РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Пловдив , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501012 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Г. АНДР. С. с ЕГН: **********, чрез адв.
М.Ч. против решение № 260444 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 18033/2018 г.
на ПРС, ІV гр.с-в, с коeто е отхвърлен предявеният от него срещу КР. В. П. с ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 23, ал.1 СК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът е индивидуален собственик
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.506.*, находящ се в гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.09.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. Пловдив, район Северен, бул.
„***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.*, предназначение на самостоятелния обект — жилище,
апартамент, площ: 62,98 кв.м., прилежащи части: изба № 53 с площ от 4,00 кв.м. и
1,090 % ид. части от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в
сграда: на същия етаж - 56784.506.3.1.* и 56784.506.3.1.*, под обекта - 56784.506.3.1.* и
над обекта - 56784.506.3.1*, като придобит въз основа на договор за покупко -
продажба на недвижим имот със средства - лична собственост на ищеца, както и е
отхвърлен предявеният от Г. АНДР. С. с ЕГН: ********** срещу КР. В. П. с ЕГН:
**********, при условието на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,
вр. чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът е индивидуален собственик на 98/100 ид. части от същия недвижим имот. С
жалбата се излагат оплаквания, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът е направил неправилен извод, че щом имотът е
1
закупен по време на брака между страните, не с лични, а със заемни средства,
получени от банков кредит, то доколкото съпругата е солидарно задължено лице по
договора за кредит, то имотът е придобит в режим на семейна имуществена общност.
Поддържа се, че действително имотът е бил закупен по време на брака между
страните, със средства, отпуснати по договор за банков кредит. Кредитът обаче бил
отпуснат лично на жалбопдателя – ищеца и бил погасен от него с изцяло лични
средства. При тези оплаквания се иска отмяна на решението и постановяване на друго
решение по същество, с което исковете да се уважат. Жалбоподателят претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна КР. В. П. чрез адв. Д.Е. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Поддържа, че за да е налице пълна трансформация на лично
имущество, е следвало към деня на придобиване на собствеността продажната цена да
е изплатена с изцяло лични средства на единия съпруг. В казуса обаче цената на имота
била изплатена изцяло чрез тегления по време на брака на страните кредит, поради
което счита, че върху същия е възникнала семейна имуществна общност. Претендира
разноски за инстанцията.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, за да се произнесе и като се
запозна с материалите по делото, намира следното:
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно, като при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 23, ал1 ЗС.
Ицецът Г. АНДР. С. е основал иска си на твърденията, че с ответницата са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с Решение № 3172/07.09.2018 г.,
постановено по бр.д. № 11377/2016 г. на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на
07.09.2018 г. През време на брака на страните, на 12.07.2011 г. с договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 135, том II, рег.№ 3433, дело №
304/2011 г. на Нотариус Светла Кирилова с р-н на д-ие ПРС, бил придобит процесният
имот. Тъй като към датата на сключване на договора съпрузите не разполагали със
средства, за да заплатят продажната цена за същия в размер на 38 000 евро, ищецьт
сключил договор за ипотечен кредит с „Уникредит Булбанк" АД, а ответницата се
задължила по договора като солидарен длъжник. Твърди се, че ищецът изплатил
задължението по договора изцяло от трудовото си възнаграждение, както и от
вложени лични парични средства, получени от дарение от неговата майка и от
продажбата на негов недвижим имот - лична собственост, находящ се в гр. К***,
станала на 03.07.2015 г., който имот бил продаден за сумата от 44 200 евро. Въз
основа на тези твърдения моли съда да приеме за установено между страните, че е
собственик на целия недвижим имот, а при условията на евентуалност, че е
собственик на 98/100 ид.части на имота.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено по
делото, че страните са сключили граждански брак на 26.11.1994 г. който е бил
2
прекратен с развод на 07.09.2018 г. По време на брака си, на 12.07.2011 г. с договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 135, том II, рег.№ 3433,
дело № 304/2011 г. на Нотариус Светла Кирилова с р-н на д-ие ПРС, страните
придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, за сумата от 38
000 евро, която била заплатена чрез отпуснат банков ипотечен кредит от „Уникредит
Булбанк“ АД. По договора за кредит ищецът бил кредитополучател, а ответницата –
солидарен длъжник. По делото е установено също, че по време на брака на страните с
Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том 7, дело № 1240/2015 г. на
Служба по вписванията - гр. К. ищецът Г.С. е продал свой личен недвижим имот -
поземлен имот с идентификатор 40909.124.407, находящ се в гр. К., на М. П. за сумата
от 44 200 евро. На 09.07.2015 г. ищецът превел на „Уникредит Бълбанк" АД за
погасяване на задължението по сключения договор за банков ипотечен кредит сумата
от 70 883,55 лв.
Тези обстоятелства, посочени в исковата молба и направените констатации на
районния съд не се оспорват от страните пред настоящата инстанция. Не е спорно и
обстоятелството, че ответницата е подписала Декларация с нотариална заверка на
подписа и с рег. № 4352/09.07.2015 г. на Нотариус Светлана Кирилова, с която същата
декларира, че покупната цена на процесния недвижим имот в размер на 38 000 евро е
заплатена със средства от отпуснат банков кредит съгласно Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR 8361495/4813 от 12.07.2011 г., от който
кредит сумата в размер на 35 988,54 евро е погасена с лични средства на ищеца с
произход продажба на негов наследствен имот.
За да се признае лична собственост на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК по
отношение на придобитата по време на брака недвижима вещ в режим на съпружеска
имуществена общност, законът изисква влагане изцяло или отчасти на лични средства
по смисъла на чл. 22 СК. Влагането на личните средства следва да е налице към
момента на придобиване на правото на собственост според конкретния придобивен
способ. /В този смисъл са Решение № 745 от 09.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 891/2009
г., Решение № 144 от 09.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 566/2016 г., Решение № 173 от
13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2017 г., IV г. о./
Искът по чл. 23 СК е положителен установителен иск за собственост. С
разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК законодателят дава възможност да се установява
трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването на лично
имущество е характера на вложените средства.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.4 от Тълкувателно решение №
5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, при плащане на цената със
заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата
съпрузи за нуждите на семейството, между съпрузите възникват облигационни
отношения /чл. 32, ал. 2 СК/ . В този случай изплащането на заема с лични на единия
съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право .
В настоящия казус е установено безспорно по делото, че процесният недвижим
имот е придобит възмездно от страните по време на брака им, с изцяло заемни
средства, от банков ипотечен кредит, задължението за връщане на които е поето от
двамата съпрузи в качеството им на солидарни длъжници. Изплащането на кредита със
средства само на ищеца би довело до възникване на облигационни отношения с
3
ответницата, но не и до промяна на правата на собственост на страните в придобития
недвижим имот. / В този смисъл са и Решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. №
6452/2013 г. на ВКС, Решение № 36 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3386/2014 г./.
При тези данни съдът приема, че не е доказано от ищеца наличието на
трансформация на лични негови средства при придобиването на процесния недвижим
имот. Исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Районният съд е стигнал в решението си до същите правни изводи, поради което
решението му е правилно и законосъобразно и като такова ще се потвърди.
Въззиваемата страна претендира разноски, но липсват данни по делото такива да
са сторени пред тази инстанция, поради което разноски не и се присъждат.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260444 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д.№
18033/2018 г. на ПРС, ІV гр.с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4