Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

гр. Севлиево, 10.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Павел Неделчев

              

при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА

в присъствието на прокурора …………………..,

като разгледа докладваното от съдията Неделчев АНД № 155 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по жалба от М.Б.И. *** против наказателно постановление (НП) № 16-0341-000061 от 15.02.2016 г. на началник сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ - Севлиево, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, както и за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушенията, за които е наказана. Наред с това счита, че е изтекла давността по чл. 82 от ЗАНН, поради което административно-наказателното производство следва да се прекрати, а издаденото НП не следва да се изпълнява.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Административно-наказващият орган или негов представител не се явява в съдебно заседание при разглеждане на делото. В придружаващото административно- наказателната преписка писмо се прави искане жалбата да се остави без последствие и да се потвърди наложеното наказание.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 300131 от 30.01.2016 г., в който актосъставителят – свидетелят М.Х.П., в присъствието на свидетелите П.Ц.А. и М.Г.М. – двамата служители на РУ – Севлиево при ОДМВР - Габрово, приел, че на 30.01.2016 г., около 01.15 часа, в гр. Севлиево, до входа на стадион „Раковски“ в посока с. Богатово, жалбоподателят М.И. управлява л.а. „Пежо Партнер“ с регщ. № ЕВ****ВА, собственост на „Нектар“ АД, като извършва следните нарушения: 1. Не спира при подаден сигнал за спиране от контролните органи; 2. Управлява МПС, след като е лишен от това право по административен ред. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл. 103 от ЗДвП и по чл. 150, във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При предявяване на АУАН жалбоподателят не е направил възражения. Възражения не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Във връзка с деянието, квалифицирано в акта по чл. 150 от ЗДвП, е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.02.2016 г., издадено от районния прокурор при РП – Севлиево. 

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП № 16-0341-000061 от 15.02.2016 г. на началника сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево. Административно-наказващият орган (АНО) изцяло се е съгласил с фактическите положения, изложени в акта и ги е преповторил в обстоятелствената част на НП. От правна страна е счел, че жалбоподателят И. не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролните органи, с което е нарушил чл. 103 от ЗДвП, за което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложил наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, както и че управлява МПС, след като СУМПС му е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП, за което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 200 лв.

Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите М.П., П.А. и М.М., съпоставени с данните от АУАН и НП. Показанията на свидетелите са последователни и непротиворечиви, като изцяло се кредитират от съда.

Съдът установи, че препис от издаденото на 15.02.2016 г. НП е връчено на жалбоподателя на 17.04.2019 г.

Жалбата е депозирана на 23.04.2019 г., от което следва, че същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. 

С жалбата си жалбоподателят оспорва извършването на нарушенията. Основното му възражение, обаче, е, че от издаването на НП е изтекъл давностен срок, който е погасил отговорността му.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за допустима и основателна, по следните съображения:

От приложените по делото документи се установява, че от датата на извършване на вменените нарушения - 30.01.2016 г., до настоящия момент е изтекъл визирания в закона давностен срок, в който АНО е бездействал и не е връчил издаденото НП. Налице е хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 1 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Видно е, че АУАН и НП са били съставени в предвидените за това в ЗАНН срокове. НП е издадено на 15.02.2016 г. и е връчена на 17.04.2019 г. От това следва, че АНО е бездействал повече от три години, което е довело до погасяване на административнонаказателното преследване по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Според същото, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Според  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи, включително за деяния, наказуеми с глоба. Според чл. 80, ал. 3 от НК давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им. Според разпоредбите на чл. 81, ал. 1 до ал. 3 от НК: 1. Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт; 2. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност; 3. Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В случая, вменените на И. нарушения са извършени на 30.01.2016 г., считано от която дата започва да тече 3-годишния срок по  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С издаването на процесното НП на 15.02.2016 г. давността е прекъсната и от същата дата започва да тече нова 3-годишна давност, съгласно чл. 81, ал. 2 от НК. По делото, въпреки дадените от съда указания до АНО, не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че до 17.04.2019 г. /датата на връчване на обжалваното НП/ от страна на АНО са предприети някакви действия, прекъсващи или спиращи изтичането на давността.

По изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление следва да се отмени изцяло и административно-наказателното производство следва да се прекрати, поради изтичане на давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 16-0341-000061 от 15.02.2016 г. на началник сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ - Севлиево, с което на М.Б.И., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, както и за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв., и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство поради изтекла давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: