Р Е Ш
Е Н И Е
№ 92
гр.Свищов,
9.11.2018 год.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 10.10.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 119 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № 17
от 09.02.2018 г. на Началника на РУ на МВР гр. Свищов.
Жалбоподателят В.С.Ч. *** обжалва
Наказателно постановление № 17 от 09.02.2018 г. на Началника на РУ на МВР
гр. Свищов , с което
на основание чл. 257 ал. 1 от МВР, му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300,00 лева за нарушение по чл. 264 ал. 1 от ЗМВР. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му административно
нарушение. Позовава се на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Моли
наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. В съдебно заседание поддържа жалбата. В хода по същество защитникът
му взема становище да бъде отменено наказателното постановление, като
незаконосъобразно, на посочени в жалбата основания – допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на
НП, които нарушавали правото на защита на санкционирания – неяснота относно
нарушението – дали лицето е санкциониран за неизпълнение на полицейско
разпореждане или за пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си, не били
посочени в акта и наказателното постановление правните норми, които били
нарушени. Алтернативно, ако не бъде прието, че са налице съществени процесуални
нарушения и ако бъде прието, че е извършил нарушението, счита, че следва да
бъде прието, че се касае за маловажен случай. Моли да бъде постановено решение, с което
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът по жалбата РУ на МВР гр.
Свищов, редовно призован, не изпраща
представител. Не взема становище по нея.
Р.п.С. взема становище за законосъобразност на
наказателното постановление, тъй като не били допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му и било
установено нарушението. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено,
като законосъобразно.
След
като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното:
С
Наказателно постановление № 17 от 09.02.2018 г. на Началника на РУ на МВР гр.
Свищов, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 559254/24.01.2018 г. на жалбоподателя на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание - глоба в
размер на 300,00 лева за това, че на 24.01.2018
г. около 13,20 часа в с. Ореш, ул. ***, при извършена полицейска проверка на
основание чл. 70 ал. , т. 3, същият не е изпълнил устно полицейско разпореждане
на мл.полицейски инспектор Г. ***, да остане на място до л.а. Х. с рег. № *за
извършване на проверка по реда, с което
виновно нарушил чл. 64 ал. 1 от ЗМВР.Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 04.04.2018г., видно от разписката.
Приложен
по делото е АУАН № 17/24.01.2018г., бл. № 559254, съставен от В.Г. – мл.полицейски инспектор при
РУ Свищов против В.С.Ч., като в акта е посочено, че е съставен за това,
че на 24.01.2018 г. около 13,20 часа в с. Ореш, ул. **, при извършена
полицейска проверка на основание чл. 70 ал. 1, т. 3, същият не е изпълнил устно
полицейско разпореждане на мл.полицейски инспектор Г. ***, да остане на място
до л.а. Х. с рег. № *за извършване на проверка по реда, с което виновно нарушил чл. 64 ал. 1 от ЗМВР
Разпитан
в съдебно заседание актосъставителят Г.
- полицейски инспектор при РУ МВР гр.
Свищов заяви, че на посочената в акта дата имал информация, че има кола пред
жалбоподателя, и че най – вероятно с нея се придвижват забранени вещества. Тръгнал
да обходи района и срещнал въпросната кола малко пред неговата къща. Представил
се, поискал им документите за самоличност. Видно от показанията му, колата била
такси, управлявана от И.Г., който предоставил свидетелство за управление на МПС
и всички документи на автомобила. Според показанията му, в колата бил и В.Ч.,
който след поискване, представил лична карта. Дежурния му казал да изчака
колегите от криминална, за да направят проверка на лицето. Същият заяви, че
казал на лицата да останат на място и да изчакат, че ще им бъде извършена
проверка. Тогава жалбоподателят казал,
че няма да остава и че си тръгва „взе да бяга нагоре към тях по едни стъпала“.
Допълни, че отново му разпоредил да остане на място и да изчака да дойдат
колегите му, но той не изпълнил това него разпореждане и за това нарушение му
съставил акт. Поясни, че актът бил съставен впоследствие в Кметството на с.
Ореш, след пристигането и на колегите му. Видно от показанията му е, че след
пет-шест минути, жалбоподателят се върнал отново при тях. Според показанията
му, подписал акта и му бил връчен
екземпляр от него. Св. И. *** заяви, че
е свидетел при съставянето на акта в Кметството, в присъствието на
жалбоподателя. Изнесе, че се запознал, че актът е съставен за неподчинение на
полицейско разпореждане. Св. И. също
изнесе, че е свидетел при съставянето на акта в Кметството. Разбрала, че акта
се съставя за неизпълнение на полицейско разпореждане.
В
административно-наказателната преписка се съдържа обяснение от И.Г.И., както и
докладна записка от полицай Данчева до Началника на РУ Свищов.
Разпитан
по делото беше и св. И.Г.И.. Същият заяви, че във връзка със съставен на В.Ч.
акт писал обяснения. Изнесе, че работи като таксиметров шофьор, клиентът се
обадил да отиде да го вземе от къщата му в с. Ореш , качил се в колата и
поискал да го откара до гр. Свищов. Накарал го да спре автомобила, за да му
покаже, че са му нарязани гумите, след което след тях спряла цивилна кола, от
която излязъл полицейски служител. Последният повикал жалбоподателя, а той
самия останал в автомобила. Впоследствие дошли полицаи от Свищов и го накарали
да ги придружи. Допълни, че не узнал
защо полицаят повикал жалбоподателя, но поглеждал в огледалото за обратно
виждане и видял, че си говорели. Заяви, че били до дома на Ч., видял го, че
отива към тях. Останал с впечатление, че отива за лична карта, защото полицаят
го питал дали знае дали има лична карта в него. Според показанията му,
жалбоподателят се върнал след около две минути.
Жалбата
е допустима. Подадена е от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. По същество е основателна.
При
дотук описаната фактическа обстановка, съдът намира обжалваното постановление
за незаконосъобразно и следва да бъде отменено, по следните съображения:
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения по чл. 42 т. 5 ЗАНН
и на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН при съставяне на акта и при издаване на НП,
които обуславят неговата незаконосъобразност.
С обжалваното НП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.
64, ал. 1 от ЗМВР. С цитираната
разпоредба се установява изискване за издаване на разпорежданията в писмена форма.
Издаването на разпореждания от полицейските органи в устна форма или чрез
действия е предвидено в ал.2 на чл.64 ЗМВР наред с писмената форма, като
законът поставя за тях допълнителни изисквания. Нормата на чл. 64 ал. 1 от ЗМВР
не съдържа задължение за лицата, към които е насочено
съответното разпореждане, да го изпълняват, а дава възможност на полицейските
органи да издават писмени разпореждания когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Задължение да се изпълняват полицейските
разпореждания е предвидено в ал. 4 на същия чл. 64 от ЗМВР, която предвижда, че
разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му. Неизпълнението на описаното задължение се
явява административно нарушение, което следва да се санкционира с наказание по
ЗМВР. Бездействието на жалбоподателя да изпълни даденото задължително
разпореждане е следвало да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 257 ал. 1
от ЗМВР вр. чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
сочи на извършено нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, която именно разпоредба
вменява на гражданите задължение за изпълнение, на полицейските
разпореждания издадени по реда на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Вместо чл.64,
ал.4 от ЗМВР и в противоречие със словесното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в обжалваното НП като нарушена е посочена
нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Както се посочи,
разпоредбата на чл. 64 ал. 1 от ЗМВР регламентира издаването на писмени
разпореждания от полицейските органи. Никъде в словесното описание на
нарушението не се твърди да е издавано писмено разпореждане, което
жалбоподателят да не е изпълнил, а изрично е посочено, че не е изпълнил устно
полицейско разпореждане да остане на място до лекия автомобил за извършване на
проверка по реда. В случая в административно-наказателната преписка не се съдържа писмено разпореждане,
което не е изпълнено от жалбоподателя, а това именно е визираната като нарушена
разпоредба. Противоречието
между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена правна
норма, представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, предвид това, че го затруднява
да разбере вмененото му нарушение и да се защити срещу него, поради което и
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
постановление.
Следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 257 ал. 1 от ЗМВР съдържа едновременно правило за поведение
и санкция за неизпълнението му, като сочи, че който не изпълни разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, следва де бъде санкционирано. Възприетото в АУАН и НП
нарушение се явява нарушение по чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.
Същото би могло да бъде квалифицирано и само по чл. 257 ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е посочена като основание за
налагане на административното наказание в НП, или тя е посочена за пръв път в наказателното
постановление. В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 64 ал. 1
от ЗМВР, дори и да се приеме, че с изписването в НП макар и като основание за
налагане на глобата на разпоредбата на чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, в НП е дадена
съответстваща на словесното описание на нарушението правна квалификация, то
след като едва в НП е посочена тази правна норма като нарушена, е налице
съществено процесуално нарушение, тъй като е недопустимо за пръв път в
наказателното постановление да се посочва правната квалификация на
нарушението. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че в наказателното постановление като основание за
налагане на административното наказание фигурира и чл. 264 ал. 1 от ЗМВР, която
визира отделно административно нарушение. Следователно налице е неяснота в
наказателното постановление и относно разпоредбата, послужила като основание за
налагане на санкцията.
С оглед на горното атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 от 09.02.2018 г. на Началника на РУ на МВР
гр. Свищов, издадено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение бл. № 559254/24.01.2018 г. , с
което на В.С.Ч. с ЕГН ********** *** на
основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание - глоба в
размер на 300,00 лева за това, че на 24.01.2018
г. около 13,20 часа в с. Ореш, ул. ***, при извършена полицейска проверка на
основание чл. 70 ал. , т. 3, същият не е изпълнил устно полицейско разпореждане
на мл.полицейски инспектор Г. ***, да остане на място до л.а. Х. с рег. № *за
извършване на проверка по реда, с което
виновно нарушил чл. 64 ал. 1 от ЗМВР, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Великотърновски Административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: