Решение по дело №7213/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1420
Дата: 14 юли 2017 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20161100907213
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 14.07.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 7213 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/.

Ищците – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 09.01.2007 г. е сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника - „В & ВГД О.П.” ООД, изменен с 14 анекса, по силата на който на последното дружество е предоставен кредит в размер на 1 700 000 лв., срещу поемане на задължение да го върне в срок до 10.12.2016 г., както и да заплати годишна възнаградителна лихва в размер от основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с надбавка от 10 пункта, неустойка върху неплатена в срок главница в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху неплатена в срок възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. Към 05.11.2014 г. непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в общ размер от 8 016 562, 60 лв., от които 7 500 000 лв. -  неплатена редовна главница, 456 145, 84 лв. – просрочени лихви върху редовна главница, начислени за периода от 25.06.2104 г. до 27.10.2014 г., 21 145, 83 лв. – текущи лихви върху редовна главница, начислени за периода от 27.10.2014 г. до 03.11.2014 г., 39 220, 93 лв. – неустойка върху просрочена лихва, начислена за периода от 01.01.2014 г. до 03.11.2014 г. и 50 лв. – разходи за подновяване на обезпечение.

Ищците твърдят, че на 04.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от В.К.П., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 02.07.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за срочен депозит „4 х 4” от 11.03.2011 г. за получаване на сума в размер на 665 830 лв. Посочват, че „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане към банката, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 04.11.2014 г.

Ищците твърдят, че на 04.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила и друго уведомление от А.Т.П., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 02.07.2014 г. вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 28.03.2012 г. за получаване на сума в размер на 1 020 478 евро, с левова равностойност от 1 995 881, 49 лв. Посочват, че „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане към банката, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 04.11.2014 г.

На 05.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от С.Т.С., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 02.07.2014 г. вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 29.08.2012 г. за получаване на сума в размер на 103 000 щ.д., с левова равностойност от 177 505, 05 лв. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото вземане към банката със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 05.11.2014 г.

На 05.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила още едно уведомление от М.Г.М., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 03.10.2014 г. вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 05.12.2012 г. за получаване на сума в размер на 123 000 лв. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото вземане към банката със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 05.11.2014 г.

На 05.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от П.Б.М., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 03.07.2014 г. вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 03.01.2011 г. за получаване на сума в размер на 60 346, 55 евро, с левова равностойност от 118 027, 59 лв. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото вземане към банката със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 05.11.2014 г.

На 05.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила друго уведомление от П.Б.М., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 03.07.2014 г. вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 22.01.2013 г. за получаване на сума в размер на 297 332 лв. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото вземане към банката със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 05.11.2014 г.

На 06.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от В.П.М., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 15.07.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за срочен депозит „4 х 4” от 07.12.2012 г. за получаване на сума в размер на 244 000 лв. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото вземане към банката със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 06.11.2014 г.

На 06.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от Д.С.Т., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 15.07.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за срочен депозит „4 х 4” от 23.12.2010 г. за получаване на сума в размер на 90 000 лв. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото вземане към банката със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 06.11.2014 г.

На 06.11.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от „П.” ЕООД, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия от 15.07.2014 г. вземането си, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 04.02.2011 г. за получаване на сума в размер на 149 490 лв. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото вземане към банката със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 06.11.2014 г.

Ищците твърдят, че всички посочени прихващания са извършени след датата на поставяне на „К.т.б.“ АД под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от Закона за кредитните институции, както и след началната дата на неплатежоспособността на банката, която е една и съща – 20.06.2014 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН искат от съда да ги обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката. Претендират присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – „В & ВГД О.П.” ООД, оспорва предявените искове. Счита, че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, по отношение на процесните прихващания, тъй като те са извършени преди посочената дата. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г., между „К.т.б.“ АД и „В & ВГД О.П.” ООД и изменен с подписани между страните 14 броя анекси, кредитополучателят „В & ВГД О.П.” ООД е поел задължение да върне предоставената му в заем сума от 1 700 000 лв. на вноски, всяка от които с падеж, определен на конкретна дата до 10.07.2008 г., както и да заплаща възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване средства съгласно клаузата на чл. 9 от договора. С чл. 11 от съдържанието на описаната сделка страните са постигнали съгласие и за това, че ответното дружество се съгласява да заплаща на банката неустойка при забавено плащане на главницата, чийто годишен размер възлиза на 10 % върху просрочената сума. С чл. 12 от договора е поето и задължение за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на дължимата възнаградителна лихва, чийто годишен размер възлиза също на 10 % върху просрочената сума.

С анекси № 5, № 6 и № 8 към договора за кредит от 09.01.2007 г. страните по тази банкова сделка са се съгласили, че банката предоставя на кредитополучателя допълнителни парични средства, които той да ползва, като общия размер на кредита възлиза на 8 100 000 лв. Кредитополучателят е поел задължение да върне така предоставената му в заем парична сума на месечни вноски в срок до 10.12.2016 г. съгласно последният подписан между съдоговорителите анекс № 12 към договора за банков кредит, с който е изменен погасителният план, по който следва да се изпълни това задължение.

На 11.03.2011 г. между „К.т.б.“ АД и В.К.П. е подписан договор за срочен депозит „4 х 4”.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10717/ 04.11.2014 г., съставено от В.К.П. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 02.07.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за срочен депозит „4 х 4” от 11.03.2011 г. за получаване на сума в размер на 665 830 лв.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10817/ 04.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от В.К.П. вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г.

На 28.03.2012 г. между „К.т.б.“ АД и А.Т.П. е подписан анекс № 76982 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10716/ 04.11.2014 г., съставено от А.Т.П. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 02.07.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 28.03.2012 г. за получаване на сума в размер на 1 020 478 евро.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10816/ 04.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от А.Т.П. вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г.

На 29.08.2012 г. между „К.т.б.“ АД и С.Т.С. е подписан анекс № 84839 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10956/ 05.11.2014 г., съставено от С.Т.С. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 02.07.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 29.08.2012 г. за получаване на сума в размер на 103 000 щ.д.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10990/ 05.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от С.Т.С. вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г.

На 05.12.2012 г. между „К.т.б.“ АД и М.Г.М. е подписан анекс № 89790 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс”.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10928/ 05.11.2014 г., съставено от М.Г.М. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 03.10.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 05.12.2012 г. за получаване на сума в размер на 123 000 лв.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10992/ 05.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от М.Г.М. вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г.

На 03.01.2011 г. между „К.т.б.“ АД и П.Б.М. е подписан анекс № 66432 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10931/ 05.11.2014 г., съставено от П.Б.М. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 03.07.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 03.01.2011 г. за получаване на сума в размер на 57 646, 55 евро, ведно с всички бъдещи лихви, привилегии и други принадлежности върху прехвърленото вземане.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10993/ 05.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от П.Б.М. вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. до размера от 60 346, 55 евро, представляваща общия размер на придобитите вземания за главница от 57 646, 55 евро и начислената върху главницата лихва.

На 22.01.2013 г. между „К.т.б.“ АД и П.Б.М. е подписан анекс № 95004 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс”.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10929/ 05.11.2014 г., съставено от П.Б.М. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 03.07.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 22.01.2011 г. за получаване на сума в размер на 276 332 лв., ведно с всички бъдещи лихви, привилегии и други принадлежности върху прехвърленото вземане.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10991/ 05.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от П.Б.М. вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г. до размера от 297 332 лв.

На 07.12.2012 г. между „К.т.б.“ АД и В.П.М. е подписан договор за срочен депозит „4 х 4”.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 11190/ 06.11.2014 г., съставено от В.П.М. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 15.07.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за срочен депозит „4 х 4” от 07.12.2012 г. за получаване на сума в размер на 244 000 лв.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 11192/ 06.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от В.П.М. вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г.

На 23.12.2010 г. между „К.т.б.“ АД и Д.С.Т. е подписан договор за срочен депозит „4 х 4”.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 11233/ 06.11.2014 г., съставено от Д.С.Т. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 15.07.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за срочен депозит „4 х 4” от 23.12.2010 г. за получаване на сума в размер на 90 000 лв.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 11236/ 06.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от Д.С.Т. вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г.

На 04.02.2011 г. между „К.т.б.“ АД и „П.” ЕООД е подписан договор за индивидуален срочен депозит.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 11234/ 06.11.2014 г., съставено от „П.” ЕООД и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че това лице е прехвърлило на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на сключен на 15.07.2014 г. договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 04.02.2011 г. за получаване на сума в размер на 149 490 лв.

С уведомление вх. на „КТБ” АД № 11235/ 06.11.2014 г. „В & ВГД О.П.” ООД е отправило до банката изявление за прихващане на придобитото от „П.” ЕООД вземане към „К.т.б.“ АД, със своето задължение към банката, възникнало на основание договора за кредит от 09.01.2007 г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с конститутивни искове, с които ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// да обявят за относително недействителни по отношение на тях на прихващанията, извършени от ответника „В & ВГД О.П.” ООД. Доколкото в чл. 59 ЗБН са уредени различни потестативни права, които възникват при осъществяване на различни фактически състави в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса кое от тях се упражнява с предявените в настоящото производство искове, следва да бъдат съобразени посочените от ищците правопораждащи факти.

От изложеното в исковата молба е видно, че правото, което се упражнява чрез предявените срещу „В & ВГД О.П.” ООД искове, се основава на следните факти: на извършени прихващания от кредитор на „КТБ” АД /н/, а именно от ответника „В & ВГД О.П.” ООД, както и на това, че прихващанията са извършени след датата на поставяне на банката под специален надзор, съответно и след началната дата на неплатежоспособността на банката, които в случая съвпадат. Така заявените обстоятелства са елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., в който е предвидено правото на кредиторите на несъстоятелността да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. Ето защо и съдът, разрешавайки настоящия спор, трябва да изследва въпроса дали уреденото в тази норма право е възникнало в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ по отношение на процесните прихващания, направени от един от кредиторите „В & ВГД О.П.” ООД с отправяне от дружеството до банката на описаните в исковата молба едностранни изявления.

Не може да се приеме, че предмет на разглеждане по настоящото дело е възникването и съществуването на потестативното право на всеки един кредитор да поиска обявяване на относително недействителни на прихващанията, което е предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди  изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., тъй като ищците не атакуват прихващания, извършени от длъжника „КТБ” АД /н/, които са обект на уреденото с тази законова разпоредба преобразуващо право, а прихващания, направени от един от кредиторите на несъстоятелността. С оглед заявените от ищците факти се налага и изводът, че в случая те не упражняват право на кредиторите, което е предвидено да възниква с нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Това е така, тъй като в исковата молба липсват твърдения за това, че кредиторът, който е извършил прихващането, е знаел към момента на придобиване на вземането и/или задължението, с които се прихваща, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. Наличие на знание е един от съществените елементите на фактическия състав, пораждащ правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, който го отличава от този, пораждащ потестативното право по чл. 59, ал. 5 ЗБН, при който единственото обстоятелство, което е от значение е момента когато е извършено прихващането, поради което и при липса на заявени от ищеца твърдения за това, че този елемент съществува, то предявената претенция не може да се квалифицира по чл. 59, ал. 3 ЗБН.

На следващо място, съдът трябва да съобрази, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изменена, като, както беше посочено, ищците се позовават на редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., от който момент тя регламентира едно преобразуващо право кредиторите на несъстоятелността, което възниква при различни факти от това, което е уредено да възниква в тяхна полза в предишната редакция на същата разпоредба, която по изложените в предходния абзац съображения не е приложима в случая. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това нейно изменение действа за напред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в тази си редакция, на която се позовават ищците в настоящия процес, не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г.

За да се извърши преценка за това дали посочената разпоредба в новата й редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване на относително недействителни на извършени прихващания.

Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката те се превръщат в неправомерни, тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение по отношение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се избягва реда, предвиден в закона /в чл. 94 ЗБН/, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката, а не само на един от тях. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички такива, предвидени в чл. 59 ЗБН, възниква тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №  7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Следователно и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни на извършени прихващания, а това е чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения и съдът следва да разгледа дали са се осъществили предвидените в нея факти, при настъпване на които възниква потестативно право в полза на кредиторите на несъстоятелността, което е предявено пред съда от синдиците, които съгласно чл. 62, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ЗБН притежават процесуалното право да сторят това.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН се установява, че предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи от фактическия състав, а именно: 1)  извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/; 2) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността.

За да се приеме, че от „В & ВГД О.П.” ООД са извършени прихващанията, които са предмет на предявените конститутивни искове, следва да бъде установено, че правото на това юридическо лице да извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че то е надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания едно към друго. Ето защо съдът следва да разгледа въпроса дали такива вземания съществуват за „В & ВГД О.П.” ООД и за „К.т.б.“ АД.

По делото не се спори, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и „В & ВГД О.П.” ООД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключен договор за банков кредит. Това е видно от представените по делото писмен договор и четиринадесет анекса към него, които обективират насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на банковата сделка за кредит.

По силата на този договор за кредит кредитополучателят „В & ВГД О.П.” ООД е поел задължение да върне предоставените му в заем парични средства на месечни вноски, платими на определени дати за периода на действие на сделката, което задължение възниква от момента на нейното сключване, съответно от момента, в който страните по нея са уговорили, че на кредитополучателя ще се предоставят допълнителните парични суми, което е станало с подписването на анекси № 5, № 6 и № 8 към договора за кредит, последният от които е сключен на 10.03.2009 г. Следователно към 10.03.2009 г. в тежест на ответника е възникнало задължението да върне предоставените му от „К.т.б.“ АД парични средства в пълния размер от 8 100 000 лв. Към месец ноември 2014 г., когато се твърди, че са направени всички процесни прихващания, неплатената част от това задължение е възлиза на сумата от 7 500 000 лв. Това обстоятелство съдът приема за доказано от съдържанието на анекс № 14 от 10.02.2014 г. към договора за кредит от 09.01.2007 г., в който е обективирано изявление и на двете страни по сделката, включително и на кредитополучателя, за който удостовереният с анекса факт е неблагоприятен, че към 10.02.2014 г. неплатената част от главницата по процесния кредит е в размер на 7 500 000 лв. Доколкото с този анекс страните са постигнали съгласие, че това задължение ще се изпълни от кредитополучателя разсрочено в периода от 10.04.2015 г. до 10.12.2016 г., а и предвид липсата на доказателства за обратното, съдът приема, че за времето от 10.02.2014 г. до м. 11.2014 г. не е извършвано погасяване на задължението за връщане на получения кредит и към датите, на които са извършени процесните прихващания то е съществувало в тежест на ответника и е било в размер на 7 500 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че за да може „В & ВГД О.П.” ООД да извърши прихващане с това задължение, не е нужно същото да бъде изискуемо, поради което и не следва да се разглежда въпроса дали към датата, на която се твърди, че от длъжникът е отправено изявление за прихващане, е настъпил уговорения между страните падеж за заплащане на всяка една месечна вноска по кредита. Този извод следва по аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. След като законът дава възможност на длъжника да плати преди срока тогава, когато последният не е уговорен в полза на кредитора, както е в случая, тъй като в договора за кредит няма уговорка в тази насока, то следва да се приеме, че той може и да прихване преди срока, доколкото прихващането има същия ефект като плащането, а именно погасяване на задължението.

С оглед на изложеното, се налага крайният извод, че по делото се доказа, че към момента, в който се твърди, че са извършени прихващанията, които са предмет на предявените в настоящия процес конститутивни искове, в тежест на „В & ВГД О.П.” ООД са възникнали парични задължения към „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 09.01.2007 г. най-малкото в размер от 7 500 000 лв., на каквато стойност възлиза получената в заем парична сума, която кредитополучателят се е задължил да върне на банката. По силата на този догвоор в тежест на ответника са възникнали и задължения да заплаща възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване средства, както и неустойка за забава при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на главницата, както и при неточно във времево отношение изпълнение на задължението за заплащане на възнаградителна лихва /чл. 11 и чл. 12 от договора за кредит от 09.01.2007 г./.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че към посочения момент наред с описаните задължения, „В & ВГД О.П.” ООД е бил титуляр и на вземания към „КТБ” АД за получаване на парични суми по девет договора за паричен влог, сключен между трети за настоящия спор страни и банката, които са прехвърлени в неговия патримониум по силата на сключени договори за цесия.

От представените четири броя договори за влог и пет броя писмени анекси към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***, подписани на различни дати в периода от 03.01.2011 г. до 22.01.2013 г., се доказва, че между „КТБ” АД, от една страна и В.К.П., А.Т.П., С.Т.С., М.Г.М., П.Б.М., В.П.М., Д.С.Т. и „П.” ЕООД, от друга като влогодатели, са сключени договори за банков влог, по силата на които за банката е възникнало задължение да върне на посочените лица при поискване предадените й за съхранение от тях парични средства, както и да им заплати уговорената лихва.

Не е спорно между страните в производството и това, че вземанията на влогодателите по описаните сделки за паричен влог са прехвърлени на „В & ВГД О.П.” ООД по силата на девет договора за цесия, всеки от които е съобщен на банката – длъжник от цедента / два от тях на 04.11.2014 г., четири - на 05.11.2014 г., и други три на 06.11.2014 г./, поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие спрямо нея и считано от посочените дати на получаване на съобщенията „КТБ” АД /н/ дължи изпълнение на задълженията по договорите за влог на новия кредитор, който е ответното дружество. Между страните в производството е безспорно, че размерът на вземанията, придобити от „В & ВГД О.П.” ООД по договорите за влог, възлизат на сумите, посочени в уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и в изявленията за прихващане, отправени до „КТБ” АД /н/.

Предвид горното, съдът приема, че по делото се доказа, че „В & ВГД О.П.” ООД и „КТБ” АД /н/ са имали насрещни парични вземания, които са тези, описани в исковата молба. Освен това доколкото съществуването и размера на тези вземания не са спорни между страните по това материално правоотношение, то следва да се приеме, че те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване. Това означава, че в полза на ответното дружество е възникнало потестативното право да извърши прихващания на своите парични вземания към банката по договорите за влог с паричните задължения, които той има към нея по сключения на 09.01.2007 г. договор за кредит.

На следващо място, съдът намира за установено в производството и това, че „В & ВГД О.П.” ООД надлежно е упражнил извънсъдебно възникналото в негова полза право да извърши прихващане между насрещни парични задължения, като е отправил изявление за това до „КТБ” АД /н/. Това се доказва от приетите по делото девет броя писма с вх. на „КТБ” АД № 10817/ 04.11.2014 г., № 10816/ 04.11.2014 г., № 10990/ 05.11.2014 г., № 10992/ 05.11.2014 г., № 10993/ 05.11.2014 г., № 10991/ 05.11.2014 г., № 11192/ 06.11.2014 г., № 11236/ 06.11.2014 г., № 11235/ 06.11.2014 г., във всяко от които е обективирано изричното изявление на ответното дружество, че извършва прихващания между придобитите от него по силата на договорите за цесия вземания по договори за паричен влог и задълженията му към банката по договора за кредит, сключен на 09.01.2007 г. Те са достигнали до „КТБ” АД /н/ на датите на които са заведени в банката и им е поставен входящ номер, а именно две от тях на 04.11.2014 г., четири – на 05.11.2014 г. и три – на 06.11.2014 г., поради което следа да се приеме, че прихващанията са породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях.

Съдът трябва да отговори и на въпроса от кой момент следва да се счита, че цесионерът „В & ВГД О.П.” ООД е извършил описаните прихващания, тъй като този факт е от значение при изследване на това дали се доказва да се е осъществил и вторият елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, при наличие на който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в тази норма потестативно право, а именно процесните прихващания да са извършени след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции.

От решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, се установява, че началната дата на неплатежоспособността на „КТБ” АД е 20.06.2014 г. Същата е и датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ и наложена спрямо нея мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Следователно за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се установи, че „В & ВГД О.П.” ООД е извършил всяко едно от процесните прихващания след 20.06.2014 г.

За момент на извършване на прихващането по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се приеме този, в който е настъпил неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо право е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на вземането и задължението на този от кредиторите, който го е извършил. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията между страните. С оглед на това и предвид установените в производството факти, то съдът приема, че процесните девет прихващания са извършени от „В & ВГД О.П.” ООД на датите, на които изявленията на това юридическо лице за прихващане са достигнали до „КТБ” АД /н/, т.е. на датите 04.11.2014 г. по отношение на две от прихващанията, на 05.11.2014 г. по отношение на четири от тях и на 06.11.2014 г. по отношение на останалите три. Към тези моменти насрещните вземания на страните са възникнали, били са изискуеми, считали са се за ликвидни в отношенията между тях, и са били осъществени предпоставките на чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, при които правото на прихващане се счита за надлежно упражнено. Това означава, че всяко едно от прихващанията, които са предмет на предявените в процеса конститутивни искове, е извършено от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/, след 20.06.2014 г., т.е. след момента, който е посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право.

Следователно по делото се доказа настъпването на всички факти от приложимата правна норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало предвиденото в нея потестативно право и прихващанията, извършени от „В & ВГД О.П.” ООД с изявления, обективирани в писма с вх. на „КТБ” АД № 10817/ 04.11.2014 г., № 10816/ 04.11.2014 г., № 10990/ 05.11.2014 г., № 10992/ 05.11.2014 г., № 10993/ 05.11.2014 г., № 10991/ 05.11.2014 г., № 11192/ 06.11.2014 г., № 11236/ 06.11.2014 г., № 11235/ 06.11.2014 г., следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/.

В чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията, посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този, който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което длъжникът е извършил прихващането,. Това условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния характер на уредения в посочената норма конститутивен иск, който цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор на несъстоятелната банка в по-добро положение от това, което той би имал при разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в закона е предвидено той да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, наред с останалите кредитори на банката. С оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това, което той би получил, ако прихващането не беше извършено и вземането му следваше да се удовлетвори при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като той би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде обявено за относително недействително. Ето защо и в този случай законът не допуска обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане за тази му част, която кредиторът би получил и при разпределение на осребреното имущество на банката.

Установяването на това каква сума би получил при разпределение на осребреното имущество на банката кредитора, извършил прихващането, който има качеството на ответник в процеса, е поставено в негова доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154 ГПК, тъй като той е страната, черпеща благоприятни правни последици от настъпването на този факт, а именно извършените от него прихващания не биха били изцяло или поне в някаква част относително недействителни. В случая от „В & ВГД О.П.” ООД не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за това какво е имуществото на „КТБ” АД /н/, което ще подлежи на осребряване, нито такива, от които да се установи каква част от това имущество би получил този кредитор при неговото разпределение и дали изобщо би постъпила някаква сума за удовлетворяване на процесните вземания, които са с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН и ще се погасяват съразмерно с вземания на още голям брой правни субекти. В настоящата хипотеза дори може да се направи извод, че кредиторът „В & ВГД О.П.” ООД изобщо не би могъл да получи каквито и да било суми за удовлетворяване на своите вземания, с които е извършил процесните прихващания, в производството по несъстоятелност на банката, тъй като при проверка на обявените в търговския регистър списъци на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, по които не са постъпили възражения, както и на тези, които са оспорени с възражение по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН, не се установява този кредитор да е предявил което и да е от тези вземания, които е придобил по силата на договорите за цесия, сключени с В.К.П., А.Т.П., С.Т.С., М.Г.М., П.Б.М., В.П.М., Д.С.Т. и „П.” ЕООД. Ето защо и прихващанията, извършени от „В & ВГД О.П.” ООД, които са предмет на предявените в настоящото производство искове следва да бъдат обявени изцяло за относително недействителни.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват. Те, обаче, не са представили доказателства за това, че реално са извършили някакви разходи за водене на настоящото съдебно производство, поради които и такива не могат да се присъдят в тяхна полза.

На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 154 442, 65 лв., изчислена като 4 % от стойността на всяко едно прихващане, което се атакува, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени двете насрещни вземания и който е от общо 3 861 066, 31 лв. или от 665 830 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 10817/ 04.11.2014 г., от 1 995 881, 49 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 10816/ 04.11.2014 г., от 177 505, 05 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 10990/ 05.11.2014 г., от 123 000 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 10992/ 05.11.2014 г., от 118 027, 59 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 10993/ 05.11.2014 г., от 297 332 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 10991/ 05.11.2014 г., от 244 000 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11192/ 06.11.2014 г., от 90 000 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД № 11236/ 06.11.2014 г., и от 149 490 лв. за прихващането, извършено с изявление с вх. на „КТБ” АД 11235/ 06.11.2014 г.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА по искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „В & ВГД О.П.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Ш.за С., ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност следните прихващания:

1) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10817/ 04.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 665 830 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 11.03.2011 г. между В.К.П. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 02.07.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

2) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10816/ 04.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 1 020 478 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.03.2012 г. между А.Т.П. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 02.07.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

3) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10990/ 05.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 103 000 щ.д., дължима по договор за паричен влог, сключен на 29.08.2012 г. между С.Т.С. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 02.07.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

4) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10992/ 05.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 123 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 05.12.2012 г. между М.Г.М. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 03.10.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

5) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10993/ 05.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 60 346, 55 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 03.01.2011 г. между П.Б.М. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 03.07.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

6) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10991/ 05.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 297 332 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 22.01.2013 г. между П.Б.М. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 03.07.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

7) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11192/ 06.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 244 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.12.2012 г. между В.П.М. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 15.07.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

8) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11236/ 06.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 90 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 23.12.2010 г. между Д.С.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 15.07.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

9) прихващане, извършено от „В & ВГД О.П.” ООД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 11235/ 06.11.2014 г., на вземането на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 149 490 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 04.02.2011 г. между „П.” ЕООД и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „В & ВГД О.П.” ООД с договор за цесия, сключен на 15.07.2014 г., срещу задълженията на „В & ВГД О.П.” ООД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 09.01.2007 г.;

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „В & ВГД О.П.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Ш.за С., да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 154 442, 65 лв. /сто петдесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни