МОТИВИ
по
НОХД № 240 по описа за 2019
година на
Районен
съд – Силистра
Районна прокуратура – Силистра е внесла
обвинителен акт срещу И.М.А. с ЕГН-**********, роден на *** ***, … по обвинение
в това, че на 26.02.2019 год. около 15:00 часа в гр. С., ул. „П. Е.“ № …, в
условията на опасен рецидив: след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК (по НОХД № 673/2015 год. по описа на
Районен съд – С. с присъда № 17/12.01.2016 год. в сила от 29.03.2016 год.) и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК (по НОХД № 872/2008 год. със
Споразумение № 739/04.11.2008 год. в сила от 04.11.2008 год.; НОХД № 874/2008
год. със Споразумение № 27/14.01.2009 год. в сила от 14.01.2009 год.; НОХД №
874/2010 год. със Споразумение № 27/14.01.2009 год. в сила от 14.01.2009 год.;
НОХД № 884/2010 год. със Споразумение № 838/11.11.2010 год. в сила от
11.11.2009 год.; НОХД № 100/2013 год. със Споразумение № 95/19.02.2013 год. в
сила от 19.02.2013 год. и НОХД № 673/2015 год. по описа на Районен съд – С. с
присъда № 17/12.01.2016 год. в сила от 29.03.2016 год.), чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, е направил опит да отнеме чужди
движими вещи, а именно пет броя стенни електрически аплици на обща стойност
35.00 лв. (тридесет и пет лева) от владението на собственика Н.Б.Н. *** без
негово съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини. Прокурорът е посочил, че
подсъдимия е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. с чл. 195,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“
във вр. с чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Прокурорът поддържа обвинението.
В хода на съдебните прения излага
становище, че посочените в ОА факти се доказват от показанията на разпитаните
свидетели. Навежда доводи, че е оборена защитната теза на подсъдимия – че е
видял летви на земята, които е решил да вземе, за да ги използва за отопление.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи наказание около
минималното, определено в закона. Моли съда да определи първоначален строг
режим на изтърпяване на наложеното наказание. Предлага да бъдат върнати вещите,
приложени като веществени доказателства на техния собственик – Н.Б.Н.. Моли
съда да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разходи във връзка с
назначената експертиза.
Защитникът на подсъдимия е на
различно становище. Счита, че от ОА не може да се направи извод какво е
повдигнатото обвинение и цитира абзац 3 на стр. 2 от ОА. Изтъква, че
изпълнителното деяние не е започнало, тъй като не е налице отнемане и не е установена
фактическа власт върху предмета на престъпление. Посочва, че вещите са се
намирали на перваза от вътрешната страна на счупения прозорец. Навежда доводи,
че не е налице взломяване, тъй като според свид. Б. летвите могат да се
изкъртят и при обикновен натиск, без да се използва някакво техническо
средство. Счита обвинението за недоказано и моли съда да постанови оправдателна
присъда.
В дадено право на реплика прокурорът
посочва, че обвинението е за опит за кражба, прекъсната от самия собственик и
пристигналите на място полицаи. Навежда доводи, че своевременната намека от
страна на собственика и полицаите е прекратило настъпването на вредоносния
резултат и довършването на деянието. Не се съгласява с посоченото от защитника
относно взломяването, акцентирайки в каква посока е съдебната практика. Допълва,
че свид. Б. е посочил, че на прозореца е имало заковани летви на разстояние от
20 см. една от друга с цел да бъде налице препятствие срещу евентуално влизане
на външни лица в имота.
В осигурено право на реплика
защитникът изтъква, че ще е налице недовършен опит само ако аплиците са
изнесени извън къщата, тъй като изпълнителното деяние започва с отнемане на
владението. Становището на защитата е, че в случая няма започнато изпълнение,
отнемане на владението. Макар и да посочва, че аплиците са смъкнати от стените,
те са се намирали в къщата. По тази причина посочва, че не може да се говори за
недовършен опит.
В осигуреното му право на последна дума,
подсъдимият посочва, че е невинен. Целта му била просто да вземе малко
разпалки. Посочва още, че вижда аплиците за първи път, нито ги е пипал, нито ги
е вадил навън.
Съдът, преценявайки събраните и
приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.М.А. с ЕГН-********** е
роден на *** ***. Той е ….
Подсъдимият е осъждан. Срещу него са
влезли в сила следните съдебни актове, които иман евентуално значение за
настоящото наказателно производство:
1. С влязло в сила на 04.11.2008 г. Споразумение
№ 739 по НОХД №
872/2008
г. на Районен съд – С. подсъдимият се е признал за виновен за извършено на
11.08.2008 г. престъпление и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с
чл. 194, ал. 1 и чл. 55 във вр. с чл. 58, б. „а“ от НК се е съгласил да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване
да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
2. С влязло в сила на 14.01.2009 г.
Споразумение № 27 по НОХД №
874/2008
г. на Районен съд – С. подсъдимият се е признал за виновен за извършено на
15.08.2008 г. престъпление и на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 55 във вр. с чл.
58, б. „а“ от НК се е съгласил да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
3. С влязло в сила на 11.11.2010 г.
Споразумение № 838 по НОХД №
884/2010
г. на Районен съд – С. подсъдимият се е признал за виновен за извършено на
19.03.2010 г. престъпление и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с
чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28 и и чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК се е съгласил да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален
строг режим. С определение е определено едно общо наказание – лишаване от
свобода за срок от три месеца по НОХД № № 872/2008 г. и 874/2008 г., и двете по
описа на Районен съд – С.. Подсъдимият е освободен по изтърпяване на 19.05.2011
г.
4. С влязло в сила на 19.02.2013 г.
Споразумение № 95 по НОХД №
100/2013
г. на Районен съд – С. подсъдимият се е признал за виновен за извършено на
02.02.2013 г. престъпление и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 55, ал. 1, .т. 1 от НК се е съгласил да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване
да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е освободен по
изтърпяване на 05.06.2013 г.
5. С влязла в сила 29.03.2016 г. Присъда № 17 от
12.01.2016 г. по НОХД №
673/2015
г. на Районен съд – С. подсъдимият е признат за виновен за извършено на
18.05.2015 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1 и чл. 58, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът му е
наложил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Подсъдимият е освободен по
изтърпяване на 07.04.2017 г.
Според приложената по делото
декларация подсъдимият няма доходи от трудова дейност или други доходи. Не
притежава недвижим имот или МПС.
Свидетелят Н.Б.Н. притежава недвижим
имот, находящ се в гр. С. на ул. „П. Е.“ № …. Имотът представлява необитаема
къща с двор и е собственост на Н.Б.Н. и неговата 96-годишна майка. Тъй като
майка му била в дома му, за да полагат грижи за нея, той често наминавал покрай
имота, за да види състоянието му. С цел да препятства прониквания за извършване
на кражби от необитаемия имот, свид. Б. заковал хоризонтално летви на прозореца
на разстояние от около 20 см., тъй като прозореца бил разположен на ниско
разстояние от земята, а стъклото било счупено. На 25.02.2019 г. свидетелят
преминал покрай имота и не забелязал нищо необичайно – летвите били заковани.
Сутринта на 26.02.2019 г. подсъдимият
А. установил, че няма разпалки да запали печката. Неговият брат му казал, че на
едно място се продават разпалки. Цената на един чувал била 4 лева. Подсъдимият
тръгнал към указаното му място, но установил, че работното време е от 10:00 ч.
В близост имало кръчма с наименование „П. Р.“. Влизайки вътре подсъдимият си
поръчал една каничка вино и седнал до свои приятели. Изпил две кани вино. В хода
на проведения разговор разбрал от свой приятел, че друг техен приятел е в дома
си, където пие и гледа телевизия. Подсъдимият решил да го посети и тръгнал с
велосипеда си към дома му. Преминавайки по ул. „П. Е.“ подсъдимият подпрял
велосипеда си на стената на имота с № … в близост до прозореца със закованите
летви. На самия велосипед имало монтирана щайга и тя била най-близо до
прозореца. После подсъдимият изкъртил най-долната летва от прозореца и
проникнал през него в къщата на ул. „П. Е.“ № …. Вътре той започнал да кърти
електрическите аплици, които били монтирани по стените. Подсъдимият не
използвал техническо средство, а прилагал само собствената си сила, за да
изкърти осветителните тела от стените. Пак прилагайки само сила, той успял да
изкърти летвите от бар плота в стаята. По същото време – към 15:00 ч. покрай
имота си преминал свид. Н., който видял подпрян велосипеда на подсъдимия.
Приближил се и го видял във вътрешността на стаята. Подсъдимият бил обърнат и
къртил аплиците от стените, а после се насочил към бар плота, където започнал
да кърти летвите. Бил с гръб към прозореца и не видял свид. Н.. Последният веднага
се дръпнал, тъй като не искал да влиза в пререкания и сигнализирал на ЕЕНСП
112. Наложило се три пъти да звъни на тел. 112. През това време подсъдимият
натрупал аплиците от вътрешната страна на прозореца. В един момент подсъдимият
видял свид. Н. и излязъл. Отрекъл да е влизал в имота. По същото време на мястото
пристигнали и полицаите – свидетелите К. и Х.. Свид. Н. веднага посочил
подсъдимия, който бил пред прозореца и трошал някакви летвички, които слагал в
щайгата. Подсъдимият им обяснил, че е влязъл вътре да вземе въпросните дървени
летви – около 4 – 5 летви. Свид. Х. забелязал, че подсъдимият е употребил
алкохол. Полицаите забелязали и натрупаните от вътрешната страна на прозореца
стенни електрически аплици. Те се обадили за съдействие на дежурния и на място
пристигнали и други полицейски служители – Г. Г., Б. Д. и още един служител. Преди
да дойдат другите полицейски служители подсъдимият вече бил във вътрешността на
полицейския патрулен автомобил. Отвеждането в РУ – С. се налагало не само за
установяване на обстоятелствата по случая, но и за снемане данните относно
самоличността му, тъй като подсъдимият нямал в себе си документ, удостоверяващ
самоличността му. В 15:45 ч. подсъдимият бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 ч. като заподозрян за извършена кражба от частен дом на ул.
„П. Е.“ № …. Посочено е, че лицето е установено и задържано в имота от
собственика Н.Б.Н.. Подсъдимият отказал да подпише заповедта за задържане.
Автор на заповедта е М. А. И. на длъжност командир на отделение в група ООР при
РУ – С.. Като свидетел на отказа на подсъдимия да положи подпис се подписал
свид. К.. Същият посочва пред съда, че подсъдимият е отказал да се подпише,
отказал е медицински преглед и адвокатска защита. При извършен обиск у подсъдимия
били открити и описани следните вещи: 1 бр. крушка, мъжки колан с катарама,
запалка, 2 бр. метални дръжки, част от изкривена метална брава. В с.з.
подсъдимият посочи, че е взел бравата от прозореца на имота, до който е
задържан.
На 26.02.2019 г. на мястото на произшествието бил извършен
оглед. В хода му са иззети следните вещи: пет броя стенни аплици и ел.
проводник с размер 1,15 м. с щепсел от единия край и лустер клема в другия.
Посочените вещи са приложени като веществени доказателства и придружават
делото.
От заключението по съдебно-оценителната
експертиза се установява, че паричната равностойност на вещите е на обща
стойност 35,00 (тридесет и пет) лева.
С протокол за доброволно предаване Н.Б.Н.
е предал на разследващите един брой велосипед – сив на цвят с монтирана зелена
щайга. Установено е, че велосипеда е собственост на подсъдимия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Така посочените факти съдът прие въз
основа на следните събрани по делото доказателства: всички свидетелски
показания, писмените доказателства и заключението по назначената оценъчна
експертиза. Съдът дава вяра изцяло на показанията на пострадалия, както и на
показанията на разпитаните полицейски служители. Свидетелите сочат факти,
относими към предмета на доказване и взаимно допълващи се. Пострадалият няма
причина да дава неверни показания. Той е бил пряк очевидец на действията на
подсъдимия във вътрешността на имота. Показанията му се подкрепят от описаното
в протокола за оглед, включително за мястото, където е видял процесните вещи.
При обиска на подсъдимия у него са открити 1 бр. крушка, 2 бр. метални дръжки и
част от изкривена метална брава. Последното също косвено доказва фактите по делото,
а именно че подсъдимият, използвайки сила е счупил напречно разположена летва,
влязъл е във вътрешността на имота, изкъртил е със сила поставените осветителни
тела по стените, струпал ги е с цел да ги изнесе от имота от вътрешната страна
на прозореца. Освен това, прилагайки сила е счупил летви от бар плота в имота.
За последното разследващите не са повдигнали обвинение. Пострадалият не е видял
никакви действия на упражнено насилие срещу подсъдимия от страна на
полицейските служители. В тази връзка съдът прецени последното като защитна
теза, която остана недоказана. Впрочем последното не е от значение по
настоящото наказателно производство, което е образувано във връзка с
обвинителен акт за опит за кражба. Съдът изцяло даде вяра на показанията на
пострадалия, подкрепени от останалите доказателства по делото. Поради това
приема като защитна теза обясненията на подсъдимия, който посочи пред съда, че
не е влизал в имота и вижда за първи път процесните вещи. Впрочем това се
опровергава и от собствените му обяснения, дадени пред полицейските служители. Очевидец
е видял подсъдимия във вътрешността имота, включително неговите действия –
прилагайки сила той изтръгнал поставените по стените осветителни тела, а част
от тях струпал от вътрешната страна на прозореца. Показанията на свидетеля
напълно опровергават посоченото от подсъдимия.
Съдът намира, че събраните
доказателства по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа
обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и вината на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е
то от подсъдимия и каква е правната
му
квалификация, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му
квалификация:
Според чл. 194, ал. 1 от НК, който
отнеме чужда движима вещи от владението на другиго без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба. Предмет на деянието
може да бъде всяка чужда движима вещ, която има определена стойност. От
обективна страна до извършване на изпълнителното деяние, вещите се намират във
фактическата власт на друго лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние на
кражбата - отнемане на вещите от владението на другиго се осъществява с
действията на дееца по прекратяване на фактическата власт, която до момента се
е упражнявала от собственика и установяване на негова фактическа власт върху
вещите. Престъпният резултат на това резултатно престъпление - промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпва вследствие на
деянието.
По делото е изяснено, че са процесните
вещи са собственост на свид. Б. и неговата 96-годишна майка. Подсъдимият
е направил опит да отнеме процесните вещи, но деянието е останало недовършено,
поради независещи от дееца причини. Довършването му било предотвратено от
действията на пострадалия, който сигнализирал на ЕЕНСП 112. Тъй като
подсъдимият го забелязал, непосредствено преди идването на полицейските
служители той успял да излезе от прозореца. Следователно по независещи от
подсъдимия причини той не е успял да установи фактическа власт върху процесните
вещи. Подсъдимият не е имал възможност да се ползва и/или разпорежда с процесните
вещи. При кражба е възможно да има само недовършен опит, защото промяната във
фактическата власт върху вещите настъпва със самото довършване на
деянието. Не са налице данни за
доброволен отказ от довършване на деянието. Подсъдимият е приготвил вещите,
струпвайки ги на перваза от вътрешната страна на прозореца. След като забелязал
присъствието на пострадалия той успял да премине през прозореца. Въпреки това е
открит пред прозореца от полицейските служители. В конкретният
случай подсъдимия е имал реална, а не хипотетична възможност да изнесе приготвените
от него процесни вещи на перваза на прозореца, който е в непосредствена близост
до велосипеда и щайгата върху него. Подсъдимият е предприел съответни
първоначални действия, пряко насочени към прекъсване на досегашното владение
над вещите. Установеният по-горе механизъм за извършване на деянието описва
начин на реална възможност за извършване на действия, насочени изцяло към
отнемане на владението.
Опитът за извършване на деянието е
осъществен чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот.
Очевидно закованите летви от прозореца са от естество да изключат или да
ограничат достъпа на трети лица. Съгласно задължителната съдебна практика
кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3
от НК, когато за извършването
ѝ е разрушена, здраво направена преграда за охрана на имот или хора. Отново съгласно
задължителната съдебна практика не е задължително за преодоляването на
преградата да е употребено оръдие или особени усилия.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем,
следователно наказателно отговорно лице.
Същият е извършил деянията
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК. Подсъдимият е извършил престъплението в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК, тъй като вече е осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК – осъждането му с
Присъда № 17 от 12.01.2016 г. по НОХД № 673/2015 г. на Районен съд – С.. Наказанието
е изтърпяно на 08.04.2017 г. Според чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК предвидените в
особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления,
представляващи опасен рецидив се налагат, когато деецът извърши престъплението,
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66.
Съгласно Постановление № 2/70 г. на Пленума на ВС опасният рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК има предвид две или повече осъждания, а не
престъпления, затова при реална съвкупност на престъпленията макар и да са
постановени различни присъди за отделните престъпления е налице само едно
осъждане. Видно от справката за съдимост, на подсъдимият са налагани многократно
наказания лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изтърпени ефективно. Освен посоченото
по-горе наказание, на подсъдимия е определено наказание лишаване от свобода по
НОХД № 100/2013 г. по описа на Районен съд – С., наказанието по НОХД № 884/2010
г. по описа на Районен съд- С., както и определеното общо наказание – лишаване
от свобода за срок от три месеца по НОХД № № 872/2008 г. и 874/2008 г., и двете
по описа на Районен съд – С.. Подсъдимият е изтърпял последното му наложено
наказание лишаване от свобода на 07.04.2017 г. Следователно не е изтекъл петгодишния
срок по чл. 30 от НК, изключващ прилагането на чл. 29. По тази причина деянието
е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал
виновно с форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че с действията си ще лиши
владелеца от фактическата власт върху вещите, предвиждал е преминаването им в
своя фактическа власт и е целял тази власт върху предметите на посегателство.
При така приетата за установеното от
фактическа и горните разсъждения, съдът прие, че подсъдимия И.М.А. с ЕГН-**********, роден на ***
***, … е извършил престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 18, ал. 1 от Наказателния
кодекс, тъй като на 26.02.2019 г. в гр. С., в условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, е направил опит да
отнеме чужди движими вещи – пет броя стенни електрически аплици на стойност
35,00 лв. (тридесет и пет лева) от владението на Н.Б.Н. ***, без негово съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено по независещи от подсъдимия причини.
- Подлежи ли
подсъдимият на наказание, както и вида, евентуално размера му: За извършеното от подсъдимия А. се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години.
Съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието,
съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая е
приложим и текста на чл. 58, б. „а“ от Наказателния кодекс, който дава
възможност на съда да приложи чл. 55 при
опит за кражба. На подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено
престъпление при условията на опасен рецидив, т.е. факта, че е извършил
деянието при условията на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК е обхванато от
цитирания състав. Смекчаващо отговорността обстоятелство е ниската стойност на
процесните вещи. Отегчаващо отговорността обстоятелство е употребата на алкохол
преди извършване на деянието, което се признава от самия подсъдим. Не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Текстът на чл. 58, б.
„а“ от НК обаче дава възможност на съда да приложи чл. 55 и при опит, поради
недовършеността на престъплението, като съобрази обстоятелствата по чл. 18, ал.
2 от НК. Съгласно посочения текст, при опит деецът се наказва с наказанието,
предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е
останало недовършено. Вземайки предвид обществената опасност на деянието и
дееца, факта че деянието е останало недовършено, причините са прекъсване
осъществяваното на изпълнителното деяние, установените отегчаващо и смекчаващо
отговорността обстоятелства, ръководейки се от целите на наказанието на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б. „б“ във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния
кодекс съдът определи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца. Съдебният
състав прецени,
че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието
– да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо
въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите членове на
обществото.
- По
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
определено на подсъдимия:
На основание чл. 41, ал. 6 от
Наказателния кодекс и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия А., тъй като последният
вече е изтърпявал наказания лишаване от свобода в затвор и не са изтекли пет
години от изтърпяването на последното.
На основание чл. 59, ал. 2 във връзка
с ал. 1 от Наказателния кодекс следва да
се приспадне времето, през което подсъдимия И.М.А. е бил задържан за срок от 24
часа със Заповед за задържане на лице УРИ № 1886зз-36/26.02.2019 г. на
основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 194 от НК (заподозрян в
извършване на кражба от частен имот на ул. „П. Е.“, лицето установено и
задържано в имота от собственика Н.Б.Н.). Очевидно е, че задържането се отнася
за същото деяние.
- На кого са
възложени разноските по делото:
Предвид осъдителната присъда съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс осъди подсъдимия да
заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. сумата от 100,80
лв. (сто лева и 80 стотинки), представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски във връзка с назначена експертиза от разследващия. На същото основание съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
–Силистра сумата от 30,00 лв. (тридесет лева), представляваща направени в хода
на съдебното производство разноски.
-По въпроса за веществените
доказателства:
Съдът върна на собственика Н.Б.Н. следните вещи, приложени
като веществени доказателства по делото – 5 бр. стенни електрически аплици в
комплект с кабел 1,15 м, щепсел и клема.
По делото е приложен протокол, с
който Н.Б.Н. е предал на разследващите един брой велосипед – сив на цвят с
монтирана зелена щайга. Установено е, че велосипеда е собственост на
подсъдимия. Доколкото прокурорът не е посочил в приложението на ОА подобна вещи
и вземайки предвид посоченото за вещта от подсъдимия, съдът приема, че е налице
произнасяне от страна на държавното обвинение за това веществено доказателство.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева