№ 144
гр. Русе, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520202039 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „КВС - КА“ ЕООД, представлявано от К. Г. М. против
Наказателно постановление № 607778 - F 622951/ 21.10.2021год., издадено от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП - гр.Варна в ЦУ на НАП, с което с което за
нарушение по чл.7 ал.3 от НАРЕДБА № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (за краткост, Наредбата) на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. Моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Дружеството редовно призовано, изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата, алтернативно предлага преквалифициране на нарушението в такова по
чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли
съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
На 29.07.2021г. била извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Варна на
1
автомат за самообслужване, „вендинг автомат за кафе“, поставен в гр.Бяла на ул.“Стефан
Стамболов“ № 48 “, стопанисвана от наказаното дружество. При проверката тип“скрито
наблюдение“ било установено, че при покупка на топла напитка от клиент на дисплея не се
визиуализира касова бележка. Резултатите от тази проверка били обективирани в в протокол
№ 0434562/29.07.2021г. На 12.08.2021г . срещу дружеството бил съставен АУАН № F
622951 от св.А. В., а въз основа на него било постановено и обжалваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателства.
При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в
законоустановения 7 - дневен срок, към момента на редакцията на разпоредбата на чл.59 ал.
от ЗАНН.
Разгледана по същество съдът намира, че е частично основателна по следните
съображения:
Съдът констатира при постановяване на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
незаконосъобразността и отмяната му само на това процесуално основание без да се
разглежда спора по същество и правилно е приложен материалния закон.
АУАН и наказателното постановление са издадени в съответствие с изискванията на
чл. 42 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.185 ал.2
изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Разпоредбите на чл.118 ал.1 от ЗДДС и чл.7 ал.3 от Наредбата
въвеждат забрана да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена
дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. В този смисъл и
предвид събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя и
материалите по преписката, вкл. и приложените удостоверения и от трите мобилни
оператора на територията на страната - „А1 България“ЕАД, „Йеттел България ЕАД и
„Виваком България“ЕАД. От последните се установява, че към датата на нарушението
дружеството не е имало сключени трудови договори с нито един от трите мобилни
оператора, а съгласно чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата , препращащо към Приложение № IIIб т.1
б.“а“ от нея дистанционната връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на
преносна мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ
VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който да му бъде
предоставена услугата. От представената от процесуалния представител на АНО в съдебно
заседание справка на л.11 от делото се установява, че дружеството е поддържала такава
дистанционна връзка до 12.11.20217г. В този смисъл, във основа на тези писмени
доказателства и предвид показанията на свидетеля – очевидец А. В. съдът намира , главният
факт на доказване – в случая отрицателен факт - е доказан , а следователно нарушението е
2
правилно установено и безспорно доказано. В таз връзка следва да се посочи, че така
установената фактическа обстановка не се оспорва от процесуалния представител на
дружеството нито в жалбата, нито в съдебно заседание.
Единствената възражение, което прави защитата се изразява в това, че в
наказателното постановление не е посочено дали нарушението касае неотразяване на
приходи и в този смисъл се иска преквалифициране на нарушението в по-леко наказуемия
състав по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Това възражение е основателно и като такова следва да бъде
уважено :
Нормата на административнонаказателния състав на чл.185 ал.2 изр.1 от ЗДДС
включва с себе си от обективна страна елементът нарушението да води до неотразяване на
приходи, т.е. по аргумент от противното когато нарушението не води до неотразяване на
приходи нарушението, следва да се квалифицира по основния състав на нарушението по
чл.185 ал.1 от с.з. и предвид чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС. В случая доколкото този съществен
признак от обективна страна не е посочен в наказателното постановление, съдът намира, че
същият не е налице и нарушението следва да се преквалифицира в такова по чл.185 ал.2
изр.2 вр.ал. 1 от ЗДДС. Да се приеме, че той следва да се „подразбира“ само, защото щом
цифрово е посочена нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС , би довело до нарушение на правото на
защита на наказаното лице, тъй като за пръв път едва във фазата на въззивното обжалване
биха му били вменени факти по които той не би могъл да организира защитата си. Това не
води до съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното
постановление в неговата цялост, защото всички други релевантни факти са отразени по
начин ,който не нарушава правото на защита на наказаното дружество. В случая
действително нарушението следва да се преквалифицира, като се приложи закон за по-леко
наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената
част на нарушението. При така установените факти , АНО е дал неправилна правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.185 ал.2 от ЗДДС с оглед наказанията по
изр. 1 от нея, като е приел ,че има извършено нарушение по тази разпоредба, вместо да
наложи наказанията по чл.185 ал.1 с.з., като причините за непосочване на признака - води до
неотразяване на приходи са ирелевантни ; съществено е, че дори да се касае за „технически
пропуск“, каквото понятие в ЗАНН не съществува, очевидно е налице неяснота и
противоречие във волята на АНО относно цифровото и словесното описание на
нарушението. Така допуснатото нарушение следва да се санира, като на основание чл.63 ал.2
т.4 вр. ал.7 т.1 пр.3 от ЗАНН нарушението следва да се преквалифицира единствено с оглед
на наказанието, тъй като когато то не води до неотразяване на приходи се налагат
наказанията по чл.185 ал.1 от ЗДДС. При това положение е налице хипотеза за изменение на
наказателното постановление, като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без
съществено да се изменя обстоятелствената част на нарушението. Нарушението е по-леко
наказуемо по смисъла на разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл.185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС, която има по-ниски както
минимуми, така и максимуми спрямо това по чл.185 ал.2 изр.1 от с.з., тъй като нарушението
3
му не води до неотразяване на приходи. Отделно от това не се нарушава забраната да не се
изменят съществено обстоятелствата на обвинението, тъй като същите са посочени ясно,
недвусмислено и разбираемо в наказателното постановление – „ няма изградена
дистанционна връзка с НАП, не е изпълнио задължението си да работи с ФУВАС“, т.е.
очевидно деецът е наказан за това, че не е изпълнил задължение по подзаконов нормативен
акт към който препраща чл.118 ал.1 от ЗДДС и който изрично е посочен в наказателното
постановление. По този начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй
като то е имало възможност да се защитава по тези факти, т.е. промяната на обстоятелствата
по обвинението не възниква за пръв път в тази фаза на процеса.
Нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС , към момента на нарушението е предвиждала санкция
от 500 лв. до 2 000 лв. (от 01.01.2024г. от 1 000лв. до 4 000лв.). Съдът отчита, като
отегчаващо от отговорността обстоятелство наличието на период от около четири години
през които дружеството не е имало дистанционна връзка с НАП, а като смекчаващо
отговорността липсата на предходни нарушения на данъчното законодателство (в НП не е
взето отношение по този въпрос изрично и следователно това следва да се интерпретира,
като първо нарушение за дружеството). В този смисъл и на основание чл.27 ал.2 от ЗАНН
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в размер на 1 000 лв.
При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като бъде наложена санкцията по чл.185 ал.2 изр.1 от ЗДДС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал. 2 т.4 вр. ал.7 т.1 пр.3 вр.чл.3 ал.2
вр.чл.63д ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 607778-F622951/ 21.10.2021 год. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на ТД на НАП - гр.Варна, с което на
“КВС - КА” ЕООД, представлявано от К. Г. М. за нарушение по чл.185 ал.2 изр. 1 от ЗДДС
му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като го преквалифицира в такова
по чл.185 ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “КВС - КА” ЕООД, представлявано от К. Г. М. да заплати на АНО
сумата от 80 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4