№ 242
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501554 по описа за 2024 година
С решение № 94 от 5.01.2024 г. по гр. д. № 11978/2022 г., СГС, І-7 с-в,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, предявен от С. Б. Г. срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД, че С. Б. Г. НЕ ДЪЛЖИ
на "ЕОС Матрикс" ЕООД сумите по изпълнително дело № 20197650404488 по
описа на ЧСИ Г. И., peг. № *** от КЧСИ, общо в размер на 36 116, 41 лв., от
които 28 650 лв. главница, договорна лихва в размер на 1217, 96 лв. за периода
от 26.11.2011 г. до 22.06.2012 г., както и наказателна лихва в размер на 86, 89
лв., сумата 1498, 86 лв. разноски в заповедното производство, както и 4663 лв.
разноски в изпълнителното производство, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение по давност .
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от "ЕОС Матрикс"
ЕООД. Твърди, че давността е пет годишна, а не три както е прието от СГС.
Сочи, че за процесното вземане давността е започнала да тече на 26.06.2015 г.
(по арг. от ППВС № 3 от 1980 г.). Подчертава, че по изп.д. № 5962/8.11.2019 г.
на ЧСИ Б., прехвърлено в последствие при ЧСИ И. с № 4488/2019 г., редовно
са извършвани изпълнителни действия. Позовава се на актуалната практика на
ВКС, че перемпцията е без правно значение. Сочи още, че ако кредиторът е
1
поискал извършване на изпълнителни действия, а съдебният изпълнител
бездейства, давност не тече. Моли да се отмени решението.
Ответникът по жалбата С. Б. Г. оспорва същата. Намира, за правилен
извода на съда, че давността тече от последното изпълнително действие, което
в случая е на 11.02.2014 г., и изтича на 11.02.2019 г. Молбата за образуване на
ново изпълнително дело, подадена на 8.11.2019 г., е постъпила след
изтичането на давностния срок. Отделно от това сочи, че молбата за
образуване на изпълнително дело сама по себе си не прекъсва давността,
поради което дори да се счете, че срокът е започнал да тече от 26.06.2015 г. и е
изтекъл на 26.06.2020 г., първото изпълнително действие, извършено, по
признание на жалбоподателя (в отговора на исковата молба) на 17.09.2021 г., е
отново след давностния срок. Изразява несъгласие с довода, че перемпцията е
без правно значение.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищецът С. Б. Г. твърди, че "Юробанк И Еф Джи Банк" АД се снабдила
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.07.2012 г., за 28 650 лв.
главница, договорна лихва в размер на 1 217, 96 лв. за периода от 26.11.2011 г.
до 22.06.2012 г., наказателна лихва в размер на 86, 89 лева за периода от
27.11.2011 г. до 22.06.2012 г., законната лихва за периода от 27.11.2011 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 599, 10 лева д.т. и 899, 46 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Било образувано изп.д. № 20127650401399
на ЧСИ Г. И., ОС Стара Загора, peг. № *** като в период от две години не е
било извършено никакво действие и с постановление от 23.01.2019 г.
изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради настъпила перемпция. Изтъква, че на гърба на изпълнителния лист
относно процесните вземания е извършено удостоверяване от съдебния
изпълнител, че последното изпълнително действие по делото е извършено на
11.02.2014 г. Междувременно вземането срещу ищеца било цедирано от
банката на ответника "Еос Матрикс" ЕООД, който образувал изп.д. №
20197650404488 по описа на ЧСИ Г. И.. Претендира да се признае по
2
отношение на ответника, че вземането е погасено по давност.
Ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД твърди, че кредиторът не е
бездействал и не може да бъде санкциониран заради евентуално бездействие
на съдебния изпълнител или безуспешност на съответния изпълнителен
способ. Твърди, че към момента на образуване на и.д. № 1399/2012 г. е било в
сила ППВС № 3 от 18.11.1980 г., където е изрично постановено, че
"Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането." Този акт е загубил силата си от
отмяната му с ТР № 2 от 26.06.2015 г. Сочи, че давността за вземането по
изпълнителния лист е започнала да тече именно от последната дата.
Подчертава, че по новото изпълнително дело са били извършвани множество
действия – на 17.09.2021 г. е депозирана молба за справка и запор на банкови
сметки, на 23.11.2021 г. - молба за запор. Моли иска да се отхвърли.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Фактическата обстановка не е спорна. Установява се, че въз основа на
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело през 2012 г., като по него
са извършвани изпълнителни действия и с постановление за възлагане на
недвижим имот от 14.02.2014 г., влязло в сила на 5.03.2014 г. (л. 194), след
проведена публична продан, имот на ищеца е възложен на трето лице-купувач.
Няма спор, че на 18.01.2016 г. ответникът е получил вземането на банката
срещу ищеца с договор за цесия (л. 212 и сл.). С молба от 20.05.2016 г.
дружеството поискало да бъде конституирано като взискател.
Изпълнителното дело било прекратено с постановление от 23.01.2019 г. на
ЧСИ, а с молба от 08.11.2019 г. дружеството е поискало образуване на ново
изпълнително производство (което първоначално е било при ЧСИ М. Б., а в
последствие отново при ЧСИ Г. И.). В молбата е посочено, че се иска
насрочване дата за оценка и опис на движими вещи на адреса на длъжника,
както и да се наложи запор върху открити банкови сметки. За безспорно е
обявено в о.з. на 21.11.2023 г., че последното изпълнително действие по това
изпълнителното дело е извършено на 17.09.2021 г.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
3
В условията на чл. 439, ал. 2 ГПК ищецът се домогва да докаже, че
ответникът не разполага с права срещу него. Предмет на предявения по реда
на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
Както се установява от данните по делото, въз основа на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, издаден въз основа на нея, е образувано
изпълнително дело през 2012 г., по което последното изпълнително действие е
постановление за възлагане от 14.02.2014 г., като това действие е извършено
преди постановяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г., постановките на което,
съгласно по-новата практика на ВКС (Решение №170/17.09.2018 г. по гр. д.
№2382/17 г., Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №1747/20 г., Решение № 51
от 21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/18 г., ВКС, ІV ГО.) имат само действие
занапред, но не и обратно действие. Съгласно най-новата тълкувателна
практика на ВКС (т. 3 на новото ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023
г., ОСГТК на ВКС) е прието, че „по изпълнителните дела, образувани за
принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла
да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, но само когато са
налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки:
да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително
осъществяване на вземане, "което волеизявление е с не по-малко значение на
предявяването на иск или на възражение в исковия процес", и изпълнителното
производство да е висящо. Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало
второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115,
ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което при действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва
началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече
от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага
чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на
тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило
сила.“.
Настоящият случай попада в посочената по-горе хипотеза, в която при
извършено на 11.02.2014 г. последно изпълнително действие, изпълнителният
4
процес се оказва висящ (неперемиран) към датата на постановяване на ТР №
2 от 26.06.2015 г. Ето защо от последната дата ще започне да тече новият
давностен срок. Първото действие, което може да прекъсне давността е
извършено на 8.11.2019 г. – тогава е депозирана молба за образуване на ново
изпълнително дело от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С. Б. Г., в която са
посочени конкретни изпълнителни способи – заявено пред ЧСИ е искане за
опис и оценка на движими вещи и запор на банкови сметки на длъжника. С
тези действия давността е прекъсната. В последствие тя е прекъсвана и с
други действия, последното, от които на 17.09.2021 г. (обявено за безспорно).
Ето защо следва да се приеме, че петгодишният давностен срок, считано от
26.06.2015 г. не е изтекъл и правото на принудително изпълнение не е
погасено. Искът за признаване, че „ЕОС Матрикс" ЕООД няма правно
призната възможност да събира принудително вземанията си по цесията
следва да се отхвърли.
Само за пълнота следва да се посочи следното: Вярно е, че от новия
кредитор (жалбоподателя) е постъпила молба пред съдебния изпълнител на
20.05.2016 г. за конституиране на "ЕОС Матрикс" ЕООД като взискател
поради цесия. Конституирането на цесионера обаче като взискател не води до
прекъсване на давността, тъй като не е налице института на „присъединяване
на кредитор“ по смисъла на чл. 456 от ГПК (каквато хипотеза е визирана в т.
10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С
цедирането на вземането се постига заместване на страната на кредитора,
поради настъпилото частно правоприемство, като новия взискател се ползва
от извършените до момента изпълнителни действия. Новият взискател не
може да има повече права от стария, съответно за него не може да започне да
тече нова давност.
Предвид всички изложение доводи следва да се приеме, че въззивната
жалба е основателна, а решението следва да се отмени. На жалбоподателя се
следват разноски за такси и представителство за въззивната инстанция в общ
размер от 1022,50 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 94 от 5.01.2024 г. по гр. д. № 11978/2022 г., СГС, І-
5
7 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК предявен от С.
Б. Г. срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД, за признаване за установено, че С. Б. Г. НЕ
ДЪЛЖИ на "ЕОС Матрикс" ЕООД сумите по изпълнително дело №
20197650404488 по описа на ЧСИ Г. И., peг. № *** от КЧСИ, общо в размер на
36 116, 41 лв., от които 28 650 лв. главница, договорна лихва в размер на 1217,
96 лв. за периода от 26.11.2011 г. до 22.06.2012 г., както и наказателна лихва в
размер на 86, 89 лв., сумата 1498, 86 лв. разноски в заповедното производство,
както и 4663 лв. разноски в изпълнителното производство, поради погасяване
на правото на принудително изпълнение по давност .
ОСЪЖДА С. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, разноски в размер на 1022,50 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6