Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 302 27.09.2017 г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На пети септември 2017 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Павлина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията –
докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 26 по
описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е на основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът А.Я.К. твърди в ИМ, че на 14.05.2013 г. при него дошъл ответника П.Г.К. и му поискал 6 500 лева на заем. Между тях бил подписан “Договор за заем от 14.05.2013 г." с дата на падежа - 14.06.2013
г. и разписка за получените в брой пари.
Няколко дни след това - на 17.05.2013 г. ответникът му се обадил и му казал, че тази сума не е достатъчна и му трябват
още 8 000 лева. Между тях бе подписан "Договор за заем от 17.05.2013 г.",
за тази сума с дата на падежа 17.06.2013 г., както и разписка за получените в брой пари. След като до края на
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпел такъв от ответниците по делото П.Г.К. и Н.М.Н. - К.. Отговори са
постъпили след срока от адв. М.О., като пълномощник на ответниците. В съдебно
заседание адв. О. моли да се остави иска без уважение. Счита, че не е налице
знание за увреждане нито в първия, нито във втория ответник. Втората ответница К.
не е знаела, за сключените договори за наем.
Съдът, като обсъди представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От
приложените към настоящото дело на гр.д. № 111/2015
г. по описа на Районен съд – Бургас се установява, че с Решение №1730 от
06.11.2015 г., е осъден П.Г.К. да заплати на ищеца, сумата от 6500 лв.,
представляваща невъзстановена сума - главница по сключен между страните договор
за паричен заем от 14.05.2013 г., сумата от 1 042.43 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата от 6500 лв., дължима за периода от 15.06.2013 г. до 11.01.2015
г., сумата от 8000 лв., представляваща невъзстановена сума - главница по
сключен между страните договор за паричен заем от 17.05.2013 г., и сумата от
1276.31 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата от 8 000 лв., дължима
за периода от 18.06.2013 г. до 11.01.2015 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 6500 лв. и 8 000 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба - 12.01.2015 г. до окончателното им плащане, както и сумата от 1730.72 лв.,
представляваща направените по гр.д. № 111/2015 г. на БРС съдебни разноски.
Между страните не се спори, че на 10.05.2016 г.
между ответниците е подписан „брачен договор" рег. № 891/10.05.2016г. -
заверка на подписите и рег. № 892/10.05.2016 г. - заверка на съдържанието, по
силата на който първия ответник прехвърля на втория ответник, процесните
недвижими имоти.
По делото са приети като писмени доказателства от които
се установява, че ответникът К. се е преместил да живее в Стара Загора, а след
известен период и съпругата му с детето.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 135 от ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Следователно кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни онези
действия на длъжника, които имат вредни за него правни последици. С този иск могат да бъдат атакувани всякакви правни
действия, включително брачен договор, какъвто е процесния случай. Кредитор по
смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в
сила решение. Кредитор е лицето, което поначало има вземане, без то да е
установено с влязло в сила съдебно решение. За уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД
не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер
при извършване на действията, с които е увреден. Качеството кредитор следва не
от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с
длъжника.
От приложените
приключили гр. дело към настоящето дело безспорно се установява, че ищеца
притежава качеството на кредитор спрямо първия ответник, а това обстоятелство
не се оспорва от него. При тези установени по делото обстоятелства съдът намира,
че брачният договор подписан между двамата ответници по отношение на процесните
недвижими имоти е недействителен спрямо ищеца. С този договор ответникът е
извършил действие, с което е увредил ищеца – поставени са в дял на ответницата имотите
и по този начин е намалил имуществото си, към което би могъл да се насочи ищеца,
за да събере вземанията си.
Освен това, ответникът е знаел, че със подписването на брачния договор
уврежда ищеца и е действал с ясното съзнание да го увреди. От доказателствата
по делото се установи по безспорен начин, че първият ответник след
постановяване на осъдителното решение от БРС /06.11.2015
г./ и един ден преди потвърждаването му от БОС /11.05.2016 г./ е подписал
брачен договор с втората ответница, по силата на
който първия ответник прехвърля на втория ответник - съпругата си процесните
недвижими имоти.
Знанието за
увреждане по отношение на ответника се предполага по презумпция от чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, защото
ответникът е договарял със своята съпруга. В резултат на това увреждащо спрямо
ищеца действие, ответникът е направил невъзможно изпълнението по влязлата в
сила решение по гр.д. №
111/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас.
В този смисъл съдът намира, че презумпцията за знание не е оборена. По делото
са представени доказателства, че
първо ответника К. се е
преместил да живее в Стара Загора, а след известен период и съпругата му с
детето, което по никакъв начин не опровергава презумпцията за знание. В този
смисъл не е опровергана презумпцията за знание с единствено направеното твърдение на ответницата, че тя нямала представа защо съпруга е взел парите на
заем и за какво ги е ползвал, без да е подкрепено с други доказателства.
Съпрузите към датата на сключване
на договорите за заем и в периода на воденото съдебното производство от ищеца срещу първия ответник са
живеели заедно - факт, доказващ факта за знание и у двамата за
увреждането на кредитора – ищец. Освен това
не се установиха влошени отношения между ответниците по делото, още повече, че
видно от представените от проц. им представител писмени доказателства, същите
живеят на един адрес в гр. Стара Загора.
При това
положение, съдът приема, че предявеният от ищеца против ответниците иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, е основателен и доказан и поради това, следва
да бъде уважен.
При този изход
на делото, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените от ищеца разноски в общ
размер на 2283,25 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, следва
да се възложат в тежест на ответниците.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за недействително спрямо А.Я.К. ЕГН ********** *** сключения между П.Г.К., ЕГН **********, и Н.М.Н.
- К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, „брачен
договор" рег.№ 891/10.05.2016 г. - заверка на подписите и рег.№
892/10.05.2016г. - заверка на съдържанието, с който първия ответник П.Г.К. прехвърля на прехвърля
на съпругата си втория ответник Н.М.Н. -К. следните
недвижими имоти: 1. 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.514.381.1.5 с адрес на имота: гр.Стара Загора, бул. "…" № …,
етаж…, апартамент …, намиращ се в сграда 1 (едно),
разположена в ПИ с идентификатор 68850.514.381, с предназначение -Жилище,
апартамент, с площ 89,97кв.м., с прилежащи части: избено помещение със северно
изложение с площ 15кв.м. и таванско помещение в североизточния ъгъл на
таванския етаж с площ 15кв.м., със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
68850.514.381.1.4 и 68850.514.381.1.6, под обекта 68850.514.381.1.2, над обекта
68850.514.381.1.8, заедно с 1/9 ид.ч. от общите части на сградата и 1/9 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 68850.514.381, целият с площ от 663 кв.м., трайно
предназначение на територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до
ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН ********** и Н.М.Н.
- К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на А.Я.К. ЕГН ********** ***,
сумата от 2283,25 (две хиляди двеста осемдесет и три лева и 25 ст.),
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора
пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………