МОТИВИ по НОХД №30170/2011 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимите С.Н.М. и Ж.И.С.
са обвинени в това, че за времето от 02.11.2010 г. до 06.11.2010 г. в с. Д. Б.,
обл. Монтана като непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си, в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор по-между си в немаповажен случай, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и използване на
техническо средство отнели от владението на кметство с. Д. Б., обл. Монтана, представлявано
от Д. Х. Д. движими вещи на стойност 313, 25 лв. - меден ел. проводник ШКПТ 3X2,
50 – 6 л. метра ; меден ел. проводник СВТ-В-4х6 – 40 л. метра; меден ел. проводник
СВТ -Т3-2х2.50 137 л. метра; меден ел. проводник ПВВ-2-2х2, 5 8 м, без съгласие
на собсвеника и с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимите за виновни по
повдигнатото им обвинение, да наложи и на двамата наказание обществено
порицание Предлага на съда да уважи изцяло предявения граждански иск.
Гражданският ищец - Кметство с. Д. Б., община Монтана, представлявано
от кмета Д. Х. Д. е предявило писмен граждански иск срещу подсъдимия С.М. лично
и срещу непълнолетния Живков С. чрез законния му представител – баща – Иван С.
иск за сумата от сумата 313, 25 лв. - обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деянието - 02.11.2010
г. до окончателното изплащане.
Подсъдимият С.Н.М. се
признава за виновен и съжалява за стореното. При условията на чл. 371 т. 2 НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти.
Непълнолетният подсъдим Ж.И.С.
се признава за виновен и заявява, че е извършил кражбата от глупост. При
условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства по тези факти.
Служебният защитник и на двамата подсъдими, назначен в
съдебно заседание - адв. Емил Донков моли съда да се съобрази с вида на
съдебното следствие и да наложи наказание обществено порицание и за М., и за С.
и да бъде уважен предявения гр. иск изцяло като основателен и доказан.
Гражданският ответник - баща на непълолетния С. – Иван С.
изразява съгласие, че предявяния гр. иск за сумата от 313, 25 лв. е основателен
и следва да бъде уважен изцяло. Заявява, че не е упражнил достатъчен контрол
върху сина си, за който се грижи сам.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимите С.Н.М. и Ж.И.С. xxx и са добри приятели. Не
са осъждани за извършени престъпления от общ характер, като към момената на
извършване на деянието предмет на внесения обвинителен акт и двамата са били
непълнолетни.
Подсъдмият С.М. е с начално образование, не учи, не
работи, а подсъдимият Ж.С. в момента е ученик в 7 –ми клас на 1 ОУ “Св. Св. Кирил
и Методий” гр. Монтан. С. е известен на ДПС при РУП - Монгана във връзка с
подаден сигнал от ръководството на 6-то ОУ гр. Монтана през 2008 г. за проявено
агресивно поведение, но не се води на отчет към ДПС. Расте и се развива в
многолюдно семейство и контактува с лица - част от които са криминално проявени
и извършители на множество кражби в селото и региона.
Подсъдимият С.М. също е известен на ДПС - РУП Монтана във
връзка с нанесен побой на лице, а също така и по повод извършена кражба през
2007г. Не учи, не работи и живее при семейството си в с. Д. Б., обл. Монтана.
Свидетелят Д. Х. Д. е кмет
на с. Д. Б. – община Монтана и живее в същото село. Същият отговаря да
имуществото в сградата на бившата здравнат служба в селото.
Здравната служба не
функционира, поради липса на медицински персонал, като сградата е запазена във
вида /помещенията и оборудване/, откогато е действала. В нея има обособени
лекарски кабинет, зъболекарски кабинет, гинекологичен кабинет, приемна за
пациенти, сервизни помещения и тоалетни. Сградата е постоянно заключена, като
ключът съхранявал свидетелят Д.. Входната външна врата обаче не била заключена,
тъй като била повредена, но след нея имало входно антре, което водило до друга
врата с две крила, през която се влизало в сградата и тази врата била заключена.
На дата 06.11.2010 г., около
14.00 часа свидетелят Д. минал покрай сградата на здравната служба и видял, че
външната врата, която не се заключвала била широко отворена. Провокиран от това,
той решил да влезе и да огледа и тогава установил, че и втората врата, тази на
входното антре също била отворена, като езичето
на бравата стърчало. Вратата била отворена, като били извадени металните
клинове, отгоре и отдолу на вратата. Освен това били отворени и всички врати на
останалите помещения /кабинети/, като вратите на лекарския и зъболекарския
кабинет били разбити - само те се заключвали. Кабелите от електрическата
инсталация на цялата сграда били свалени и липсвали. Всички захранващи кабели
на медицинското оборудване били отрязани и откраднати, а щепселите от тях
захвърлени на пода. Д. установил също така, че стъклото на единият от
прозорците в зъболекарския кабинет било счупено. Веднага уведомил органите на
полицията и последните пристигнали на място. Извършили оглед, оформили и съответния
протокол и изготвили фотоалбум.
Свидетелят М. А. М. -
служител при РУП – Монтана, обслужващ района на с. Д. Б. разпитал хората
живеещи там и се насочил към двамата подсъдими като вероятни извършители. След
проведен разговор, момчетата си признали, че именно те са извършили кражбата от
здравната служба в селото. Заявили, че са проникнали в сградата като счупили
стъклото на един от прозорците. В периода на няколко дни влизали два пъти в
сградата, за да крадат. За целта използвали клещи за рязане, с помощта на които
свалили електрическата инсталация, като отрязали проводниците, като решението
за извръшване на кражбата взели предварително 2-3 дни преди проникването в
сградата, като за целта се подготвили - взели със себе си клещи.
Проникнали в сградата през
прозореца, но стъклото било счупено преди това, не били го счупили те. Първият
път когато влезли, те взели само едни телефонни кабели, които се намирали в
един шкаф. Видяли, че по стените също имало кабели, но нямали е какво да ги
отрежат, а със скалпелите не ставало. Решили, че на следващият ден пак ще
дойдат. Така на следващия ден с предварително взети клещи, те отрязали кабелите
по стените, отрязали и другите, захранващите от зъболекарския кабинет. Поставили
ги в един чувал, който намерили вътре в сградата. Излезли от сградата през
вратата, която лесно били отворили - издърпали „черчеветата" забити в
земята. Отишли на стадиона в селото и обгорили откраднатите кабели.
Още на следващият ден подсъдимият
М. xxx и предал част от обгорелия проводник в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали, находящ се на ул. Индустриална” в града. На два, три пъти предал
количеството и двамата си разделили сумата. Свидетелят Тодор Янакиев е
категоричен, че именно М. /срещу представяне на личната си карта/ е предал в
пункта медните отпадъци, което се потвърждава и от покупко-изплащателните
сметки.
Видно от заключението на
вещото лице по назначената и извършена съдебно-оценъчна експертиза, стойността
на откраднатите вещи, представляващи меден ел. проводник ШКПТ 3X2, 50 – 6 л. метра
; меден ел. проводник СВТ-В-4х6 – 40 л. метра; меден ел. проводник СВТ -Т3-2х2.50
137 л. метра; меден ел. проводник ПВВ-2-2х2, 5 8 м, е вразмер на общо 313.25 лв.
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направените в с. з. самопризнания от двамата подсъдими, които се подкрепят от
доказателствата, събрани на досъдебното производство.
От субективна страна деянието
е извършено с пряк умисъл и от двамата подсъдими. Те са съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждали са общественоопасните му последици и
са желаели тяхното настъпването. Налице е и допълнителния елемент от субективна
страна на деянието - присвоителното намерение, обективирано чрез отчуждаване на
отнетите вещи.
Обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин по отношение на С.Н.М., тъй като с деянието си той е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195 ал. 1 т. 3,
т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК вр. с чл. 63 ал. 1
т. 3 НК /към онзи момент непълнолетен/ затова, че за времето от 02.11.2010 г. до
06.11.2010 г. в с. Д. Б., обл. Монтана, в условията на продължавано престъпление
и след предварителен сговор в немаловажен случай с Ж.И.С., като непълнолетен, но
можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и
използване на техническо средство отнел от владението на Кметство с. Д. Б., обл.
Монтана, представлявано от Д. Х. Д. движими вещи на стойност 313, 25 лв., както
следва: меден ел. проводник ШКПТ 3X2, 50 – 6 л. метра ; меден ел. проводник
СВТ-В-4х6 – 40 л. метра; меден ел. проводник СВТ -Т3-2х2.50 137 л. метра; меден
ел. проводник ПВВ-2-2х2, 5 8 м, без съгласие на собственика и с намерение
противозаконно да присвои.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на
чл. 58а НК към датата на деянието /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т.
5 НК, законът предвижда наказание от 1
до 10 години лишаване от свобода. След редукцията на това наказание по чл. 63 ал. 1 т. 3 НК, с оглед обстоятелството, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият М. е бил непълнолетен, това наказание лишаване от свобода
се заменя с наказание в размер на лишаване от свобода до три години.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на М., съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в
случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се
извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата
на чл. 58а НК, в настоящата си, нова редакция, предвижда, че при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ла. 4 НПК предвижда
възможност да съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са
налице условията за това, като при едновременно наличие на предпоставките на
разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си
редакция е в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в което подсъдимият е обвинен
е извършено за времето от 02-06.11.2010 г., т. е., след влизане в сила на
изменението на чл. 58а НК.
Определяне на наказанието при условията на чл. 58а
ал. 1 НК:
При обсъждане на размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия съобразно разпоредбите на Общата част на
НК и съответното намаляване на така определеното наказание с една трета, то
съдът намира, че така определеното наказание по размер ще бъде
по-неблагоприятно за него от приложението на чл. 58а ал. 4 НК – наличие на
предпоставки за приложение на чл. 55 НК. Това е така, защото в настоящият
случай са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства по отношение на М.
– той е млад човек, неосъждан, безработен и с нисък социален статус. Смекчаващи
вината обстоятелства са и признанието на вината, направено още на ДП, което е
спомогнало за разкриване на обективната истина /подсъдимият веднага е разказал
на свидетеля М. М. откъде и как е откраднал вещите/, и сравнително ниската им стойност.
В случая са налице едновременно
условията по ал. 1 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК. В такъв случай, съдът
е длъжен да приложи само чл. 55 НК, ако това е по-благоприятно за подсъдимия. Ако
при приложение на чл. 58а ал. 1 НК на подсъдимия М. се определи наказание при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, т. е., към средния
размер, то би се получило наказание в размер 3 месеца +3 години /или 36 месеца
/ =39 месеца:2= 19, 5 месеца, което намалено
с 1 / 3 съгласно чл. 58а ал. 1 НК е наказание лишаване от свобода в размер на 13
месеца.
Налице е обаче превес на смекчаващите вината обстоятелства според настоящия
съдебен състав и при определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, като прилагайки чл. 55 ал. 1 т. 2 б. ”б” НК и
отчитайки липсата на специален минимум, позволяващ замяната на наказание ЛОС с
друг вид, съдът определи наказание на М. - измежду двете предвидени в чл. 55 ал.
1 т. 2 б. ”б” НК /пробация или обществено порицание/ - обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на табло в Кметство с. Д. Б.,
обл. Монтана. Несъмнено спазвайки разпоредбата
на чл. 58а ал. 4 НК, съдът следва да приложи само чл. 55 НК,
тъй като наказание “обществено порицание” несъмнено е по-благоприятно от
определеното по чл. 58а ал. 1 НК – от 13 месеца лишаване от свобода.
Обвинението е
доказано по категоричен начин и по отношение на непълнолетния подсъдим Ж.И.С., тъй като с деянието си той е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195 ал. 1 т. 3,
т. 4 и т. 5 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК вр. с чл. 63 ал. 1
т. 3 НК /и към настоящия момент същият е непълнолетен/ затова, че за времето от
02.11.2010 г. до 06.11.2010 г. в с. Д. Б., обл. Монтана, в условията на
продължавано престъпление и след предварителен сговор в немаловажен случай със С.М.,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот и използване на техническо средство отнел от владението на
Кметство с. Д. Б., обл. Монтана, представлявано от Д. Х. Д. движими вещи на
стойност 313, 25 лв., както следва: меден ел. проводник ШКПТ 3X2, 50 – 6 л. метра
; меден ел. проводник СВТ-В-4х6 – 40 л. метра; меден ел. проводник СВТ -Т3-2х2.50
137 л. метра; меден ел. проводник ПВВ-2-2х2, 5 8 м, без съгласие на собственика
и с намерение противозаконно да присвои и съдът го призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание по отношение на С., съдът
взе предвид вида на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т.
5 НК, законът предвижда наказание от 1
до 10 години лишаване от свобода. След редукцията на това наказание по чл. 63 ал. 1 т. 3 НК, с оглед обстоятелството, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият С. е бил непълнолетен /както и към настоящия момент/, това
наказание лишаване от свобода се заменя с наказание в размер на лишаване от
свобода до три години.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на С., съдът прецени следното: и по отношение на този подсъдим, съгласно
разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при
провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на
свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК в
настоящата си, нова редакция, предвижда, че при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК предвижда
възможност да съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са
налице условията за това, като при едновременно наличие на предпоставките на
разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си
редакция е в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в което подсъдимият С. е
обвинен е извършено за времето от 02-06.11.2010 г., т. е., след влизане в сила
на изменението на чл. 58а НК.
Определяне на наказанието при условията на чл. 58а
ал. 1 НК:
При обсъждане на размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия съобразно разпоредбите на Общата част на
НК и съответното намаляване на така определеното наказание с една трета, то
съдът намира, че така определеното наказание по размер ще бъде
по-неблагоприятно за него от приложението на чл. 58а ал. 4 НК – наличие на
предпоставки за приложение на чл. 55 НК. Това е така, защото в настоящият
случай са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства по отношение на С.,
който е млад човек, все още ученик – в 7-ми клас на Първо Основно училище в гр.
Монтана, неосъждан е и едниствено грижа за него полага баща му – Иван С.. Смекчаващи
вината обстоятелства са и признанието на вината, направено още на ДП, което е
спомогнало за разкриване на обективната истина, тъй като и този подсъдим, подобно
на М., веднага е разказал на свидетеля М.
откъде и по какъв начин са откраднати кабелите.
В случая са налице едновременно
условията по ал. 1 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК. В такъв случай, съдът
е длъжен да приложи само чл. 55 НК, ако това е по-благоприятно за подсъдимия. Ако
при приложение на чл. 58а ал. 1 НК на подсъдимия С. се определи наказание при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, т. е., към средния
размер, то би се получило наказание, както следва: 3 месеца /поради липса на
долен мининум след редукцията/ +3 години /или 36 месеца / =39 месеца:2= 19, 5
месеца, което намалено с 1 / 3, съгласно
чл. 58а ал. 1 НК е наказание лишаване от свобода в размер на 13 месеца.
Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства според настоящия
съдебен състав и при определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, като прилагайки чл. 55 ал. 1 т. 2 б. ”б” НК и
отчитайки липсата на специален минимум, позволяващ замяната на наказание ЛОС с
друг вид, съдът определи наказание на С. - измежду двете предвидени в чл. 55 ал.
1 т. 2 б. ”б” НК /пробация или обществено порицание/ - обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред училищния колектив на
I ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” гр. Монтана. Несъмнено спазвайки разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, съдът следва да приложи само чл. 55 НК, тъй като наказание “обществено порицание”
несъмнено е по-благоприятно от определеното по чл. 58а ал. 1 НК – от 13 месеца
лишаване от свобода за този подсъдим.
С така наложените по вид и размер наказания съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция,
а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на М., С. и останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно
производство е приет за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец- Кметство с.
Д. Б., община Монтана, представлявано от кмета Д. Х. Д., с ЕГН xxxxxxxxxx писмен
граждански иск за сумата 313, 25 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
деянието - 02.11.2010 г. до окончателното изплащане.
Съдът намира предявеният от гр. ищец иск за имуществени
вреди за основателен и изцяло доказан по изложените по-горе мотиви, като
съобрази заключението на вещото лице Михаил Василев.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимите М.
и С. са извършили престъпното деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 НК вр. с
чл. 194 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 НК и именно като
последица от него, гр. ищец е претърпял имуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е
причинил другиму, поради което съдът уважи исковата претенция изцяло, като
осъди подсъдимите С.Н.М. xxx и непълнолетния Ж.И.С. чрез законния му
представител баща – Иван С. Тодоров, с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, да заплатят
солидарно на Кметство с. Д. Б., община Монтана, представлявано от кмета Д. Х. Д.,
с ЕГН xxxxxxxxxx сумата 313, 25 лв. - обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деянието - 02.11.2010
г. до окончателното изплащане. При този изход на делото, подсъдимият следва да
бъдат осъден да заплати по сметка на ВСС гр. София сумата от 50 лв - държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 134 лв. - направени
по делото разноски за вещи лица /без разноските за съдебно-балистична
експертиза/, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този изход
на делото, съдът следва да осъди подсъдимия С.Н.М. и подсъдимия Ж.И.С. чрез
законния му представител баща – Иван С. Тодоров, с ЕГН xxxxxxxxxx, да заплатят по сметка на ВСС-София сумата 50 лв. - държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата
от 40 лв. - разноски за вещо лице, както и 5
лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: