№ 3795
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100505205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 22634 от 13.12.2024 г., гр.д. № 40394/2024 г., СРС, 35 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Tоплофикация София“
ЕАД срещу В. Р. К. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумите, както следва: 1) сумата в размер на 867,01 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до
окончателното плащане на вземането; 2) сумата в размер на 102,31 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2012 г. до 27.02.2024 г.; 3) сумата в размер на 61,83 лева – главница,
представляваща дължима сума за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №20886/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35
1
състав, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата в размер на 11,87 лева – обезщетение за забава за периода
16.07.2021 г. до 27.02.2024 г. в размер на законната лихва за забава върху
сумата дължима за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., като ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца 123,58 лева –
разноски за исково производство, а ищеца да заплати на особения
представител 4,55 лева – адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ в исковото производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата В. Р. К. в
частта, с която са уважени предявените срещу нея искове за 102,31 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 61,83 лв. – главница
за услуга дялово разпределение. Счита, че законна лихва върху цената за
топлинна енергия не се дължи поради липса на публикуване на месечните
сметки за главния дълг в интернет страницата на ищеца. Не е доказано
основанието за заплащане на услугата за дялово разпределение. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
2
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Противно на оплакванията, поддържани в жалбата на ответницата В. Р.
К., неприложими към процесния период са клаузите от Общите условия на
ищеца, в сила от 12.03.2014 г. и в частност тази по чл. 33 ОУ, според която
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от публикуването им в интернет страницата на търговеца.
Към исковия период действат Общите условия на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда
продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно,
поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, без да е необходима покана. С изтичане на 45-дневния
срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, даже и да е изпаднал в забава за плащане,
длъжникът се освобождава от нейните последици при издаване само на
фактурата, изготвена на база прогнозни данни, когато към този момент не е
изготвена окончателната фактура за реално потребление на топлинна енергия
на база изравнителни сметки, поради забава на кредитора – чл. 96 ЗЗД. Когато
кредиторът не оказва необходимото съдействие, изразяващо се в своевременно
издаване на общата фактура за реално потребена топлинна енергия, след
отчитане на средствата за дялово разпределение, изравнителни сметки и
съставяне на кредитни известия, без което съдействие длъжникът не би могъл
3
да изпълни в срок паричното задължение – чл. 95, предл. 2 ЗЗД, кредиторът не
може да черпи права от собствената си неизправност. Едва след издаване на
тази обща фактура, задължението е напълно индивидуализирано и по размер в
съответствие с действителното потребление, годно за изпълнение и изискуемо
по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът изпада в забава за
плащане на главницата и дължи съответна мораторна лихва. Искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуване на вземане за
сумата 102,31 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2012 г. до 27.02.2024 г. следва да се уважи като
основателен.
Дължимостта на цена за реално предоставена услуга за дялово
разпределение на предоставената топлинна енергия произтича от чл. 22 и чл.
36 ОУ, в сила от 2016 г. Посочените клаузи предвиждат възмездност на
услугата, предоставена на клиентите спрямо продавача, като тази услуга е
извършвана от избран от тях търговец по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването, който от своя страна в съответствие с чл. 139в, ал. 3, т. 4
ЗЕ сключва договор с топлофикационното дружество.
В случая има сключен такъв договор между ищеца и подпомагащата го
страна в процеса „Техем Сървисис“ ЕООД, който реално извършва услугата,
видно от годишните отчети за дялово разпределение, поради което цената се
дължи. Основателен е искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуване
на вземане за сумата 61,83 лв. - стойност на предоставена услуга дялово
разпределение през периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която уважени исковете за мораторна
лихва върху стойността на топлинна енергия и за цена на дялово
разпределение.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. извършените от последния процесуални
действия се изчерпват с подаване на бланкетни въззивна жалба и молба, с
които общо претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22634 от 13.12.2024 г., гр.д. № 40394/2024
г., СРС, 35 с-в в частта, с която се признава за установено по предявените от
„Tоплофикация София“ ЕАД срещу В. Р. К. искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 102,31 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2012 г. до
27.02.2024 г. и сумата в размер на 61,83 лева – главница, представляваща
дължима сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до окончателното
плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №20886/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5