РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203416 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от *“ ЕООД гр. София, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №0* от 02.06.2021
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.284, ал.2, вр. чл.275, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер 1500.00 лв.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като издадено при
съществено нарушение на производствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и необосновано.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Твърди, че нарушението е безспорно установено и е санкционирано с предвиденото
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2021 г. в гр. Аксаково, УПИ XXIV-1787, кв.12, ПИ 00182.28.65, на
обект „разширяване на съществуващ завод“ на „ – Т“ АД, с изпълнител „г“ ООД гр. Варна,
при разтоварване на доставена стока – термопанели от товарен автомобил, работещият при
въззивното дружество „ Е“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12 тона“
докато освобождавал обезопасяващи стоката колани, стъпил върху стоката в товарното
отделение, се спънал и паднал от каросерията на превозното средство и по повод
уведомление за настъпил трудов инцидент служители на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Варна – свидетелите Р.П. (гл. инспектор) и П.Б. (гл. инспектор) извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство. Относно начина на настъпване на произшествието,
проверяващите събрали данни основно чрез изискани писмени обяснения от лицата , и * –
1
техн. ръководител при „*“ и * – техн. ръководител при „М**г“, последният от които посочил
в своите обяснения, че обувките на * били „спетени“ (на клепки). На вниманието на
проверяващите били представени и трудов договор на пострадалия работник *, списък на
работните места, професиите и видовите работа, за които се изисква ползване на лични
предпазни средства в „*“ ЕООД, както и личен картон за отчитане на лични предпазни
средства, работно облекло и инструменти за работника *в.
Въз основа на извършената проверка, на 26.05.2021 г. спрямо въззивното
дружество бил съставен АУАН №* за извършено на 27.04.2020 г. нарушение по чл.284, ал.2,
вр. чл.275, ал.1 КТ, изразяващо се в неосъществен контрол при използване от работник на
осигурените му обувки във вида, в който ги е получил, което е видно от представена
документация и събрани писмени сведения при проверка в съответния обект по повод
сигнал за трудов инцидент с *, който при разтоварване на стока се спъва и пада от
каросерията на превозно средство.
На 02.06.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически и правни констатации, като отразил за дата на
извършване на нарушението 27.04.2021 г., вместо посочената в АУАН дата 27.04.2020 г., и
наложил на въззивника предвиденото в чл.413, ал.2 КТ наказание „имуществена санкция“ в
размер 1500.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се констатира по безспорен и категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, в резултат на непосредствени,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се показания на всеки един от свидетелите Р. П. и П.
Б., како и от приобщените документи - НП №03-013548 от 02.06.2021 г., АУАН №03-013548
от 26.05.2021 г., Становище вх.№ДОК21006250 от 01.06.2021 г., писмо вх.№21057434 от
01.06.2021 г., Обяснение от * от 27.04.2021 г., списък на работните места и видовите работа,
за които се изисква ползване на лични предпазни средства в „* Е“ ЕООД, личен картон на *в
от 14.12.2020 г., Обяснение от *от 07.05.2021 г., 2 бр. Декларации от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършване на проверка по спазване на
трудовото и осигурително законодателство, Трудов договор №593 от 08.12.2020 г.,
Протокол Варна ПР2114161 от 26.05.2021 г., Идентификационна карта на „*“ ЕООД,
призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, писмо изх.№21048477 от 18.06.2021 г., Заповед
№0280 от 03.08.2010 г., Длъжностна характеристика за длъжност „Шофьор на товарен
автомобил“ в „*“ ЕООД, пътен лист серия А №0118807 от 18.04.2021 г., товарителница
сер.М №344735 от 26.04.2021 г.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, въз основа императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление,
направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, надлежно оправомощен съгласно Заповед №0280
от 03.08.2010 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен
акт:
При съставянето както на Акта за установяване на административно
нарушение, така и на издаденото въз основа на същия наказателно постановление, са
допуснати идентични нарушения на изискванията по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН,
2
доколкото и в двата документа е налице идентично изцяло неясно и непълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е прието за осъществено.
По същество, съдържащото се в двата документа описание е смислово
действително трудно разбираемо. Същото е изцяло формално, непълно и ограничено до
възпроизвеждане на посочената като нарушена разпоредба на чл.275, ал.1 КТ с добавено
твърдение за неосъществен контрол и отразяване, че контролът е следвало да се извърши
при използване от работник на осигурените му обувки във вида, в който ги е получил, и
допълване, че нарушението е видно от събраните данни при проверка в съответния обект по
повод сигнал за трудов инцидент с Й*, който при разтоварване се спъва и пада от каросерия
на камион. Преди всичко, от това описание е напълно неясно, дали изобщо с АУАН и с НП
се счита да е налице някаква причинно-следствена връзка между твърдения като
„неосъществен контрол по използване осигурените на работника обувки във вида, в който ги
е получил“ и настъпилия инцидент, а още по-малко – в какво би се състояло наличието на
такава взаимосвързаност. Не се посочва и е напълно неясно, каква е пряката причина за
настъпилия инцидент и защо с АУАН и с НП се счита, че с наличие на съответния контрол,
опасността за живота и здравето на работника би била ограничена, отстранена или намалена
в конкретния случай. От така направеното описание по никакъв начин не става ясно, била
ли е налице при изпълнение на възложената работа конкретна опасност за здравето на
работник, в какво всъщност се е изразявала тази опасност, какъв е бил безопасния начин за
извършване на тази работа и по какъв именно начин, работодателят е следвало да
осъществява ефективен контрол за нейното безрисково и безопасно извършване. Без
изрично посочване във всеки от двата акта, на тези основни и съществени обстоятелства
относно конкретната фактическа обстановка, наличното описанието на нарушението реално
е лишено от съдържание, защото всъщност липсват каквито и да е данни за конкретни
приети за установени фактически обстоятелства, които да могат да бъдат съотнесени към
същностните характеристики на всеки един от елементите от фактическия състав на
твърдяната като нарушена разпоредба.
Визираният процесуален порок е съществен, доколкото по този начин
въззивникът е максимално затруднен да реализира пълноценно правото си на защита, без да
е наясно, каква всъщност фактическа обстановка наказващият орган е приел за реално
осъществена и какво конкретно фактическо поведение се счита от наказващия орган, че не е
предприето от работодателя. Без да е разбрал тези съществени обстоятелства от направеното
в съответните документи описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
осъществено, въззивникът е в невъзможност да отправи адекватни възражения, фактически
твърдения и доказателствени искания, за да реализира пълноценно своята защита.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Липсата на ясно, разбираемо и пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е прието за осъществено, определено е дало своето отражение
както спрямо възможността на наказващия орган да квлифицира твърдяното нарушение,
така и спрямо възможността да удостовери чрез съответни доказателства, наличието на
съответното нарушение. Като нарушено от работодателя нормативно изискване са посочени
разпоредбите на чл.284, ал.2 КТ, във връзка с чл.275, ал.1 КТ. Първата от тези норми
въвежда изискване не към работодателя, а към работника, да използва специалното работно
облекло и личните предпазни средства по предназначението им, а втората – общо
формулирано изискване към работодателите да осигуряват здравословни и безопасни
условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника да бъдат
ограничени, отстранени или намалени. От една страна, така изтъкнатото общо формулирано
изискване не представлява императивна норма за конкретно задължително поведение и по
същество, съответни детайлно регламентирани задължителни изисквания по осигуряване на
3
здравословни и безопасни условия на труд са предмет на отделен специален нормативен акт
– ЗЗБУТ. А от друга страна, никъде в АУАН и в НП не се твърди, нито работникът да не е
използвал някакъв конкретен вид специално работно облекло или лични предпазни
средства, нито пък работодателят да не е осигурил здравословни и безопасни условия на
труд. В АУАН и в НП е посочено, че не е осъществен контрол при използване на осигурени
на работника обувки, но нормативно изискване за осигуряване на такъв контрол не е
посочено в АУАН и в НП като неизпълнено. При тези констатации, от една страна липсват
фактически твърдения за конкретно поведение на въззивника, с което да се осъществява
състав на твърдените като нарушени императивни разпоредби, а от друга страна, не се и
установява от приобщените доказателства, да е осъществено от въззивника поведение, което
да е в разрез с твърдените като нарушени норми, поради което оспореното НП се явява и
материално-правно неправилно и незаконосъбразно.
При така изтъкнатите съображения, както относно допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
въззивника, така и относно материално-правната необоснованост и незаконосъобразност на
констатацията на наказващия орган за извършване от въззивника на твърдяното
административно нарушение, обспореното НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.143, ал.1
АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представения договор за правна помощ
размер 300.00 лв не надвишава регламентираната по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. минимална стойност за една инстанция, при което обезщетението за
разноски следва да бъде уважено изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013548 от 02.06.2021 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „* ЕООД гр.
София, ЕИК *********, за нарушение по чл.284, ал.2, вр. чл.275, ал.1 КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1500.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „*“
ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща
стойност на възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4