Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260199/5.10.2020г.
гр.Варна, 05.10.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XХХVII-и състав, в открито съдебно
заседание на 23.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 2468 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.С.1“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя В.С.Г., против НП № 03 – 011327/15.05.2019 год. на И. И.-
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.142, ал.4 от КТ, на
основание чл.414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна,
поради което е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата се оспорва описаната фактическа обстановка, като се твърди, че
оставането на работника след установеното работно време се дължи на негови
лични съображения извън трудовите му правоотношения със санкционираното
дружество, оспорва се извършването на административно нарушение. Моли съда за
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно .
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна ю.к. Ошавкова оспорва жалбата, а в хода на
делото по същество моли за потвърждаване на НП, като аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 27.03.2019
год., около 16:50 ч., св. Р.П. - служител на Д”ИТ”- съвместно със св.П.М., също
служител на инспекцията, извършила рутинна проверка по спазване на трудовото
законодателство от „К.С.1” ООД, охраняващ обект, находящ се в гр.Аксаково,
портал „Варна – Червена звезда, обл.Варна. На место
било установено, че обектът функционира, охранява се от „К.С.1” ООД като били
установени и работещите в обекта, сред които бил и Р.Щ.Х., ЕГН **********,
работещ като „охрана“. На Х. била предоставена за попълване декларация, касаеща трудовото му правоотношение с дружеството,
охраняващо обекта, като в своя декларация, собственоръчно, Р.Х. отразил, че
работи за санкционираното дружество, при наличие на сключен трудов договор от
21.02.2019 г., на длъжност „охранител”, при работно време от 16:30 ч. до 08.00 ч.
на следващия ден, като посочил и останалите данни, касаещи трудовото му
правоотношение. На 28.03.2019 год. служителите на ДИТ около 07:45 ч. св. отново
извършили проверка в същия обект, и Х. отново бил установен на работното си
място – „охрана“ на обекта. Отново на Х. била предоставена за попълване
декларация, в която същият отново отразил, че е в ТПО със санкционираното
дружество и отново посочил работно време от 16:30 ч. до 08:00 ч. на следващия
ден. Първата декларация била попълнена на 27.03.2019 г. в 16:50ч., а втората
декларация била попълнена от Х. на 28.03.2019 г., в 07:45 часа.
Предвид
горното св.П. приела, че в проверения обект, „К.С.1“ ООД, ЕИК *********, е
извършило нарушение на чл.142, ал.4 от
КТ, тъй като Р.Щ.Х., намиращ се в ТПО със санкционираното дружество е престирал работна сила в продължителност от повече от 12 часа.,
поради което на 08.05.2019 г. съставила АУАН срещу дружеството жалбоподател, в
който описала приетото за установено нарушение. Съставеният АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който го подписал
без възражения.
В
законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН,
поради което въз основа на материалите по преписката на 15.05.2019 год. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.П. и св.М., дадени в с.з., тъй като същите
са последователни, непротиворечиви, искрени и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото и основно с попълнените лично от св.Р.Щ.Х. декларации-двукратно.
Разпитаните
по делото служители на ДИТ Варна св. П., св.М., са категорични, че при
извършване и на първата и на втората проверка Р.Х. е полагал труд като охрана.
При извършената втора проверка, посочените свидетели са го възприели в
характерното за извършваната от него дейност облекло. Всичките свидетели са
категорични, че Х. при извършване на втората проверка е извършвал характерната
трудова дейност за длъжността си „охранител“.
Съдът
кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и останалите приобщени към
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Не се спори, че в случая работодателят е установил сумирано изчисляване на
работното време по смисъла на чл.142, ал.2 от КТ, като в този случай, според
правилото по чл.142, ал.4 от КТ, максималната продължителност на работна смяна
може да бъде до 12 часа. След като се установява от доказателствата, че фактически
в обекта работника Р.Х. е полагал труд повече от 12 часа на смяна, правилно е
квалифицирано извършеното от работодателя като нарушение на чл.142, ал.4 от КТ
в нарушение на чл.142, ал.4 от КТ е разписано, че максималната продължителност
на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12
часа.
Описаната фактическа обстановка се
установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на св.П. и св.М., от АУАН, НП, декларации и от останалите
кредитирани писмени материали.
Съдът,
както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Съгласно
разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и
представената в с.з. заповед, АУАН и НП са издадени от компетентен орган и е
издаден от компетентно лице. Акта е издаден в законоустановения срок, като
формално съдържа изискуемите от ЗАНН реквизити.
Нарушението
е описано пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на
извършване, обстоятелства при които е извършено нарушението, посочена е и
нарушената правна норма, посочени са доказателствата, подкрепящи нарушението,
поради което в хода на АНП не е било ограничено правото на защита на нарушителя
и не е нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5
от ЗАНН.
Срещу
АУАН не са били депозирани възражения, не са били налице спорни обстоятелства,
изискващи разследване, поради което съдът намира, че не е била нарушена
разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
По
отношение на приложението на материалния закон, предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.142, ал.4 от КТ, като тази правна норма предвижда минималната
продължителност при работната смяна при сумирано изчисляване на работното време
да бъде до 12 часа. Безспорно по делото е установено, че и в 16:50 ч. на
27.03.2019 г. и в 07:45 ч. на 28.03.2019 г.
Р.Х. е бил на работното си място и е престирал
работна сила. Извадката от правилника сочи на сумирано изчисляване на работното
време. При сумираното изчисляване на работното време и при промяна на смените
всъщност законодателят е регламентирал възможността полагане на по-голям брой работни часове в седмицата, както и за работа
в шестия ден от седмицата, което обаче не игнорира задължението за осигуряване на
12 ч. работен ден.
Според разпоредбата на чл. 151, ал.2 от КТ почивките не се включват в работното време.
Разпоредбата на чл. 142, ал.4 от КТ
не регламентира продължителност на работното време, а продължителност на
работната смяна, която включва освен работното време и осигурените почивки по чл. 151, ал.1 от КТ
- в този смисъл дефинициите в чл. 2, пар.1,
2, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от
4 ноември 2003 год. относно някои аспекти на организацията на работното време. В случаят Р.Щ.Х.
е установен на работното си място в
16.50.часа на 27.03.2019 г. и в 07.45 часа на 28.03.2019 г. според попълнените
от него декларации. Това води до извод, че е изпълнявал трудовите си задължения повече от 12 часа .
Нарушението не се различава със
степен на обществена опасност различна от обичайната за съответния вид, поради
което правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че в
случая е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от КТ. Правилно и
законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция в законоустановените граници от 1 500 до 15 000 лв., на
основание чл.
414, ал. 1 от КТ. В случая наказващият орган е определил размер на
имуществената санкция от 1 500 лв., явяващ се минималният установен в закона,
като е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния
представител на АНО, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143 от АПК, съдът намира, че на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната
помощ. Съгласно чл.27е. от посочената Наредба за защита по
дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като прецени продължителността на делото (в
едно съдебно заседание) и неговата невисока сложност, съдът присъди на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03 – 011327/15.05.2019 год.
на И. И. - Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „К.С.1“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.Г., за нарушение на чл.142,
ал.4 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ
е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА
„К.С.1“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.Г., да плати на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна,
юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 /осемдесет/ лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: