Определение по дело №916/2020 на Окръжен съд - Добрич

 

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260254

                 гр.Добрич ……29.10.2020 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на двадесет и девети октомври 

през две хиляди и  двадесета       година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ

                                                     Мл.съдия: Г.ПАШАЛИЕВ                 

при  секретаря ……………………….............      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева..В.ч.гр.д...№916

от 2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

    Постъпила е частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,Бизнесцентър България,представлявано от управителя И.Ш.,чрез юрисконсулт В.Г. срещу Разпореждане от 02.09.2020г. по ч.гр.д.№2191/2020г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му с която е  отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите: 59,81лв.-административни разноски и 145,25 лв.-възнаграждение по договор за поръчителство,както и в частта ,с която са признати разноски в размер на 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение,от претендирани 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

   Подадената жалба е с правно основание чл.413 ал.2 от ГПК.

   Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

   За да отхвърли претенцията на жалбоподателя в атакуваните части,първоинстанционният съд е изложил мотиви в смисъл,че на основание чл.411 ал.2 т.2 от ГПК в рамките на заповедното производство съдът следва да извърши преценка относно наличието на  противоречащи на закона и добрите нрави клаузи в договора.

   Тъй като от изложеното в заявлението не се установява да е изпълнено изискването за посочване на видът,размера и действието за което се събира таксата ,клаузите по договора са в противоречие със закона и с добрите нрави,тъй като по същество се цели заобикаляне на чл.33 от ЗПК.

    Т.нар. такси за административни разноски не са конкретизирани в заявлението,респективно няма доказателства за извършването и размера им.Претендираната такса съставлява такса,свързана с управление на кредита,която противоречи на  чл.10а ал.2 от ЗПК.

  Що се отнася до възнаграждението за поръчител,то не е включено в посочената за погасяване обща сума,с което според първоинстанционния съд е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

   Окръжният съд намира за установено следното:

   Видно от обстоятелствата ,от които произтича вземането,описани в т.12 от подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,съгласно условията на подписан на 07.12.2017г. договор между заявителя и кредитполучателя,е избран като вид обезпечение поръчителство,като между заявителя и кредитополучателя е сключен договор за поръчителство,по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит.Предоставената по договора за кредит заемна сума не е върната от длъжника,а задължението му е станало изцяло изискуемо ,тъй като на 10.01.2019г. е настъпил падежа на последната погасителна вноска,съгласно погасителния план.В качеството му на поръчител заявителят е изплатил всички дължими от длъжника суми,предявени от кредитната институция,а именно 600 лв.главница,154 лв.-договорна лихва,275,33лв.-лихва за забава  и 59,81 лв.за административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно събиране на вземането.Предвид изложеното поръчителят е встъпил в правата на кредитора по договора за заем и претендира освен посочените и заплатени на кредитора суми и сумата от 145,25 лв.-възнаграждение по договор за поръчителство.

    От анализа на представените по делото като доказателства –договор за кредит и договор за поръчителство е видно,че длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне и избор на поръчител,особено като се има предвид,че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит./справка в ТР/Следователно ,юридическото лице,предварително одобрено като поръчител ,се явява свързано с кредитора юридическо лице.Това води до значително неравновесие  в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност,в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.Освен това възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху длъжника тежестта на оценката по чл.16 от ЗПК,за която потребителят не дължи такси съгласно,съгласно чл.10а ал.1 и ал.2 от ЗПК.

   Що се отнася до спорната претенция относно сумата,представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението,същата не се дължи за нищо друго ,освен за управление на кредита,а такси за това не могат да се събират ,съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК.

   Следва да се има предвид,че съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 съдът не издава заповед за изпълнение,когато искането се основава на неравноправна клауза в договор ,сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това,както е именно в настоящия случай.Разпоредбата е процесуална и действа по отношение на всички производства,висящи след приемането й.

   Що се отнася до присъденото юрисконсултско възнаграждение,съдът правилно е преценил,че делото е с ниска фактическа и правна сложност и е определил по-малко от претендираното възнаграждение.

    С тези мотиви атакуваното разпореждане в отхвърлителните му части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 02.09.2020г. по ч.гр.д.№2191/2020г.по описа на РС гр.Добрич.

   Определението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.