Решение по дело №53/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 64
Дата: 4 април 2018 г. (в сила от 4 декември 2018 г.)
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20183001000053
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 30 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  64 /гр.Варна, 04.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 13.03.2018 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

При секретаря  Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д. № 53 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от  НЗОК – София против Решение № 117/13.12.2017 год., постановено по т.д.№ 73/2017 год. по описа на ОС - Силистра, с което страната е осъдена да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- ТУТРАКАН” ЕООД, със седалище гр. Тутракан, адрес на управление: ул. „Трансмариска” № 101 ЕИК118506069, сумата от 33815 /тридесет и три хиляди осемстотин и петнадесет/ лева, представляваща стойността на извършено лечение от „МБАЛ Тутракан” ЕООД, на пациенти по клинични пътеки за месец март 2016 г., незаплатено от НЗОК, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 11.05.2017г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

 Въззивната жалба е  подадена в срока по  чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.  Същата  отговаря  на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Въззивната  жалба е надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СОС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 59 ЗЗО и чл.  чл. 29, ал.1 от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г. /НРД/.

Ищецът е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). В това си качество, същият е сключил с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор № 190603/24.02.2015 год.  за оказване на болнична медицинска помощ /БМП/, на основание чл. 59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2015 г. (обн. ДВ., бр.6 от 23.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.).

Възникналото правоотношение се регулира още от разпоредбите на  ЗЗО,  ЗБНЗОК за 2016 г., ПМС №57/16.03.2015 г.

На 24.03.2016 год. е подписано допълнително споразумение, по силата на което и на основание чл. 3, ал.8 Правилата за определяне на стойностите по договорите с изпълнителите на БМП се коригират определените по реда на решение № РД – НС – 04-118/18.12.2015 год.  стойности на дейностите за болнична медицинска помощ в съответствие с Приложение № 2 към настоящото допълнително споразумение.

Предмет на настоящия правен спор е стойността на част от дейностите извършени от изпълнителя през месец март 2016г. във връзка със задълженията му по коментирания договор, представляващи оказване на спешна и неотложна болнична помощ. Между страните не е спорно, че изпълнителят по договора е извършил процесните дейности, не е спорна цената на предоставените медицински услуги, както не е спорно и обстоятелството, че тя не е заплатена от възложителя след надлежно отчитане и заявяване. Ищецът – изпълнител претендира плащане за извършените дейности, а ответникът - възложител твърди, че такова не се дължи от него, тъй като същите са извършени извън нормативно и договорно определените месечни лимити, а след 31.03.2016г. липсва нормативно уредена възможност за отчитане на надлимитни дейности за последващ период.

СОС е приел, че според посочената нормативна уредба, НЗОК възлага извършването на медицинска дейност, чиято цена заплаща след отчитането й. Конкретните стойности за всяко отделно лечебно заведение се определят в нарочни договори, в които са посочени и месечни лимити ограничаващи размера на средствата – респективно броя на услугите извършени през съответния период. До края на месец март 2016г. тази нормативна уредба е давала възможност за прехвърляне на дейности, съответно суми към предходни месеци, когато определения лимит бъде надхвърлен.  По този начин е бил уреден въпроса със спешните и неотложни дейност, които всяко лечебно заведение се налага да извършва с оглед предмета си на дейност и които няма как да се предвидят и поставят в конкретни количествени рамки за даден период.

В извънреден брой на ДВ от 31.03.16г. е обнародвано Решение от 29.03.16г. на НС на НЗОК, с което са въведени допълнения на НРД 2015г., лишаващи лечебните заведения от възможността за прехвърляне на дейности, съответно суми към предходни месеци. Тъй като Решението на НС на НЗОК е публикувано в ДВ на 31.03.2016 г., когато дейността за месец март 2016г. вече е била извършена, това е лишило ръководството на болницата от възможността да регулира потока на пациенти в рамките на определената месечна стойност за месец март. Предвид законово установената дотогава възможност, съдът е приел, че ищецът е нямало как да се предвиди измененията в правната рамка, засягащи и действията му през месец март. Макар коментираната правна норма да действа занапред, тя препятства възможността със средства, предвидени за месец април да бъдат заплатени дейности извършени през месец март, каквито са именно процесните, и което до този момент е било възможно. След като ищецът в качеството си на страна по процесния договор е бил лишен от една съществуваща договорно регламентирана възможност без да е имал възможност да съобрази действията си с настъпилите впоследствие промени, следва на това основание да получи цената на извършените надлимитни дейности за този отчетен период – месец март 2016г.  Отделно, съдът е приел, че спешната и неотложна медицинска помощ не може да бъде ограничена чрез пренасочване на пациент в друго лечебно заведение, извън населеното място на град Тутракан.

Предявената въззивна жалба е обоснована единствено с приложимостта на приетото решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК и Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016 г. към спорното правоотношение, респ. на въведеното в него изключително правомощие на НС на НЗОК да утвърди корекции по стойностите за разходи за БМП на РЗОК /чл.17 от Правилата/. Поддържа се, че съобразно така определения приложим закон, се касае за дейности по администриране на бюджет, които са действия по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.

Във връзка с така очертания спорен предмет, съдът намира следното:

 Процесната претенция има за предмет възмездяването за престирана болнична помощ от спешен порядък, извън нормативно и договорно утвърдения лимит на месечни стойности за месец март 2016 год.

Приетото решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК и Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016 г. са неприложими към процесните отношения, тъй като същите влизат в сила от 01.04.2016 г. В този смисъл и § 2. (1) ПЗР на Правилата. Приетите в изпълнение на чл.54, ал.9 ЗЗО нови правила не уреждат обемите, цените, методиките за остойностяване и заплащането за медицинските дейности, осъществени до 01.04.2016 год. Обхватът на уредените обществени отношения във времево отношение е ясно визиран в разпоредбата на чл. 1, ал.2 – правилата се прилагат единствено за медицински дейности от 01.04.2016 год. По правило, нормативните актове имат действие за в бъдеще, освен ако с изрична разпоредба и по изключение на същите е придадено обратно действие /чл. 14 ЗНА/. С оглед на изложеното, възраженията на страната, основани на приложимост на коментираните Правила са изцяло неоснователни.

Вън от гореизложеното, сключеният между страните договор за осъществяване на медицински дейности има за предмет престирането на болнична помощ, но само в определени стойностни рамки . Така, съобразно  чл.40, ал.3, изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на стойност надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния месец. Превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането съобразно чл. 32, ал.13, т.6 от договора.

Договорно въведените ограничения съответстват на законодателните такива. С приемането на ЗБНЗОК за съответната година се приема бюджета на касата по приходи и трансфери, по разходи и трансфери, с балансирано бюджетно салдо. Сред правомощията на НЗОК съгласно чл. 4, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. е в рамките на приетите в закона стойности да определя за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, съответно на РЗОК е да определя стойностите за дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Законът за бюджета на Касата по същество представлява финансов план за разходване на средства. Има едногодишно действие, отразява налични средства и представлява финансов план за разходването им. Финансовата рамка, очертана от РЗОК, става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор /съответствието на посоченото законодателно разрешение с Конституцията на РБългария е изрично признато в  РЕШЕНИЕ № 2/22 февруари 2007 г. по к.д.№ 12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/.

Възможностите за промяна в стойностите на дейностите е лимитивно предвидена в чл. 21 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г.  за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Така в чл. 21, ал.4 е предвидено изрично, че за случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят на БМП може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП в приложение № 2 от индивидуалния договор за сметка на:  стойностите в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите месеци от тримесечието, в размер до 5 на сто от стойността за съответното тримесечие, или  до 5 на сто от утвърдените съгласно правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. стойности за следващото тримесечие.

Пред настоящата инстанция не са  оспорени предпоставките за заплащане на надлимитната спешна медицинска помощ съобразно чл. 21, ал.4 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г. Не е оспорено надлежното заявяване от изпълнителя, вкл.  обстоятелството, че претендираното увеличение попада в стойностните периметри и заложени проценти за допълнително остойностяване и заплащане. Претендираното увеличение следва да бъде присъдено по гражданско-правен ред. Индивидуализирани като типови (чл. 24 от Националния рамков договор 2015), за договорите между изпълнителите на медицинска помощ и Националната здравноосигурителна каса важат правилата на договорното право в контекста на особения характер на регулираните отношения. Доколкото към момента на сключването на процесните договори в позитивното ни право не е уреден институтът на административния договор, то споровете във връзка с изпълнението им следва да се разглеждат по общия исков ред, което обуславя тяхната родова подсъдност на гражданския съд. Институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на АПК, Обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. Същите имат материалноправен характер без придадено обратно действие и уреждат възникнали правоотношения занапред.

С оглед на изложеното, решението на СОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивникът не е навел други доводи за ревизия на обжалвания съдебен акт. Въззивната проверка е ограничена единствено до пределите, визирани в чл. 269 ГПК.

Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/13.12.2017 год., постановено по т.д.№ 73/2017 год. по описа на ОС - Силистра

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: