/04.03.2021 г. ответника оспорва собствеността на ищеца
върху процесните имоти, като посочва, че е наемател на магазин на 2 нива, находящ се на
ул. „Ц.“ 194.
Предствени са 3 бр. инвестиционни проекти за обект: „Фирмен надпис на магазин за
осветителни тела“ , местонахождение ул. „Ц.“ 194, собственик Божидар Константинов
Динев и наемател „М.с.“ ЕООД. Приложени са фактура № **********/19.03.2018 г.,
фактура № **********/18.02.2018 г. и пълномощно.
По делото са допуснати и разпитани, като свидетели Николай Георгиев Узунов и Е.
Х. А..
Свидетеля Узунов, посочва, че ищеца закупил имота на ул. „Ц.“ № 194 в началото на
2021 г. Двамата с Юли (управител на дружеството) отишли там и показали документите,
като човека, който бил там заявил, че държи помещението и до края на седмицата ще бъде
освободено. Когато отишли след 10 дни, поведението на хората там било различно, държали
се много грубо и не искали да говорят с тях. Няколко дни по-късно дръжката на вратата била
свалена. Имота представлявал много стара двуетажна къща. В нея се влизало от тротоара на
улицата в сутерена. Широка била около 1,5 метра- 2 метра от към улицата. Къщата била в
много лошо състояние, дограмите може би били от 1940 г. Входната врата била кафеникава,
с нова дограма. След втория разговор, дръжката на вратата била махната и били сложни
2
найлони, за да не може да се влиза навътре в имота. Там не живеел никой. Ищеца нямал
ключове.
Свидетеля А., посочва, че работи при ответника като продавач-консултант от поне 8
години. Къщата била на бившия собственик Божидар Динев и на сестра му. Намирала се на
ул. „Ц.“ № 194. Представлявала малка къща на два етажа и трети - таванско помещение,
широка била около два-три метра от към улицата. Имота, владеели от доста време. За тази
къща Божидар Динев и Десислава (управител на ищеца) сключили договор, като един вид
била продадена, но не била финализирана сделката. Това се случило през 2009 г. и на
Божидар били дадени много пари от Десислава, като било договорено да се изплаща на
части. Свидетеля посочва, че знае, че тази къща е на Десислава. Божидар и Десислава
живеели в един и същ вход, били съседи в кв. Илинден, бл. 118, вх. Б. През годините никой
не ги бил притеснявал да ползват имота. Използвали имота като търговски обект от 2017 г.
Преди това Божидар и Десислава имали други отношения и друг наемател. Извършили
много ремонти, защото къщата била пред събаряне, наложил се ремонт на покрива, защото
имало теч. В момента ползвали имота като склад, защото нямало ток. До момента, в който
не дошъл ищеца, никой не им пречил, да ползват имота. Малко преди това Божидар дошъл с
полиция и казал, че трябва да напуснат имота, но те не го направили, защото били дадени
много пари за ремонт и знаели, че къщата е на Десислава. Преди това, през всичките
предходни години, никой не им пречил да ползват имот. Десислава не била плащала наем,
тъй като къщата била нейна и е в процес на покупко-продажба.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
За да бъде уважен иск, основан на нормата на 108 ЗС, е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на
иска, вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответника да владее или
държи вещта без основание.
Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две
предпоставки е в тежест на ищеца, който извод следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите
претенции. В случай, че посочените по- горе две предпоставки са доказани и ответникът
претендира, че владее имота на правно основание, пак според установеното в чл. 154, ал. 1
ГПК, същия следва да докаже наличието на такова.
Съдът на първо място следва да изследва въпроса дали ищеца е собственик на
претендирания от него недвижим имот, чиято ревандикация се иска.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 108/27.01.2021 г., се установява, че ищеца е закупил процесния недвижим имот, с което се
установява първата предпоставка.
На следващо място, по делото не се спори, а и от показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи, че процесния имот се владее от ответника, с което се доказва
и втората предпоставка. Неоснователно е възражението на ответника, че имота претендиран
от ищеца не е същия с този, който се владее от ответника, доколкото и двамата свидетели
описват къщата по идентичен начин- стара къща, на два етажа, находяща се на ул. „Ц.“ №
194 и широка около 2 метра от към входа на улицата. От друга страна видно от
представените от ответника инвестиционни проекти, за поставяне на фирмен надпис,
магазина е с идентификатор №........... , който идентификатор съвпада със закупеното от
ищеца ЖИЛИЩЕ /гарсониера/, с идентификатор № ........... по КККР.
Ответникът претендира, че владее имота на правно основание придобивна давност,
осъществена в периода от 03.01.2010 г. до сега, като ангажира гласни доказатеслтва и 3 бр.
инвестиционни проекти за обект: „Фирмен надпис на магазин за осветителни тела“. За да
бъде уважено така направеното възражение за придобивна давност, е необходимо по делото
да се установи по безспорен начин че ответника е упражнявал фактическа власт върху имота
в процесния период и го е владял като свой. В настоящия случай това твърдение остана
недоказано. На първо място, видно от вписванията в ТР към АВ, ответното дружество
„М.с.“ ЕООД е регистрирано като търговско дружество 29.05.2012 г., поради което няма как
3
да е било владелец на имота за периода от 03.01.2010 г. до 29.05.2012 г. Исковата молба е
подадена на 02.06.2021г., поради което и за периода от 29.05.2012 г. до 02.06.2021г. ( 9г. и 3
дни) не е изтекъл 10-годишен давностен срок на владение от страна на ответното дружество.
От друга страна, видно от представените от ответника инвестиционни проекти за обект:
„Фирмен надпис на магазин за осветителни тела“, ответника е посочен, като наемател на
обекта, поради което няма как да осъществил владение върху имота, тъй като същия е бил
държател, като наемател на имота. Неоснователни са възраженията на ответника за сключен
договор за продажба на процесния имот, доколкото по делото не са ангажирани такива
доказателства, а свидетелските показания в тази насока са неотносими, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 18 и 19 ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим
имот се извършват в писмена форма.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено, че ищеца е собственик на
процесните недвижими имоти, въз основа на договор за покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № 52, т. VIII, дело № 2347/27.01.2021 г. Предявеният иск с правно
основание чл.108 ЗС се явява основателен и доказан, като ответника следва да бъде осъден
да предаде на ищеца владението на процесните имоти.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 4274,56 лв., от които 1274,56 лв. за дължима държавна такса и 3000.00 лв. за
заплатен адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е изчислено съобразно предвидения
минимум на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., предвид, че представения по делото
ДПЗС е сключен след измененията с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М.с.“ ЕООД, ЕИК: номер, със
седалище и адрес на управление: адрес, че „фирма“ ООД, ЕИК: номер, със седалище и
адрес на управление: адрес, е собственик на основание покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108/27.01.2021 г., т. VIII, рег.
№1581, д. №93/2021г. на нотариус Ив. Дахтеров, на следните недвижими имоти,
находящи се в гр. София, район „В.“, ул. „Ц.“ № 194, а именно: МАГАЗИН /голям
дюкян/ с идентификатор № .... по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-
32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, на първи партерен етаж, с площ 18.06 кв. м., със стар
идентификатор № ..........., при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж – няма;
под обекта – няма; над обекта – ..........., заедно с 11,95 % ид. ч. от общите части на сградата и
7,84 % ид. ч. от дворното място и ЖИЛИЩЕ с идентификатор № ........... по КККР на гр.
София, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на ИД на АГКК, на първи надпартерен
етаж, с площ 28,09 кв. м., без стар идентификатор, при съседи с посочени идентификатори:
на същия етаж – няма; под обекта – ....; над обекта – 68134.301.70.1.1, заедно с 13,09 % ид. ч.
от общите части на сградата и 8,83 % ид. ч. от дворното място, които обекти се намират в
сграда, построена в ПИ с идентификатор № 68134.301.70 по КККР, като ОСЪЖДА, на
основание чл.108 ЗС, М.с.“ ЕООД да предаде на „фирма“ ООД, владението върху
описаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА „М.с.“ ЕООД, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление: адрес,
да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК: номер, със седалище и адрес на управление: адрес,
сумата от 4274,56 лв. /четири хиляди двеста седемдесет и четири лева и 56 стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 1274,56 лв. за държавна
такса, а сумата от 3000.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „М.с.“ ЕООД, да бъде осъден
ищеца „фирма“ ООД да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5