Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в открито заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РУСИ
АЛЕКСИЕВ |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
АНЕЛИЯ
ЩЕРЕВА ИВА
НЕШЕВА |
в присъствието на
прокурора Виолета Желева,
и при участието
на секретаря Елка Григорова,
като
разгледа докладваното от съдия НЕШЕВА въззивно наказателно дело от общ характер
№ 783 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 378, ал. 5, вр. с чл. 318 и сл. НПК.
Производството е
образувано, след като с решение № 266 от 19.02.2019 г. по н.д. № 1119/2018
г. на Върховния касационен съд, Първо
наказателно отделение, е отмененa
въззивна присъда № 175/06.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 2418/2018 г. по
описа на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Софийски градски съд.
Предмет на настоящото
производство е постъпилият протест срещу присъда от 28.03.2018 г. по НОХД №
5450/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 5-ти състав, с която И.К.И. е
признат за невиновен в това, че на 13.03.2014 г., около 13:43 часа, пред входа
на жилищна кооперация в гр. София, ул. „******е принудил другиго - Й.И.П., да претърпи нещо против волята й като
употребил за това сила /хванал и извил ръцете
на Й.П. зад гърба й, избутал я в ъгъла на входа, след което я обърнал с
лице към себе си, като с лявата си ръка хванал и стиснал ръцете зад гърба й, а с дясната си ръка бавно
започнал да разкопчава ципа на якето, с което била облечена, в следствие на
което тя започнала да пищи, а той запушил устата ѝ с дясната си ръка/,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.
В протеста и депозираното
към него допълнение се поддържа, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
не съответства на събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото
безспорно се установява, че е осъществен престъпният състав на чл.143, ал.1 от НК. Излагат се съображения, че районният съд е направил погрешен анализ на
събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилния
извод за недоказаност на обвинението. Предлага се присъдата да бъде отменена и
вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа подадения протест, като посочва, че се установява
авторството на деянието от събраните доказателства, а именно от разпита на
свидетелката П. и заключението на вещите лица по лицево-идентификационната
експертиза № 191. Според представителя на Прокуратурата на Република България
не следва да бъде кредитирана комплексната криминалистично – поведенческа и
видео-техническа експертиза, доколкото изводите на вещите лица не са базирани
на конкретни изчисления.
Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт поради недоказаност на обвинението. Счита, че
присъдата е правилна и законосъобразна, а мотивите на първоинстанционния съд –
задълбочени. Акцентира върху обстоятелството, че следственото действие –
разпознаване - е било извършено 7 месеца след датата на инкриминираното деяние, както и на
противоречивите показания на пострадалото лице досежно външните белези на
автора на деянието. Счита, че приетата в хода на въззивното производство
лицево-идентификационна експертиза не следва да бъде кредитирана, доколкото
изводите на вещите лица се опровергават и от заключението по комплексната криминалистично – поведенческа и
видео-техническа експертиза.
Подсъдимият И.К.И., възползвайки се от правото си на
последна дума, моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейното изменение или отмяна поради следните съображения:
Подсъдимият И.К.И. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, с ЕГН: **********.
На 13.03.2014 г., около 13.30 часа в гр. София
пострадалата св. Й.И.П. се прибирала от училище, вървейки по бул.
“А. ***. Вървейки, усетила, че някой я следва – неустановено по делото лице от
мъжки пол, което вървяло на малко разстояние от нея. Докато свидетелката П. правила
опит да отключи входа на бл.***, находящ се в гр. София, ул. “Перник“, в който
живеела, била нападната от неустановеното по делото лице. Непознатото лице
притиснало пострадалата П. до пощенските кутии, а мъжът хванал двете й ръце с
едната си ръка, а с другата ръка започнал да разкопчава ципа на якето й. Тъй
като П. се опитала да вика, нападателят запушил устата й с ръка. Тя успяла да
го ритне силно между краката, от което нападателят пуснал ръцете и устатата й.
След това нападателят й направил знак с ръка да мълчи, тя обаче започнала
отново да крещи и мъжът си тръгнал. Пострадалата П. потърсила помощ във
фризьорския салон, който се намирал до нейния блок, като от фризьорския салон
се обадили на полицията. П. се обадила и на своята майка — св. Н..
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства в
хода на първоинстанционното производство, а именно: гласни доказателства: показанията на св. Й.П. /л. 202-204 от
първоинст. производство/, св.Т.Н. / л. 198 от първоинст. производств., вкл. и
прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 НПК показания,
дадени в хода на досъдебното производство/, св. М.П./л. 230-231 от първоинст.
произвдство, вкл. и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 НПК
показания, дадени в хода на досъдебното производство/, св. Л.Д./ вкл. и
прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания, дадени пред
друг състав на първоинст. съд и дадени в хода на досъдебното производство/;
показанията на св. В.П./л. 231-232, вкл. и прочетените на основание чл. 281,
ал. 1, т. 2 НПК показания на свидетелката, дадени пред друг състав на
първоинстанционния съд и дадените в хода на досъдебното производство/; св. Ж.П.-С./л.232
от първоинст. дело/; показанията на св. Б.С., дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК;
обясненията на подсъдимия И.; писмени
доказателства: протокол за разпознаване на лица и предмети,
справки от мобилни оператори, протокол за доброволно предаване, свидетелство за
съдимост на подсъдимия; способи на
доказване: заключение на вещите лица по назначените видео-технически
експертизи /л. 65-75 и л. 52-61 от досъдебното производство/;
съдебно-психиатрична експертиза /л. 77-82 от ДП/; съдебно-психологична и
психиатрична експертиза /л. 86-91 от ДП/, както и събраните в хода на въззивното производство доказателства: гласни доказателства:
показанията на св. Й.П. /л. 111 от настоящото дело/, обяснения на подсъдимия И.И.
/118-119 от делото/, способи на
доказване: заключение по назначената в хода на въззивното производство
лицево-идентификационна експертиза /л. 104-108 и 112-114 от въззивното
производство/; заключението на вещите лица по комплексна криминалистично –
поведенческа и видео-техническа експертиза / л. 148-161 от делото/; оглед на
веществени доказателства – плик с вх. № НИКК 019-03685 /120-123 от настоящото
производство/; писмени доказателства:
писмо с изх. № 343/07.11.2019 г. от 32-ро СОУ, резултат от полиграфско
изследване, протокол № 109/2018 г. от 15.10.2018 г.
Според този съдебен състав не съществуват съществени
противоречия в доказателствения материал по делото досежно извършеното деяние-
времето, мястото и начинът на извършване на деянието. Тези обстоятелства пряко
се установяват от показанията на пострадалата Й.П., които правилно са били
кредитирани от първоинстанционния съд досежно тези обстоятелства. Показанията
на свидетелката са логични, последователни, детайлно описващи събитията,
потвърждават се от събрания по делото доказателствен материал, а именно:
показанията на майката на пострадалата - св. Н., св. М.П., както и заключенията по назначените
в хода на досъдебното производство видео-технически експертизи. Настоящият
състав се солидализира със становището на първоинстанционния съд да основе
фактическите си изводи на посочените доказателства, които се потвърждават и от
извършения оглед на веществени доказателства – два броя флашпамети /л. 109 от въззивното производство/, съхраняващи
видеозаписи от охранителни камери.
В хода на производството противоречив доказателствен
материал е събран единствено досежно авторството на деянието. В тази връзка
настоящият състав се солидализира с изводите на първата инстанция и направения
задълбочен доказателствен анализ досежно авторството на деянието и че не са
събрани достатъчно доказателства за съпричастността на подсъдимия в него.
Въззивният съд счита, че правилно първоинстанционния съд
не е дал вяра на показанията на пострадалата досежно автора на деянието и
резултата от проведеното процесуално-следствено действие – разпознаване.
Настоящият състав кредитира заключенията на вещите лица
по изготвените в хода на досъдебното и въззивното производство видео-технически
и лицево-идентификационни експертизи. Същите са компетентни, задълбочени,
безпристрастни, изготвени от лица, притежаващи необходимите познания и опит в
съответната специализирана област.
Според вещите лица, изготвили заключението по назначената в досъдебното производство
видео-техническа експертиза по обект към протокол № 340-Ф/2014 предоставените
записи не са годни за извършване на сравнително изследване с цел идентификация
на обекти и лица.
Според вещите лица, изготвили заключението по видео-техническа
експертиза по флашпамет към протокол 368-Ф/2014, констатираните съвпадащи
признаци между лицето от мъжки пол от видеозаписите и представените сравнителни
материали е достатъчно за заключение, че лицето на записа от мъжки пол вероятно
е подсъдимият, като вещите лица са пояснили, че видеозаписите са негодни за
категорична идентификация на лица и обекти и че идентификацията на лицата от
представените за изследване видеозаписи е възможна само по общи признаци и не е
възможно да се даде категорично заключение. Според вещите лица констатираните
между сравняваните обекти съвпадения са във формата на главата, лицето, форма и
линия на косата, челно и теменно оплешивяване, форма и размер на челото, форма
и размер на веждите форма на веждите. При изслушване на вещите лица пред
първоинстанционния съдебен състав, вещите лица са посочили и различия между
снимката на подсъдимия /от БДС/, която е била сравнителен образец при тяхното
изследване, и извършителя от видео-записа - разлика в челото и формата на
лицето на подсъдимия и заснетото на камерите лице.
Според заключението на вещите лица по назначената
лицево-идентификационна експертиза флаш памет към протокол № 368-Ф/2014 съдържа
информация за лице от мъжки пол, което е със сходни общи черти на главата и
лицето с тези на подсъдимия, записана в интервала 13:1800-13:18:13 ч. на
13.03.2014 г. Посочено е, че информацията от изображенията дава възможност за
визуализация само на общи признаци, поради което и не може да се направи
категоричен извод за идентичност. Вещите лица при съпоставка на външните
анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация са установили
сходства във формата и охранеността на лицето, характера и специфичната линия
на косата, наличието на теменно оплешивяване, височина и ширина на челото,
корен, гръб и основание на носа, височина на носа, специфична конфигурация на
долна челюст и брадичка, взаимно разположение на елементите на лицето, като са
направили извод, че лицето от видеофайла
най-вероятно е подсъдимият.
В хода на въззивното производство бе назначена и
комплексна криминалистично-поведенческа и видео-техническа експертиза. Според
заключението лицето от мъжки пол от видео-записа, обект на изследване, и
подсъдимият имат основни антропологични белези, характерни за мъжки пол,
антропологичните и морфологични белези на лицето от записа, сочат за видима
обща ориентировъчна възраст от порядъка на около 35-45години, а подсъдимият към
датата на инцидента е бил на 40 години; и двете лица имат правилно телосложение
и умерено общо охранване; и при двете лица е налице преобладаващо тъмно
окосмяване на главата. Вещите лица освен приликите между обектите са посочили и
различия и несъответствия, както следва: ръстът на лицето от видеото, макар и
най-приблизително установен, е в порядъка на около 170-175см, докато при подсъдимия
той е 185см; формата на главата, височината на челото, нивото и формата на
линията на окосмяване, както и формата на носа, които са основни и константни
антропоморфологични и антропометрични показатели.
След цялостен анализ на антропологичните, морфологичните
и антропометрични идентификационни белези, установени и отчетени при лицето от
видеозаписа, съпоставени с данните, отчетени при подсъдимия, вещите лица са
стигнали до извода, че от антропоморфологична и антропометрична гледна точка
между мъжа с кафявото яке от видеозаписа и подсъдимия И.И. са налице значителни
несъответствия.
Съдът кредитира и показанията на св. Ж.П.-С., която е
заявила, че около 13-13:30 ч. подсъдимият е бил при нея на ул. „******в гр.
София.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, като взе
предвид тяхната двуяка природа – от една страна, пряк доказателствен източник,
а от друга - форма на защита на подсъдимия. В обясненията си подсъдимият е
заявил, че както всеки делничен ден е взел дъщеря си от училище в 13:15 часа,
след това се е отбил до своята приятелка – св. Ж.П., за да обсъдят събиране за
рождения му ден, а след това се е прибрал в дома си. Обясненията на подсъдимия
кореспондират със събрания доказателствен материал – показанията на св. Ж.П., справките
от мобилните оператори по телефонни номера, както и писмо от 32-ро СОУ.
Единствен източник на информация за участието на
подсъдимия в инкримираното деяние е пострадалата П., която в хода на настоящото
производство в разпит, осъществен непосредствено от въззивния съд, категорично
сочи именно подсъдимия като извършител на инкриминираното деяние. В хода на
досъдебното производство при извършено съдебно-следствено действие –
разпознаване на лица на 10.10.2014 г. също е посочила подсъдимия като
извършител. Въззивният съд се солидализира с изводите на първоинстанционния съд
относно противоречията между описанието на подсъдимия, дадени от свидетелката в
хода на първоначалните разпити в досъдебното производство с визията на
подсъдимия. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд обстоятелството, че
в досъдебното производство преди протокола от проведеното разпознаване на лица
и разпита преди осъществяването му е налице снимка на подсъдимия, за която не
се установява по какъв начин и кога е била показана на свидетелката. Настоящата
инстанция намира, че свидетелката е посочила подсъдимия като извършител на деянието
поради наличие на прилики с извършителя, които се констатират и от вещите лица
по назначените видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и
комплексна криминалистично-поведенческа и видео-техническа експертиза. С оглед
възрастта на пострадалата към момента на деянието, интезивността на емоциите и
стреса от изживяното съдът намира, че е възможно пострадалата да се е заблудила
относно лицето, извършило деянието. Съдът не пренебрегна и възможността
пострадалата да е била повлияна от представената снимка, за която в
първоинстанционното производство твърди да е била показана преди провеждане на
разпознаването, а пред въззивната инстанция категорично заявява, че е след като
е приключило. Съдът, в тази връзка взе предвид нелогичността на това снимката
да бъде показана, след като вече пострадалата е разпознала подсъдимия, поради
което счита, че снимката е била показана преди извършване на процесуално
следственото действие, а предвид наличието на някои общи признаци между лицето,
което е нападнало пострадалата и което е записано от видеокамерите /записите,
от които са предадени като веществени доказателства в хода на досъдебното
производство/, и подсъдимия, както и крехката възраст на пострадалата към
датата на осъществяване на деянието, са повлияли на свидетелката и са я
мотивирали да приеме, че именно подсъдимият е извършил деянието.
Въз основа на така направения доказателствен анализ
настоящият въззивен състав възприе за безспорна изложената по-горе фактическа
обстановка.
Правните изводи на
първоинстанционния съд са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона, поради което въззивният съд не намира
основания за приемане на различни такива.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 143 НК са обществените
отношения, които осигуряват на личността възможност психичните процеси, в
резултат на които волята на индивида се формира свободно, да протичат нормално и в
съответствие с неговите представи за собствените му потребности. Изпълнителното
деяние се изразява в противоправно мотивиране на пострадалия към поведение,
което той не желае. Касае се винаги до въздействие върху психиката на жертвата
чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт. Престъпният резултат е
поведението на пострадалия, който извършва, пропуска да извърши или претърпява
нещо противно на своята воля. Това поведение има личен характер. От субективна страна
деецът съзнава, както съдържанието на волята на пострадалия, така и че
въздейства върху неговата психика така, за да го мотивира да предприеме
различно поведение. От своя страна жертвата също съзнава, че поведението й не е
подчинено на доброволно взето решение, но извършва, пропуска да извърши или
претърпява нещо противно на волята си поради страх, че в противен случай за нея
ще настъпят неблагоприятни последици. За съставомерността на деянието по чл.
143 от НК е ирелевантно в какво точно се изразява фактическото или юридически
значимото за дееца поведение от пострадалия, предприето в резултат на
въздействието върху волята му и дали са настъпили други неблагоприятни за него
последици, извън намесата върху способността на жертвата свободно и по своя воля
да взима решения за поведението си, поради което посегателството е насочено
срещу личността, а не против други правно защитени блага като напр.
собствеността на пострадалия /така Решение № 287 от 15.09.2015 г. по н. д. № 893 / 2015
г. на Върховен касационен съд, ІІІ НО/.
От обективна страна
безспорно е установено, че на 13.03.2014 г. спрямо Й.И.П. е осъществено
престъпление по чл. 143 НК, като на входа на блока, в който живеела, на адрес:
гр. София, ул. “Перник“, бл.*** била принудена да претърпи нещо против волята й,
като била употребена сила за това – ръцете на Й.П. били хванати и извити зад
гърба й, деецът я избутал в ъгъла на входа, след което я обърнал с лице към
себе си, като с лявата си ръка хванал и стиснал ръцете зад гърба й, а с дясната
си ръка бавно започнал да разкопчава ципа на якето, с което била облечена в
следствие на което тя започнала да пищи, а той запушил устата й с дясната си
ръка/
Наличието на обективните признаци от твърдяното
престъпление е безспорно установено.
Въпреки доказаността на инкриминираното от прокуратурата
деяние от обективна страна, не са налице убедителни доказателства в подкрепа на
обвинителната теза в частта ѝ относно извършителя на престъплението.
Както беше посочено по-горе единственият пряк доказателствен източник за
авторството на деянието и участието на подсъдимия в него е пострадалата, чиито
показания в тази си част не са достатъчно убедителни, а съдът взе предвид
обстоятелството, че свидетелката може да е била повлияна и от външни фактори.
Правилно първоинстанционният съд е акцентирал на изминалия период от време
между извършването на деянието и разпознаването, безуспешните опити за
установяване на извършителя по снимки, както и снимката на подсъдимия, която е
приложена в материалите по досъдебното производство точно преди протокола от
проведеното разпознаване. Съдът счита, че свидетелката е била повлияна от
показване на снимка на подсъдимия, който има някои сходни общи белези с тези на
извършителя. Взети бяха предвид и възрастта на пострадалата, краткото време, в
което пострадалата е успяла да види лицето на извършителя, емоционалното
състояние на пострадалата и стреса, който е преживяла. Съдът не може да
пренебрегне констатираните между лицето, извършило деянието, наблюдавано във
видеозаписите, записани на оптични носители, предмет на експертни заключения по
назначените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи, и
подсъдимия различия в ръста, във формата на главата, височината на челото,
нивото и формата на носа, които са основни и константни антропоморфологични и
антрометрични показатели. Посочените различия са съществени и независимо от
констатираните сходни общи признаци от вещите лица при проведените
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза не може да се приеме, че
подсъдимият е извършител на деянието.
Разпоредбата на чл. 303 НПК не позволява осъдителната
присъда да бъде постановена при наличие на предположения или съмнения относно
личността на извършителя. Именно поради това първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна, което налага да бъде потвърдена изцяло.
С оглед изхода на делото, разноските следва да останат в
тежест на държавата на основание чл. 190, ал. 1 НПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК, вр.
чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд, НО, X
въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда, постановена на 28.03.2018 г. от Софийски
районен съд, НО, 5-ти състав, по НОХД № 5450 по описа на съда за 2015 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1. 2.