Решение по дело №1241/2017 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 980
Дата: 2 ноември 2017 г. (в сила от 23 март 2018 г.)
Съдия: Ирена Колева
Дело: 20174110101241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Велико Търново, 02.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА

 

При секретаря С. Илиева, като разгледа докладваното от съдия Колева гр.дело № 1241 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Подадена е искова молба от „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Изток, ул.”А.П.Чехов” № 58 А, ет.3, ап.13, представлявано от управителя Венелин Георгиев Неделчев, в която същият твърди, че е сключил, като превозвач, с ответника „ТРАНСПРЕС” ООД, в качеството му на спедитор, договор за международен автомобилен превоз на шест палета с общо тегло 5 930 кг от Берлин, Германия до София, България, с изпращач Гроу Ин АГ /Grow In AG/ и получател Гроу Ин България ЕООД срещу заплащане на превозно възнаграждение в размер на 1 157 лева плюс ДДС. Твърди, че извършил превоза в периода 15.04.2016г. – 18.04.2016г. с композиция в състав влекач с рег. № СВ 3928 АТ и хладилно полуремарке с рег. № С 5760 ЕК, като товародателят съставил международна товарителница /ЧМР/, подписана и подпечатана от него, превозвача и ответника, в качеството му на спедитор на получателя на стоката. Твърди, че превозваният товар бил получен в София на 18.04.2016г. от ответника и съгласно уговореностите в превозния договор, дружеството-превозвач издало фактура № 20656/18.04.2016г. на стойност 1 388.40 лв., от които 1 157 лв. превозно възнаграждение и 231.40 лв. ДДС, която била предадена на ответника. Тъй като последният не заплатил дължимото превозно възнаграждение ведно с ДДС, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за същата, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 822/2017г. по описа на Районен съд-Велико Търново. По същото дело се снабдил със заповед за изпълнение за сумата от 1 388.40 лв., за сумата от 89.49 лв. – мораторна лихва за периода от 03.06.2016г. /датата, на която е изтекъл срока за отложено плащане, уговорено в договора за превоз/ до 20.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за сторените разноски. Посочва, че в срока по чл.414 ал.2 ГПК ответното дружество подало възражение за недължимост на сумите по издадената заповед. Поради това моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендира направените разноски.

Съдът, след като предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените искове по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.367 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане по договор за превоз, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

         В срока по чл.131 ГПК ответникът „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.”България” № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов Стоянов, чрез пълномощник – адвокат Ани Александрова, е подал писмен отговор на ИМ, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не спори, че между него и ищеца е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, във връзка с който е издадена фактура № 20656/18.4.2016г. на стойност 1 388.40 лева с вкл. ДДС, но твърди, че посочената сума не се дължи, тъй като ответното дружество е извършило прихващане на същата със свое насрещно вземане спрямо ищеца в размер на 1 941.91 лева. В тази връзка сочи, че между „ТРАНСПРЕС” ООД и трето за делото лице - „Деливари Експрес” ООД, ЕИК *********, е бил сключен договор за автомобилен транспорт на стоки от Германия до България, като извършването на транспорта по този договор е възложено от „ТРАНСПРЕС” ООД на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД и от страна на последното дружество е била издадена фактура № 17500/13.07.2015г. на стойност 5 398.09 лева с вкл. ДДС, изплатена изцяло от „ТРАНСПРЕС” ООД. Заявява, че по време на превоза част от превозваните стоки са били увредени, а констатациите от извършения впоследствие оглед са били отразени в Авариен протокол № 3993/20.7.2015г., според който след извършено разопаковане на палетите и пресортиране на стоката, са заделени повредени стоки на стойност 829.27 евро, равняващи си на 1 621.91 лева. Твърди се, че във връзка с огледа и пресортирането на палетите получателят „Деливари Експрес” ООД е заплатил допълнително 320.00 лева без ДДС, от които 120.00 лева за пренареждане на палетата и 200.00 лева за извършване на огледа от „Българска сървейорска компания” ЕООД. Сочи, че поради това „Деливари Експрес” ООД е изпратил до „СТРОЙОМПЛЕКТ” ЕООД писмена претенция и покана да му бъде заплатено обезщетение в размер на 1 941.91 лева, но поради липса на плащане от страна на ищеца, получателят „Деливари Експрес” ООД се обърнал към „ТРАНСПРЕС” ООД за заплащане на обезщетение по направената рекламация. Твърди, че на 27.7.2015г. е издадена сметка обезщетение № ********** на стойност 1 941.91 лева, с която „ТРАНСПРЕС” ООД е извършил прихващане на сумата по обезщетението със свое вземане спрямо „Деливари Експрес” ООД на стойност 4 905.22 лв. и по този начин е изпълнил задължението на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД към „Деливари Експрес” ООД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 1 941.91 лева. Сочи се, че междувременно е изпратил до ищеца рекламация, с която го е уведомил за констатираните повреди по товара и че ще го държи отговорен за всички финансови претенции на получателя и след като е заплатил на получателя обезщетението, дължимо от превозвача за сумата 1 941.91 лева, е издал на ищеца фактура № **********/28.10.2015 г. за същата сума, която не била заплатена. Твърди, че в резултат от извършеното прихващане на двете насрещни вземания, това на ищеца, предмет на настоящото производство, е погасено, считано от 18.4.2016г., а към момента „ТРАНСПРЕС” ООД има вземане спрямо ищеца в размер на разликата между двете насрещни задължения за сумата от 553.51 лева. Оспорва дължимостта на претенцията за мораторна лихва с оглед нейния акцесорен характер и предвид твърдението, че вземането за главница е погасено чрез прихващане, а в условията на евентуалност моли да бъде съобразен текстът чл. 27 ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според който размерът на лихвата е 5.00% годишно, включително и за периода след завеждане на исковата молба. В този смисъл ответникът прави изявление за извънсъдебно прихващане на процесните суми с правно основание чл. 103 от ЗЗД и в условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане с правно основание чл. 104 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД. В срока за отговор на ИМ „ТРАНСПРЕС” ООД е подал насрещна искова молба срещу „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, с която моли последното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 553.51 лева, представляваща дължимия остатък по фактура № **********/28.10.2015 г. на стойност 1 941.91 лева, ведно със законната лихва от депозиране на претенцията до окончателното й изплащане. Насрещната  искова претенция съдът квалифицира по чл.61 ал.1 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие. Претендира всички разноски в процеса.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 вр. чл. 211 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор, в който се заявява, че „ТРАНСПРЕС” ООД и третото лице „Деливари Експрес” ООД са се договорили за намаляване на задължението на последното дружество към „ТРАНСПРЕС” ООД с размера на твърдяното вземане на „Деливари Експрес” ООД срещу „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ООД за сумата от 1 941.91 лева без съгласието на превозвача и без да го уведомят. Твърди, че тази уговорка не осъществява фактическия състав на прихващането, доколкото двете вземания не са взаимни и насрещни - имат за предмет вземания на различни лица. Изразява  становище, че вземането на получателя „Деливари Експрес” ООД от превозвача „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ООД е неликвидно и неизискуемо, а самият спор за увреждане на стока по време на превоз се разглежда по реда на чл. 17 т. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и следва да бъде разрешен в отделно исково производство, а „ТРАНСПРЕС” ООД не е имал правно основание да погасява чрез прихващане неоснователната претенция на своя доверител към превозвача. Моли предявеният насрещен иск да не бъде приеман за съвместно разглеждане, доколкото няма връзка с първоначалната претенция, не може да се извърши прихващане с нея, а съвместното разглеждане на двата иска ще бъде значително затруднено. В условията на евентуалност, моли насрещният иск да бъде отхвърлен, доколкото прихващането между твърдяното вземане на превозвача „Деливари Експрес” ООД на практика представлява заобикаляне на законоустановения исков ред за предявяване на претенции за обезщетения срещу превозвачи, предвиден в Конвенцията CMR, която не предвижда възможност получателят на повредените стоки да бъде обезщетяван от спедитор вместо от превозвач, и в този смисъл претенцията на третото лице е неоснователна. Оспорва истинността на фактура № **********/28.10.2015 г., доколкото се твърди, че същата е неподписан частен документ с невярно съдържание. Не спори обстоятелството, че фактури, издадени от „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД към „ТРАНСПРЕС” ООД, с номера № *********/ 13.7.2015г. на стойност 5 398.09 лева с вкл. ДДС и № **********/28.10.2015г. за 1 388.40 лева с вкл. ДДС са отразени в счетоводството му и дневниците по ЗДДС, като признава, че фактура №**********/28.10.2015г., издадена от „ТРАНСПРЕС” ООД на стойност 1 941.91 лева не е отразена в счетоводството на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа предявения иск и се оспорват направените с писмения отговор на ИМ въражения за прихващане, както и предявения насрещен иск. Поддържа претенцията си за разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът „ТРАНСПРЕС” ООД, представляван в съдебно заседание от процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Ани Александрова, поддържа изложените в писмения отговор на ИМ доводи и възражения. Поддържа предявения насрещен иск, като уточнява, че предявява същия като частичен – за сумата от 553.51 лв., представляваща част от задължение по фактура № **********/28.10.2015г. в размер на 1 941.91 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира направените разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Безспорно е по делото и се установява от представените с ИМ писмени доказателства, че между страните е бил сключен договор за международен превоз на стоки – шест палета с общо тегло 5 930 кг от Берлин, Германия до София, България, с изпращач Гроу Ин АГ /Grow In AG/ и получател Гроу Ин България ЕООД, с дата на товарене на стоката 15.04.2016г. и срок за доставка – до 18.04.2016г., срещу заплащане на превозно възнаграждение /транспортно навло/ в размер на 1 157 лева плюс ДДС. От приложената международна товарителница се установява извършването на превоза на съответната стока, описана в товарителницата и предаването й на получателя с отбелязване на точната дата, място и подпис и печат на получателя – графа №24 от товарителницата, т.е. изпълнението на задълженията по договора от страна на превозвача. След извършване на превоза последният издал фактура № 20656/18.04.2016г. за стойността на извършения превоз  - 1388.00 с вкл. ДДС, ведно с приложен към нея 1бр. ЧМР.

         От приложеното ч.гр.дело № 822/2017г. по описа на ВТРС е видно, че същото е образувано по заявление на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ООД срещу „ТРАНСПРЕС” ООД и първото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 1 388.40 лв. – задължение по договор за автомобилен превоз на стоки, за сумата от 89.49 лв. – мораторна лихва за периода от 03.06.2016г. /датата, на която е изтекъл срока за отложено плащане, уговорено в договора за превоз/ до 20.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за сторените разноски. В срока по чл.414 ал.2 ГПК дружеството-длъжник подало възражение срещу издадената заповед, с което оспорило взимането по нея.

Искът е подаден в срока по чл.415 ал.1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение. По предмет и обем исковата претенция напълно съвпада с предмет и обема на заявеното по заявление от 14.03.2017г. вземане и присъденото в заповедното производство със Заповед № 461/16.03.2017г. по ч.гр.дело № 822/2017г. на Районен съд-Велико Търново - вземане, произтичащо от договор за автомобил превоз на стоки. С оглед на изложеното предявеният установителен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По същество същият се явява основателен.

         Договорът за превоз на товари е двустранен, неформален, консенсуален, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната страна поражда необходимост от изпълнение на насрещните задължения на другата страна. С изпълнението на задълженията от страна на ищцовото дружество „СТРОЙКОМПЛЕКТ“ ЕООД по договора за превоз, удостоверено с кредитираната и приета като годно доказателство международна товарителница по образец, възниква насрещното задължение на възложителя – ответното дружество „ТРАСПРЕС“ ООД да заплати уговореното възнаграждение за извършения превоз. В конкретните случаи заплащането на възнаграждението е уговорено да се извърши в срок до 45 календарни дни след получаване на фактура и товарителница.

Ответното дружество не спори установените по-горе с писмени доказателства факти по сключване на договора, неговите съществени елементи и изпълнението на договорните задължения от страна на превозвача, но твърди, че не дължи уговореното възнаграждение за извършения превоз поради извършено извънсъдебно прихващане на същото със свое насрещно вземане спрямо ищеца в размер на 1 941.91 лева, произтичащо от заплатено вместо от него от „ТРАНСПРЕС” ООД обезщетение на „Деливари Експрес” ООД, ЕИК ********* за претърпени вреди - рекламация на стоки при извършен от превозвача „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД превоз на същите по договор за транспорт на стоки от Германия до България, сключен между ответника и посоченото трето дружество. Приложени са писмени доказателства за сключването на последния и възлагането на превоза от „ТРАНСПРЕС” ООД на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД. Последното дружество не спори, че за извършения в периода 09.07.2015г. – 13.07.2015г. превоз е издал приложената фактура № 17500/13.07.2015г. на стойност 5 398.09 лв. с ДДС и му е било заплатено посоченото превозно възнаграждение, като признава, че била отразена в счетоводството му.

Приложен е Авариен протокол  № 3993/20.07.2015г., съставен по искане на „Деливари Експрес” ООД, в който е посочено, че в резултат на настъпило ПТП на 10.07.2015г.  в 15.54 часа в град Хамбург, Германия, с т.а. с рег. номера на влекач № СА 5886 ХТ и ремарке № С 6194 ЕК, с който е бил извършен превоза на стоки по договора за транспорт между „ТРАНСПРЕС” ООД и „Деливари Експрес” ООД, са повредени стоки на обща стойност 829.27 евро или 1 621. 91 лева. Пострадалото дружество предявило претенция за заплащане на посочената сума заедно със сумата от 120.00 лв. за ръчно разтоварване и спасителни разноски по ограничаване размера на щетата и 200 лв. за извършен стоков контрол и издаване на авариен протокол, заплатени по фактури съответно на „ТРАНСПРЕС” ООД и на „Българска Сървейорска Компания” ЕООД, всичко на обща стойност 1 941.91 лв., към „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД. Не се твърди и ищецът не твърди да е заплащал претендираната сума на „Деливари Експрес” ООД. Съставен е Протокол от 30.08.2015г. между „ТРАНСПРЕС” ООД и „Деливари Експрес” ООД за прихващане на вземания и задължения между посочените две дружества, като претендираното по щетата обезщетение е било уговорено да бъде приспаднато от задължение на „Деливари Експрес” ООД към ответника в процеса. Последният издал фактура № **********/28.10.2015г. на стойност 1 941.91 лв. с получател ищецът.

Прихващането като способ за погасяване на задължения е регламентирано в чл.103 ал.1 ЗЗД, съгласно който ако две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, като в този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице. Със съдържащото се в отговора на ИМ изявление за прихващане ответникът заявява вече настъпил погасителен ефект на прихващането. Фактическият състав на правото да се извърши извънсъдебно прихващане предполага наличието на следните елементи – съществуването на две задължения /вземания/, който трябва да са действителни, да бъдат насрещни, без да е необходимо да бъдат предмет на едно и също правоотношение и да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи. Вземането на страната, която прихваща, следва да е изискуемо и ликвидно. В настоящия случай предмет на твърдяното прихващане са две вземания, които не са взаимни и насрещни – едното е вземане на „Деливари Експрес” ООД от „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, а другото – вземане на „ТРАНСПРЕС” ООД от „Деливари Експрес” ООД. На следващо място, вземането на страната, която прихваща, не е ликвидно  и изискуемо. То не е безспорно, тъй като претендираното обезщетение за претърпени вреди в размер на 1 941.91 лв. е спорно между страните. При изрично направеното изявление за прихващане и поддържано твърдение за вече настъпило такова е недопустимо оспорената ликвидност да бъде установявана в хода на делото – безспорността на насрещното вземане е основна предпоставка за валидността на твърдяното прихващане.

Поради неоснователност на същото, съдът дължи произнасяне по направеното от ответника евентуално възражение за извършване на съдебно прихващане на негово задължение към ищеца по фактура № 20656/18.04.2016г. на стойност 1 388.40 лв. с вкл.ДДС с твърдяното задължение на последния към него по фактура № **********/28.10.2015г. на стойност 1 941.91 лв., до размера на по-малкото от тях. Правопогасяващото възражение за съдебно прихващане не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане, тъй като с влизане на решението в законна сила спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания (или едно от тях) не са ликвидни. В тази връзка, съдът е длъжен да разгледа възражението за прихващане като обсъди всички факти и доказателства отнасящи се до вземането на ответника, тъй като ако се окаже, че вземането на ищеца съществува, при постановяване на решението съдът трябва да се произнесе относно съществуването и изискуемостта на насрещното вземане на ответника и в зависимост от това, да отхвърли въз основа на него изцяло или отчасти предявения иск. Не се спори по делото, че ответникът и „Деливари Експрес” ООД, без знанието на ищеца са се договорили за намаляване задължението на „Деливари Експрес” ООД към ответника с размера на твърдяното от последното дружество вземане към ищеца. В този ред, същите подписали помежду си представения по делото протокол от 30.08.2015г., с който приспаднали от вземането на „ТРАНСПРЕС” ООД по фактура от 30.08.2015г. и по фактура от 29.10.2015г. вземане на „Деливари Експрес” ООД съгласно сметка обезщетение № 1 от 27.07.2015г. По делото няма данни вземанията на ответника спрямо посоченото дружество да са изискуеми, още повече, че една от цитираните в протокола фактура е издадена след датата на сключване на договора за прихващане. Прихванатите вземания не са и насрещни, тъй като претендираното вземане на  „Деливари Експрес” ООД е към ищеца, а не към ответника. Тъй като това прихващане е извършено в нарушение на чл.103 ал.1 ЗЗД, то същото е недействително и не поражда действие. Следователно, не съществува твърдяното от ответното дружество вземане, което да може да бъде съдебно прихванато със задължението на последното към ищеца. В този смисъл, вземането за обезщетение за претърпени вреди по време на извършен от „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД превоз е било насочено първо към превозвача, но както сам излага в отговора си ответника, той не удовлетворил тази претенция на „Деливари Експрес” ООД.

Ето защо, възражението за съдебно прихващане на ответника на негово задължение към ищеца по фактура № 20656/18.04.2016г. на стойност 1 388.40 лв. с вкл.ДДС с твърдяното задължение на последния към него по фактура № **********/28.10.2015г. на стойност 1 941.91 лв., до размера на по-малкото от тях, се явява неоснователно. „ТРАНСПРЕС“ ООД, носещо доказателствената тежест, не е доказало заплащане на дължимото за извършения от ищеца превоз възнаграждение, поради което следва да се ангажира неговата договорна отговорност за заплащането му.

Поради основателност на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава върху дължимата главница за периода от датата на падежа – 03.06.2016г. до 20.01.2017г. в пълния предявен размер от 89.49 лв., определен по реда на чл.162 от ГПК (чрез ползване на онлайн калкулатор за изчисление на законна лихва). Върху главницата ответникът дължи и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 14.03.2017г. до окончателното изплащане.

        По насрещния иск, предявен от „ТРАНСПРЕС” ООД срещу „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД за сумата от 553.51 лв., представляваща част от задължение по издадена фактура № **********/28.10.2015г. на стойност 1 941.91 лв., съдът намира следното:

Воденето на чужда работа без пълномощие е налице при наличието на следните предпоставки – физическо лице или ЮЛ да е поело извършването на чужда работа, като това може да включва извършването на правни или фактически действия, уместно предприетата работа следва да е чужда и това да се знае от лицето, което я е предприело и този, който е предприел чуждата работа да не е длъжен по силата на закон или договор да направи това – предприемането на чуждата работа да е доброволно. Искът по чл.61 ал.1 ЗЗД защитава правото на управителя на чуждата работа да получи по съдебен ред обезщетение за претърпените вреди, за личните задължения, които е поел и направените от него необходими и полезни разноски, когато липсва доброволно плащане на обезщетението. За да са налице всички гореизброени кумулативни предпоставки следва лицето, предприело чуждата работа, да има намерение да управлява същата в чужд интерес, като наличието на интерес за заинтересования от предприетата от гестора чужда работа, е възможно да произтича и от закона. В случая не е осъществен състава предявения иск, тъй като на първо място не се доказва гестора да е извършил твърдяните от него действия по заплащане на парично задължение на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД към „Деливари Експрес” ООД поради недействителност на соченото прихващане с оглед изложеното по-горе и на второ място, поради това, че  представените по делото доказателства не обосновават извод, че чуждата работа е била уместно предприета и водена в интерес на ответника па насрещния иск. Това е така, тъй като  отговорността на превозвача по Глава четвърта от Конвенцията за договора за международен автомобил превоз на стоки е изключена в хипотезата на чл.17 т.2 от същата. Съгласно цитирания текст, превозвачът се освобождава от отговорност при повреда на стока, настъпила от приемането й за превоз до датата на доставянето й, в случай, че повредата се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне. Видно от приложения по делото Авариен протокол, установените повреди на превозваната стока са настъпили в резултат на ПТП, при което товарното ремарке е било ударено в задната част /вляво до вратата/ от друг участник в движението. При тези факти не може да се приеме, че превозвачът е могъл да избегне пътния инцидент и последиците от него и в тази връзка уместността на сочената от ищеца по НИ чужда работа. Следователно, не се установява по делото, че чуждата работа е водена в интерес на ответното дружество, поради което и исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.

        При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, сторените от последния разноски в настоящото производство - в размер на 75.99 лв. за заплатена държавна такса и в размер на 600.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за заплатена държавна такса в размер на 29.55 лв. за заповедното производство и за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на същото в размер на 300.00 лв. / т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/.

        Поради неоснователност на насрещната искова претенция на „ТРАНСПРЕС” ООД срещу „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, неоснователно се явява искането на първото дружество за присъждане на сторените разноски.

        Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че в полза на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Изток, ул.”А.П.Чехов” № 58 А, ет.3, ап.13, представлявано от управителя Венелин Георгиев Неделчев, съществува вземане от „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.”България” № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов Стоянов, произтичащо от договор за международен автомобилен превоз на стоки от Берлин, Германия до София, България от 14.04.2016г., за сумата от 1 388.40 /хиляда триста осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.03.2017г. до окончателното изплащане, за сумата от 89.49 /осемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.06.2016г. до 20.01.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 461 от 16.03.2017г. по ч.гр.дело № 822/2017г. по описа на РС-Велико Търново.

ОСЪЖДА „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.”България” № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов Стоянов ДА ЗАПЛАТИ на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Изток, ул.”А.П.Чехов” № 58 А, ет.3, ап.13, представлявано от управителя Венелин Георгиев Неделчев, направените в настоящото производство разноски - в размер на 75.99 /седемдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ лв. за заплатена държавна такса и в размер на 600.00 /шестстотин/  лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени в заповедното производство - в размер на 29.55 /двадесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ лв. за заплатена държавна такса и в размер на 300.00 /триста/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.”България” № 21, вх.Д, ет.1, представлявано от управителя Веселин Стоянов Стоянов срещу „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Изток, ул.”А.П.Чехов” № 58 А, ет.3, ап.13, представлявано от управителя Венелин Георгиев Неделчев, иск с правно основание чл.61 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 553.51 /петстотин петдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ лв., представляваща част от сума по фактура № **********/28.10.2015г. на стойност 1 941.91 лв. за обезщетение за претърпени от ПТП повреди на стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на НИМ до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТАЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.

Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: