Normal;Body Text Indent;Body Text Indent 2;Iiaiene;footer;5
И за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 1/14.05.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 297/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд, Расим Севал Расим, живущ в гр. София, е признат за виновен в това, че на 01.03.2008 година в гр. Кърджали, управлявал МПС- лек автомобил „Ауди 80” с рег. № РА 37 39 АА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда- 1.55 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Кърджали, с който присъдата се протестира като незаконосъобразна относно неналагането на подсъдимия на наказание по чл. 37, т.7 от НК, тъй като, от една страна, по делото било безспорно установено, че към момента на деянието, подсъдимият притежавал турско свидетелство за управление на МПС - № У 840805, отнето със заповед на Началника на РПУ-Кърджали № 65/003.2008г., на основание чл. 171, ал.1, т.1, б. "б" от ЗДвП. От друга страна, съгласно чл. 162, ал.1 от ЗДвП, подсъдимият, който бил и български гражданин, с притежаваното от него турско свидетелство за управление бил правоспособен водач на МПС на територията на Р. България, в срок до три месеца, считано от датата на влизането му в страната. Последното влизане на подс. Расим на територията на Р. България, преди датата на извършване на престъплението 01.03.2008г., било на 02.01.2008г., през ГКПП "Капитан Андреево". Обстоятелството, че на 02.01.2008г. подсъдимият влязъл в Р. България, за последен път преди датата на извършване на престъплението, означавало, че на 01.03.2008 г., в гр. Кърджали, при управление на л.а., марка "Ауди", с рег. № РА 3739 АА, Расим, е бил правоспособен водач на МПС, от категория "В", поради което, на основание чл. 343г от НК и след като е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 3436, ал.1 от НК, е следвало да бъде лишен и от право да управлява МПС, за определен срок - до три години, по аргумент на чл. 49, ал.2, вр. ал.1 от НК. Ето защо и на основание чл. 318, ал.2, вр. ал.1 и чл. 337, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 334, т.З от НПК с въззивния протест се предлага Кърджалийският окръжен съд да измени присъда от 14.05.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 297/2008 г., по описа на Кърджалийски районен съд, като наложи на подсъдимия Расим Севал Расим от гр. София и наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, т.7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от поне една година. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест. Представя ново писмено доказателство. Подсъдимият Расим Севал Расим - ответник по протеста, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище, представено от защитника му, протестът се оспорва като неоснователен. Моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на протестираната присъда на основание чл.314, ал.1, във вр. с чл.313 ал.1 от НПК,приема за установено: Въззивният протест е основателен, но не поради изложените в същия доводи. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че през нощта на 29.02.2008 год. срещу 01.03.2008 год., подсъдимият Расим Севал Расим и братовчед му Мюждат Нихат Бейсим от с.Стремци, общ. Кърджали отишли на дискотека в заведение "Ултра" в централната част на гр.Кърджали, с управлявания от подс. Расим Расим лек автомобил марка "Ауди", "модел" 80, с ДК № РА 3739 АА. Около 03.00 часа в заведението възникнал скандал между Мюждат Нихат Бейсим и лица от ромски произход, който продължил до пристигането на автопатрулен наряд на РПУ- Кърджали с полицаи - св.Христо Шукеров, св.Ивайло Пеев и св.Иван Цветков, които се намесили и спорещите се разпръснали. В същия момент подс. Расим се качил зад волана на лекия си автомобил и потеглил с форсиране на двигателя по ул. "Деде Агач", в посока от бул. "Сан Стефано" към входа на заведение "Ултра". Тъй като ул. "Деде Агач" била осеяна с дупки, полицаите на два пъти чули шум от удари на ходовата част на приближаващия се към тях лек автомобил, управляван от подс. Расим. Полицаите спрели за проверка подсъдимия, който им представил българска лична карта и турско свидетелство за правоуправление на МПС, категория „В”. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние, поради което бил изпробван от полицаите за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 0090", което отчело 1,55 на хиляда. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, като подсъдимият отказал да даде венозна кръв за изследване. Бил му съставен акт № 1513/638495 за установяване на административно нарушение по чл.5,ал.2,т.3 от ЗДвП. Съгласно чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 год., при отказ на водач на МПС да даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. В настоящия случай това означавало, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Расим е 1,55 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство "Дрегер" 0090. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е направил извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК. За извършеното престъпление, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Това по вид наказание, съдът е преценил, че ще постигне целите на наказанието спрямо подсъдимия. Съдът не е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, като не е посочил съображенията си, за да не му наложи това по вид наказание. Описаната присъда е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предл. първо, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, тъй като по съществото си, същата е лишена от мотиви. Това нарушение е ограничило правата на прокурора като страна в процеса, както и лишава настоящата инстанция от възможността да извърши проверка на правилността на невлязлата в сила присъда. Нарушението е отстранимо при ново разглеждане на делото от стадия на съдебното производство. За законосъобразността на съдебния акт не е достатъчно съдът само с диспозитива на присъдата да отговори на въпросите по чл. 301 от НПК, а е бил длъжен да изготви мотиви към същата с необходимото съдържание по чл. 305, ал.3 от НПК, тъй като диспозитивът и мотивите на присъдата, представляващи едно цяло, са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение относно взетото решени. В тази връзка, в съответствие с посочената разпоредба, в мотивите към присъдата, съдът е следвало да посочи освен кои обстоятелства е счел за установени, но и въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение: има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; подлежи ли подсъдимия на наказание и какво наказание да се определи и пр. Първоинстанционният съд се е задоволил единствено да пренесе буквално /препише/ фактическата обстановка от обвинителния акт на прокурора, /със забележката, че процесуалната фигура на дееца в съдебното производство е на подсъдим, а не на обвиняем, както районният съд е приел- чл. 358 от НПК/, без да посочи въз основа на кои доказателствени материали, събрани в проведенето съдебно следствие- свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, писмени доказателства и без да изложи съображения при противоречия на доказателствените материали, кои от тях се приемат, а други отхвърлят. Изводът, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК при форма на вината пряк умисъл, е декларативен, без да са обсъдени отделните елементи от състава на престъплението, и да е извършено обосноваване на субективната му страна. При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът не му е наложил кумулативното наказание по чл. 343г от НК- лишаване от право да управлява МПС, като не е изложил съображенията си в тази насока. С въззивния протест се обжалва именно неналагането на наказанието лишаване от това право. Неизлагането на мотиви от първоинстанционния съд лишава въззивният съд от възможността да прецени доколко въззивният протест е основателен, тъй като не става ясно дали неналагането на това наказание се дължи на процесуално опущение, или поради други правни съображения. С други думи, по съществото си липсват такава част от мотивите към присъдата, която се отнася до основни въпроси относно извършеното престъпление, участието на подсъдимия в него, вината и наказанието, което се приравнява изобщо на липсата на мотиви и представлява съществено нарушение на основен принцип в наказателния процес за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Нарушени са разпоредбите на процесуалния закон не само относно съдържанието на присъдата, но по този начин по недопустим начин е нарушено единството между диспозитив и мотиви, като липсата на една от частите й- в случая мотиви, е пречка настоящата инстанция да извърши проверка и да прецени доколко доводите във въззивния протест са основателни. С оглед на изложеното, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, протестираната присъда следва да бъде отменена, без на този етап да се обсъждат по същество доводите във въззивния протест относно обосноваността й. Делото следва да бъде върнато на Районен съд- Кърджали, за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл. 334, т.1 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Присъда № 1/14.05.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 297/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|