№ 44641
гр. София, 03.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110149407 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 13264 от 04.07.2024 г. по гр.д. № 49407/2023 г. съдът е
присъдил в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева за предоставена на П. Г. Н. безплатна правна помощ в производството
пред СРС.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските от ******* Отправя се искане
присъдените в полза на адв. Д. разноски да бъдат намалени предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
От ищеца в производството е постъпил отговор на молбата за
изменение на решението в частта за разноските, с която заявява, че искането е
неоснователно, като твърди, че следва да бъдат заплатени адвокатски
възнаграждения по всеки от предявените искове.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила и молба за изменение на
решението в частта на разноските от П. Г. Н. чрез адв. А. Д., с която отправя
искане да му бъдат присъдени в цялост претендираните разноски в размер на
854,95 лева с ДДС.
В срока за отговор, от ответника не е постъпил такъв.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните, намира следното:
Молбите са процесуално допустима, като подадени от активно
легитимирани лица и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледани по същество
1
молбите са неоснователни.
В мотивната част от Решение № 13264 от 04.07.2024 г., съдът е
изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в
производството, към които препраща. Посочена е и съдебна практика,
обосноваваща решаващия извод на състава. Съдът е съобразил изведените в
съдебната практика критерии, включително и цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото, количеството извършена работа и е определил
адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, като не е налице
основание за изменение на определения размер.
Искането на ищеца за присъждане на ДДС върху адвокатското
възнаграждение по чл. 38 ЗА е неоснователно. Съдебната практика по въпроса
дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна
правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е отправено
и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по
което няма произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се
приема, че при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от
съда ДДС, тъй като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на
облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност.
С Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
1323/2023 г. е прието, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната
страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с
различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не
възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и
насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
2
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито
ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от
общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен
извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.
В този смисъл и практиката на СГС, обективирана в определение №
14218/17.09.2024 г. по ч.гр.д. № 8358/24 г. по описа на СГС, ЧЖ, V I „Ж“
състав, определение № 14963/27.09.2024 г. по ч.гр.д. № 10923/2024 г. по описа
на СГС, ЧЖ I –З, Определение № 14617/–24.09.2024 г. по ч.гр.д. № 9096/2024
г. на СГС, ЧЖ VI „А“ с които се приема, че вземането на адвокат, предоставил
безплатна правна помощ не се явява насрещна престация, пряко свързана с
доставената услуга, а му се следва по закон при настъпване на нормативно
предписани условия, което изключва връзка с доставката по смисъла на чл. 26,
ал. 2 ЗДДС.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението
в частта на присъдените разноски. Молбите за изменение на решението в
частта на разноските следва да се отхвърлят.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 224724/09.07.2024 г., по
чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от П. Г. Н., ЕГН ********** чрез адвокат А. Д. за
изменение в частта на разноските на Решение № 13264/04.07.2024 г. по гр.
дело № 49407/2023 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 239292/23.07.2024 г.,
3
подадена чрез ССЕВ на 22.07.2024 г. от ******* ЕИК ******** по чл. 248, ал.
1 ГПК за изменение в частта на разноските на Решение № 13264/04.07.2024 г.
по гр. дело № 49407/2023 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4