Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.02.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 26.11. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1120 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1360/21.12.2018г.
постановено по гр.д. № 425/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З., в
частта с която УМ. „П.Д.С.К." АД е осъден да заплати на ЕТ„А.Г.Х."
С.З.сумата от 21 014, 86лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
изпълнени строително-монтажни работи за обект „Р.Ф." по договор за
изработка, съгласно констативен протокол от 15.10.2008г. и протокол обр.19 от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на иска - 18.01.2018г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1774,73лв., представляваща лихва за забава в плащането на
главницата от 21 014,86лв. за периода 03.03.2017г. - 31.12.2017г., както и
2757,51лева, представляваща частта от направените по делото разноски съразмерно
с уважената част от предявените искове.
Във въззивната жалба УМ. "П.Д.С.К."
АД излага съображения за неправилност на решението. Няма искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор, с който въззиваемия ЕТ „А.Г.Х."
взема становище по направените в жалбата оплаквания. Направено е искане да се
остави първоинстанционното решение в сила. Няма
искания за събирана на доказателства. Претендира разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ “А.Г.Х.” моли съда да постанови решение, с което на осн.чл.266 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника УМ. “П.Д.С.К.”
АД да му заплати сумата от сумата от 21 014, 86 лв., представляваща извършени и
приети от ответника с акт обр. 19 от 22.01.2013 г.
СМР, подробно описани в него по количества и стойности, сумата от 1 824, 93
лева, представляваща лихва за забава на това задължение от 22.02.2017г. до
31.12.2017г., законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба
- 18.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника УМ. „П.Д.С.К.” АД гр. С.З. в
който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове.
По
делото е представена заповед № 519/27.11.2012 г. на изп.
директор на М. ,,П.Д.С.К.” АД С.З., с която е определена комисия за проверка и
съставяне на приемо- предавателни протоколи за
извършени СМР.
По
делото е представен протокол /Образец 19/ с дата: 22.01.2013 г. за установяване
вида на СМР на обект: „Р.Ф." на
обща стойност 21 014, 86 лв. с ДДС, с възложител ответника и изпълнител ЕТ
„А.Г.Х." гр. С.З..
На
22.02.2017г., ищецът е изпратил нотариална покана до длъжника УМ. „П.Д.С.К."
АД С.З.за изплащане на дължимите суми, но не е получил отговор или плащане от
страна на ответника.
Въззивният съд намира, че по делото е спорен въпроса дали между
страните са възникнали договорни отношения по възлагане извършването на СМР за
обект „Р.Ф." към М. „П.Д.С.К.” АД
гр. С.З. /със сегашно наименование УМ. „П.Д.С.К." АД С.З./.
По
делото е представен констативен протокол от 15.10.2008 г., в който като
възложител е посочен М. “П.Д.С.К.” АД, а като изпълнител ЕТ “А.Г.Х.” С.З.. В
същия констативен протокол е посочено, че на 15.10.2008 г. се е събрала комисия
в състав: Председател – инж. Т.В., Членове – В.И. и Г.Х.Х.–
управител на ЕТ „А.Г.Х.”, която направила оглед на обекта, за да установи
нуждата от направа на следните видове СМР, които не са включени в основната ПСД:
демонтаж дървени прозорци, двойна врата и дървени витрини; доставка и монтаж на
РVС дограма; демонтаж на балатум и доставка и монтаж на ламиниран
паркет с дървени первази; направа зидария от “ИТОНГ” и фаянсова облицовка около
мивка; къртене на вътрешна мазилка по стени и тавани, направа на нова и
шпакловка върху нея; латексово боядисване по стени и тавани с грундиране преди
това; боядисване с автоемайллак по дограма и блажно
боядисване по радиатори и тръби; демонтаж кухненски батерии с доставка и монтаж
на нови; доставка и монтаж на луминисцентни лампи,
ключове, контакти и подмяна с нови. В протокола над заглавната част е налице
текст: „Одобрил“, под него „д-р Б. – изпълнителен директор“, като срещу
„одобрил“ е поставен подпис и печат.
По
надолу в протокола е посочено, че „след като направи оглед на горепосочените
видове СМР, комисията реши: С цел подобряване на хигиената и по-голяма
практичност, горепосочените СМР да бъдат изпълнени, като за целта изпълнителят
изготви и представи количествено стойностна сметка за установяване нуждата от
допълнителни средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя.“
Констативният протокол е подписан от горепосочените членове на комисията и е
поставена дата 15.10.2008 г.
Въззивният съд намира, че от констативния протокол от 15.10.2008 г.
не се установява, че между М. “П.Д.С.К.” АД /сега УМ.
“П.Д.С.К.” АД/ и ЕТ “А.Г.Х.” е
постигнато съгласие за извършването на посочените СМР,
респ. че от страна на М. “П.Д.С.К.” АД са възложени СМР на изпълнителя ЕТ „А.Г.Х.”
С.З.. Това е така, защото в констативния протокол възложителят е поставил условие СМР да бъдат
изпълнени, но след като изпълнителят изготви и представи количествено
стойностна сметка за установяване нуждата от допълнителни средства, които
трябва да бъдат осигурени от възложителя. В съдържанието на констативния
протокол нито са посочени обеми на различните видове СМР, които следва да се
извършат, нито цени, по които да се определи дължимото от възложителя
възнаграждение. Следователно без представяне на такава количествено-стойностна
сметка, не би могло да се приеме, че е налице конкретно и окончателно
постигнато съгласие между страните относно възлагане извършването на процесните СМР по констативния протокол от 15.10.2008 г.
Така след като по делото не е установено, че между страните е постигнато
съгласие по тези основни въпроси, се налага извода за липса на договор и
съответно за валидно поети права и задължения между страните. Не може да се
приеме, че такова съгласие е обективирано, чрез конкретното посочване на обеми на видове СМР
и единични цени в съставения пет години по - късно протокол за установяване
завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013 г.
Освен
това този протокол не е подписан нито от законния представител на болницата към
този момент, нито от упълномощени, респ. определени от него представители.
Видно от съдържанието в протокола, като представители на възложителя, съгласно
заповед № 519/27.11.2012 г. са посочени лицата инж.Д.Д.,
С.С., К.О.и инж. Т.В., които са подписали същия за
възложителя М. “П.Д.С.К.”. Според съдържанието на въпросната заповед обаче,
издадена от изпълнителния директор на болницата към този момент д-р П.
Атанасов, тези лица са част от състава на комисия, която заедно с представители
на ЕТ “А.Г.Х.” е следвало да направи проверка на всички извършени СМР през
периода м.февруари 2008 г. до края на 2009г., като от страна на едноличния
търговец бъдат представени на комисията подробни количествено - стойностни
сметки за извършените СМР, за които изпълнителят има претенции, а именно: Първо
вътрешно отделение, Второ вътрешно отделение, Клинична лаборатория, Шесто вътрешно
отделение, УНГ, Първо детско отделение, Второ детско отделение. Поради това въззивният съд намира, че протоколът за установяване
завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013 г. не е подписан от оправомощени представители на М. “П.Д.С.К.“, тъй като в
заповедта не им е предоставено право да проверяват и приемат от името на
болницата СМР за обекти, различни от посочените в заповедта, каквито се явяват процесните, а именно – обект „Р.Ф." към М. „П.Д.С.К.” АД гр. С.З..
В
подкрепа на извода, че между страните по делото не е сключен договор е и заключението
на назначената пред първата инстанция съдебно – икономическа експертиза, в
която е посочено, че в счетоводството на ответника не е отразено съществуващо
задължение към ищеца във връзка с процесните СМР. В
счетоводството на ищеца ЕТ „А.Г.Х.” С.З.също не е осчетоводено вземане за процесните СМР и за протоколите Акт 19 не са издавани
фактури. Според вещото лице за периода м.02.2008 г. до края на 2009 г. не е
налице синтетично и аналитично отчитане във връзка с процесните
СМР на процесните обекти и протоколи.
С оглед
изложеното въззивният съд намира, че по делото не е
установено, че между УМ. "П.Д.С.К." АД и ЕТ
„А.Г.Х." е възникнало договорно правоотношение по възлагане на процесните СМР за обект „Р.Ф." към М. „П.Д.С.К.” АД гр. С.З. по договор за
изработка, съгласно констативен протокол от 15.10.2008г. и протокол обр.19 от 22.01.2013г. При липса на сключен договор за
възлагането им между страните, не съществува и задължение на ответника за
заплащането на възнаграждение за извършване на недоговорени СМР. Дори да се
приеме, че ищецът е извършил процесните СМР в обекта
на ответника, при липса на валидно възникнали договорни отношения, по които
изпълнението им да му е възложено от ответника, то не би могло и да се
претендира заплащане на договорно възнаграждение за извършването им, на
основание чл. 258, вр. чл. 266 от ЗЗД.
С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен е и иска с правно основание по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено включително и в
частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца в
размер на 2757, 51 лева съразмерно с уважената част от исковете и вместо това
да бъде постановено друго, с което предявените искове от ЕТ „А.Г.Х."
против УМ. “П.Д.С.К.” АД за заплащане на сумата от 21 014, 86 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни
работи за обект „Р.Ф." по договор за изработка, съгласно констативен
протокол от 15.10.2008 г. и протокол обр.19 от
22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска
- 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1774,73 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 21 014, 86 лв. за
периода 03.03.2017г. - 31.12.2017г., да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
С оглед
изхода на делото ЕТ „А.Г.Х." следва да заплати
на УМ. “П.Д.С.К.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК, остатъка от
направените пред първа инстанция разноски за експертизи в размер на 568,75
лв.
Пред въззивната инстанция въззивникът
/ответник в първоинстанционното производство/ е
представил списък по чл. 80 от ГПК за направените разноски: за внесена държавна
такса в размер на 420, 28 лева, както и по договор за правна защита и
съдействие: № 105162/06.11.2019г. за уговорено възнаграждение в размер на 6000
лева с ДДС, платимо по банков път.
Към
списъка по чл. 80 от ГПК страната е представила удостоверение за регистрация по
ДДС, фактура № 753/06.11.2019г. на стойност 6000 лева с ДДС и извлечение от
сметка за заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 6000 лева с
ДДС.
С оглед на горното настоящият състав приема, че въззивникът е направил пред въззивната инстанция
разноски в общ размер на 6 420, 28 лева /за държавна такса в размер
на 420, 28 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева с ДДС/,
които следва да му бъдат присъдени.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение
№ 1360/21.12.2018г. постановено по гр.д. № 425/2018г. по описа на Районен съд –
гр.С.З. в обжалваната част включително и в частта за разноските, които ответникът е осъден да
заплати на ищеца в размер на 2757, 51 лева съразмерно с уважената част от исковете
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕТ „А.Г.Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: в гр. С.З., ул. ***, представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х.против УМ. "П.Д.С.К."АД,
ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., ул. ***за заплащане на сумата от 21 014, 86 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни
работи за обект „Р.Ф." по договор за изработка, съгласно констативен
протокол от 15.10.2008 г. и протокол обр.19 от
22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска
- 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1774,73 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 21 014, 86 лв. за
периода 03.03.2017г. - 31.12.2017г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
ЕТ “А.Г.Х.”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., ул. ***,
представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х.да
заплати на УМ. "П.Д.С.К."АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., ул. ***сумата
от 568,75 лв., представляваща остатъка от
направените пред първа инстанция разноски и сумата от 6 420, 28 лева,
представляваща направените разноски пред въззивната
инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията – докладчик Анна
Трифонова
Съдът,
след като извърши съвкупна преценка на събраните доказателства, намира, че по
делото се установява по безспорен начин, че
ответникът е възложил на ищеца извършването на процесните
СМР, респ. се установява възникването и съществуването на твърдените от ищеца
облигационни правоотношения с ответника във връзка с договор за извършване на
СМР. Това се установява от представения Акт обр.19 от
22.01.2013г. за обект „Р.Ф." към М.
„П.Д.С.К.” АД гр. С.З., подписан на
същата дата от представители на възложителя, определени съгласно заповед №
519/27.11.2012г., които след проверка на място, заедно с изпълнителя, са
установили, че са извършени и подлежат на заплащане, описаните подробно в
документа натурални видове строителни и монтажни работи. Независимо, че не е
подписан от законния представител на ответника към датата на съставяне на
протокола, този документ обективира предаването на
извършената работа от изпълнителя и приемането й от възложителя без възражения.
Посоченият Акт обр.19 от 22.01.2013г. съставлява
частен документ, разполагащ с материална доказателствена сила относно
съдържащите с в него изявления, направени от представителите на ответника,
относно приемане на действително извършените СМР, обема им, вида им и
стойността им. Този документ потвърждава твърденията на ищеца за възлагането на
процесните СМР, което, макар и извършено неформално,
е действително и обвързва възложителя. Освен това, доколкото ответникът е
търговско дружество, в случая намира приложение презумпцията по чл. 301 ТЗ,
поради което, дори изявлението за приемане на работата да е извършено от лица
без представителна власт за търговеца или без правомощия да извършат това
действие от негово име, следва да се приеме, че търговецът го потвърждава, ако
веднага не се противопостави на извършването му. В случая, ответникът не е
изложил подобни твърдения - да се е противопоставил на извършената работа
веднага след като е узнал за това, нито са събрани доказателства в тази насока.
Поради
това съдът приема, че между страните е сключен устен договор за изработка, по
който изпълнителят ЕТ „А.Г.Х." е поел задължение
да извърши СМР за обект „Р.Ф."
към М. „П.Д.С.К.” АД гр. С.З., съгласно поръчката на възложителя М. “П.Д.С.К.” АД /сега УМ. “П.Д.С.К.” АД/, а
последният да заплати възнаграждение за извършената и приета от него работа.
В
случая е приложима Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки от
2004г., в редакцията си до 2009г., действаща по време на възлагането. Съгласно
чл. 2 ал. 2 от Наредбата, възложителите могат да не провеждат процедура за
възлагане на малка обществена поръчка и да не събират 3 оферти, когато
поръчките имат стойности без ДДС по – малки от 45 000 лева, както в
случая.
Ето
защо, съдът счита, че предявените искове от ЕТ „А.Г.Х."
за извършени и незаплатени от страна на възложителя М.
“П.Д.С.К.” АД /сега УМ. “П.Д.С.К.” АД/ СМР, обективирани
в Акт обр.19
от 22.01.2013г. са основателни и доказани за сумата от 21 014, 86 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни
работи за обект „Р.Ф." по договор за изработка, съгласно констативен
протокол от 15.10.2008 г. и протокол обр.19 от
22.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска
- 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1774,73 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 21 014, 86 лв. за
периода 03.03.2017г. - 31.12.2017г.
Съдия
– докладчик: