Решение по дело №12279/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2418
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20195330112279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 2418

 

гр. Пловдив,  14.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на  седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12279 по описа на съда за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа  на искова молба от  Г.Щ.Р., ЕГН **********,*** против  ЗК“ УНИКА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област София, Община Столична, град София, бул. „Тодор Александров“ № 18, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на  ищеца сумите, както следва: сумата от 3892 лева  - главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „КАСКО" на МПС от 27.05.2017г., както и мораторна лихва в размер на 415 лева за периода от    05.07.2018 г. – 24.07.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата, следваща датата на предявяване на настоящите искове – 25.07.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.  Претендират се и разноски.

Ищецът посочва, че е собственик на МПС- лек автомобил марка *** модел ***, с рег. №***.

На *** в гр. П. ***, ЕГН **********, управлявайки горепосочения автомобил, собственост на ищеца, при извършване на маневра „ляв завой“ при мокра настилка и  вследствие на несъобразена скорост самокатастрофира и причинява материални вреди на автомобила. За случая *** подава сигнал на тел.112, като пристигналите служители на КАТ констатират настъпилото ПТП. Съставен е протокол за ПТП №***/10.05.2018г. от ***  при ***. В протокола е отразено, че *** е установено ПТП в гр. Пловдив, на ***. Посочени са и настъпилите щети Протоколът е подписан от съставителя и участниците, като няма направени възражения. Въз основа на него е издаден АУАН № ***.

Сочи се, че за автомобила има сключен  Договор за имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС между Г.Щ.Р., ЕГН **********,*** и ЗК“ УНИКА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област София, Община Столична, град София, бул. „Тодор Александров“ № 18, обективиран в застрахователна полица №***. Застрахователната сума е 19 000.00 лв., на която стойност е оценено МПС при сключване на застраховката. Застраховката е със срок на действие 12 месеца и влиза в сила от 00:00 часа на 27.05.2017 г. до 24:00 часа на 26.05.2018г. Договорено е изплащане на застрахователна премия в размер на 1083 лв., платима на еднократно с падеж 26.05.2017г.

 На 09.03.2018г. на основание сключения Договор за имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС, цитиран по - горе, ищецът отправя до ответника уведомление за настъпила щета по застраховка „Каско на МПС“ и предявява претенция с №***.

При извършен оглед от служител на ответника са констатирани следните щети по автомобила: облицовка предна броня, кора под предна броня,джанта предна дясна,облицовка ПВЦ праг десен, подкалник ПВЦ преден-десен-задна част, подкалник ПВЦ преден ляв-предна част,челно стъкло със сензор,решетка на предна броня-средна,лайсна предна броня,спойлер предна броня, фар-десен, фар-ляв,праг-десен, подкалник ПВЦ преден-десен-предна част, подкалник ПВЦ преден-ляв-задна част, замерване геометрия, интеркулер, гуми предни,кора под двигател, крепежни елементи,тониране боя,ускорено сушене,боя 0.800л х 216.67, други материали-копче подкалник, консумативи. След предаване на автомобила в оторизиран сервиз за *** на дружеството „***“ ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ №83 и отремонтирането му, ищецът е заплатил общо сумата от 5392,81лв., видно от фактура №**********/05.07.2018г., като 3820,09 – сума за боя, материали и части по калкулация, 673,92 лв.- цена за труд и ДДС в размер на 898,80лв. 

До настоящия момент от страна на ответника е изплатена сумата от 1500 лв. Претендира разликата между платената цена за възстановяване на автомобила в първоначалния му вид преди застрахователното събитие и заплатената до момента сума, която се равнява на  3892 лв.

На основание изложените съображения, ищецът счита, че исковете му се явяват основателни и доказани и следва да се уважат.

 В срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска, като неоснователен по подробно изложени съображения. Не спори, че на 27.05.2017 г. е сключил  застраховка “Каско” със застрахован по полицата Г.Щ.Р. и обект на застраховане лек автомобил марка ***, модел ***. Посочва се,  че  към момента на представяне на документите, както и до момента на извършване на ремонт на автомобила в доверен сервиз на застрахователната компания, ищецът не е представил Протокол за ПТП. С изх. №*** от 20.03.2018 г. ответникът е изпратил отговор относно Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение №***/09.03.2018г. по полица №***, в който се твърди, че застрахователят не може да се ангажира с изплащане на обезщетение за боядисване на облицовка предна броня, джанта предна дясна, облицовка праг десен и подмяна на челно стъкло. Посочва, че съгласно текста на т.6.1.2 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“, застрахователят не покрива „щети, причинени от използване, експлоатация и износване на детайли, части и материали по застрахованото МПС, както и в резултат на дефекти на материалите или скрити дефекти като: напрежение в предното или страничното стъкло, пукнатини или отвори в резултат на неправилното използване на материалите“. Отделно от това, съгласно съставения Протокол за оглед при сключване на застрахователната полица, задължителен елемент за да може същата да влезе в сила, са описани няколко детайла, а именно: облицовка на предна броня и предна дясна джанта – за боя, както и челно стъкло за подмяна, а при направените огледи след настъпване на ПТП е установено,че увреждането на облицовка на десен праг е със следи от некачествен ремонт. Поради горните съображения и на основание текста на т.12.4.1 от Общите условия,който гласи, че при щети по декларация, на паркинг, вследствие на вандализъм/злоумишлени действия,рисковете по т.5.1.7 буква „б“ и „в“ както и когато застрахованият няма и/или не може да представи документ, издаден от компетентните органи, протокол за ПТП,констативен протокол, двустранен протокол по чл.496,ал.3,т.5 от КЗ,удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие,застрахователят изплаща до 10 % от застрахователната сума по полицата за всяка щета, но не повече от две щети, освен ако застрахователят, с оглед на конкретното застрахователно събитие прецени,че такъв документ не е необходим.

Застрахователната компания е одобрила и изплатила като застрахователно обезщетение  сумата в размер на 1583,33лв.

С вх.№164/10.05.2018г. е постъпило възражение от страна на ищеца по отношение размера на изплатената като застрахователно обезщетение сума и е приложен Протокол за ПТП №***,издаден от КАТ – гр.П.,както и копие от съставен АУАН. Ответникът оспорва представения  Протокол за ПТП №*** и моли съдът да не приема същия като доказателство по делото. Посочва се че, представеният Протокол за ПТП е издаден 2 месеца след настъпване на събитието.   Ответникът твърди,че съгласно т.6.2.4 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ застрахователят не дължи обезщетение и ако водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните съгласно ЗДвП държавни органи,когато законът изисква същите да констатират по официален начин обстоятелствата на ПТП,както и ако е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи водачът.  Посочва,че в случая застрахованият автомобил „*** ***“ не е бил в движение поради настъпилите в резултат на ПТП увреждания, изискана е и използвана пътна помощ за превозване на увреденото МПС до сервиза, поради невъзможност същото да бъде придвижено на собствен ход. Съгласно чл.125,т.8 от ЗДвП Службите на контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП,когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Посочва, че в хода на разглеждане на ликвидационната преписка е представено удостоверение от Областна дирекция на МВР – гр.П.с дата 09.03.2018г.,от което е видно ,че пътнотранспортното произшествие не е посетено от патрул на сектор „Пътна полиция“, а само е регистрирано под № ***.

Счита предявената претенция за разликата от 3892 лв. за напълно неоснователна. В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде приет за основателен оспорва същия по размер. Оспорва предявения иск за лихва като акцесорен. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

       Не се спори между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява (застрахователна полица на л.10) наличието на застрахователно правоотношение по  договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в Полица №  *** със срок на действие от 00,00 часа на 27.05.2017 г. до 24,00 ч. на 26.05.2018 г. с обект на застрахователна защита – лек автомобил *** ***   с рег. № ***. Уговорено е пълно каско на автомобила.   Застрахователната сума е 19 000.00 лв., на която стойност е оценено МПС при сключване на застраховката. Договорено е изплащане на застрахователна премия в размер на 1083 лв., платима на еднократно с падеж 26.05.2017г.

На 09.03.2018 г. от Началник на сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР Пловдив е издадено удостоверение на *** в уверение на това, че същият е уведомил в 19,46 часа на 08.03.2018 г. чрез спешен телефон № 112 компетентните органи на МВР за възникналото ПТП с управлявания от него автомобил с рег. № *** на ***, вследствие на което са нанесени материални щети по автомобила му – предна дясна гума и броня. Отразено е, че произшествието не е посетено от патрул на сектор „Пътна полиция“, е регистрирано под № ***. На 10.05.2018 г. е изготвен Протокол за ПТП №***/10.05.2018г. от полицейски инспектор ***  при сектор „ПП“. В протокола е отразено, че *** е установено ПТП в гр. Пловдив, на ***.

На 12.03. 2018 г. е изготвен от застрахователя опис  на щетите на МПС по щета ***, в който са описани констатираните щети. На 04.04.2018 г. е направен втори оглед, като са констатирани още щети освен тези отразени в първоначалния протокол за оглед.

На 20.03.2018 г. е изходирано от ответното дружество писмо до *** ЕООД            с копие до ищеца относно претенция № ***/09.03.2018 г., като се сочи, че след проверка е установено, че при протокол за оглед при сключване на застрахователната полица от 27.05.2015 г. (процесната застрахователна полица е от 2017 г.) са описани облицовка предна броня и джанта предна дясна за боя и също така челно стъкло за подмяна. Твърди се, че увреждането по облицовка праг десен е със следи от некачествен ремонт. За удостоверяване на обстоятелствата, отразени в писмото, не се представят по делото други доказателства, а така приетото писмо представлява частен   документ, изходящ от страната и съдържащ изгодни за нея факти, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради и което съдът приема, че не се установяват по делото твърдените от ответника увреди по автомобила към датата на сключване на застрахователния договор.

На 10.05.2018 г. е постъпило в ответното дружество възражение от ищеца относно изложените в гореописаното възлагателно писмо от 20.03.2018 г. обстоятелства. Оспорват се посочените от ответника и подлежащи на възстановяване щети, като се представя протокол от ПТП от същата дата.

На 14.05.2018 г. е изходирано от ответното дружество писмо до ищеца, в което се описва, че поради факта, че автомобилът не е бил в движение, то е и изискана и използвана пътна помощ за превозването на катастрофиралото МПС до сервиза. Цитират се разпоредби от общи условия в тази насока изискващи изготвяне на протокол за ПТП, както и разпоредби от Закона за движение по пътищата.

На 18.05.2018 г. от *** – роднина на застрахованото лице е заявено уведомление за щета, като е приложена фактура от сервиз на застрахования. Уведомлението е входирано в ответното дружество на 21.05.2018 г.

По делото е приета като доказателство фактура от *** с получател ищеца на обща стойност 5392,81 лв., от които сумата от 673,92 лв. без ДДС за труд и калкулация и сумата от 3820,09 лв.- за боя, материали и части по калкулация.  В калкулация по щета, въз основа на която е издадена фактурата  са описани по наименование, цена на материали и труд извършените действия и сменените части за отстраняване на констатираните щети.  Към фактурата е прикрепен касов бон за заплащане на сумата.

От разпита на св. *** се установява, че  на *** в около ***, движейки се по бул. **** при завой наляво автомобилът, който управлявах вследствие на дъжд и мокра настилка се удари в бордюра на разделителната пътека и спукал предна дясна гума и предна броня. Вследствие на настъпилото ПТП се обадил на тел. 112 и уведомил за ПТП.  Дали му един номер и го прехвърлили към сектор Пътна полиция – Пловдив, откъдето го попитали дали автомобилът е в движение и дали има пострадали и той казал, че е в движение и няма пострадали, като те отказали да дойдат.   Преместил автомобила и се свързал със застрахователя да помоли да осигурят Пътна помощ, така както е по договор да откарат автомобила в оторизиран сервиз.  Те му казали, че трябва да имам протокол от Сектор Пътна полиция, който той нямал, защото не бил посетен на място. Следващият ден подал молба до Началника на Пътна полиция – Пловдив да му бъде издаден необходимия документ за застрахователя. Изпратили му Пътна помощ три дни по-късно, като колата през това време стояла на синя зона и той я пазел. Качили  автомобила и го закарали до оторизирания сервиз „***“ ЕООД и след това си тръгнала пътната помощ. На следващия ден му звъняли да си плати пътната помощ.   Пуснал и молба в полицията за необходимия за застрахователите документ. Първият опис от застрахователите посочва, че е  извършен в оторизирания сервиз на 12.03.2018 г., като всичко било наред, снимана била  колата от застрахователя.  Чакал да я оправят, но един месец след това на 04.04.2018 г. му се обадили, че трябва да се направи втори оглед на автомобила. Отишли в сервиза, направили снимки с момчето, като след 20 дни получил писмо от УНИКА АД. Получили писмо и на 20.03.2018 г., това писмо  получили преди втория оглед. Протоколът за ПТП си спомня, че устно го искали. Писмено не си спомня  да са му искали протокол. Сервизът направил опис – калкулация на щетата, която била в размер на 5400 лева. Тогава получили от застрахователя писмо, че ще получат 1500 лева. Като от сервиза поискали тази сума да я депозират предварително, сумата от 5400 лева. Събрали назаем парите и ги вкарали в сервиза. Застрахователят превел тези 1500 лева на собственика на автомобила, няколко месеца след като е приключил ремонта. Фактурата, която била  издадена от сервиза със щетите по автомобила съответствала на щетите.

Св. *** описва ПТП –то, като посочва, че  се движел по *** и предприемал  ляв завой към тунела. Там на разделителната линия задницата тръгнала надясно и предната част се ударила в разделителния бордюр. Неговият автомобил контактувал с бордюра с колелата. Сочи, че е възможно е да настъпил контакт със стойката на светофара. Първо е бордюра, след това светофара и след него  мантинелата. В мантинелата сочи, че не се е  удрял. С дясното предно колело се качил на бордюра. В автомобила предпазни възглавници сочи, че не са се отворили.

От приетото по делото заключение на съдебноавтотехническата експертиза се установява механизма на настъпване на събитието и вредите,  който съобразен със събраните гласни доказателства, характера, големината и разположението на пораженията по автомобила, съответства на изложеното в исковата молба. Вещото лице посочва, че най – вероятен от техническа гледна точка механизъм на увреждане на автомобила  е следният, а именно:    На *** в ***,   управлявал  лек автомобил *** *** с рег. № *** по ***с направление изток запад. Пътната настилка била асфалтова мокра. В зоната на кръстовището, образувано от същия булевард и ***, лек автомобил *** *** бил в маневра завой наляво, при което последвало загуба на напречна устойчивост на автомобила. Последвала напречна ротация, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре на автомобила, при която настъпил удар в предно дясно колело на автомобила в западния бордюр от разделителния остров на ***, след което и възкачване на автомобила върху разделителния остров, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Вещото лице описва настъпилите увреди по автомобила, както следва: облицовка  предна броня – подмяна и боядисване, кора под предна броня – подмяна, джанта предна дясна- ремонт и боядисване, облицовка ПВЦ праг десен – подмяна и боядисване, подкалници ПВЦ преден десен и преден ляв – задна и предна част – подмяна, челно стъкло със сензор – подмяна, решетка предна броня средна – подмяна, лайсна предна броня – ремонт и боядисване, спойлер предна броня – подмяна, фар десен – подмяна, фар ляв – подмяна, праг десен – ремонт и боядисване, подкалници ПВЦ преден десен и преден ляв предна и задна част – подмяна, интеркулер – подмяна, гуми предни – демонтаж монтаж, кора под двигател – подмяна, крепежни елементи, консумативи, боя, други материали, замерване геометрия и съпътстващи операции.  Вещото лице констатира, че описаните увреди добре отговарят и е напълно възможно да настъпят при механизъм на удар в процес на напречна ротация на автомобила и удар на предно дясно колело в бордюр с последвало възкачване на автомобила върху разделителния остров на пътното платно.  Според него при осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти, посочени от ищеца е технически възможна, като предвид направения анализ от техническа гледна точни прави заключение, че има причинно – следствена връзка между описания механизъм на ПТП и подмяна и ремонт на сочените от ищеца автомобилни части.  Вещото лице установява, че стойността на ремонта (възстановяването) на лекия автомобил от настъпилото ПТП възлиза на 5392,81 лв. и е посочена във Фактура от 05.07.2018 г., издател – *** ООД, като средната пазарна стойност на ремонта е 5399,77 лв. Заключението е прието, като не е оспо*** от страните, поради и което съдът възприема същото, като пълно обективно и компетентно изготвено.

    При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, настъпването на процесното застрахователно събитие, вредите в претендирания размер, както и че същите са в причинно следствена връзка със застрахователното събитие и са предвидени, като подлежащи на възстановяване, съгласно сключения договор за застраховка и приложимите общи условия.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти вкл. и възраженията си за   наличие на изключени рискове, съгласно цитираните разпоредби на общите условия, приемането на общите условия от застрахования, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на посочената разпоредба, трябва да се установи наличието на следните предпоставки- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за иму-ществена застраховка – „Каско“; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 408 от КЗ за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.

В случая е безспорно, а и се установи от представената застрахователна полица наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка между  ищеца и ответника, със срок на действие от 27.05.2017 г.   до  26.05.2018 г. Процесният автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховка "Каско“, като не се установи от ответника при разпределената доказателствена тежест за това да са налице, сочените от него в отговора на исковата молба основания за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът не установи част от претендираните като увредени части да са били такива към датата на сключване на застрахователния договор, нито наличието на щети, причинени от използване, експлоатация и износване на детайли, чисти и материали по застрахованото МПС, както и в резултат на дефекти на материалите или скрити дефекти, като: напрежение в предното или страничното стъкло, пукнатини или отвори в резултат на неправилно използване на материалите. Тези обстоятелства не се установяват и от приетото по делото заключение на САТЕ, както и от представените и приети писмени доказателства и събраните гласни такива.

Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ, застрахователното покритие започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска от нея, в случай че премията е на разсрочено плащане.  Ответникът не оспорва заплащането на застрахователната премия по договора, от което следва, че е налице застрахователно покритие към датата на настъпване на ПТП-то 08.03.2018 г.

 Не се оспорва и от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че ищецът своевременно е уведомил ответника за настъпилото ПТП.   Ответникът не е възразил изрично по отношение на уведомяването за настъпилото ПТП в срок  като сочи, като основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение неспазване на други разпоредби от общите условия. В чл. 403 КЗ е предвидено, че  при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, като в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е по-кратък от три работни дни от узнаването, поради и което съдът счита, че ищецът е уведомил своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

 За да откаже да заплати застрахователно обезщетение, ответникът е посочил, че от страна на застрахования не е спазена разпоредбата  общите условия (липсват такива представени по делото), като не е представен протокол за ПТП.

Съобразно автономията на волята е възможно страните да уговарят клаузи, които при определени условия да освобождават застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение. Тези клаузи обаче не могат да излизат извън рамките на кумулативно предвидените законови изисквания на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ – същите да са значителни с оглед интерес на застрахователя, както и неизпълнението да се намира в причинно-следствена връзка с възникването на застрахователното събитие.

В този ред на мисли поради сходния характер на разпоредбата на чл. 408 КЗ с чл. 211 КЗ /отм./, важима е практика създадена по прилагането на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./. За да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причина връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие. Тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора /общите условия към него/. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презумирана, като същата следва да се докаже в процеса, от застрахователя - на основание чл. 154 ГПК /виж решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на II т. о. и др./

В случая нито неуведомяването на органите на полицията, нито липсата на двустранен протокол са обстоятелства, които да са в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие и да биха могли да доведат до намаляване или отпадане отговорността на застрахователя. Липсват ангажирани доказателства от ответника неизпълнението да е способствало настъпването на застрахователното събитие или да е оказало друго въздействие върху него, или това неизпълнение да е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. Следва да се посочи, че изложените договорни задължения на застрахования са от характер на такива, които няма как да се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Касае се до настъпили последващи събитието факти. Обстоятелството, че неизпълнените задължения са  последващи застрахователното събитие обуславя липсата на причинно-следствена връзка и невъзможност за приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Съдът намира за недоказано от ответника и обстоятелството, че  непредставянето на протокол за ПТП, което се сочи, като необходимо условие за заплащане на обезщетение, е значително с оглед интереса на застрахователя.

Следва да се добави и, че настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. не се посещават от органите на МВР –„Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно превозно средство. В случая вредите са настъпили от сблъсък с животно, а и описаното в общите условия задължение за „уведомяване на компетентни държавни органи“ е прекалено общо, т. е. липсва, както законово, така и договорно задължение за ищеца да уведомява органите на пътна полиция. Липсва и задължение за съставяне на протокол за ПТП, съобразно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца. Пред застрахователя е представено своевременно уведомление за щети по МПС. Липсата на представен Протокол за ПТП не препятства застрахователят да провери настъпилите щети, да изготви опис, респ. да заплати застрахователно обезщетение. Не се установява автомобилът да не е бил в движение, като се сочи, че за транспортиране на същия е заявена пътна помощ, тъй като застрахованият е имал право на такава, съгласно договора, което не се оспори изрично от ответника. Свидетелят в показанията си посочва, че такава му е изпратена след 3 дни, като през това време автомобилът е бил на платен паркинг.

Оттук съдът приема, че посочените задължения, не въздействат пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите и не възпрепятстват доказването им, следователно не са се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си, поради което и възражението му за наличие на предпоставки за отказ за плащане, е неоснователно.

Посочи се, че в настоящият случай не се съставя задължително протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало лице - чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, не представлява невъзможност за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. Дори когато Протокол за ПТП е наличен, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването на механизма на ПТП посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/ - виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.  В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца, посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото заключение на САТЕ се установява, както настъпването на процесното застрахователно събитие, неговият механизъм, така и причинно – следствената връзка между вредите и настъпилото застрахователно събитие.

От събраните по делото  писмени и гласни доказателства  се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателства, изразява  становище за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач  в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, нито установява част от повредите да са били установени към датата на сключване на застрахователния договор, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване. От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза се установява, че всички описани повреди по лекия автомобил е възможно да се получат по установения механизъм на настъпилото ПТП, като представената калкулация за ремонт на автомобила е изготвена, съгласно описите на щетите, съставени от представителите на застрахователната компания при извършването на огледите.  

С оглед горното, съдът приема за доказани по несъмнен начин следните елементи от фактическия състав на претенцията - възникването на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди.

             Не се установява основание за отпадане на застрахователната отговорност – не е налице неизпълнение на съществено задължение по смисъла на чл. 408 КЗ, свързано с предотвратяване настъпването на събитието, нито е налице друго неизпълнение на задължение по договора и приложимите общи условия. Не се установиха при разпределената доказателствена тежест за това и наличието на изключен риск, съгласно цитираните от ответника в отговора на исковата молба и в изпратени писма разпоредби на общите условия към договора за застраховка.

        Поради горните съображения съдът приема, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение поради настъпване на застрахователно събитие, което представлява покрит риск по силата на сключения договор за застраховка „Каско“, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие.

            Застрахователното обезщетение възлиза в размер на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ се сочи, че за  възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В договора за застраховка е предвидено, че застрахователната сума е в размер от 19 000 лв.

В настоящия случай видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,  стойността на ремонта за пълното възстановяване на застрахования автомобил след претърпяното ПТП, съгласно пазарните цени  възлиза на   5399,77 лв., а съгласно представена фактура за отремонтирането му е в размер от 5392,18 лв. в размер по- малък от пазарния.  Доколкото не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1500 лв., то искът за присъждане на разликата в размер на 3892 лв. се явява основателен и доказан и следва да се уважи.  Ответникът не представи доказателства да е платил сума в размер от 1583,33 лв.

По отношение на обезщетението за забава, то същото се дължи, считано от датата на падежа на главното задължение. Доколкото ответникът не спори, че ответникът е поискал заплащане изцяло на щетите, съгласно фактура от 05.07.2018 г., то съдът приема, че падежът е настъпил на датата на заплащането, на която се сочи,           че е уведомен и ответника. Претенцията за забава е определена по основание, като  съдът въз основа на онлайн калкулатор изчисли, че е размерът на същата е 416,23 лв., но с оглед на диспозитивното начало следва да се присъди до размера на сумата от 415 лв.   

Доколкото главницата представлява лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

               Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1   ГПК  в полза  на ищеца следва да се присъдят претендираните и направени разноски по делото, съгласно приет списък по чл. 80 ГПК и доказателства, установяващи заплащането им. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1250,68 лв., от които сумата от 205,68 лв.- платена държавна такса, 200 лв.- депозит за вещо лице и 800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което напълно съответства на усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото, доколкото са проведени три открити  съдебни заседания, на които той се е явил, като в едно от заседанията е извършван разпит на свидетеля, а в другото е прието заключението по изготвената съдебно автотехническа експертиза.  Съгласно чл.7, ал. 2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 502,44 лв., а съгласно чл.7, ал.8 за третото съдебно заседание се дължи и допълнителна сума в размер от 100 лв. Освен това в случая са предявени обективно съединени искове и възнаграждение се дължи и по акцесорния иск за обезщетение за забава.

            Така мотивиран, съдът

                   

Р  Е  Ш  И :

           

           ОСЪЖДА  ЗК“ УНИКА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област София, Община Столична, град София, бул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на Г.Щ.Р., ЕГН **********,***  сумата от 3892 лева  - главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „КАСКО" на МПС от 27.05.2017г., както и мораторна лихва в размер на 415 лева за периода от    05.07.2018 г. – 24.07.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата, следваща датата на предявяване на настоящите искове – 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане  и  разноски в общ размер от 1250,68 лв., от които сумата от 205,68 лв.- платена държавна такса, 200 лв.- депозит за вещо лице и 800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.   

             РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване с въззивна жалба  пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.          

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                          / Дафина Арабаджиева /

 

Вярно с оригинала.

ПМ