МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
ПО АНД № 118/2013г. ПО ОПИСА
НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Кубратската районна
прокуратура е внесла материалите по Бързо производство № 140/2013г. по описа на
Районно управление “Полиция” – гр. Кубрат срещу Й.И. *** за това, че на 05.06.2013г. по път ІІ 23 с.Медовене –
гр.Кубрат, обл. Разград, е упражнявал професия „водач на лек таксиметров
автомобил”, притежаваща код 8323 според Националния класификатор на професиите,
с моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Ескорт”, с рег. № РР 66 49 АТ,
без да има съответната правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно
чл.31, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТС за таксиметров превоз на
пътници – разрешение за извършване на таксиметров превоз и удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил. Внесено е и постановление от същата
районна прокуратура, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на нарушителя Й.И.И. с налагане на административно
наказание за извършеното от нея престъпление по
чл.324, ал.1 от НК, предвид наличието на основанията на чл.78а от НК.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Кубрат излага доводи в подкрепа на внесеното постановление като
пледира за постановяване на решение, с което признае виновността на нарушителя
в извършване на инкриминираното деяние и предвид наличието на предпоставките за
приложение на чл.78а от НК, да го освободи от наказателна отговорност и да му
наложи административно наказание глоба, ориентирано около минималния размер.
Нарушителят Й.И.И., разпитан
на досъдебното производство, дава подробни обяснения за извършеното, като не се
признава виновен. В съдебно заседание се възползва от правото си да не дава
обяснения. Упълномощения от него защитник пледира за постановяване на
оправдателно решение, тъй като от една страна налице е несъставомерност на
деянието, в извършването на което е обвинен нарушителя, а от друга същото е недоказано.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и на доказателствата намиращи се по Бързо
производство № 140/2013г. по описа на Районно управление “Полиция” – гр.
Кубрат, приема за установено следното:
Нарушителят Й.И.И. е 58-годишен,
български гражданин, женен, неосъждан,
със средно-специално образование, безработен.
Към датата на извършване на
деянието нарушителят И. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
От събраните по делото
доказателства се установява, че подсъдимият И. притежавал лек автомобил „Форд Ескорт”, с рег. № РР 66 49 АТ. С този
автомобил той извършвал превоз на хора, за което те му заплащали цената на
автобусния билет. За тази негова дейност контролните органи имали данни още от
2009 год., когато като собственик на л.а. „Опел вектра”, нарушителят също
извършвал такъв нерегламентиран превоз на хора. В тази връзка му били съставяни
Протокол за полицейско предупреждение от 30.01.2009г. (л.33 от БП), Разпореждане
на полицейски орган от 06.02.2009г. и АУАН № 953428/12.02.2009г. Данни, че
същата нерегламентирана дейност нарушителят продължавал да извършва сочат и
двете докладни записки от 08.12.2009г. и от 01.02.2011г.
На 05.06.2011г. подсъдимият отишъл с лекия автомобил „Форд ескорт” от
гр. Кубрат до центъра на село Медовене. По това време на спирката били
свидетелите Х. и Х., които следвало да пътуват до гр. Кубрат. Докато чакали, И.
ги извикал да се качат в неговия автомобил. Двамата свидетели знаели, че
нарушителят извършва таксиметрови услуги, като при пристигането си пътниците му
плащали цената на автобусния билет от 1.00 лев, като бащата – св.Х. и друг път
ползвал услугите на подсъдимия. На спирката била и свидетелката А., която
работела в шивашки цех в гр. Кубрат и бързала за работа. Тя и преди ползвала
услугите на И. – превоз на цената на автобусния билет, поради което и тя се
качила в неговия автомобил.
В областен отдел „Контролна дейност” при ДАИ гр. Разград постъпвали
множество жалби от лицензирани превозвачи, относно нелегални таксита, които
превозват пътници. По повод на същите бил изготвен списък с марката,
регистрационните номера на колите и имената на шофьорите.
На
05.06.2013г. била проведена съвместна операция на служители от РУ „Полиция” гр.
Кубрат и областен отдел „Контролна дейност” при ДАИ гр. Разград. Около 07:45
часа на същия ден, на път ІІ-23 на изхода на Кубрат в посока от с. Медовене,
бил спрян за проверка лек автомобил „Форд Ескорт”, с рег. № РР 66 49 АТ, тъмно син на цвят, без маркировка или отличителни
табели, изискуеми за таксиметрови автомобили, управляван от подс. И.. В него
пътували свидетелите С.А.Х., А.Х.Х. и Б.З.А.. Свидетелят П.Г. *** установил
самоличността на водача и пътниците в автомобила.
Подсъдимият
И. не притежавал разрешение за таксиметров превоз, което е видно от писмото от
Община гр. Кубрат изх. № УД-02-19-268/2013г.
От
писмо изх. № 17-00-24-433/2013г. от Областен отдел „Контролна дейност” при ДАИ
гр. Разград се установява, че подс. И. не притежава „Удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил”, лекият му автомобил не е вписан в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. От писмо изх.
№ 16-00-24/2013г. от изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е видно,
че на подс. И. не е издавано удостоверение за психологическа годност.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа обстановка
се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда
на чл.378, ал.2 от НПК, писмени и гласни доказателства: обяснения на
подсъдимия, показания на свидетелите Х., Х., А., М., Г., К., И. и С., протокол за полицейско предупреждение от 30.01.2009г., разпореждане на полицейски орган от 06.02.2009г., АУАН № 953428/12.02.2009г., писмо от Община гр. Кубрат изх. №
УД-02-19-268/2013г., писмо
изх. № 17-00-24-433/2013г. от Областен отдел „Контролна дейност” при ДАИ гр.
Разград, писмо изх. № 16-00-24/2013г. от изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, справка
за съдимост.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите М., Г., К., И.
и С., дадени на съдебното следствие. Същите са логични и безпротиворечиви
и съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Х.,
Х. и А., дадени в съдебно заседание, тъй като същите остават изолирани на фона
на останалите събрани гласни и писмени доказателства, както и се опровергават
от показанията на останалите разпитани свидетели – полицейски служители и
служители в ДАИ.
Съдът кредитира изцяло и
останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както
помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
Така с
деянието си нарушителят Й.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.324, ал.1 от НК, тъй като на 05.06.2013г. по път ІІ 23 с.Медовене –
гр.Кубрат, обл. Разград, е упражнявал професия „водач на лек таксиметров
автомобил”, притежаваща код 8323 според Националния класификатор на професиите,
с моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Ескорт”, с рег. № РР 66 49 АТ,
без да има съответната правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно
чл.31, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТС за таксиметров превоз на
пътници – разрешение за извършване на таксиметров превоз и удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил.
От обективна страна – превозил трима пътници с лек автомобил „Форд Ескорт”, с рег. № РР 66
49 АТ, (до 5 места заедно с шофьора), като предварително бил уговорен маршрут и цена. Тази дейност е дефинирана в чл.2 от Наредба
№ 34/06.12.1999г. като таксиметров превоз на пътници
и се извършва от лицата по чл.3 от цитирания нормативен акт, а съгласно
националната класификация на професиите лицата, които превозват пътници и
управляват леки автомобили до 7 места притежават професия “Водач на лек и
лекотоварен автомобил” с код 8323. Съгласно
чл.18 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници, водачът на
лек таксиметров автомобил следва да отговаря на определени изисквания, а
именно: да притежава свидетелство за управление на МПС; да не е осъждан за умишлено
престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или административен ред
от правото да управлява МПС; да е психологически годен; да е физически здрав и
да не е инвалид; да притежава
удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, издадено след успешно
полагане на изпит, валидно за съответната община. Отделно в чл.21, ал.1, т.1 – т.14 от наредбата са посочени и изискванията на
които следва да отговаря и таксиметровият автомобил.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че подсъдимият
притежава само свидетелство за правоуправление, а видно от изпратените от Общината, от ДАИ
гр. Разград и от ИА ”Автомобилна администрация” писма, на Й.И.И. не е издавано удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил и удостоверение за психологическа годност. Не се спори, че и управлявания от същия
автомобил не отговаря на изискванията на чл.21,
ал.1 от наредбата.
Неоснователно се явява
възражението на защитата на подсъдимия, че същият притежавал правоспособност,
мотивирайки се с това, че същият притежава свидетелство за управление на МПС. В
случая обаче се касае за специална правоспособност по Наредба № 34/1999г.,
която предвижда провеждане на изпити за професионална компетентност, успешното
им полагане и издаване на съответно удостоверение съгласно чл.6, ал.2 и ал.3,
чл.18, ал.5 и чл. 19 от наредбата. Именно защото упражнява тази професия без
посочената специална правоспособност, деянието не е административно нарушение,
а е елемент от обективната страна от състава на престъплението по чл.324, ал.1
от НК. В този смисъл и представеното Решение от 09.07.2012г. по ванд №
183/2012г. по описа на ОС гр.Разград. Видно от мотивите на съдебния акт,
подсъдимият по същото е притежавал правоспособност за таксиметров превоз по Наредба
№ 34/1999г., освен, че е бил професионален водач на МПС. Следователно и в духа
на Решение № 31 по н. д. 29/69г. на ОСНК, за да бъде деянието съставомерно по
чл.324, ал.1 от НК следва да са налице кумулативно две отрицателни предпоставки
– без разрешение и без правоспособност. Защитата на подсъдимия твърди, че
същият притежавал правоспособност, тъй като притежавал свидетелство за
управление на МПС, но тук както се посочи и по-горе се касае за специалната
правоспособност по Наредба № 34/1999г.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, знаел е, че таксиметров превоз на пътници
се извършва само след придобиване на такава правоспособност и чрез използване
на автомобил отговарящ на изискванията на закона, но въпреки това извършвал
такъв превоз.
По наказанието:
Съдът намери, че са налице
условията на чл.78а, ал.1 от НК: за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или глоба от 100 до 300 лева, нарушителят e пълнолетен, към датата на извършване на
деянието не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди.
Предвид горното съдът освободи
Й.И.И. от наказателна отговорност за престъплението по чл.324, ал.1 от НК и на
основание чл.78а, ал.1 от НК, му наложи предвиденото административно наказание
глоба в размер на 1 000.00 лева.
При индивидуализацията на
наложеното наказание съдът отчита, че
липсват отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, съдействие за разкриване на
обективната истина, материално и семейно положение, поради което наложи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Ръководен от гореизложеното,
съдът постанови решението си.
Районен съдия: /П/
Ал. Великова