№ 7392
гр. С., 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110133495 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „З. срещу „Д..
Ищецът „З. е предявил против „Д. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1198,34 лева, включваща 1183,34
лева - заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил с
peг. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 14.05.2021г. в гр. П. и 15,00 лева -
ликвидационни разходи, мораторна лихва в размер на 64,58 лева за периода от 10.12.2021г.
до 21.06.2022г. Претендира законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 22.06.2022г. до окончателното изплащане на главницата.
Твърди, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на лек автомобил с peг. № .,
който не спазил необходимата дистанция от движещото се пред него МПС, което довело до
реализиране ПТП с движещия се пред него автомобил с peг. № ..
Към датата на ПТП увреденият лек автомобил с peг. № . бил застрахован ш
имуществена застраховка „Каско на МПС” при ищеца, а гражданската отговорност ш
виновния водач - при ответника.
По образуваната във връзка с ПТП щета, на собственика на увредения автомобил било
изплатено обезщетение в размер на 1183,34 лева на дата 15.06.2021г. Ответникът бил
поканен с регресна покана да заплати сума в размер на 1198,34 лева, с включени 15,00 лева -
ликвидационни разходи, но плащане не последвало.
Ищецът претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата по
основание и размер. Оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Каско на МПС”
1
между ищцовото дружество и собственика на увредения лек автомобил. Оспорва механизма
на настъпване на ПТП. Твърди липса на противоправно поведение на водача на лек
автомобил с peг. № .. Оспорва и размера на претенцията, като счита същата за завишена.
Претендира съпричиняване на водача на лек автомобил с peг. № .. Не оспорва извършеното
плащане от страна на ищеца в полза на заинтересованото лице Н..
Претендира присъждането на разноски.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ тежест на ищеца е да докаже следните
релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка
„Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките
на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача
на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че на 15.06.2021 г. ищецът е заплатил в полза на
собственика на увредения автомобил - Н. застрахователно обезщетение в размер на 1183,34
лева. Посоченото обстоятелство се установява и от извлечението от банкова сметка /л. 20 от
делото/, което не е оспорено от ответника.
Наличие на валидна застраховка „Каско” относно увредения автомобил „”Т.” с рег. №
., сключена с ищеца, се установява от приобщената по делото застрахователна полица /л. 9
от делото/, видно от която периодът на покрие на имуществените вреди на увредения
автомобил, е бил от 00:00ч. на 27.10.2020г. до 23:59ч. на 26.10.2021г. Застрахователната
полица не се оспорва от ответника от гледна точка на нейната автентичност, поради което
съдът я кредитира изцяло.
Наличието на застрахователно правоотношение относно увредения автомобил към
датата на ПТП се установява и от приетата по делото ССЕ, която съдът кредитира изцяло
като съобрази, че вещото лице е отговорило на поставените въпроси в пълнота и обективно.
Съгласно заключението: от извършената проверка в счетоводството на „З. и
предоставената информация се установи, че полица № .г. е изплатена на 06.10.2020г. в
размер на 450,00 лв. При проверката се установи, че плащането по полица №.г. е извършено
на каса в гр. А. и е издаден Приходен касов ордер № 00695 от 06.10.2020г. в размер на
459,00 лв., от които 450,00 лв. застрахователна премия и 9,00 лв. данък 2%.
2
Наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност” относно водачите на лек
автомобил „С.” с рег. № . към датата на ПТП се установява от приобщената по делото
справка от Гаранционен фонд /л. 17 от делото/. Периодът на покритие на гражданската
отговорност, видно от справката, е от 00:00ч. 26.05.2020г. до 23:59ч. на 25.05.2021г.
Настъпването на процесното ПТП /дата, място и механизъм/, както и виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „С.” с рег. № ., респективно
причинно-следствената връзка между това поведение и щетите на процесния автомобил се
установява безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а така също
и от заключението на приетата по делото АТЕ.
Така, от показанията на свидетеля Х. Д. се установява, че на процесната дата
/14.05.2021г./ в гр. П. свидетелят управлявал лек автомобил „Т.” с рег. № ., като опитвайки
се да предприеме маневра – навлизане в кръгово кръстовище на първия изход в посока А.,
същият спрял, за да изчака преминаващите с предимство в самото кръгово автомобили, при
което бил ударен в задната част на автомобила от водача на лек автомобил „С.” с рег. № ..
Свидетелят потвърждава, че водачът, управлявал „С.”, който го е ударил, е признал вината
си, като по този въпрос двамата водачи не са имали спорове.
Вината на водача на „С.” с рег. № . и противоправното му поведение се установява и от
приобщения по делото Двустранен протокол за ПТП /л. 8 от делото/, видно от който от
лявата страна на протокола, където са били попълнени данните на водача на „С.” и за самия
автомобил, в най-долната графа изрично е посочено, че вина за настъпилото ПТП има
именно водачът на лек автомобил „С.”. Двустранният протокол е съставен в съответствие с
правилата за това, като съдържа подписи и на двамата водачи. Свидетелят Д. потвърди своя
подпис под протокола за водач „Б”, поради което съдът кредитира изцяло отразеното в
протокола относно механизма на ПТП и противоправното поведение и вината на водача на
МПС „С.”.
Показанията на свидетеля Д. във връзка с причинените на управлявания от него
автомобил щети, намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства, а
именно: искане за завеждане на претенция /л. 6-7 от делото/, протокол за ПТП / л. 8 от
делото, в който са описани видимите щети по автомобила/, опис – протокол по щета /л. 16 от
делото/. Писмените доказателства не се оспорват от ответника от гледна точка на тяхната
автентичност, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетеля Д. намират подкрепа и в приетата по делото АТЕ.
Съгласно заключението на АТЕ:
Относно механизма на ПТП:
На 14.05.2021г. около 15:10 часа, лек автомобил „С. Ц6“, с рег. № . се движи по бул.
„А.ско шосе“ с посока от гр. П. - изход към гр. А. и при навлизане в кръгово кръстовище,
водачът реализира ПТП със спрелия пред него, лек автомобил ..Т. А.“, с рег.№ .Т.
Всички увреждания по лек автомобил „Т. А.“, с рег.№ .Т, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
3
процесното събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Т. А.“, с рег.№ .Т,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1943,18 лв.
С оглед на всичко изложено съдът не приема възраженията на ответника,
обективирани в отговора на ИМ, включително и това за наличие на съпричиняване от страна
на водача на лек автомобил „Т.”.
При така установеното, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
Видно от заключението на вещото лице по АТЕ, стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Т. А.“, с рег.№ .Т, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 1943,18 лв., която сума надхвърля значително заплатената от ищцовото
дружество и претендирана от него в настоящото производство сума. С оглед на това, съдът
приема, че заплатените от ищеца щети във връзка с възстановяване на автомобила в
състоянието от преди ПТП, не са завишени.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на посочената
сума, поради което искът по чл. 411 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ в съда –
22.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже парично
задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение, респективно размера на мораторната лихва и момента, от който същата се
дължи.
Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане
на дължимата сума.
С оглед крайния изход на основния иск по чл. 411 КЗ, който подлежи на уважаване
изцяло, основателен се явява и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
4
По делото не се спори между страните, а и видно от писмо, изпратено от ищеца до
ответника с изх. Рег. № 066-142/5/08.11.2021г., „Д. е получило на 10.11.2021г. с вх. №
310В035386 регресна покана за заплащане на сумата от 1183,34 лева – заплатено от ищеца
обезщетение във връзка с причините вреди на процесния автоомбил и сумата от 15,00 лева –
ликвидационни разходи по щета. Посочен и срок за заплащане – този по КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ предвидения за произнасяне по регресната
покана срок, е 30 дни от представяне на всички доказателства. По делото не е направено
възражение от страна на ответника във връзка с така изпратената покана, както и не са
събрани доказателства, които да сочат за забава на кредитира, т.е. на ищцовото дружество.
Ето защо, ответникът се явява изпаднал в забава за заплащане на претендираните от
ищеца суми с изтичане на 30-дневния срок, предвиден в КЗ. Този срок е изтекъл на
10.12.2021г. и считано от тази дата ответникът вече е в забава.
С оглед на горното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в претендирания размер от 64,58 лева
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 100 лева – държавна такса, 90 лева – депозит за
призоваване на свидетел; 400 лева – депозит за вещо лице по допуснатата АТЕ и 200 лева –
депозит за ССЕ.
На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
доколкото исковете не се отличават със значителна фактическата и правна сложност.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в размер на 890 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К., да
заплати на „. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.., на основание
чл. 411 КЗ сумата от 1198,34 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
отстраняване на вреди по лек автомобил с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП,
реализирано на 14.05.2021г. в гр. П., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 64,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
10.12.2021г. до 21.06.2022г.
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К., да
заплати на „. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 890,00 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6