№ 33
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330205414 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-007310/28.07.2020
год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „ПП“
Пловдив, с което на К. Н. Д., с ЕГН ********** на основание чл.182, ал.1, т.6
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва Наказателното постановление
/НП/ с твърдението, че не той е управлявал процесния автомобил на
инкриминираната дата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив, Сектор „ПП“, редовно
призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане за
потвърждаване на НП и оставяне на жалбата без уважение като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване на административно нарушение бланков №
816501 от 02.07.2020 год. било установено, че на 18.05.2020 в 08:44 часа в
гр.Пловдив на бул.“Кукленско шосе“ № 52, посока път ІІ-86, било заснето
извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил „БМВ 520Д“ с рег.№
*********, с измерена скорост на движение от 106 км/ч при въведено
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Нарушението било
установено и заснето с АТСС TFR1-M с № 546 в клип № 12876.
Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с
техническото средство, като установената скорост намалил с 3 % и приел за
наказуема скоростта не 106 км/ч., а 103 км/ч в полза на нарушителя, което
представлявало превишаване на разрешената скорост с 53 км/ч.
Установеното било квалифицирано от актосъставителя като
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено от
собственика на МПС – жалбоподателя К. Н. Д., който в попълнена от него
декларация по чл.188 от ЗДвП посочил, че на процесната дата и място именно
той е управлявал лекия автомобил.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП, в което
наказващият орган приел описаната в акта фактическа обстановка и наложил
на Д. административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 12
точки.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните писмени доказателства, включително и
от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава
от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В хода на настоящото беше
2
разпитан в качеството му на свидетел С. Г. В. /актосъставител/, който
поддържа констатациите в акта и чийто показания съдът кредитира като
обективни и съответни на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От събрания доказателствен материал, действително се установява
превишаване на определените в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойности за скорост в
населеното място, извършено от жалбоподателя Д. с посоченото в НП
моторно превозно средство, представляващо административно нарушение на
горепосочената норма от ЗДвП. Доказателство за това е и приложеният в
административната преписка клип № 12876, в който е отразена измерена
скорост от 106 км/ч. От тази стойност съгласно приложения по делото
протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС е отчетена
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. и е приета за наказуема скоростта от 103 км/ч с
отчетен толеранс от 3% в полза на водача.
Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да бъде
ангажирана отговорността на собственика на МПС – жалбоподателя К. Н. Д.,
с което е извършено заснетото нарушение. Относно собствеността на
процесното МПС в административната преписка е приложена справка за
първоначална регистрация и собственици на превозното средство, видно от
която собственик е именно жалбоподателя, който е упражнил правото си по
чл.188, ал.2 от ЗДвП и в саморъчно попълнена от него декларация е посочил,
че той е управлявал лекия автомобил на процесната дата, час и място.
Съдържащото се в жалбата твърдение, че на процесната дата не
жалбоподателя, а друго лице е управлявало лекия автомобил, остана
недоказано в настоящото производство и неподкрепено с убедителни
доказателства. Обяснението на жалбоподателя, че към момента на
посещението му в КАТ не е имал готовност да посочи действителния водач,
не отговаря на житейската логика, доколкото предоставяйки фактическата
власт върху движима или недвижима вещ, всеки собственик е заинтересован
да знае на кого я предоставя, и най-малко би се поинтересувал за името на
ползвателя. Следва да се подчертае, че декларацията се дава под страх от
наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса
3
твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това
именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни
твърдения се ползват с доказателствена стойност. Не може да се приеме, че е
без значение дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго
лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
или в жалбата. Последното представлява единствено твърдение, но то вече не
е скрепено с наказателна отговорност, нито се ползва с доказателствена
стойност. Следва да се има предвид, че обстоятелството дали към датата на
извършване на нарушението процесният лек автомобил е бил управляван от
друго лице, жалбоподателят би могъл да доказва с всички допустими способи
на доказване в административнонаказателния процес, включително и чрез
свидетелски показания, каквото в случая не е сторено. Предвид на
изложеното, съдът не дава вяра на твърдението на жалбоподателя и
представеното с жалбата свидетелство за управление на МПС, като приема за
правилно и законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на Д., като собственик на процесния лек автомобил, вписал в
декларацията по чл.188 от ЗДвП, че именно той е водачът, управлявал МПС
на датата и часа на нарушението.
Визираното нарушение е било заснето с мобилна камера тип TFR1-M с
№ 546, като доколкото се касае за превишение над 50 км/ч, което предполага
лишаване от правоуправление, правилно в случая е пристъпено към съставяне
на АУАН и НП, вместо към издаване на електронен фиш, доколкото с
последния не може да се налага кумулативно предвиденото наказание за този
вид нарушение - лишаване от правоуправление.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR-1M №546, което съгласно
заключението на приобщения по делото като писмено доказателство
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
13.03.2020 г., процесното АТСС съответства на одобрения тип. Действително
приложеното в административната преписка Удостоверение за одобрен тип
на средството за измерване скоростта на движение е с изтекъл срок на
валидност към датата на нарушението. Въпреки това, съдът приема, че
използваното към момента на нарушението АТСС съответства на одобрения
тип, предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съгласно
която, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се
4
в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип.
Спазени са и изискванията на чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата за попълване на протокол съгласно приложението на Наредбата при
всяко използване на мобилно АТСС за контрол, каквото се явява процесното
техническо средство, който протокол е съпроводен със снимка на
разположението на уреда.
Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която разпоредба предвижда за водач,
който превиши над 50 km/h разрешената максимална скорост в населено
място да му бъде наложено наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая на
жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, които са съобразени с
предвиденото в наложената санкционна норма.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение.
Съдебният състав приема, че в хода на административното
производство, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП,
не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на
съществените такива, водещи до засягане и ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице.
В издаденото НП е посочено, че се отнемат общо 12 точки на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР. Във връзка с това съдът намира, че следва да
посочи, че отнемането на точките е последица, която възниква екс леге, след
влизане в сила на наказателното постановление и отнемането на контролни
точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената си
5
част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
007310/28.07.2020 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР
гр.Пловдив, Сектор „ПП“ Пловдив, с което на К. Н. Д., с ЕГН ********** на
основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо
12 точки.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6