РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на трети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА гр. дело № 12986 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на С.Х.Х., чрез адв. П., срещу решение № 146454/20.06.2019
г., постановено по гр.д. № 60941/2018 г., с което е прието за установено, че З. „О.З.“ АД дължи С.Х.Х., сума в размер на 467,03 лева,
представляваща общо дължимо застрахователно обезщетение по ЗП№ 0020090201600484
със срок на действие 19.4.2016г.-18.4.2017г., ведно със законна лихва от
10.5.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по следните дела - ЧГД№
29271/2018г., ЧГД№ 29269/2018г., ЧГД№ 29266/2018г.,ЧГД№ 29272/2018г., ЧГД№ 29270/2018г.
всички по опис на СРС, за следните щети: 1/ по щета №0020-090-0649/2017 г. от
ПТП на 13.04.2017 г.. в гр Варна на ул. „Лотос“; 2/ по щета №
0020-090-0652/2017г. от ПТП на 16.4.2017г.„ в гр.Варна на ул.Царевец; 3/ по
щета № 0020-090-0647/2017г„ от ПТП на 11.4.2017г. в гр.Варна на ул.Петър Енчев;
4/ по щета №0020-090-0650/2017 г., от ПТП от 14.4.2017г.; 5/ по щета вследствие
на ПТП, настъпило на 15.04.2017г. в гр. Варна, ул. "Радецки", на
основание чл.415 във вр. с чл.405 КЗ, във вр. с чл.399 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като исковите
претенции са отхвърлени като неоснователни за разликата над обща сума от 467,03
лева до предявения общ размер по всички щети от 1644,56 лева.
Решението се обжалва в неговата отхвърлителна
част като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Според твърденията в жалбата, съдът неправилно е
определил размера на обезщетението, което следва да се заплати от
застрахователя. Твърди се, че доколкото основанията на исковите претенции са установени
от събраните доказателства, е следвало да се уважат изцяло и претенциите на
ищеца. Твърди се, че застрахователната отговорност не може да бъде ограничена
въз основа на общи условия, доколкото в закона изрично са предвидени
хипотезите, в които може да бъде отказано заплащане на застрахователно
обезщетение. Клауза, ограничаваща случаите, в които застрахователят се
освобождава от задължение за обезщетяване на вреди извън посочените в КЗ,
според въззивника, противоречи на закона, а именно на чл. 386 КЗ. Отделно от
това, се сочи, че дори и да се приеме, че в настоящия случай отговорността на
застрахователя е ограничена, неправилно първоинстанционният съд е определил
размера на обезщетението, като е приел, че 30 % следва да се умножат не по
общия размер на вредите, а по застрахователната сума, която е 3730 лева. Поради
изложените съображения се моли за отмяна на решението и уважаване в цялост на
исковите претенции. Претендират се и сторените разноски пред настоящата
инстанция.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна З.
„О.З.“ АД , с който се излагат съображения за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Твърди се, че същата не съдържа конкретни доводи за
неправилност на обжалваното решение, а също и че за всяко от процесните
събития, застрахованият не е представил доказателства за настъпване на
застрахователно събитие, поради което размерът на обезщетенията следва да се
определи, като се отчете специалната договореност между страните– кампания
„Безгрижно лято“. Излагат се и доводи, че страните извън императивните законови
разпоредби могат да договарят допълните условия, като клаузата в случая не е
неравноправна, нито противоречи на закона. Претендират се разноски.
Решението,
в частта с която са уважени исковите претенции до размера от 467,03 лева е
влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски
съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес
от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно
чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по кумулативно обективно съединени искове, предявени
по реда на чл. 422 ГПК от С.Х.Х. срещу З.
„О.З.“ АД за признаване на установено, че застрахователното дружество дължи на С.Х. следните суми:
1/
80,40 лева главница по щета №0020-090-0650/2017 г., от ПТП от 14.4.2017г.,
ведно със законна лихва от 10.5.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
по ЧГД № 29269/2018г. на СРС, 28 състав.
2/
203,40 лв. - застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско
на МПС", застрахователна полица №0020090201600484, валидна за периода от
19.04.2016г. до 18.04.2017г., за причинени имуществени вреди на лек автомобил
"Фолксваген Голф" с peг. № ******, вследствие на ПТП, настъпило на
15.04.2017г. в гр. Варна, ул. "Радецки", ведно със законна лихва от
10.5.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 29270/2018г. на
СРС, 40 състав.
3/
255 лв. главница по щета №0020-090-0649/2017 г. от ПТП на 13.04.2017 г.. в гр
Варна на ул. „Лотос“, ведно със законна лихва от 10.5.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 29266/2018г. на СРС, 28 състав;
4/
591,48 лв.-главница за неизплатено застрахователно обезщетение по щета №
0020-090-0652/2017г. от ПТП на 16.4.2017г„ в гр.Варна на ул.Царевец, ведно със
законна лихва от 10.5.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ЧГД № 29272/2018г. на СРС, 30 състав;
5/
514,28 лв., главница по щета № 0020-090-0647/2017г. за вреди, нанесени на
л.а.Фолксваген Голф с рег.№ ****** от ПТП на 11.4.2017г. в гр.Варна на ул.Петър
Енчев, по ЗП № 0020090201600484 със срок на действие 19.4.2016г.-18.4.2017г.
при длъжника, ведно със законна лихва от 10.5.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 29271/2018г. на СРС, 163 състав.
Общо
претендираната сума по петте щети възлиза на сбора от 1644,56 лева.
Правното
основание на исковите претенции е чл. 405, ал. 1 от КЗ, според която разпоредба
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно основателността на
претенцията на ищеца в първоинстанционното производство предполага
съществуването и установяването в хода на процеса на следните предпоставки –
наличие на валидно застрахователно правоотношение по което ищецът е
застрахован, а ответникът застраховател; в периода на застрахователното
покритие на договора да е настъпило застрахователно събитие, покрито от
застраховката; застрахованият да е уведомил застрахователя за това; застрахователят
да не е изплатил обезщетение.
По
делото не се спори, а и това се установява от застрахователна полица 0020090201600484,
че на 15.04.2016 г. между страните е сключен валиден договор за застраховка
„Каско на МПС“, по силата на който ищецът е застраховал при ответника своя лек
автомобил „Фолцваген Голф“ с рег. № ******“, с уговорена застрахователна сума в
размер на 3730 лева и при клауза „Кампания пролет- подновяване без прекъсване,
без щети“. Срокът на застрахователно покритие е определен от 00:00 часа на 19.04.2016
г. до 24:00 часа на 18.04.2017 г.
Не
се спори между страните, а и това се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че С.Х. е депозирал пет уведомления за щети на дата 18.04.2017
г. за настъпили ПТП-та на дати: 11.04.2017 г.; 13.04.2017 г.; 14.04.2017 г.;
15.04.2017 г. и 16.04.2017 г., като са образувани преписки за щета №
0020-090-0654/2017; щета №0020-090-0649/2017 г.; щета № 0020-090-0652/2017г.; щета № 0020-090-0647/2017г.; щета
№0020-090-0650/2017 г. Не се спори и, че застрахователното дружество е отказало
да изплати застрахователно обезщетение, тъй като претенциите попадат под
обхвата на чл. 18, ал. 4 от общите условия на застрахователя.
Доколкото,
както беше посочено, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с
която са уважени исковите претенции до размера от 467,03 лева – то настоящата
инстанция не може да пререшава въпроса за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на исковата претенция, а следва да се концентрира
единствено по въведените от страните доводи за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно
чл. 386, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната
сума и което според чл. 386, ал. 2 от КЗ е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подЗ. и З. по
договорена застрахователна стойност.
Съгласно
чл. 18, ал.1, т. 1 от общите условия, изрично приети от застрахования,
застрахованият е длъжен да докаже настъпването на застрахователно събитие, а
според чл. 18, ал. 2, т.4 с уведомлението за настъпило събитие следва да се
представят в оригинал документи, доказващи настъпилото ПТП – протокол за ПТП,
двустранен констативен протокол и други. Съгласно чл. 20 от общите условия
застрахователят изплаща две щети, за които застрахованият не може да представи
някои от документите съгласно чл. 18, ал. 2, т. 4 от общите условия, включително
за щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато полицейските органи
не посещават мястото на събитието. В настоящия случай, посочената разпоредба е
неприложима, доколкото видно от застрахователната полица – същата е сключена
при специални условия – кампания пролет, без прекъсване, без щети. Видно от
представеното по делото писмо – предложение за сключване на сделка – при щети
по декларация или на паркинг, когато застрахованият няма и/или не може да
представи документ, издаден от компетентните органи или двустранен протокол,
удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие, застрахователят
изплаща до 10 % от застрахователната сума по полицата за всяка щета, независимо
от броя на щетите без документ, общо до сумата от 30 % от застрахователната
сума. Именно това е приложимото правило, дерогиращо правилото на чл. 20 от общите
условия. Посоченото правило е включено в оферта до клиентите на дружеството и
предвид включването на специалните условия на кампанията в застрахователната
полица, към която неразделна част е предложението към клиентите, следва да се
приеме, че застрахованият и застрахователят изрично са уговорили, че при щети
по декларация или на паркинг, когато застрахованият няма и/или не може да
представи документ, издаден от компетентните органи или двустранен протокол,
удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие, застрахователят
изплаща до 10 % от застрахователната сума по полицата за всяка щета, независимо
от броя на щетите без документ, общо до сумата от 30 % от застрахователната
сума.
Поради
това и правилно първоинстанционният съд е решил, че именно това е приложимото
правило, но неправилно е тълкувал и приложил посоченото в писмото. Ясна е
волята на страните, че отговорността на застрахователя е до 10 % от застрахователната
сума по полицата за всяка щета, но общо размера на всички щети за периода на
договора, по които не са представени доказателства за настъпване на
застрахователното събитие не може да надхвърля 30 % от застрахователната сума.
Така
неправилно съдът е приел, че отговорността на застрахователя е ограничена до 30
% от стойността на обезщетението.
В
настоящия случай, според заключението на вещото лице по допуснатата и приета
САТЕ: 1/ щетите на лекия автомобил от ПТП от 14.4.2017г., са определени от вещото
лице в размер на 153,16 лева; 2/ описаните щети на лекия автомобил от ПТП на
дата 15.04.2017 г. са в размер на 277,50
лева; 3/ описаните щети на лекия автомобил от ПТП на 13.04.2017 г. – в размер
на 281,30 лева; 4/ описаните щети на лекия автомобил от ПТП на 16.4.2017г. в
гр.Варна на ул.Царевец са в размер от 666,57 лева; 5/ описаните щети на лекия
автомобил от ПТП на 11.4.2017г. в гр.Варна на ул.Петър Енчев са в размер на
516,59 лева по средни пазарни цени.
Щетите
на лекия автомобил от ПТП на 11.04.2017 г. и 16.04.2017г. в гр.Варна надхвърлят
10 % от застрахователната сума /373 лева/, поради което застрахователят е
длъжен да заплати именно 373 лева – 10 % от застрахователната сума. Общият
размер на щетите е 1284,80 лева, което надхвърля 30% от застрахователната сума,
която е в размер на 3730 лева – а именно 1119 лева, поради което и
застрахователят дължи сумата от 1119 лева. Не са въведени никакви твърдения, че
застрахователят е изплащал и други щети за процесния лек автомобил в периода
застрахователното покритие при непредставени доказателства за настъпването на
събитието, поради което при изчисляване на
дължимото се в настоящия случай обезщетение не следва да се приспадат други
суми.
По
довода във въззивната жалба за недействителност на посочената клауза следва да
се изтъкне следното: Действително, както се посочва във въззивната жалба, в КЗ
изрично е предвидена границата, до която застрахователят отговаря, както и е
определен начинът за определяне на дължимото се обезщетение. Така в чл. 386,
ал. 1 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в този кодекс. Според ал. 2 при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подЗ. и З. по договорена застрахователна стойност.
Посочените разпоредби следва обаче да се тълкуват във връзка с разпоредбите на
чл. 387, ал. 1 и 2 КЗ, за да се прецени дали КЗ допуска отклонение от
посочените правила за поведение. Съобразно чл. 387, ал. 1 КЗ страните по застрахователния
договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е
фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага.
Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на
застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може
да бъде оспорвана от страните. Според ал. 2 на същия член пък за различните
застрахователни рискове по един застрахователен договор могат да бъдат
определени различни застрахователни стойности. Анализът на посочените
разпоредби води до извод, че законодателят допуска отклонение от предвидения
начин на определяне и размер на застрахователното обезщетение, което
застрахователят следва да заплати на застрахования в случай на настъпили
застрахователно събитие. Предвид наличието на съгласие, изразено от
застрахования с предложението за специалните условия по кампания пролет,
изразено в самата застрахователна полица, подписана от Х., следва да се приеме,
че между страните е постигната изрична уговорка за ограничаване на
отговорността на застрахователя в случаите на настъпване на застрахователно
събитие, за което обаче застрахованият не представя доказателства. Следва да се
подчертае, че в тежест на застрахования е да докаже настъпването на
застрахователното събитие съобразно чл. 18, ал. 2 от общите условия, а в чл. 20
с оглед свободата на договаряне - чл. 9 от ЗЗД, страните са постигнали съгласие,
че застрахователят поема задължение да обезщети вреди по максимум две щети, за
които се твърди, че са настъпили от застрахователни събития, без да се
представят доказателства за тяхното настъпване. С допълнителната уговорка
страните са отстъпили от ограничаването на броя на щетите, за сметка на
ограничаването на обема на отговорност на застрахователя. Предвид изложеното
настоящият състав намира за неоснователен довода за нищожност на клаузата
поради противоречие с чл. 386, ал. 2 КЗ.
Предвид
всичко изложено въззивната жалба е частично основателна, а първоинстанционното
решение – отчасти неправилно, поради което следва да се отмени в частта, с
която са отхвърлени исковите претенции за разликата над 467,03 лева до сума в
размер на 1119 лева, и да се потвърди в частта, с която претенциите са
отхвърлени до пълния предявен размер.
По разноските
пред първата инстанция:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Доколкото подадената въззивна жалба е
частично основателна следва да се преразгледа въпроса за дължимите разноски в
първоинстанционното производство.
Първоинстанционният
съд е определил сумата от 950 лева – разноски за ищеца по всички заповедни и
искови производства. Настоящата инстанция с оглед липсата на възражения по
начина на определяне на общия размер на разноските, сторени от ищеца, е
обвързан от посочената сума от 950 лева, като с оглед частичното уважаване на
въззивната жалба съобразно тройното правило за изчисляване на разноски, на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 646,40 лева / с оглед
уважения размер на претенциите до сумата 1119 лева/. Доколкото с
първоинстанционното решение ЗАД „ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати сума в
размер на 47,83 лева, същата следва да се приспадне от определения размер на
разноските и да се присъди сума в размер на 598,57 лева.
Разноските
на ответната страна са в размер на 310 лева, като предвид частичното отхвърляне
на исковите претенции и съобразно тройното правило за изчисляване на разноските, му се дължат
разноски в размер на 99,07 лева.
На
посочените суми не следва да се извършва прихващане, не беше взето предвид и
прихващането, направено от СРС.
По разноските
пред въззивната инстанция:
Въззивникът
е направил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лева, претендира
и доказва сторени разноски в размер на 350 лева – възнаграждение за адвокат,
заплатено в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 207,63 лева.
Въззиваемата
страна претендира юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсулстко
възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на
представителя на страната. С оглед изхода на делото на въззивника следва да се
присъдят разноски в размер на 44,63 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 146454/20.06.2019 г., постановено по гр.д. № 60941/2018 г., в частта, с която
са отхвърлени исковите претенции на С.Х.Х., срещу З. „О.З.“ АД за признаване на
установено, че З. „О.З.“ АД дължи на С.Х.
горницата над 467,03 лева до сумата от 1119 лева, представляваща общо дължимо
застрахователно обезщетение по ЗП № 0020090201600484 със срок на действие
19.4.2016г.-18.4.2017г., ведно със законна лихва от 10.5.2018 г. до изплащане
на вземането, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от С.Х.Х.,
ЕГН: **********, с адрес *** искове, че З.
„О.“ АД ДЪЛЖИ на С.Х.Х. сумата от
651,97 лева /горницата над 467,03 лева до 1119 лева/, представляваща общо
дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0020090201600484 със срок на действие 19.4.2016г.-18.4.2017г., ведно със
законна лихва от 10.5.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
следните дела - ЧГД№ 29271/2018г., ЧГД№ 29269/2018г., ЧГД№ 29266/2018г.,ЧГД№
29272/2018г., ЧГД№ 29270/2018г. всички по опис на СРС, за следните щети: 1/ по
щета №0020-090-0649/2017 г. от ПТП на 13.04.2017 г.. в гр Варна на ул. „Лотос“;
2/ по щета № 0020-090-0652/2017г. от ПТП на 16.4.2017г.„ в гр.Варна на
ул.Царевец; 3/ по щета № 0020-090-0647/2017г„ от ПТП на 11.4.2017г. в гр.Варна
на ул.Петър Енчев; 4/ по щета №0020-090-0650/2017 г., от ПТП от 14.4.2017г.; 5/
по щета вследствие на ПТП, настъпило на 15.04.2017г. в гр. Варна, ул.
"Радецки", на основание чл.415 ГПК във вр. с чл.405 КЗ, във вр. с
чл.399 КЗ.
ОСЪЖДА
З. „О.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на С.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес ***,
СУМАТА от 207,63 лева, представляваща сторени разноски пред СГС, както и СУМАТА от 598,57 лева – разноски, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплати на З. „О.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** СУМАТА от 99,07 лева – разноски, сторени пред
СРС, както и СУМА от 44,63 лева – разноски пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА
първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част, както и в частта,
с която З. „О.“ АД е осъдено да заплати на С.Х.Х. сумата от 47,83 лева –
разноски, сторени пред СРС.
Решението
в частта, с която са уважени исковите претенции е влязло в сила като
необжалвано.
Решението,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.