О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 463
гр.Силистра, 19.08.2022 година
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет
и втора година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Антония Стоянова,
като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело №114 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на
П.Д.С. ***,подадена против „писмен отговор“ № П-6099/17.06.22 г.
на кмета на община гр.Дулово, макар и с посочено правно
основание в чл.256 ал.1 АПК „Защита срещу неоснователни бездействия“, действаща
чрез представител по пълномощие адв. Ю.Д. ***. След разпореждане на съда за уточняване
на предмета на търсената съдебна защита, поради недопустимо заявените с жалбата
оплаквания в две несъвместими направления - от една страна, насочени срещу акт
на ответния орган, а от друга - срещу негово бездействие, в хипотезата на
визирания чл.256 ал.1 АПК, оспорващата е уточнила, че настоящото сезиране на
съда представлявало осъдителна претенция, предявена с цел прекратяване на неоснователно
бездействие на органа по изпълнението, което счита за допустимо с оглед
разпоредбата на чл.294 АПК. Не излага факти, сочещи на наличие на пряк и
непосредствен, при това личен интерес за нея от осъдителния иск, въпреки
изричните указания.
Последният е абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимостта на съдебното производство, като такъв не може да бъде изведен
пряко и от нормативната регламентация, вкл. от чл.295 АПК изрично посочващ страните,
с право на жалба в производството по изпълнението. Не са налице и
предпоставките от чл.256 АПК, тъй като твърдяното бездействие не е свързано с
изпълнението на конкретно фактическо действие от кмета на община Дулово или
определено от него длъжностно лице, а с комплекс от правни и фактически
действия, произтичащи от изпълнението на релевираната Заповед № РД-04-468/20.08.2021
г. за премахване на незаконен строеж, чиито адресат не е настоящата
оспорваща,нито от същата произтичат за нея пряко задължения или права в ракурса
на дефиницията от чл.21 АПК. След като безспорно сезиралата съда П. С. не е страна
в изпълнителното производство и не е установила да има качеството на трето
лице, чиито права, свободи и законни интереси да са засегнати от изпълнението,
то за нея липсва активна процесуална легитимация от водене на предявения
осъдителен иск.
Освен това, обратно на твърденията в
жалбата и уточнението към нея, както кметът на община гр.Дулово с писмо №П-6099/17.06.2022г.
(л.21), така и начални-кът на РДНСК гр.Силистра с писмо
изх.№СС-295-00-123/23.03.2022г. (л.32-л.33), са уведомили оспорващата,след
множество проверки,извършени по нейни сигнали, че въпросната заповед по чл.225а
ал.1 ЗУТ е изпълнена доброволно и случаят се счита за приключен от фактическа и
правна страна и от двете администрации.
Правилно оспорващата е приела в жалбата
си, в хипотезите на чл.223, чл.224а и чл.225а ЗУТ, ответният орган действа служебно,
без значение дали е бил сезиран за наличието на незаконно строителство или
не.Подателите на сигналите съгласно безпротиворечивата практика на ВАС, не са и
не могат да бъдат страна в административните производства по горните текстове
от ЗУТ, както основателно е посочил и ответният орган в своя отговор. Още
по-малко те могат да бъдат страна в изпълнителното производство (по изпълнение
на заповед за премахване на незаконен строеж), съгласно изричната регламентация
от чл.274 АПК, във връзка с чл.160 и чл.215 ал.1 ЗУТ, т.е. субекти извън органа
по изпълнението и лицето, извършител или собственик на строежа, каквато
оспорващата не е. Нито заповедта за премахване на незаконното строителство,
нито нейното изпълнение, създават права или задължения за подателите на
сигнали, каквато в случая е жалбоподателката.
Приложената, влязла в законна сила, заповед по чл.225а ЗУТ на ответния орган, подлежи на изпълнение по реда на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (Обн. ДВ,
бр.69/01 г., посл. изм. ДВ, бр. 56/17 г.) Последното сочи за липса на
еднократно задължение за фактическо действие на администрацията по строителния
надзор (според категорията на строежа), тъй като нормотворецът е разписал
подробна процедура, съдържаща в себе си поредица от правни действия, вкл.
провеждане на процедура за избор на изпълнител и др., неизбежно свързани с
издаването на актове за реализиране на принудителното изпълнение, което сочи на
неприложимост на реда по чл.256 ал.2 АПК. Хипотезата на чл. 256 ал.1 АПК
изначално не се установява по преписката.
Отделно от всичко гореизложено и
съгласно чл.124 ал.2 АПК, решенията на административните органи в производства
по сигнали, какъвто е настоящия случай, не подлежат на съдебен контрол. Кметът
на общината, респ. упълномощено от него длъжностно лице, е органът, който
контролира дейността по премахване на незаконни строежи. Липсва нормативна
разпоредба, която да му вменява задължение да се произнася по искания и сигнали
да бъдат предприети някакви конкретни действия (в случая обследване на
годността за обитаване на втори етаж от въпросната сграда; нейната носимост и
стабилност, вкл. здравината на наличната ѝ конструкция и възстановяване
на състоянието на етажа отпреди процесното строителство) за премахване на
незаконното строителство. След като за оправомощения орган не е налице
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, не е налице и бездействие по
смисъла на чл.256 ал.1 АПК. Съгласно трайната съдебна практика (Вж. Определение
№ 11922/23.11.21 г., адм.д. № 10869/21 г.; Определение № 5014/26.05.22г., адм.д.
№ 11078/21 г.; Определение № 5611/09.06.22 г., адм.д № 4826/22 г.; Определение
№ 10346/13.10.21 г., адм.д. № 9075/21г. и мн.др. на ВАС, IIО), разпоредбите на чл.256 ал.1 и ал.2 АПК
регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на
административните органи, допуснати при изпълнение на административните им
правомощия и дейност.
Такива в случая дори не се твърдят, защото с
посочените заповеди на кмета на община Дулово № РД-04-390/06.07.21 г. за
забрана на достъпа до процесния строеж и № РД-04-468/20.08.21 г. - за неговото
премахване, са изпълнени нормативните задължения на органа от чл.225а ЗУТ по
начин, удовлетворяващ подалата сигнал П. С.. Ето защо изцяло следва да бъде
ирелевиран редът по чл.256 АПК с оглед конкретните твърдения и доказателства по
делото, защото за да е налице неговата приложимост, задълженията за извършване
на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма, при
настъпване на определен юридически факт, т.е. както възникването, така и
съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление на
административния орган, какъвто настоящият случай не е. Напротив оспорващата е
искала установяване на незаконно строителство и такова, съобразно правилата от
чл.225а ЗУТ, при спазване на регламентираната процедура, е установено с нарочен
административен акт.
Не са налице и процесуалните
предпоставки от чл.295 АПК за оспорване на бездействие на органа по
изпълнението, защото от една страна, администрациите с правомощия в областта на
надзора на строителството, еднозначно са счели релевираната заповед по чл.225а ЗУТ на ответния орган за изпълнена и следователно - приключило изпълнително
производство. А щом това е така, няма как да се действа или бездейства при
отсъствие изобщо на изпълнителен процес. Отделен е въпросът, че в никой сегмент
от разнопосочните искания на оспорващата (веднъж твърдение за бездействие по
чл.256 АПК; втори път - за бездействие на орган по изпълнението съгласно чл.294 АПК; трети път - искане за осъждане на кмета на община Дулово и на старши
специалист „Незаконно строителство“ в същата община, да предприемат незабавни
действия, с които да възстановят втори етаж от процесния имот в предишния му
вид и т.н.) не се установява неин личен, пряк и непосредствен правен интерес от
търсената съдебна защита, защото по изричното ѝ признание в жалбата, тя
не е собственик на въпросния имот, нито установява някаква фактическа, правна
или друга връзка с него. Вероятно в община Дулово, а и не само, има много
неизпълнени докрай, респ. лошо изпълнени заповеди на органите от чл. 225 и
чл.225а ЗУТ, които ако се приеме, че всеки гражданин, вкл. и оспорващата, която
не установява да има някакво различно качество, могат да оспорват пред съд, независимо
от подробно обсъдената по-горе регулация със ЗУТ и АПК, то би отпаднала
необходимостта от процесуалноправни разпоредби изобщо.
Предвид изложеното по-горе и липсата на
уточнение на търсената защита в периметъра на допустимите производства от
чл.128 АПК,вкл. и че е налице бездействие на административен орган, което да е
годен предмет на съдебно произнасяне по чл.256 АПК, с установен личен,
непосредствен и пряк интерес, производството по настоящото сезиране подлежи на
прекратяване.
При безспорните писмени изявления както
на кмета на община Дулово, така и на началника на РДНСК гр.Силистра, че
изпълнителното производство по заповедта на кмета по чл.225а ал.1 ЗУТ е приключило,
няма как да бъдат активирани правилата от чл.294 и следващите от АПК, относими
единствено и само към висящо изпълнително производство, каквото в случая няма.
Следователно, образуваното пред АС - Силистра съдебно производство се явява
процесуално недопустимо на основание чл.215 във връзка с чл.297 ал.1 и чл.236 АПК. То е такова и съгласно чл.256 АПК, според първоначалната квалификация на
претенцията от оспорващата, което сочи на недопустимост на настоящото сезиране
на съда в разгледаните по-горе хипотези.Налице са две самостоятелни основания
за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образувано то
производство - чл.159 т.1 и т.4 от АПК, воден от което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
без разглеждане жалба на П.Д.С. ***, с искане да бъде осъден Кметът на Община Дулово и
назначеният от него Старши специалист „Незаконно строителство“, да предприемат
незабавни действия, обвързани със срокове, в които да възстановят втори етаж от
имот с административен адрес: гр.Дулово, ул. “Ропотамо“ № 44, в предишния му
вид.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.дело № 114/2022г. по описа на Административен съд гр.Силистра.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: