Р е ш е н И Е
№ 936/17.12.2019г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито
заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 680, по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на С.Г.Х. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-1006-000349/10.06.2019
г. на Началник Група към ОДМВР гр. Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“.
С обжалваната заповед е приложена на С.Х. ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от
08.06.2019 г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 08.06.2019 г.
жалбоподателят е управлявал автобус под въздействието на алкохол и след
извършена проверка с техническо средство се е отчела концентрация на издишания
въздух 0,51 промила. Издаден е талон за медицинско изследване, който водачът е
подписал и получил.
В жалбата се оспорват изцяло констатациите по
фактическата обстановка, отразена в заповедта. Жалбоподателят твърди, че не е
отказал да бъде взета кръв за изследване за алкохол. Твърди се, че са извършени
процесуални нарушения, като административният орган не е изпълнил задължението
си по чл. чл. 36 и 44 от АПК, бездействал е, не е събрал данни, относно
явяването или не на жалбоподателя в лечебно заведение, съобразно с издадения му
талон за изследване.
Предвид тези оплаквания се иска да бъде отменена
заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се разноските по
производството.
Ответникът по оспорването – Началник Група към ОД на
МВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява. В писмено
становище оспорва жалбата.
Съдът, след като се запозна със становището на
жалбоподателя и приложената по делото административна преписка, установи
следното:
След като е събрал доказателства към административната
преписка, административният орган е приел, че жалбоподателят С.Х. ***, като
водач на ППС, управлява автобус, собственост на ЕТ „Георги Милев-ОТОС 3“, като
извършва следното нарушение: управлява МПС под въздействието на алкохол. След
извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDM е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух
0,51 промила на 1000. Пробата е показана на водача и е издаден ТМИ. Разпоредено
е изземване на СУМПС на водача на ППС.
Жалбоподателят е получил заповедта на 18.06.2019 г. и
е подал жалбата в ОД на МВР Пазарджик на 18.06.2019 г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд Пазарджик намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата
от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, ал.1 от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от Началник Група към ОД на МВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, в
това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пазарджик и Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, описани в АУАН № АА325608 от 08.06.2019 г. Съдът не
констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
норми.
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, спрямо водач, който управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на 1000, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, се прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
осемнадесет месеца“. При тази законова регламентация необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на 1000.
Нарушението на водача е констатирано със съставения
АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
описаната в акта, е на жалбоподателя.
Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на
заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон,
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й.
Налице са доказателства, че жалбоподателят се е явил
по-късно от определеното му време за вземане на кръвна проба. Въпреки
допуснатите допълнителни доказателства така, както са искани в жалбата, това
обстоятелство не се променя. Възражението, че протоколът за медицинско
изследване, в който е посочено, че медицинското изследване не е извършено по
причини – късното явяване на жалбоподателя, не е подписан от жалбоподателя, не
сочи, че жалбоподателят се е явил навреме, тъй като подпис на жалбоподателя би
бил необходим, в случай че изследването е извършено.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на С.Г.Х. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1006-000349/10.06.2019 г. на Началник
Група към ОДМВР гр. Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/П/