р
е ш е
н и е
№ 8
гр. Габрово,
16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
участието на секретаря Лидия Симеонова и прокурора ..., като разгледа докладваното
от съдията СТАВРЕВ АНД № 1178 по описа за 2019 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от М.В.Б., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, против
Наказателно постановление № 001374/25.10.2019 година на Началника на отдел
„Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура” - София, с което на основание чл. 179, ал.3 във вр. с чл. 139,
ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП,
както и е постановено да заплати 10 /десет/ лева – такса по чл. 10а, ал.2 от
Закона за пътищата.
В
жалбата и пред настоящия състав М.Б. моли за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление поради заплащане в срок на предвидената в чл. 189е, ал.3 от ЗДвП
компенсаторна такса.
Административнонаказващият орган се
представлява от юрк. К. и М., които в представената писмена защита молят за
потвърждаване на атакувания санкционен акт поради доказаност на
материализираното в него нарушение и липсата на допуснати процесуални пороци
при проведеното производство за неговото установяване и закрепване. Оспорват и
валидността на представената с жалбата вносна бележка от 10.05.2019 г.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган с оглед разпоредбата на чл. 189е, ал.12 от ЗДвП и приложената
Заповед № РД-11-29 от 16.08.2019 г.
На 07.05.2019 г. около 13:30 ч. служителите на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура” – София Д.Г. и С.С. спрели за проверка на
км. 7+150 на път ІІІ-5004 /Дряново-Габрово/ - Рязковци - /Габрово-Трънито/,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, лек автомобил от категория К3 „Мазда”
с рег. № ЕВ 48 72 ВК, управляван от жалбоподателката. При развилата се проверка
и след справка в електронната система за събиране на пътни такси двамата
констатирали, че за посоченото превозно средство не е налична заплатена такава
към този момент, дължима се по силата на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата. Д.Г. и С.С. разяснили на М.Б. възможността да заплати на място
компенсаторна такса, от която същата не се възползвала. Поради това и за
установеното нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП срещу нея бил съставен АУАН №
001374/07.07.2019 г., като в приложената разписка към него изрично била вписано
правото на жалбоподателката да се освободи от административнонаказателна
отговорност по реда на чл. 189е, ал.6 от ЗДвП посредством заплащане на
компенсаторна такса от 70 лева в 14-дневен срок по изрично посочена банкова сметка.
***.05.2019 г. съпругът на жалбоподателката
– А.Б., заплатил цитираната сума, което било обективирано в платежно нареждане
№ ОВ61005190033682. Въпреки това срещу М.Б.
е издаден и цитираният санкционен акт, връчен и на 05.11.2019 г., като на 09.11.2019
г. е подадена и настоящата жалба срещу него.
Категорично доказана е достоверността на всички възприети по-горе от съда
обстоятелства, на водещо място установеното управление на лекия автомобил от
категория К3 „Мазда” с рег. № ЕВ 48 72 ВК от страна на жалбоподателката на
07.05.2019 г. около 13:30 ч. на км. 7+150 на ІІІ-5004 /Дряново-Габрово/ -
Рязковци - /Габрово-Трънито/, изрично посочено от спрелите я за проверка и
разпитани като свидетели по делото Д.Г. и С.С.. Факт е също така и че
цитираният път е включен в Приложение № 2 към т. 2 от Решение № 959 от
31.12.2018 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура. Двамата служите на
Национално тол управление посочиха в проведения им разпит още и че след
реализирана справка в съответната електронна система на Агенция „Пътна
инфраструктура” – София са констатирали липсата на заплатена към този момент
винетна такса за движение на коментирания лек автомобил. Всичко това е описано
в изготвения на място АУАН № 001374/07.07.2019 г., като на жалбоподателката е
разяснена и възможността по чл. 189е, ал.6 от ЗДвП да заплати в 14-дневен срок
компенсаторна такса от 70 лева, с което да доведе до прекратяване на
образуваното срещу нея административнонаказателно производство.
А извън всякакво съмнение е фактът, че М.Б. се е възползвала от посочената
привилегия и още на 10.05.2019 г., чрез своя съпруг А.Б., е заплатила по
посочената и в самия АУАН банкова сметка ***, което е обективирано в платежно
нареждане № ОВ61005190033682. В този документ ясно е посочен номерът на самия АУАН
и този на процесния лек автомобил, а така също и изрично като основание за
превода е упоменато „компенсаторна такса”. С оглед наличието на тези реквизити
съдът намира това платежно нареждане за изцяло валидно от външна страна, като
несъстоятелни са всякакви възражения в противна насока. А съществуването на
този документ закрепва извършено действие, водещо до отпадане на породената
спрямо жалбоподателката административнонаказателна отговорност въз основа
императива на чл. 189е, ал.6 от ЗДвП. В този текст ясно е посочено, че ако
таксата по чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и 4 /както безспорно се доказа в
случая/ акт за установяване на
административно нарушение по чл. 179, ал.3 – 3 б не се
съставя, а когато такъв е съставен, не се издава Наказателно постановление и производството се
прекратява. В случая
обаче АНО не е извършил пълно разследване по случая и въпреки наличието на
законова пречка е издал атакуваното Наказателно постановление, без да отчете
факта на доказаното заплащане на
указаната от законодателя компенсаторна такса за цитираното превозно средство.
А това действие на М.Б. в предвидения от законодателя срок прави невъзможно в
нейна тежест да се вмени както административнонаказателна отговорност с правно основание
чл. 179, ал.3 във вр. с чл. 139, ал.6 от ЗДвП, така и заплащането на таксата по
чл. 10а, ал.2 от Закона за пътищата. Изведеният правен извод прави атакуваното
Наказателно постановление изцяло противорчащо с материалния закон и предпоставя
цялостната му отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 001374/25.10.2019 година на Началника на отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”
- София, с което на основание чл. 179, ал.3 във вр. с чл. 139, ал.6 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ на М.В.Б., с ЕГН: **********, постоянен адрес:
***, е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 139,
ал.6 от ЗДвП, както и е постановено да заплати 10 /десет/ лева – такса по чл.
10а, ал.2 от Закона за пътищата.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: