Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр.Пловдив, 17.01.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен
състав в публично заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА
ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 6596/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № НП
– 245/2017г. от 12.04.2017г., издадено от С. А. Б., на длъжност н. Четвърто РУП при ОД МВР-П., с което на
А.Д.А., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.80, т.5 от Закона за
българските лични документи е наложена административно наказание - глоба в
размер на 50 лв. (петдесет лева), за
нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи.
В жалбата, подадена от настойника на А. –
Р.Н.А. се сочи, че А. е невменяем, за което прилага доказателства, като
предлага наказателното постановление да бъде отменено. Същата поддържа жалбата
си пред съда, като сочи, че нейният съпруг – А.А. е поставен пор запрещение,
след 2016г. състоянието му е особено влошено, не разбира какво му се говори и в
случая не е разбрал нищо, като отново предлага наказателното постановление да бъда отменено.
Ответната страна – Четвърто РУП при ОД МВР-П.
не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.08.2019г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до
РС – Пловдив чрез ОД МВР – П., сектор „Пътна полиция“ на 02.08.2019г., съгласно
отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 06.04.2017г., около 15:45 часа, в
гр.П., на ул.„В.“ до № 39, свидетелят Ж.Г.А., в качеството му на **** при
Четвърто РУП при ОД МВР-П., извършил проверка на същото място на А.Д.А., ЕГН:**********, който
при поискване, не представил лична карта или друг заместващ документ
С оглед на горното, на място свидетелят А.
съставил АУАН с бланков № 951373 срещу А.Д.А. за нарушение на чл.6 от Закона за
българските лично документи, който АУАН А. подписал, без да отрази възражения.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
С Решение № 1365 от 12.11.2018г. по
гражданско дело № 1757/2018г.по описа на Окръжен съд – П., А.Д.А. бил поставен
под пълно запрещение. Същото решение било обявено в регистъра по чл.235, ал.5
от ГПК на 13.11.2018г.. За настойник на А. била обявена ****** – Р.Н.А..
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ж.Г.А.. Същият не помни конкретния случай,
което съдът намира за нормално предвид изминалото време – повече от две години.
Въпреки това свидетелят поддържа описаното в АУАН. Съдът намира същите
показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема
последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране
извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на
акта.
Следва да се посочи, че описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка не е спорна между страните,
по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът съобрази и събраните по делото
писмени доказателства – копие от Решение № 1365 от 12.11.2018г. по гражданско
дело № 1757/2018г.по описа на Окръжен съд – Пловдив, от което се установява, че
А.Д.А. бил поставен под пълно запрещение, писмо изх.№ 6-1000-1134 (1) от
06.11.2019г. на Район „Т.“ при Община П., от което се установява, че настойник
на А.Д.А. е съпругата му – Р.Н.А..
Относно приложението на процесуалните
правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
Заповед № 8121з-493/01.09.2014г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на
наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
от обективна страна деяние, с което А.Д.А., ЕГН:********** е нарушил
разпоредбата на чл.6 от Закона за български лични документи, за това, че
06.04.2017г., около 15:45 часа, в гр.П., на ул.„В.“ до № **, при поискване от
компетентно длъжностно лице, не е удостоверил своята самоличност.
Въпреки горното, установява се още, че с
Решение № 1365 от 12.11.2018г. по гражданско дело № 1757/2018г.по описа на
Окръжен съд – П., А.Д.А. бил поставен под пълно запрещение.
Безспорно е, че горното поставяне под
пълно запрещение е след датата на констатираното от обективна страна нарушение,
а именно – 06.04.2017г.. Въпреки това, съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс. Също, съгласно чл.26, ал.1
и ал.2 от ЗАНН, административнонаказателно отговорни са само лицата, извършили
нарушение в състояние на вменяемост, а съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН – за
нарушения, извършени от поставени под пълно запрещение, отговарят настойниците
им, които съзнателно са допуснали извършването им.
Горното налага следните изводи:
На първо място и доколкото към датата на
нарушението – 06.04.2017г. А.Д.А. не е бил поставен под запрещение, то
отговорност за установеното от нарушение може да носи само той, а не друго
лице, включително – настойник.
Същевременно, съгласно чл.33, ал.2 от НК,
който следва да намери приложение по аргумент на чл.11 от ЗАНН, не се налага наказание
на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата
изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира
свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Ето защо и
доколкото към момента обжалваното наказателно постановление не е в сила, то
А.Д.А. не е лице, което може да носи наказателна отговорност.
Отделно от горното, дори без приложение
разпоредбата на чл.33, ал.2 от НК следва да се съобрази, че целите на
административното наказание са посочени в чл.12 от ЗАНН, а именно – да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В този
смисъл ясно, че с налагане на административно наказание глоба по реда на ЗАНН
трудно би могло да се подейства предупредително и превъзпитателно върху лице, в
тежко здравословно състояние, наложил поставяне под пълно запрещение.
Последното мотивира съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП – 245/2017г. от
12.04.2017г. издадено от С. А. Б., на длъжност *** Четвърто РУП при ОД МВР-П.,
с което на А.Д.А., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.80, т.5 от
Закона за българските лични документи е наложена административно наказание -
глоба в размер на 50 лв. (петдесет
лева), за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи.
Решението подлежи на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.П., на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
МТ