РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Кърджали, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500297 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
N 3068/14.03.2025 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от „Т.“ ***,
гр.С., чрез представител по пълномощие, срещу решение N 84/08.03.2025 г. по гр.д. N
1827/2023 г. по описа на РС – Кърджали.
Решението на РС – Кърджали, с което е признато за недоказано оспорването на
истинността на положени от ищеца Х. Х. М. подписи върху фишове за заплати за
месеците ноември и декември 2021г.; „Т.“ *** гр. К., с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. К., ул. „Я.“ N * e осъден да заплати на Х. Х. М. от гр.К. сумата
2 944.03 лв./нетен размер/ - главница, представляваща общ сбор на неизплатени
трудови възнаграждения за периода от м.01.2022г. до м.04.2022г. вкл., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до
окончателното й изплащане; сумата от 980.72 лв. /брутен размер/ - главница,
представляваща обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното
й изплащане; сумата от 884.39 лв./нетен размер/ – главница, представляваща
обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, от която за 20
работни дни за 2020г. нетен размер на обезщетението от 572.34 лв. и за 7 дни за 2022г.
нетен размер на обезщетение от 312.05 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
1
иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 1 835.83 лв.
като неоснователен и недоказан; сумата 1 019.28 лв. - общия размер на мораторните
лихви по чл. 86 от ЗЗД, включваща мораторната лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения за периода от 01.02.2022г. до 21.12.2023г. в размер на 592.42 лв.;
мораторната лихва върху неизплатените отпуски за 2020г. за периода от 01.11.2020г. до
21.12.2023г. в размер на 191.30 лева и върху отпуска за 2022г. за периода от
03.05.2022г. до 21.12.2023г. в размер на 58.77 лв., или общ размер на мораторната
лихва върху отпуските – 250.07 лв.; мораторната лихва върху обезщетението по чл.
222, ал.1 върху сумата от 980.72 лв. за периода от 01.06.2022г. до 21.12.2023г. вкл. в
размер на 176.79 лв., както и сумата 2 160.83 лв. разноски по делото, а по сметка на
РС-Кърджали и държавна такса от 267.76 лв. и 630 лв. възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда, като са отхвърлени като неоснователни и недоказани иска по
чл.224, ал.1 от КТ в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 1
835.83 лв. и иска за мораторни лихви в останалата му част и за разликата до пълния
предявен размер от 1 198.47 лв., се обжалва изцяло като неправилно в осъдителните
му части, при оплаквания, че съдът не е изследвал в цялост възраженията на ответника
по исковете и доказателства по делото, с оглед принципа, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. Конкретно се сочи, че в процесния
период от м.януари 2022г. до м.април 2022г. ищецът била назначена на длъжност
„********” при ответника и работила на касата на дружествоото с парите в брой, като
отговаряла непосредствено за раздаването на заплатите на служителите, заедно с
управителя и неин съпруг М. Ю. Последният, както и неговият баща - Х. Ю., били
избрани и назначени от Общото събрание на дружеството като управители и вписани
по партидата на дружеството в Търговския регистър в периода от м.ноември 2018г. до
април 2022г., и те се явявали свързани с ищеца лица по смисъла на закона, поради
което в казуса е налице конфликт на интереси. Ищецът е отговаряла за плащането на
заплата на самата себе си и недействителни били подписаните между нея и управителя
- неин съпруг допълнителни споразумения, с които са увеличавани възнагражденията
й. Излагат се съображения относно същността на мандантното правоотношение между
управителя и управляваното от него *** съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ. Твърди се, че
ищецът, съпругът и свекър й умишлено не са полагали подписи при изплащане от
ищеца в брой на трудовите им възнаграждения, каквито са изплащани на всички
останали служители. Т.е. отговорните за изплащане на възнагражденията лица
претендират, че не са получили полагащите им се такива, което представлява
злоупотреба с право. Освен това, първоинстанционният съд неправилно не обсъдил
приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, вкл. и молби и
заповеди за разрешаване на ползване на годишен отпуск на ищеца за 2020г.,
установени и от вещото лице по счетоводната експертиза по делото, след проверка на
досието на ищеца, обосноващи неоснователност на иска за обезщетение за
2
неизползван отпуск за 2020г. По този начин първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения. С въззивната жалба не се сочат нови писмени
доказателства и не се правят нови доказателствени искания.
Въззиваемият Х. Х. М. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подала отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява, като поддържа въззивната
жалба с писмено становище, постъпило по делото от процесуалния му представител и
претендира разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемият Х. Х. М. не се явява, представлява се от
процесуалния си представител, който оспорва въззивната жалба и моли да се остави
без уважение, като им се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд, след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания,
съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледат по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
ищеца Х. Х. М. от гр.К., която твърди, че е работила при ответника „Т.“ ***, гр. К. на
длъжност „*******” с основно трудово възнаграждение в размер на 920 лв., въз основа
на безсрочен трудов договор, по който полагащото й се трудово възнаграждение за
месеците януари, февруари, март и април 2022 г., платимо на всяко 1-во число на
следващия месец, не било изплатено и дължимо било нетно възнаграждение за тези
месеци в размери както следва: за м. януари – 761.02 лв., м. февруари – 761.02 лв., м.
март 761.02 лв. и м. април 2022 г. – 761.02 лв. или общо в размер на 3 044.08 лв..
Твърди, че поради съкращение в щата и на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ трудовото
й правоотношение с ответника било прекратено, считано от 03.05.2022 г. със Заповед N
604/03.05.2222 г. и ответникът й дължи обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на
920 лв. Освен това, при прекратяване на договора, ответникът не й заплатил и
полагащото й се обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1 625.73 лв. за двадесет
работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., за двадесет работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и за седем работни дни неизползван
платен годишен отпуск за 2022 г. Поради неплащане в срок ответникът изпаднал в
забава и дължал обезщетение за забава, считано от 1-во число на следващия месец, за
който се дължало трудово възнаграждение и обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ и
чл.224 от КТ, до датата на подаване на исковата молба, възлизащо на сумата в общ
размер на 1 322.60 лв., изчислено както следва: мораторна лихва за забава върху
сумата от 761.02 лв. за периода от 01.02.2022 г. до 22.12.2023 г. в размер на 162.85 лв.;
3
мораторна лихва за забава върху сумата от 761.02 лв. за периода от 01.03.2022 г. до
22.12.2023 г. в размер на 156.93 лева; мораторна лихва за забава върху сумата от 761.02
лв. за периода от 01.04.2022 г. до 22.12.2023 г. в размер на 150.38 лева; мораторната
лихва за забава върху сумата от 761.02 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 22.12.2023 г. в
размер на 144.04 лв.; мораторната лихва за забава върху сумата от 3 044.08 лв. за
периода от 01.06.2022 г. до 22.12.2023 г. в размер на 549.88 лв.; мораторната лихва за
забава върху сумата от 920 лв. за периода от 01.07.22 г. до 22.12.2023 г. в размер на
158.52 лв. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 5 589.81 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари – 761.02 лв., м. февруари – 761.02 лв., м. март – 761.02 лв.
и м. април 2022 г.- 761.02 лв. в общ размер на 3 044.08 лв., обезщетение по чл.222, ал.1
от КТ в размер на 920 лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за двадесет работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., за двадесет работни дни неизползван
платен годишен отпуск за 2021 г. и за седем работни дни неизползван платен годишен
отпуск за 2022 г. в размер на 1 625.73 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
5 589.81 лв., считано от подаване на исковата молба в съда - 22.12.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.86 от ЗЗД да
заплати сумата в размер на 1 322.60 лв., представляваща сборът от изтеклите
мораторни лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения и
обезщетения, считано от последното число на следващия месец, за който се дължи
трудовото възнаграждение и деня, от който се дължи обезщетението, до датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.12.2023 г., както и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ответникът „Т.“***, гр.К. представя отговор чрез
процесуалния си представител, с който оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер, като моли за отхвърлянето им и за разноски по делото. Сочи,
че бившите управители на дружеството били съпругът на ищеца - М. Ю. – в периода
от 10.05.2013г. до 19.04.2022г. и баща му Х. Ю. - в периода от 09.11.2018г. до
19.04.2022г., които злоупотребили с поверените им парични средства като управители
на дружеството. На последните собствениците на капитала на дружеството, които били
*** граждани и пребивавали в Р., предоставили управлението на дружеството изцяло,
вкл. търговска дейност, финансови и счетоводни въпроси, опериране с банковите
сметки на дружеството, разплащания, назначаване на персонала, плащания на заплати
и др. Х. Ю. и М. Ю. били освободени като управители на дружеството, с решение на
Общото събрание и съответно - заличени от Търговски регистър, и след извършена от
настоящите управители и съдружниците в дружеството проверка, вкл. на счетоводна и
банкова документация, се установили множество парични злоупотреби от страна на
двамата през периода 2014 - 2021 г., вкл. присвояване на парични средства от касата на
дружеството, теглене на пари в брой и теглене на банкомат от банковите сметки на
4
дружеството, извършване на плащания със средства на дружеството за лични нужди и
др. Конкретно през м.април 2022 г., след извършените проверки били констатирани
първите присвоени парични средства на стойност от около 400 000 лв., за които М. Ю.
и неговият баща Х. Ю. изрично признали в писмен вид съгласно Декларация от
09.04.2022 г. и Споразумение за уреждане по доброволен път от 19.04.2022 г., като се
задължили да ги възстановят на дружеството, което не сторили. Задълженията им били
предмет на друго съдебно производство по т. дело N 35/2022 г. по описа на Окръжен
съд - Кърджали. През следващите месеци се установили и други присвоявания от
двамата бивши управители на парични средства в брой от касата на дружеството,
които давали основание на дружеството да ангажира отговорността им на основание
чл.145 от ТЗ, за което било образувано т.дело N 61/2022 г. по описа на ОС - Кърджали.
Изложени са твърдения, че ищецът е назначена в дружеството първоначално с трудов
договор N 86 от 28.05.2010 г. на длъжност „*********“ в цех с трудово
възнаграждение в размер на 268.20 лв. и впоследствие съпругът й М. Ю., след
назначаването му за управител на дружеството, започнал периодично да увеличава
собственото си трудово възнаграждение, както и това на съпругата си и това на баща
си Х. Ю., наред с което от първия като управител били изготвени и подписани
допълнителни споразумения с ищеца за увеличаване на трудовото й възнаграждение,
както следва: допълнително споразумение N 4 от 02.01.2014 г.; допълнително
споразумение N 5 от 05.01.2015 г.; допълнително споразумение N 6 от 04.01.2016 г.;
допълнително споразумение N 7 от 02.01.2018 г., допълнително споразумение N 8 от
01.09.2018 г.; допълнително споразумение N 9 от 04.01.2021 г.; допълнително
споразумение N 10 от 01.12.2021 г., като последното допълнително споразумение не
било подписано от страна на работодателя, поради което счита, че същото не било
породило правно действие. С оглед на изложеното ответникът прави възражение за
недействителност на сключените и представени допълнителни споразумения, които на
основание чл.74 от КТ, във връзка с чл.38, предл. 1-во от ЗЗД били нищожни поради
противоречие със закона. Със същите неколкократно и рязко било променяно
трудовото възнаграждение на ищеца, от управителя на дружеството М. Ю., които две
лица са свързани лица по смисъла на закона, както и защото управителят не можел да
се намира в трудово правоотношение сам със себе си, тъй като не било възможно едно
и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и
изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на
отпуск, да прекратява трудовия договор и т.н. Излага подробни съображения и цитира
съдебна практика. Претендира се, че процесните суми са надлежно начислени и
изплатени. С оглед факта, че за процесния период претендираните отпуски са
надлежно ползвани, то това било безспорно признание за тяхното изплащане. Твърди,
че процесните суми са били изплащани от страна на съпруга на ищеца - М. Ю., който
бил отговарял за финансите, разплащанията и счетоводното отчитане в дружеството,
5
поради което и ставало ясно защо в изготвените ведомости липсвал подпис на
получател за изплатените в брой възнаграждения за ищеца, като нямало никаква
житейска логика управителят М. Ю., който бил съпруг на ищеца, да е изплатил
надлежно заплатите на всички останали служители, само не и на себе си, на баща си и
на съпругата си. Освен това, от Заповед за ангажиране на имуществена отговорност на
ищеца от 19.06.2022 г., издадена по реда на чл.203 и сл. от КТ, било удържано
трудовото възнаграждение на ищеца за месец април, с оглед установените по-горе
злоупотреби и извършени присвоявания на парични средства от страна на служителя.
Претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск била изцяло
неоснователна и недоказана, защото ищецът е била ползвала всички полагащи й се
платени отпуски за претендирания период, като в трудовото досие на ищеца били
налични множество молби за ползване на платен годишен отпуск, както и заповед за
разрешаване ползване на платен годишен отпуск за 5 дни, считано от 26.10.2020 г.,
заповед за разрешаване ползване на платен годишен отпуск за 11 дни, считано от
16.11.2020 г., заповед за разрешаване ползване на платен годишен отпуск за 4 дни,
считано от 02.11.2020 г., както и били налице множество пропуски от страна на
бившите управители по отношение на надлежно оформяне на документите за ползване
на платен годишен отпуск.
С протоколно определение в открито съдебно заседание, обективирано в
протокол N 1016/18.11.2024 г., първоинстанционният съд е допуснал на основание чл.
214 от ГПК изменение на предявените искове, както следва:
1. искът по чл.124 от КТ се счита за предявен за сумата от 2 944.03 лв., поради
намалението му от сумата 3 044.08 лв. на 2 944.03 лв.,
2. искът по чл.222, ал.1 от КТ се счита за предявен за сумата от 980.72 лв.,
поради увеличението му от сумата 920 лв. на сумата 980.72 лв.,
3. искът по чл.224, ал.1 от КТ се счита за предявен за сумата от 1 835.83 лв.,
поради увеличението му от сумата 1 625.73 лв. на 1 835.83 лв. и
4.искът по чл. 86 от ЗЗД се счита за предявен за сумата от 1 198.47 лв., поради
намалението му от сумата 1 322.60 лв. на 1 198.47 лв..
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че не е спорно между страните и се установява по делото, че същите са
били валидно обвързани от трудов договор N 86 от 28.05.2010 г., изменен с редица
допълнителни споразумения, последното от които с N 10 от 01.12.2021 г., неподписано
за работодател, с положен печат на ответното дружество, по силата на който ищецът е
работил при ответното дружество на длъжност „**********“, с основно трудово
възнаграждение от 920 лв. и клас прослужено време 60.72 %. На основание Заповед N
604 от 03.05.2022 г. трудовото правоотношение с ищeца e прекратено на основание
чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата.
6
От основното/постъпило на 26.03.20234г./ и допълнителните/ постъпили на
29.10.2024г./ неоспорени заключения на назначената от първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза и неоспореното заключение на съдебно -
графологичната експертиза/постъпило на 06.01.2025г./ се установяват следните
обстоятелства: нетната сума за начислени трудови възнаграждения на ищеца за м.
януари, м. февруари, м. март и м. април 2022г. е съответно 761.02 лв., 660.97 лв.,
761.02 лв. и 761.02 лв., или общо 2 944.03 лв./нетен размер/, от които тези за м. януари,
м. февруари и м. март 2022г. са осчетоводени като платени, но за тях във ведомост за
заплати/фишове за заплати/ не са положени подписи от ищеца, а за м.април 2022г.
сумата е депонирана и не е изплатена, като за всички възнаграждения са удържани
дължимите данъци и осигурителни и здравни вноски; през 2020г. е установено, че е
ползван от ищеца платен годишен отпуск от общо 20 работни дни за 2020г., от които 5
работни дни през м.октомври 2022г. и общо 15 дни работни дни/4+11/ през м.ноември
2022г., за които са подадени от ищеца молби за отпуск, разрешени със заповед на
работодателя, като дължимата сума за 20 работни дни платен отпуск за 2020г. е 737.56
лв. в брутен размер и 572.34 лв. в нетен размер, за която сума не е положен подпис за
получена от ищеца сума, а за 7 работни дни платен годишен отпуск за 2022г. не са
начислявани заплати по ведомост и дължим е нетен размер на обезщетение от 312.05
лв. За получени суми за ползван платен отпуск за м.ноември и м.декември 2021г. от
общо 20 работни дни е установено плащане по начислените суми, които са получени,
за което от ищеца е положен подпис на два фиша, което е установено по несъмнен
начин от графологичната експертиза. Установява се, че размерът на обезщетението по
чл. 222, ал.1 от КТ възлиза на 980.72 лева /брутен размер/. Относно претенцията за
мораторни лихви са установени мораторна лихва върху трудовите възнаграждения за
периода от 01.02.2022г. до 21.12.2023г., възлизаща на сумата от 592.42 лв., от която
мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за м.април 2022г. за периода от
01.05.2022г. до 21.12.2023г. в размер на 143.74 лв.; мораторна лихва върху сумите по
изчислените отпуски за 2020г. за периода от 01.11.2020г. до 21.12.2023г., възлизаща
общо на 191.30 лв. и за 2022г. за периода от 03.05.2022г. до 21.12.2023г., възлизаща на
58.77 лв., или общ размер на мораторна лихва относно отпуските – 250.07 лв..
Мораторната лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.1 върху сумата от 980.72 лв. за
периода от 01.06.2022г. до 21.12.2023г. вкл. възлиза на 176.79 лева.
При така установеното, въззивният съд приема, че претендираните за м.януари,
м.февруари и м.март 2022г. трудови възнаграждения са платени на ищеца, с оглед на
установеното от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
заключение, че тези възнаграждения са осчетоводени от ответника като начислени и
изплатени, както и с оглед на неоспореното от ищеца възражение на ответника, че
именно ищецът е отговаряла за оформянето на ведомостите за заплатите и за
плащането на същите, които са утвърждавани от управителя, който е неин съпруг.
7
Поради това на основание чл.124 от КТ е дължимо само претендираното в нетен
размер трудово възнаграждение за м.април 2022г., възлизащо на 761.02 лв., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска на 22.12.2023г. до окончателното й
изплащане, както и мораторната лихва за неплащане на това възнаграждение в срок,
възлизащо на сумата в размер на 143.74 лв. за периода от 01.05.2022г. до 21.12.2023г..
Възражението на ответника, че със заповед за ангажиране на имуществена
отговорност на ищеца от 19.06.2022 г., издадена по реда на чл.203 и сл. от КТ, било
удържано трудовото възнаграждение на ищеца за месец април 2022г., е негодно да
послужи за отхвърляне на иска за дължимо възнаграждение за този месец, защото
представената по делото заповед не е връчена на ищеца и не установява надлежно
развита процедура по чл.203 и сл. от КТ. Негодно в този смисъл е и възражението за
недействителност на допълнителните споразумения, с които е анексиран трудовия
договор на ищеца – съгласно чл.74, ал.2, изр. 1-во от КТ недействителност на трудов
договор може да се обявява по реда на нарочен за целта иск. Наред с това, няма
пречка посочените споразумения да са подписвани от управител на дружеството,
който е съпруг на ищеца. Освен това, последно цитираното от ответника допълнително
споразумение не е довело до увеличаване на основното трудово възнаграждение
ищеца и предпоследното такова, подписано и от двете страни по правоотношението,
сочи същия размер това възнаграждение и разликата се отнася само до увеличението
на клас прослужено време, какъвто е дължим по силата на сключения трудов договор и
относимите за това нормативи, като е договорен размер от 0.6 % за всяка година
трудов стаж при работодателя.
При прекратяване на трудовия договор, както в случая на основание чл. 328,
ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата, на ищеца е дължимо на основание чл. 222,
ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. От трудовата книжка на
ищеца се установява, че след уволнението е останала без работа – не са налични
вписвания от нов работодател. Установеният от експертизата размер на обезщетението
по чл.222, ал.1 от КТ е 980.72 лв. и при липса на доказателства да е платено от
ответника, искът следва да се уважи за тази сума, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска на 22.12.2023г. до окончателното й изплащане, както и за
мораторната лихва за неплащане на това обезщетение в срок, възлизащо на сумата в
размер на 176.79 лв. за периода от 01.06.2022г. до 21.12.2023г. в размер на 176.79 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Компенсирането на неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение е
допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение и то в случай, че
правото за ползването на отпуска не е погасено по давност. Установено е по делото, че
8
ищецът е ползвала платен годишен отпуск през 2020 г. и 2021 г. и не е ползвала такъв
в размер от 7 дни за 2022 г. Несъмнено е установено ползването на посочените отпуски
и без значение е дали във ведомостта ищецът е положила подпис за начислените й за
това суми, защото предявеният иск е за осъждане на ответника да й заплати
обезщетение за неизползван отпуск, а не възнаграждение за използван отпуск. Поради
това и искът по чл.224, ал.1 от КТ е изцяло неоснователен за претендираните
обезщетения за неизползван отпуск за 2020г. и за 2021г., и основателен е само за този
за 2022г. за сумата от 312.05 лв. нетен размер на обезщетението, за която искът следва
да се уважи, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска на 22.12.2023г.
до окончателното й изплащане, както и за мораторната лихва за неплащане на това
обезщетение в срок, възлизащо на сумата в размер на 58.77 лв. за периода от
03.05.2022г. до 21.12.2023г..
С оглед на горното, предявените искове за неплатени от ответника на ищеца
нетни трудови възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2022г., както и за
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен отпуск за 2020г./доколкото за
2022г. искът по чл.224, ал.1 от КТ е отхвърлен като размер/, ведно със законни лихви
от датата на предявяване на исковете и изтекли мораторни лихви до тази дата, са
неоснователни, поради което в тази част обжалваното решение подлежи на отмяна,
вместо което тези искове следва да се отхвърлят. Поради съвпадане на крайните извод
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд относно дължимите по основание
и размер нетно трудово възнаграждение за м.април 2022г., обезщетение по чл.222, ал.1
от КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван отпуск за 2022г., ведно със
законни лихви от датата на предявяване на исковете и изтекли мораторни лихви до
тази дата, обжалваното решение в тези му части следва да се потвърди.
При този изход на делото, обжалваното решение подлежи на частична отмяна и
в частта му за разноски с оглед правото на ищеца и на ответника на такива съгласно
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК съразмерно с уважената част на исковете /2 433.09 лв./, респ.
съразмерно с отхвърлената част на исковете /4 525.96 лв./ и общата им цена /6 959.05
лв./, при което дължимите разноски са както следва: ищецът има право на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 902.04 лв. от общо заплатеното такова в размер
на 2 580 лв., които са в тежест на ответника, поради което обжалваното решение
подлежи на отмяна в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски за разликата над сумата 902.04 лв. до пълния присъден размер от 2 160.83
лв.; ответникът има право на 260.15 лв. от общия размер на направени разноски от 400
лв. за възнаграждение на вещо лице, които са в тежест на ищеца. Неправилно е
обжалваното решение и в частта, с която в тежест на ответника са възложени изцяло
направените от бюджета разноски за възнаграждения на вещи лица, част от които в
размер на 250 лв. са направени по искане на ищеца по неуспешното проведено от нея
доказване на неистинността на документи и само от останалата част от 380 лв. в
9
тежест на ответника се припадат 132.86 лв., поради което за разликата над тази сума и
до пълния размер на възложени в тежест на ответника разноски от бюджета решението
подлежи на отмяна, като до посочената сума от 132.86 лв. се потвърди.
С оглед крайния изход на делото пред тази инстанция и обжалвания материален
интерес, въззивникът има право на разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в размер на
86.73 лв. от направените разноски за държавни такси за въззивно обжалване и
възпроизвеждане на електронно изявление общо от 148.88 лв., при липса на
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, които са в
тежест на въззиваемата. Въззиваемата има право на разноски за тази инстанция
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 901.70 лв. от заплатеното адвокатско
възнаграждение от 2 160 лв., което е в тежест на въззивника.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК
дължими от ответника в първоинстанционното производство са държавни такси по
уважените искове в общ размер от 300 лв., по 50 лв. по всеки един от уважените три
главни иска по чл.124 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и по 50 лв. по
всеки един от уважените им съответно акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД, при което в
частта за държавни такси за сумата 267 лв. в тежест на ответника решението следва да
се потвърди и с оглед неправилно определения размер от 267 лв. ответникът се осъди
да заплати по сметка на ОС-Кърджали допълнително държавна такса по делото от 33
лв. за първа инстанция и допълнително държавна такса за обжалване пред въззивна
инстанция от 16.12 лв.
При тези мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 84/08.03.2025 г. по гр.д. N 1827/2023 г. по описа на РС –
Кърджали, в частите, с които „Т.“ *** гр. К., с ЕИК **********, седалище и адрес на
управление гр. К., ул. „Я.“ N * е осъден да заплати на Х. Х. М. с ЕГН ********* от
гр.К. , ул.“Р.“ N ***, вх.*, ет.*, ап.**, както и по сметка на РС-Кърджали сумите както
следва:
1. в частта за разликата над сумата 761.02 лв. до пълния уважен размер на иска
за претендирани неплатени нетни трудови възнаграждения от 2 944.03 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане, която разлика представлява сбора
на неизплатени нетни трудови възнаграждения за м.януари – 761.02 лв., м.февруари –
660.97 лв., м.март 761.02 лв. и м.април 2022г. – 761.02 лева;
2. в частта за разликата над сумата 312.05 лв. до пълния уважен размер на иска
за обезщетения за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ от 884.39
10
лв./нетен размер/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, която разлика
представлява обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 20 работни дни за 2020г. – нетен размер на обезщетение от 572.34 лв.;
3. в частта за разликата над сумата 379.30 лв. до пълния уважен размер на
исковете за мораторни лихви по чл. 86 от ЗЗД, която разлика представлява сбора на
мораторната лихва върху неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците
януари, февруари и март 2022г. в периода от 01.02.2022г. до 21.12.2023г. в размер на
448.68 лв. и мораторна лихва върху суми за неизплатени отпуски за 2020г. за периода
от 01.11.2020г. до 21.12.2023г. в размер на 191.30 лв.,
4. в частта за разноски за адвокатско възнаграждение, за разликата над сумата
902.04 лв. до пълния размер от 2 160.83 лв.
5. в частта за бюджетни разноски за възнаграждения за вещи лица над сумата
132.86 лв. до пълния присъден размер от 630 лв.,
вместо което:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Х. М. с ЕГН ********* от гр.К. , ул.“Р.“ N ***,
вх.*, ет.*, ап.**, против „Т.“ ***, гр. К., с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. К., ул. „Я.“ N * както следва:
1.иск по чл.124 от КТ в частта за разликата над сумата 761.02 лв. до пълния
предявен размер на иска за неплатени нетни трудови възнаграждения от 2 944.03 лв.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане, която разлика
представлява сбора на неизплатени трудови възнаграждения за м.януари – 761.02 лв.,
м.февруари – 660.97 лв., м.март 761.02 лв. и м.април 2022г. – 761.02 лева;
2.иск по чл.224, ал.1 от КТ в частта за разликата над сумата 312.05 лв. до
пълния претендиран размер на иска за обезщетения за неизползван платен годишен
отпуск от 884.39 лв./нетен размер/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане,
която разлика представлява обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 20 работни дни за 2020г. – нетен размер на обезщетение от 572.34
лв.;
3.иск по чл.86 от ЗЗД за мораторни лихви в частта за разликата над сумата
379.30 лв. до пълния уважен размер на иска от 1 019.28 лв., която разлика
представлява сбора на мораторната лихва върху неизплатени нетни трудови
възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2022г. в периода от 01.02.2022г.
до 21.12.2023г. в размер на 448.68 лв. и мораторна лихва върху суми за неизплатен
отпуск за 2020г. за периода от 01.11.2020г. до 21.12.2023г. в размер на 191.30 лв.
11
ПОТВЪРЖДАВА решение N 84/08.03.2025 г. по гр.д. N 1827/2023 г. по описа на
РС – Кърджали в останалите му части, с които „Т.“ ***, гр. К., с ЕИК **********,
седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Я.“ N * е осъден да заплати на Х. Х. М. с
ЕГН ********* от гр.К. , ул.“Р.“ N ***, вх.*, ет.*, ап.** сумите както следва:
1.сумата 761.02 лв., представляваща нетен размер на неплатено трудово
възнаграждение за м.април 2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й
изплащане;
2.сумата 980.72 лв., представляваща нетен размер на обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане;
3.сумата 312.05 лв., представляваща нетен размер на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван отпуск за 2022г. в размер на 7 работни дни, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
22.12.2023 г. до окончателното изплащане;
4.сумата 379.30 лв., представляваща мораторни лихви, от които 143.74 лв. за
периода от 01.05.2022г. до 21.12.2023г. върху неплатеното нетно трудово
възнаграждение за м.април 2022г., 176.79 лв. за периода от 01.06.2022г. до 21.12.2023г.
върху обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ и 58.77 лв. за периода от 03.05.2022г. до
21.12.2023г. върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 2022г..
5.в частта за разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 902.04 лв.;
6.в частта за държавна такса от 267 лв. и за бюджетни разноски за
възнаграждения за вещи лица до сумата 132.86 лв..
ОСЪЖДА Х. Х. М. с ЕГН ******** от гр.К. , ул.“Р.“ N ***, вх.*, ет.*, ап.** да
заплати на „Т.“ ***, гр. К., с ЕИК *************, седалище и адрес на управление гр.
К., ул. „Я.“ N * сумата 346.88 лв., представляваща разноски по делото, от която 260.15
лв. за възнаграждение на вещо лице за първа инстанция и 86.73 лв. държавни такси за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.“ ***, гр. К., с ЕИК **********, седалище и адрес на управление
гр. К., ул. „Я.“ N * да заплати на Х. Х. М. с ЕГН ********* от гр.К. , ул.“Р.“ N ***,
вх.*, ет.*, ап.** сумата 901.70 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.“ ***, гр. К., с ЕИК **********, седалище и адрес на управление
гр. К., ул. „Я.“ N * да заплати допълнително по сметка на ОС-Кърджали сумата от
49.12 лв. за държавни такси по делото, от която 33 лв. за първа инстанция и 16.12 лв.
за въззивна инстанция
В частите, с които частично са отхвърлени предявените искове по чл.224, ал.1 от
12
КТ и по чл.86 от ЗЗД, решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване/чл.280, ал.3,
т.3 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13