Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 11.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 26.01.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 493 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.А.В. против Наказателно постановление № 427 от 15.10.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с което:

1. за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.;

2. за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.;

В жалбата  и в съдебно заседание се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

Административнонаказващият орган в писмена молба счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 10.12.2020 г. свид. Г.К., в качеството на горски стражар при ТП ДГС Ихтиман, съставил срещу жалбоподателя Акт № 427/10.12.2020 г. за установяване на административно нарушение по на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1. и по чл.  213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от ЗГ за това, че на 14.05.2020 г.  около 21.30 часа в с. Живково, общ. Ихтиман транспортира с моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СА5881ВХ 1 пр.куб.м. широколистни дърва за огрев вид зимен дъб непридружени с превозен билет и немаркирани с контролна горска марка.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 427 от 15.10.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София, с което за това, че на 14.05.2020 г.  около 21.30 часа в с. Живково, общ. Ихтиман транспортира с моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СА5881ВХ 1 пр.куб.м. широколистни дърва за огрев вид зимен дъб непридружени с превозен билет и немаркирани с контролна горска марка е наказан:

1. за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.;

2. за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.;

На основание чл. 273, ал. 1 ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1.0 пространствени куб.метри широколистни дърва за огрев от зимен дъб и вещите послужили за извършване на нарушението – моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СА5881ВХ.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства. От показанията на свидетелите К. (актосъставител) и Л. (свидетел на съставяне на акта) се установяват обстоятелствата около констатираното нарушение. Същите са присъствали при установяване на нарушението. Констатирали са, че процесната дървесина е без превозен билет и без контролна марка, нейният вид и обем. Показанията им са логични, взаимно допълващи се и намират пълна подкрепа в собственоръчно написаното от жалбоподателя обяснение в АУАН и в Заявление с вх. № РДГ14-5844/06.07.2020 г., в които сочи, че намерил дървесината. Т.е. не може да има спор, че същият е транспортирал, установения в управляваното от него МПС, дървен материал на посоченото място.

Тъй като всички доказателствени източници са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, следва да бъдат кредитирани, като предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК е ненужно да бъдат по-подробно осъждани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и чл. 57 ЗАНН.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Обстоятелството, че АУАН е съставен от свидетелите установили нарушението, а не от тези които са били негови свидетели не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН предвижда подобна възможност.

Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ. Не се споделят доводите на защитата, че в АУАН не е описан предметът на престъплението. Същият подробно е индивидуализиран в т. 8, в т. 2. Вярно е, че това е направено чрез абревиатура ЗДБ (зимен дъб), но последното не се отразява съществено върху правото на защита на наказания. Видът на дървесината не е елемент от състава на вменените нарушения. Доколко е ясно, че е транспортирана дървесина, правата на жалбоподателя не са нарушени.

По същия начин стои въпросът с описанието на двете изпълнителни деяния в АУАН. Използването на абревиатите без КГМ (контролна горска марка) и ПБ (превозен билет), не внася неяснота с оглед привръзката с чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от ЗГ.

Жалбоподателят е законосъобразно санкциониран за нарушения на  чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Цитираните разпоредби забраняват транспортирането на дървесина немаркирана с контролна горска марка (чл. 213, ал. 1, пр., 4, т. 1 ЗГ) и дървесина, непридружена с превозен билет ((чл. 213, ал. 1, пр., 4, т. 2 ЗГ).

В случая изпълнителните деяния на двете нарушения са установени от обективна и субективна страна, тъй като на 14.05.2020 г. около 21.30 часа в с. Живково, общ. Ихтиман с моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СА5881ВХ жалбоподателят транспортирал 1 пр.куб.м. широколистни дърва за огрев вид зимен дъб непридружени с превозен билет и немаркирани с контролна горска марка.

Деянията са извършени с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че извършва процесните нарушения и пряко целял това.

При това положение законосъобразно е наказан на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 ЗГ за всяко от двете нарушения.

Не се отразява на съставомерността, в посока нейната липса, обстоятелството къде е намерена дървесината. Всяко едно от двете процесни нарушения е формално и с транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет, респ. немаркирана с горска марка, е довършено. Законът не се интересува от обстоятелствата преди транспортирането. Дори да бъде споделена защитната версия на жалбоподателя, че дървесината е открита край пътя, това не прави деянието маловажно или несъставомерно, защото след като същата е  непридружена с превозен билет и немаркирана с горска марка, той няма право да я транспортира, а следва да я остави където е намерена.

По вида и размера на наказанието:

Видът на наказанието за всяко едно от двете административни нарушения е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 266, ал. 1 ЗГ. Размерът на наказанията също е правилно определен. Действително липсват мотиви как е възприет конкретния размер от 150 лв. за всяко нарушение, но това не опорочава административнонаказателната процедура. В случая се касае две деянията, извършени в тъмната част на денонощието. Това сочи на по-висока от минималното за този тип нарушения опасност на конкретните деяния и обуславя наказание над минимума. С оглед на това размерът от 150 лв. за всяко нарушение е съответен на тежестта на извършеното.

По отношение на мерките по чл. 273, ал. 1 ЗГ съдът намира следното. В наказателноправната теория е изяснено, че мерките по чл. 273 вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН не представляват наказание, доколкото имат превантивен характер или предотвратяват извличането на материална облага от извършеното нарушение, но чрез тях законът не се опитва да постигне целите на индивидуалната и генерална превенция, а да предотврати едно бъдещо неправомерно поведение.

Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека при прилагане на подобни мерки националният съд винаги дължи преценка на пропорционалността на намесата в правото на собственост на засегнатото лице спрямо тежестта на конкретното нарушение (вж. дело Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria, Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, Тоgrul с. Вulgаrіе).

По отношение на отнетата в полза на държавата 1.0 пространствени куб.метри широколистни дърва за огрев от зимен дъб мярката е пропорционална. Отнемане на предмета на нарушението е предвиден в разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Няма съмнение, че процесната дървесина е незаконно придобита, не е била собственост на жалбоподателя, поради което същият не може да има легитимно очакване да бъде върната в правната му сфера.

Не така стои въпросът с отнетото моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СА5881ВХ, послужило за извършване на нарушението. За да бъде законосъобразно отнемането на вещта, послужила за извършване на нарушението, следва да се извърши оценка на стойността на вещта, да се изследва характера и тежестта на нарушението, и при направена преценка следва да се заключи, че е налице съответствие между тях (вж. още делото Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria). Предвиденото ограничение е израз на принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на опасност на извършеното административно нарушение. В конкретния случай стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, което е извършил нарушителят. Стойността на отнетата вещ е многократно по-висока от стойността на 1,00 пр. куб. м. дървесина. В случая от представения договор за покупко-продажба е видно, че собственик е жалбоподателя, като няма значение какво е посочено в талон за регистрация част I доколкото последният има производен характер и титулът за собственост е договорът. Въпреки това характерът на нарушението и тежестта на извършеното, нито личността на нарушителя обосновават подобна санкция. Касае се за рутинно нарушение, при което са транспортирани недотам голямо количество дърва от лице в млада възраст, за което няма данни да е извършвало предходни нарушения. Чрез налагане на глоба в размер, като определения по делото, косвено ще се постигнат и целите на мярката по чл. 273, ал. ЗГ – предотвратяване на бъдещо неправомерно поведение. Следователно, ако се отнеме автомобилът, санкцията би била несъразмерна спрямо тежестта на административното нарушение (В горния смисъл са и Решение № 582 от 22.04.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 290/2019 г.. Решение № 1158 от 3.10.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 832/2019 г., Решение № 796 от 12.06.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 358/2019 г.). Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част.

Предвид изхода на делото искането на защитника на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 427 от 15.10.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София в частта, с която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е отнето моторно превозно средство марка „Митсубиши“, модел „Паджеро“ с рег. № СА5881ВХ.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 427 от 15.10.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите – София в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: