Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. А.
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. А.
ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Мариана Косачева и с участието на прокурора Кристиян Александров,
като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. А. ВНОХД
№ 3238/2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С
присъда от 14.10.2019 г. по НОХД № 11439/2018 година, СРС, НО, 97 състав е
признал подсъдимия С.А.П. за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.3 от НК, поради което му е
наложил наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година, отложено по реда на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от
3 години и глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.343г НК подсъдимият
е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година. Със същата присъда са
присъдени в тежест на подсъдимия и направените в хода на производството
разноски.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия
чрез неговия защитник, с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на
подсъдимия. В жалбата не се иска събиране на доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. К.,
поддържа въззивната жалба. Счита, че е нарушена процедурата за установяване на
наркотично вещество в кръвта на подсъдимия, като сочи липса на извършен тест на
мястото на проверката и нарушения при вземането на кръвните проби. Оспорва субективната
страна на деянието, като изтъква съзнание на водача единствено за прием на
лекарствени средства по предписание. Моли съда да уважи жалбата и да отмени
първоинстанционната присъда.
Представителят
на СГП счита обжалваната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована, а
наложените наказания - за определени при стриктно спазване на правилата на чл.
36 от НК. Моли съда да потвърди в цялост акта на СРС.
Подсъдимият
П. изразява съжаление, ако е нарушил закона.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение
или отмяна, поради което намира, че същата следва да бъде потвърдена, по
следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Първата
инстанция е направила задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, довела
до единствено възможния правен извод. При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства, настоящият състав не намери основания за съществена
промяна във фактическата обстановка по делото и прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.А.П. е роден на *** ***. Той е български гражданин, женен, със средно
образование, складов работник в Кооперация „Панда”, неосъждан. Като водач на
МПС преди инкриминираната дата има констатирано едно нарушение на ЗДП, за което
му е наложена санкция с влязло в сила наказателно постановление.
На 27.10.2017
г. около 13.25 ч. в гр.София, по бул. Цариградско шосе подсъдимият С.А.П.
управлявал л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК№ ********с посока на движение
от бул. „Околовръстен път“ към ул. „Димитър Пешев“. В колата на предната седалка
се возил свидетелят С.Т.. Срещу Стопанство „Врана“ МПС било спряно за проверка
от полицейските служители на 08 -РУ – СДВР - свидетелите Г.Г., А.Л.и И.К.. При
разговора с тях подсъдимият говорил бавно, гласът му треперел, а зениците на
очите му били разширени. Заявил, че периодично употребява наркотично вещество -
амфетамин.
След
това изявление полицаите Г., Л. и К. отвели подсъдимия в сградата на СДВР. Там
около 14.20 ч. като дежурен екип 99-1 на територията на управлението бил св. Г..
Той изпробвал лицето с техническо средство Drug test 5000, с номер ARYF 4000, проба
112, който отчел положителен резултат за опиати -наркотични вещества /амфетамин/,
показан и видян от подсъдимия. На нарушителя бил съставен АУАН и му бил издаден
талон за медицинско изследване във ВМА. После бил откаран от полицаите до ВМА,
където му взели кръв.
Според
заключението на СППЕ по време на деянието подсъдимият П. е психично здрав. При
него е налице зависимост към опиоиди, като към момента на извършване на
изследването в състояние на ремисия поради престой в метадонова терапия. По
време на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От
заключението на СТХЕ се установява наличие на амфетамин, метадон и алпразолам
/ксанакс/ в кръвна проба, иззета от подсъдимия в деня на проверката - 27.10.2017
г.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата
инстанция доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Р.Г.,
Г.Г.,А.Л., И.К. и С.Т., вкл. и дадените в хода на ДП и приобщени по реда на чл.
281 от НПК; заключенията на съдебно-химическата /токсикологична/ и комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертизи, АУАН, ЗППАМ, талон за
медицинско изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози, справка картон на водача, справката за съдимост на подсъдимия и др.
Фактическите констатации
на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ
на доказателствения материал. Установени са по безспорен начин извършването на
деянието, авторството, механизма на осъществяването му, субективната страна на
престъплението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. При
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Районният съдия прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е
кредитирал други. Въззивният състав споделя и направения от
първоинстанционния съд доказателствен анализ, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват съществени
противоречия в доказателствените материали, касаещи времето и мястото на извършената проверка, водача на
автомобила и спътника му, състоянието на подсъдимия, задържането на последния и
проведените изследвания за наличие на наркотични вещества. За тези
обстоятелства показанията на
свидетелите Г., К., Л. и Г., в т.ч. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 от НПК, са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи
както с писмените доказателства по делото, така и с
показанията на свидетеля Томов. Преценени в съвкупност, събраните по делото
доказателства в пълнота установяват фактите, за които се отнасят и не се налага
да бъдат обсъждани поотделно, особено при липса на оспорване на същите.
По делото се установява категорично от заключението на изготвената
съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, че в изследваната проба кръв от
подсъдимия С.П. се установява присъствие на наркотично вещество от групата на
стимулантите – амфетамин, както и присъствие на метадон и лекарствен препарат
от групата на бензодиазепините – алпразолам.
Основното оспорвано от защитника обстоятелство в случая касае
спазването на законовите изисквания при установяване на наркотични вещества в
кръвта на подсъдимия. Действително, към момента на извършване на деянието е
действала Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (в редакцията към ДВ, бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 28.09.2017 г.), противно на приетото от първата
инстанция. Не би могла обаче да бъде споделена позицията, че изследването е
проведено в нарушения на посочения в нея ред.
На първо място, липсата на приложен протокол за извършване на проверка
за употребата на наркотични вещества или техни аналози в случая не би могла да
се приравни на съществено нарушение на правилата на наредбата. Данни за извършена
от свидетеля Г.проверка с тест и отчетен положителен резултат се съдържат както
в показанията на свидетелите – служители на СДВР, така и в издадения талон за
медицинско изследване № 0048897 и в съставения от свидетеля Г.АУАН №
026239/27.10.2017 г., надлежно връчени на подсъдимия срещу подпис. Въпреки
това, предвид обстоятелството, че подсъдимият е изпълнил задълженията си да се
яви в лечебното заведение в указания в талона срок и да даде кръв за
изследване, изводите на двете съдебни инстанции за наличието на наркотични
вещества в кръвта на П. са формирани въз основа на заключението на
съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза. Поради изложеното в случая са
без правно значение резултатите от теста и дали такъв е бил извършен, доколкото
не са налице изрично предвидените в чл. 6, ал. 9, чл. 12, ал. 4 и чл. 15, ал. 6
от Наредба № 1 предпоставки да се използват резултатите от него.
Въззивният съд намира за неоснователни и възраженията на защитата
относно несъответствието на взетите проби с изискванията на Наредба № 1. Видно
от материалите по делото, медицинското изследване е извършено от лекар – д-р Й.А.,
н-к отделение Токсикология във ВМА-София и обстоятелствата по чл. 14 от Наредба
№ 1 са описани в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози по
образец съгласно приложение № 4 към Наредба № 1 (л. 56 от ДП). От заключението
на съдебно-химическата /токсикологична/
експертиза се установява, че предоставената за изследване венозна кръв, взета
от лицето С.А.П., е поставена в 4 бр. вакуумни епруветки, всяка с обем 4 мл.
(общо 16 мл.), което надвишава минимално изискуемия в чл. 15, ал. 3 от Наредба
№ 1 обем от две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл. (общо 14
мл.). Доколкото изр. 2-ро на посочената разпоредба изрично допуска използването
на няколко вакуумни епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант
и производител за осигуряване на необходимото количество кръв, твърденията на
защитата за липса на гаранции за достоверност на резултатите поради малкия обем
на пробите, са неоснователни. Липсата на проба урина също не би могла да
повлияе на достоверността на резултатите, като изр. 2 на чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 1 посочва, че при липса на такава изследването се извършва само с
пробата кръв. Изследването на пробите е извършено от лице, притежаващо
необходимата образователна степен и професионална квалификация, резултатите от
него са отразени в протокол за химико-токсикологично изследване за определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Поради това за този състав не съществува никакво съмнение в съответствието на
изготвената експертиза с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози.
Като правилно, обосновано и в пълнота
отговарящо на поставените задачи съдът възприе заключението на приетата
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Същата е изготвена
от вещи лица, разполагащи със специални познания в съответната област, поради
което и настоящият съдебен състав прецени заключението като достоверно.
Обосновано районният съд се е доверил на
приобщените по чл. 283 от НПК писмени доказателства, част от които са официални
удостоверителни документи, ползващи се с доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. Същите са непротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи
на доказване, допринасят за изясняване на обективната истина и се подкрепят от
събраните гласни доказателствени средства, поради което въззивният състав също
ги кредитира.
Изводите си за съдебното минало на
подсъдимия настоящият състав направи въз основа на приложената по делото
справка за съдимост.
Въз основа на така установената и приета
фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е достигнал до
заключение за осъществен от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК от подсъдимия, С.П., което въззивният
съд споделя изцяло.
От обективна страна подсъдимият П. е
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества,
установено по надлежния ред с Протокол за съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза с Изх. № И-188/09.01.2018 г. на ВМА – София.
Доказаната съставомерност на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК от обективна страна предполага
установяването на две общи предпоставки: първо, че на 27.10.2017 г. подсъдимият
П. е управлявал л.а. марка „Опел”, „Астра” с ДК № ********и второ, че това е
направил при установена по надлежния ред употреба на наркотични вещества. Събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали установяват
по несъмнен и категоричен начин наличието и на двата признака на престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК, доказателствата в чиято подкрепа са били обсъдени и от
първоинстанционния съд.
От субективна страна подсъдимият П. е
извършил деянието виновно при условията на пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК). Подсъдимият е съзнавал, че управлява л.а. след употреба на наркотични
вещества и е целял именно това.
Действително се доказа, че към момента
на деянието подсъдимият е бил в ремисия по отношение зависимост към опиоиди,
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като обстоятелството, че П. е бил в метадонова програма и е
приемал медикаменти с цел лечение не изключва умисъла за извършване на
деянието. Както правилно е посочил районният съд, наркотичното вещество
амфетамин не е продукт от спазването на метадоновата програма, на която е бил
подложен за лечение подсъдимия, същото е забранено за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина и не му е било предписано от лекар. Същевременно установената
от експертизата концентрация на амфетамин от 269 ng/mL многократно надвишава
концентрационната област за еднократен нормален прием по литературни данни за
лица без развита зависимост. Доколкото за съставомерността на деянието липсва
изискуем законов минимум концентрация на наркотичното вещество в кръвта, както
и изискване да е повлияло на поведението на подсъдимия при шофиране, въззивният
съд намира за неоснователни възраженията на защитата, касаещи липса на
субективния елемент.
За пълнота на изложението, обстоятелството,
че П. е приемал предписаните му от лекар медикаменти, за чиято употреба е
съобщил, подкрепя изводите за съзнание от негова страна за употреба на
наркотично вещество преди да предприеме управление на автомобила. Метадонът е
психоактивно, упойващо вещество, класифицирано като наркотично в Списък II -
Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина към Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, което се прилага при субституираща терапия при
опитна зависимост и се отпуска по специален ред. Алпразолам (ксанакс) е
лекарствен препарат от групата на бензодиазепините със седативно-хипнотично
действие, попадащ в Списък III - Рискови вещества към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, отпускано само по
лекарско предписание със специален режим. При приема на което и да е от двете
вещества употребяващия го не следва да шофира и работи с машини, като в
експертизата е отбелязано, че изследваният е декларирал, че е предупреден за
това по отношение на приема на метадон. С оглед на това съзнанието на
подсъдимия за употреба на медикаменти по лекарско предписание не изключва
знанието за характера им на наркотични вещества и забраната за управление на
МПС след употребата им.
Предвид гореизложеното, правилно
подсъдимият С.А.П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Въззивната инстанция изразява съгласие с
първата и по отношение на индивидуализация на наказанието за престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК. Законосъобразно, при наличието на признака „след употреба
на наркотични вещества“, СРС е приел, че в конкретния случай е неприложима
разпоредбата на чл. 78а от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието правилно районният съд е съобразил
както високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, така и
данните за личността на подсъдимия. Правилно като смекчаващо отговорността
обстоятелство СРС е приел полагания от него обществено полезен труд. Като
такива настоящият състав прецени чистото съдебно минало на подсъдимия,
трудовата му ангажираност и изразеното съжаление за стореното. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства въззивният съд прие комбинираната употреба на
няколко вида наркотични вещества, както и шофирането със СУМПС с изтекъл срок
на валидност, с което е допуснато още едно нарушение на ЗДвП.
С оглед
на това законосъобразно Софийски районен съд е определил наказанията на подсъдимия
на основание чл. 54, ал. 1 от НК в минималния, предвиден в санкционната
разпоредба, размер. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че правилно
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия С.А.П. наказания лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лв.
При наличие
на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК правилно районният съд е отложил
изтърпяването на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
три години, като въззивният състав споделя изводите, че за постигане целите на
наказанието същото не е необходимо да бъде изтърпяно ефективно.
Настоящият
състав намира за законосъобразно наложено на основание чл. 343г от НК и другото
кумулативно наказание – „лишаване от право да управлява МПС“, като размерът му
от една година е съобразен с обществената опасност на конкретното деяние и на
дееца. Основателно е приспаднато времето, през което СУМПС е било отнето по
административен ред.
Правилно на
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия
С.А.П. да
заплати направените по делото разноски.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна,
поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
14.10.2019 г., постановена по НОХД № 11439/2018 г. по описа на СРС, НО, 97
състав.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.