Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, ……..06.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав, в публично заседание на седми юни през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР НЕЛИ
ДРАНДАРОВА
ПРОКУРОР МАРИЯ
НИКОЛОВА
като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д. № 1859
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 14.02.2019
г., постановена по н.о.х.д. № 10050/2018г., по описа на СРС, НО, 11- ти състав
съдът е признал подсъдимия В.П.Т., за виновен за това, че на 18.03.2017г. в гр.София, ул.„*********, противозаконно
присвоил чужди движими вещи- влекач „Мерцедес Актрос“, с per. № ********, на стойност 78 918,00
лева, собственост на „У.Л.“ ЕАД и полуремарке „Шмитц Каргобул СЦБ СЗБ“, с per. № ********, на стойност 88 637,00
лева, собственост на „И.“ ЕАД, на обща стойност 167 555,00 лева, които
владеел, като не върнал предоставените му за извършване на международен превоз
на стоки превозни средства и обсебването е в големи размери, поради което и на
основание чл.206, ал.3, вр.ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му наложил следните
наказания: „Лишаване от свобода”, за срок от три години и лишаване от право да
упражнява професия „Шофьор тежкотоварен автомобил- международни превози“ с код
8332-2006 по Национална класификация на професиите и длъжностите, за срок от
една година.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е
отложил изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от пет години.
На основание чл.67, ал.3, вр. чл.42а, ал.1,
т.4 от НК съдът е определил през изпитателния срок да бъде прилагана
пробационна мярка „включване в курсове за професионална квалификация“.
Съдът
е постановил веществените доказателствени средства-
дискове, да останат по делото и да бъдат унищожени, след приключването му,
освен ако бъдат поискани от предалото ги лице.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия В.П.Т., да заплати по сметка на СДВР направените по делото
разноски в размер на 58,65 лева.
Решение по ВНОХД № 1859/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен
състав, 2 стр.
Против
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В.Т., чрез
адв.Н.Д., в която са изложени доводи, че същата е неправилна и необоснована,
постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че
в хода на съдебното следствие обвинителната теза не е доказана нито от обективна,
нито от субективна страна. Твърди се, че съдът необосновано не е кредитирал
доказателствата за влошено здравословно състояние на подсъдимия по време на
извършване на инкриминирания курс и е приел, че при първото посещение в офиса
на фирмата е предал ключа за композицията, но не и талоните за собственост. Поддържа
се, че липсват мотиви за наложеното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Твърди
се, че не е налице присвояване на инкриминираните вещи, тъй като подзащитният
му не се е разпоредил с тях. Поддържа се, че подсъдимият е имал командировъчна
заповед, с която изрично са му предоставени процесните вещи до 23.03.2017г. Моли присъдата да бъде отменена и
съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по
повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на СГП счита, че от събраните по делото доказателства се
установява авторството на деянието и механизма на неговото извършване. Предлага
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на
подсъдимия пледира, че съдът е допуснал многобройни процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на обсъждане на всички относими доказателства. Поддържа,
че по време на инкриминирания курс подзащитният му е имал здравословен проблем,
който го е мотивирал да предприеме действия за завръщане в България. Моли
присъдата да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение, а алтернативно да приеме, че
е налице привилегирован състав по чл.206, ал.5 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият В.Т. заявява, че само е
искал да прибере камиона.
В последна дума подсъдимият В.Т. моли да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение,
III-ти
въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
От
фактическа страна СРС е приел, че с трудов
договор от 25.06.2016г. подсъдимият бил назначен като работник на длъжност „шофьор“
в „С.“ ЕООД, представлявано от свидетеля В.Г.Н.- управител.
По силата на лизингови договори, за осъществяване на своята
дейност дружеството ползвало влекач „Мерцедес Актрос“, с per. № ********, собственост на „У. К.Л.“ ЕАД и
полуремарке „Шмитц Каргобул СЦБ СЗБ“, с per.
№ ********, собственост на „И.“ ЕАД. Всички
използвани от дружеството превозни средства имали монтирани проследяващи
устройства и допълнителни такива, като за наличието на последните шофьорите в
дружеството не знаели. Дружеството стопанисвало гараж, находящ се в гр.София,
ул.„*********, където се паркирали ползваните превозни средства, като на адреса
се намирал и офис на същото.
Решение по ВНОХД № 1859/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен
състав, 3 стр.
Със Заповед № 16205/03.03.2017г. на управителя
на „С.“ ЕООД подсъдимият В.Т. бил командирован за извършването на международен
превоз на стоки, като в тази връзка му били предоставени влекач „Мерцедес
Актрос“, с per. № ******** и полуремарке „Шмитц Каргобул СЦБ
СЗБ“, с per. № ********. След приключване на транспортния
курс, подсъдимият следвало да се яви в офиса и гаража на дружеството и да върне
предоставените му превозни средства, ведно с ключовете и документите за тях.
Първоинстанционният съд е приел, че при
осъществяване на международните превози, поети за изпълнение от дружеството, на
шофьорите били подавани допълнителни програми за товарене, съобразно
местонахождението и посоката на движение на товарната композиция и възможността
за поемане на поръчката. В тази връзка, в хода на осъществявания от подсъдимия В.Т.
транспортен курс, на 16.03.2017г. с него се свързала по телефона свидетелката И.Л.-
ръководител транспортен отдел и диспечер в „С.“ ЕООД, която му указала да
следва програма за доставка от Унгария за България. Подсъдимият решил да не
следва посочената му транспортна програма и поел в различна посока с
управляваната от него транспортната композиция.
Съдът е приел, че на 17.03.2017г. с помощта
на проследяващата система на превозните средства служители на „С.“ ЕООД
установили, че подсъдимият се отклонил от указания му маршрут и се движел в
различна посока, при което свидетелят В.Н.позвънил на телефон 112, за да бъдат
спрени превозните средства и шофьорът за проверка, като посочил приблизителните
им координати и посока на движение. Впоследствие, свидетелят В.Н.получил
обратно обаждане от диспечер на телефон 112, който го уведомил, че посоченият
товарен автомобил с ремарке бил спрян за проверка в близост до гр.Сегет,
Унгария и след като не били установени нередности, продължил пътя си.
Подсъдимият провел телефонни разговори със свидетелите
И.Л. и Н.Н.- началник гараж в „С.“ ЕООД, като им заявил, че не му се стояло да
чака товарене в Унгария, искал да се прибира и да му се заплати извършеният
транспортен курс, като в противен случай нямало да върне камиона и ремаркето.
Същия ден, около 18,00 часа, при гр.Карансебеш, Румъния, подсъдимият демонтирал
поставеното във влекача проследяващо устройство с IMEI
357247053465981, и последното съответно
спряло да предава данни за местоположението на превозното средство, след което
заедно с композицията се придвижил до гр.Б.(Мурфатлар), Румъния, където оставил
превозните средства на платен паркинг.
Съдът е приел, че на 18.03.2017г., около
обяд, подсъдимият отишъл в офиса и гаража на „С.“ ЕООД, находящи се в гр.София,
ул.„*********, и предал на свидетелката С.К.- организатор-транспорт в дружеството
единствено ключовете за предоставената му товарна композиция влекач и
полуремарке, без самите превозни средства и съпътстващите ги документи, което
обстоятелство било отразено в съставен нарочен констативен
Решение по ВНОХД № 1859/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен
състав, 4 стр.
протокол от същата дата. При запитване от страна на свидетелката
С.К. къде са самите превозни средства, подсъдимият отговорил, че нямало да ги
върне и отказал да посочи тяхното местонахождение. След този отговор,
свидетелката незабавно се свързала с управителя на дружеството и го уведомила
за случая. Същият вече бил запознат, че проследяващото устройство на влекача спряло
да предава сигнал за местоположението на превозното средство и се свързал с
дружеството, поддържащо системите за проследяване и сигурност на използваните
от „С.“ ЕООД превозни средства.
Посредством допълнителното проследяващо
устройство, за чието съществуване шофьорите не знаели, било установено
местонахождението на влекача и полуремаркето и свидетелите В.Н.А.А.и В.Р.отишли
при гр.Б.(Мурфатлар), Румъния и докарали транспортната композиция в гаража на „С.“
ЕООД.
На 22.03.2017г., в офиса на дружеството се
явил подсъдимия В.Т., който предал на свидетелката С.К. документите за
превозните средства за възложения му транспортен курс, както и демонтираното
проследяващо устройство на влекача, за което бил съставен приемо- предавателен
протокол от същата дата.
Досежно
значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване
на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното
своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка,
е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по
категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно
доказани.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства- обясненията
на подсъдимия В.Т., показанията на свидетелите И.Л., В.Н., Н.Н., А.А., С.К., В.Н.П.А.,
В. Р., Р.Г.и В. .И, протоколи за очни ставки, отчет за движение, справки от
мобилни оператори, справки от С., справка от Б., приемо-предавателен протокол,
длъжностна характеристика, констативен протокол, договори за лизинг справка за
съдимост,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в
кориците на делото.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост съдът е приел за
установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност, с добри характеристични данни.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил,
че подсъдимият В.Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК. От материалите по делото се
установява, че на подсъдимия Т., по
силата на командировъчната заповед, е била предоставена фактическата власт
върху товарна композиция, състояща се от влекач и полуремарке. Товарната
композиция е принадлежала на двете дружества-лизингодатели -„И.“ ЕАД и „У.К.Решение по ВНОХД № 1859/2019г., СГС, НО, III- ти въззивен състав,
5 стр
лизинг“ ЕАД и е била предоставена за
ползване от подсъдимия В.Т., със знанието и съгласието на законния представител
на дружеството-лизингополучател. Подсъдимият
е следвало да върне товарната композиция на дружествата-лизингодатели, което
подсъдимият В.Т. не направил. Обосновано първоинстанционния съд е приел, че в случая е налице довършено престъпление, тъй като подсъдимият е
установил трайна фактическа власт върху движимите вещи, свое собствено владение
и за него е била налице реална възможност да се разпореди с тях, което е и
основание да се приеме, че не е налице опит за извършване на престъплението. Изводите на съда
са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото,
направени са в съгласие
със закона и постоянната практика на ВКС на Република България, поради което въззивната инстанция
ги споделя изцяло.
Правилни
и обосновани са изводите на СРС при определяне на наказанието.
Съдът
пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото съдебно
минало и съдействието за бързо приключване на наказателното
производство, а като отегчаващи- високата стойност на инкриминираното имущество, поради което въззивната инстанция
счита, че законосъобразно и справедливо е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК. Налице са предпоставките за проложение на цитираната разпоредба от НК,
тъй като чистото съдебно минало и ниската лична степен на обществена опасност
на подсъдимия
позволяват да се направи извода, че за да се предизвикат съответни положителни
промени в съзнанието му към спазване на законите не е необходимо да изтърпи
ефективно наложеното му наказание три месеца лишаване от свобода. Ето защо,
съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с приниципа за справедливост
при определяне на наказанието, съдът правилно е отложил изпълнението на
наложеното наказание.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на
присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Воден от горното, и на основание чл.334, т.6 във връзка с чл.338 от НПК Софийски
градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.02.2019г.,
постановена по н.о.х.д. № 10 050/2018г. по описа на СРС, НО, 11- ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.