РЕШЕНИЕ

№168

гр. П., 23.02.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : А.В., след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03659 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П. е поискало да бъде установено по отношение на П. Георгиев К. че следва да заплати сумата от 588.94 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”Б.Г.” бл.58, ап.Г, за периода 01.10.2014г. до 30.04.2015г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 62.23 лева, за периода от 08.12.2014г. до 08.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението до окончателното и изплащане, както и заплащане на направените по делото разноски.

Ответника П. Георгиев К. чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №****/****г.  по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите 588.94 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за периода 01.10.2014г. до 30.04.2015г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 62.23 лева за периода от 08.12.2014г. до 08.04.2016г.,   ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението - 13.11.2015г. до окончателното и изплащане.

С възражение подадено в законоустановения срок, ответника е  посочил че не дължи претендираните суми.

                Ответната страна на основание разпоредбата на чл. 416 от ГПК е направила  изявление, с което е оттеглила възражението депозирано   по ч.гр.д.  №****/****г.. ПРС, в частта му както следва :  за сумата от 294.47 лева представляваща 1/2 от непогасената главница и за периода от  01.10.2014г. до 30.04.2015г.,и  за сумата от 31.12 лева представляваща 1/2 от непогасената лихва върху тази главница и за периода от  08.12.2014г. до 08.04.2016г.,

                 С оглед на така направеното частично оттегляне на подаденото възражение по реда на чл.414 ГПК, от ответницата, производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес, тъй като издадената заповед за изпълнение влиза в сила за посочените суми. 

               По делото е приложен договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.03.1994г., както и  нотариален акт №** том *, дело №**/****г. и два броя удостоверения за идентичност,  видно от които документи се установява, че ответника е бил собственик на топлоснабденото жилище за процесния период и се явява потребител на топлинна енергия  по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ. Дори да са налице доводите на ответната страна, че е притежавал само половината от жилището тъй като същото е било съпружеска имуществена общност, то отново се дължи цялата сума на основание чл.32, ал.2 СК. Следва да се отбележи, че ответника е бил задължен да се яви лично и да отговори на конкретни въпроси относно собствеността на жилището, като му е било указано, че ако не стори това, съдът може да приеме някой твърдение на ищцовата страна за доказани, но същия редовно уведомен не се явил в насроченото съдебно заседание.   

             От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице Б.Й. се установява, че ответника е  потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр.П.,   ул.”Б.Г.” бл.58, ап.Г, с абонатен № *********.От посоченото заключение се установява, че за процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба. Няма данни за подавани възражения срещу изравнителните сметки за процесния период. От заключението също така става ясно, че на ответника не е начислявана ползваната ел.енергия от абонатната станция, тъй като тази ел. енергия е компонент от цената на доставената топлоенергия, определена от ДКЕВР, като сумите за дължима се топлоенергия са изчислени на база показания на измервателни уреди, умножени по цена за единица топлоенергия.  

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.  

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. Както бе посочено ответната страна не оспорва размера на претендираните суми.  Видно от заключението на вещото лице Е.Н. дължимата се сума за периода 01.05.2014г. до 18.06.2014г. като главница е в размер на 588.94 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за периода 01.10.2014г. до 30.04.2015г., и лихвата за забава на месечните плащания в размер на 62.23 лева за периода от 08.12.2014г. до 08.04.2016г.,      

 В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата и лихва се явява основателен и доказан до посочените по-горе размери, но следва да бъде уважен до половината размер, тъй като ответната страна е направила изявление, както бе посочено по- горе, че оттегля възражението си по реда на чл.415 ГПК, за половината от претендираните суми.  

    С оглед изхода на делото,  ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищцовото дружество разноски в размер на 435.00 лева, изплатени хонорари на вещи лица и първоначално внесена държавна такса. 

 В полза на ищцовата страна, следва да бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производство по гр.дело №****/****г. на ПРС в размер на  75.00 лева.

На ответната страна не се дължат разноски, тъй като частичното прекратяване на производството по делото, е по негово искане.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

 

               ПРЕКРАТЯВА  производството по делото в частта  за сумата от 294.47 лева представляваща 1/2 от непогасената главница и за периода от  01.10.2014г. до 30.04.2015г., и  за сумата от 31.12 лева представляваща 1/2 от непогасената лихва върху тази главница и за периода от  08.12.2014г. до 08.04.2016г.,

 поради оттеглянето на възражението по реда на чл.414 ГПК, срещу издадената заповед за изпълнение по гр.дело №****/****г. на ПРС

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от  294.47 лева, представляваща Ѕ стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”Б.Г.” бл.58, ап.Г, за периода  01.10.2014г. до 30.04.2015г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 31.12 лева, за периода от 08.12.2014г. до 08.04.2016г., заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  - 29.06.2016г. до окончателното и изплащане.   

              ОСЪЖДА П. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от  435.00 лева направени разноски по делото.

            ОСЪЖДА П. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”  направените разноски в заповедното производство по дело  №****/****г. на ПРС в размер на    75.00  лева.

            След влизане на решението в сила, частно гражданско дело   №****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: