РЕШЕНИЕ
№ 206
гр.Плевен, 11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, тричленен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия
Иванова адм.дело № 23 по описа за 2020 год. на Административен съд-Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано по протест на Иван
Шарков-прокурор при Окръжна прокуратура Плевен против
чл. 11, ал. 1, и ал.
2, чл. 32, ал. 4, чл. 37 ал. 2, чл. 46, ал. 1 и чл. 52 ал. 1 т. 4 от Наредба №
15 за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Левски,
приета с решение № 56/15.02.2008 г. на Общински съвет – Левски и последно
изменена с решение № 563/31.01.2019 г.
В протеста се сочи, че
според разпоредбата на чл.11 от
Наредба №15 за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Левски, приета с решение № 56 от 15.02.2008 г. и последно изменение с решение №
563 от 31.01.2019г. на Общински съвет Левски - ал.1-Данъкът върху недвижимите
имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31
март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е
дължим, като в ал. 2 – на предплатилите в първия срок за цялата година се прави
отстъпка от 5 %. Счита, че посочената по-горе разпоредба е незаконосъобразна,
поради противоречие с чл.75 ал.2, чл.76 ал.З от АПК, чл.8 и чл.15 от Закона за
нормативните актове и чл.11 ал.1 и ал.2 от Закона за местните данъци и
такси/ЗМДТ/. Излага съображения, че според разпоредбата на чл.28 от ЗМДТ, ал.1
- Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове:
до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, като в ал.2 - На
предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.
Посочва, че в разпоредбата на чл.28 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ най-ранен момент не е
предвиден. Счита, че така на практика от местния орган на власт е установена
рестрикция с отразяване на начална дата за извършване на описаното действие. Счита,
че разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 15 ал. 1 е незаконосъобразна,
поради противоречие с чл.75 ал.2, чл.76 ал.З от АПК, чл.8 и чл.15 от Закона за
нормативните актове и чл.44 ал.4 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, защото
не съответства но чл.44 ал.4 от ЗМДТ, тъй като незаконосъобразно освобождава от
облагане с данък автомобили, за които това не е предвидено в Закона за местните
данъци и такси. Намира разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от същата Наредба в
частта“а в останалите случаи….“ за незаконосъобразна, поради противоречие с чл.75
ал.2, чл.76 ал.З от АПК, чл.8 и чл.15 от Закона за нормативните актове и чл.49
ал.З от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/. Сочи, че на 06.12.2019г, в ДВ.
бр.96 е обнародван Закон за допълнение и изменение на Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗИДЗКПО/, като според §27 т.8 от него в чл.49 от ЗМДТ се
създават нови ал.З и ал.4. Алинея 3 - При безвъзмездно придобиване на
имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество,
подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок
от получаването му. Навежда доводи, че по този начин уредбата, чиято
незаконосъобразност е разкривана досега, вече намира законова основа след 1
януари 2020г., когато законът влиза в сила по силата на §45 от него, а според
правилото на чл. 192а предложение 2 от АПК съответствието на подзаконовия нормативен
акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното
решение. Счита разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 15 е
незаконосъобразна, поради противоречие с чл.75 ал.2, чл.76 ал.З от АПК, чл.8 и
чл.15 от Закона за нормативните актове и чл.60 ал.1 от Закона за местните
данъци и такси/ЗМДТ/. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗМДТ -
Данъкът върху превозните средства се заплаща на две равни вноски в следните
срокове: до 30 юни и до 3 1 октомври на годината, за която е дължим. На
предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. Навежда
доводи, че местният орган на власт няма компетентност да е урежда материя,
която се урежда със закон. Счита разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за незаконосъобразна, поради противоречие с чл.61, ал.1 т.4 от Закона за местните данъци и
такси/ЗМДТ/. Намира, че протестираните норми са материално незаконосъобразни и следва да
бъдат отменени, като бъдат присъдени разноски.
С молба вх. № 273/20.01.2020 г. прокурор
Шарков е оттеглил оспорването отчасти, само срещу разпоредбата на чл. 37, ал. 2
от Наредбата
и с определение № 118/21.01.2020 г.
първоинстанционният тричленен състав при Административен съд – Плевен е оставил
без разглеждане протеста на прокурор Иван Шарков против чл. 37, ал. 2 от
Наредба № 15 за определяне размера на местните данъци на територията на Община
– Левски, приета с решение № 56/15.02.2008 г. от Общински съвет – Левски, и е
прекратил производството по адм. д. № 23/2020 г. по описа на Административен
съд – Плевен в тази част.
От ответника по делото - Общински съвет-Левски, не е
депозиран писмен отговор по протеста.
В съдебно заседание -протестиращият прокурор се явява
лично и поддържа подадения протест, като моли да бъдат отменени посочените в
същия разпоредби от Наредбата. Претендира разноски в размер на 20 лева.
В съдебно заседание ответникът – Общински съвет -
Левски, не изпраща представител.
В съдебно заседание контролиращата страна – Окръжна
прокуратура Плевен се представлява от прокурор Иво Радев, който намира протеста
за основателен и законосъобразен и моли да бъде уважен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Наредба № 15 за определяне размера на местните данъци
на територията на Община – Левски е приета с решение № 56/15.02.2008 г. на
Общински съвет – Левски и последно изменена с решение № 563/31.01.2019 г.
На л. 7 по делото е приложено предложение вх. № РД-00-00-241/08.02.2008
г. на кмет на Община Левски за приемане на наредбата.
В протокол № 6/15.02.2008 г. (лист 25 по делото), е
отразено проведеното гласуване по предложението за приемане на Наредбата, като с решение № 56/15.02.2008 г. е приета, като са
гласували „за“ 16 общински съветници, „против“ – двама.
По делото е представена покана от 12.02.2008 година за
провеждане на заседание на общински съвет и приемане на Наредбата, предложение
на л. 23 по делото от ПК Бюджет и икономика за приемане на наредбата.
С писмо вх. № 415/24.01.2020 г. от Общински съвет –
Левски представя Наредба № 15 за
определяне размера на местните данъци през 2008 г. на територията на Община –
Левски, и съдът установи, че протестираният текст на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата е изменен с решение № 704/24.01.2011 година, което въпреки указаната
доказателствена тежестта на ответника не е представено, нито административната
преписка по приемането му, чл. 32, ал. 4
от Наредбата е изменен с решение №
686/28.12.2010 година, като също не е представено, нито преписката от ответника по това изменение, чл.
46, ал. 1 от Наредбата е изменен с решение № 563 от 31.01.2019 година, като
също не е представена преписката по това
изменение, а чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата е със съдържание от приемането му
през 2008 година.
Ответникът в горепосоченото писмо от 24.01.2020 година
излага становище, че не разполага с доказателства за публикуване на проекта на
Наредбата през 2008 година, тъй като няма сайт на общината и се качват
решенията на информационно табло в сградата на общината и са налични данни за
публикуване на измененията от 2016 г и 2019 година, но не са представени.
С молба от 10.03.2020
година прокурор Шарков посочва, че оттегля протеста в частта по отношение чл.
46, ал. 1 от Наредбата и следва протеста
на прокурор Иван Шарков против чл. 46, ал.1 от Наредба № 15 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община – Левски, приета с решение
№ 56/15.02.2008 г. от Общински съвет – Левски, да бъде оставен без разглеждане
и да бъде прекратено производството по
адм. д. № 23/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен в тази част.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Оспорването е
съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението
в "Държавен вестник" /л 77 по делото/ и в сайта на Върховен
административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на
Административен съд-Плевен. По делото не са встъпили заинтересовани страни по
смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.
С оглед предмет
на протестираните норми от Наредба № 15
за определяне размера на местните данъци на територията на Община – Левски,
приета с решение № 56/15.02.2008 г. на Общински съвет – Левски съдът намира, че
протестът с оглед чл. 186, ал.1 от АПК е подаден от прокурор
в ОП Плевен, който има право да сезира съдът без ограничение във времето предвид
чл. 187, ал.1 от АПК, съгласно който подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От
изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо
сезиране на съда.
Разгледан по
същество, протестът е основателен.
Съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 196 от АПК,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
протестиращия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на протестираната разпоредба на Наредбата на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Протестираните норми са приети през 2008 година, но както бе посочено по-горе
са изменени както следва: чл.. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е изменен
с решение № 704/24.01.2011 година, чл. 32, ал. 4 от Наредбата е изменен с решение № 686/28.12.2010 година,
а чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата е със съдържание от приемането му през 2008
година и следва
да се прецени спазване на административно-производствените правила към тази дата,
а съответствието със закона към момента на постановяване на съдебното решение,
съгласно чл. 192а от АПК.
С оглед заявено от ответника в писмо от
24.01.2020 година, че публикуване на сайта има едва от 2012 година, то при приемането на Наредбата през
2008 година не са ангажирани доказателства за спазване на изискването на чл. 26
от ЗНА в редакцията към 2008 г., съгласно който преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като
на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта. Това обстоятелство не се оспорва от ответника и е
налице съществено нарушение на административно-производствените правила,
допуснато при приемане на Наредбата през 2008 година, което се отразява на
законосъобразността на акта. В случая единствено протестираната норма на чл.
52, ал. 1 т. 4 от Наредбата е със съдържание от 2008 година и съдът намира, че
същата е незаконосъобразна, тъй като е приета при съществено нарушение на
процедурата и не следва да се обсъжда материалната законосъобразност на текста.
Протестираните чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата
са изменени 2011 година, а чл. 32, ал. 4
- 2010 година и с оглед заявеното, че публикуване на сайта на Община
Левски на Наредбата е през месец януари 2012 година, то и по отношение на
приемането на тези две изменения е
налице допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила, което се отразява на законосъобразността им, а и въпреки
доказателствената тежест на ответника, не са представени административните
преписки от Общински съвет Левски за приемане на тези две изменение –
предложения, обсъждане от ПК , дневен ред за заседанието.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че
така протестираните норми са приети при съществено нарушение на
административно-производствените правила и същите са незаконосъобразни, като не
следва да се излагат доводи относно съответствието с материалния закон.
С оглед изхода на делото и искането на
протестиращия за присъждане на разноски в размер на 20 лева за внесена държавна
такса за обнародване на съобщението за делото в ДВ и на основание чл.143, ал.1
вр. чл.196 от АПК Община Левски следва да заплати на Окръжна прокуратура –
Плевен разноски в размер на 20 лева.
Воден от горното и на основание чл.193, ал.1, пр.второ
от АПК, Административен съд-Плевен, тричленен състав
РЕШИ:
Оставя без разглеждане протест от прокурор в
Окръжна прокуратура -Плевен против чл.
46, ал. 1 от Наредба № 15 за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Левски, приета с решение № 56 на 15.02.2008 година от
Общински съвет Левски.
Прекратява съдебното производство по
адм. дело № 23 по описа за 2020 година
на Административен съд Плевен в тази част.
Решението в тази част с характер на определение
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
Отменя разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 32, ал. 4 и чл. 52, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 15 за определяне размера на местните данъци на територията на
Община – Левски, приета с решение № 56/15.02.2008 г. на Общински съвет – Левски
Осъжда Община Левски , гр. Левски,
бул. „България“ № 58, ет. 3 да заплати
на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
След влизане в сила на съдебното решение
същото да се изпрати на Общински съвет-Плевен за обнародване по начина, по
който е обнародвана наредбата, като се представят доказателствата пред
Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/