М О Т И В И
Обвинението
срещу подс.Ю.Г.К.
е по чл. 130, ал. 1 НК за това, че на на
19.07.2019 година в град Стара Загора е причинил лека телесна повреда на З.Д.К.
изразяваща се в причиняване на болка.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск от частният тъжител З.К. против подс. Ю.К. за сумата 5 000
лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в едно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане / 19.07.2019 г. / до окончателното
изплащане на главницата.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Защитникът
му – адв. В. Д.– пледира за постановяване на оправдателна присъда и за неоснователност
на предявеният граждански иск.
Частният
тъжител и граждански ищец чрез повереника си адвокат М. Х. поддържа обвинението
и предявеният граждански иск .
Производството
е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подс. Ю.К. и
тъжителят З.К. били в интимни отношения в продължение на около три години.След
като връзката им приключила подс. Ю. К. заживял на съпружески начала във
фактическо съжителство със св. Д. И.
На 19.07.2019 г. около 17.30 часа тъжителят З.К.
разговаряла със св. С.С. пред нон-стоп магазина на ъгъла на ул. „ Цар Симеон
Велики „ и ул. „ Майор Кавалджиев „ в град Стара Загора. В този момент подс. К.
минал от там и ги забелязал. Отишъл при тъжителя З.К. и след размяна на реплики
между двамата възникнало скарване. Подс. К. с дланите на ръцете си блъснал три
пъти в областта на гърдите тъжителя К., след което си тръгнал.
Пострадалата потърсила медицинска помощ и след преглед били издадени
амбулаторен лист и съдебно-медицинско удостоверение.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ст. С.,М. В.,
съдебно-медицинско удостоверение № 31/2019 г., експертно заключение на СМЕ /
основно и допълнително/, лист за преглед на пациент, абдоминална ехография, рецепта, медицинско
направление, амбулаторен лист, резултати от рентгеново изследване на гръден кош
, които кореспондират от части с показанията на св. Д. И и обясненията на подс.
К..
Видно от
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза,което в с.з. се
поддържа от вещото лице д-р Т. и от разпита на последния в с.з. се установява,
че тъжителят З.К. е получила контузия на гръдния кош в областта на ребрните
дъги, което е довело до страдание , което отзвучава за около две седмици.
Посочените
увреждания са причинени от действието свързано с блъскане в гръдния кош с ръце.
От
експертното заключение на допънителната СМЕ, което се поддържа от вещото лице
д-р Т. не съществува причинна връзка между деянието на подсъдимия и описаната в
амбулаторен лист 1125/09.06.2020 г. междуребрена невропатия, която може да се
дължи на множество причини различни от деянието на подсъдимия.
Съдът не
приема за установено и доказано, че отразената в амбулаторния лист междуребрена
невропатия е в причинна връзка с деянието на подсъдимия по следните
съображения.
При
извършените множество медицински прегледи и медицински изследвания в това число
ехография и рентгенография непоследствено след деянието / 19.07.2019 г. /
никъде в медицинската документация не са отразени данни или поне съмнения за
причинена междуребрена невропатия. Подобни твърдения не се съдържат и в
показанията на св. В. / лекарят прегледал пострадалата непосредствено след
деянието / .
От
извършване на деянието до установяване на междуребрената невропатия и
отразяването на това заболяване в амбулаторен лист 1125/09.06.2020 г. е изминал
период от време близо една година, през който период различни фактори / травми,
общо заболяване, други здравословни проблеми / могат да бъдат в причинна връзка
с диагнозата междуребрена невропатия / В тази насока е и експертното заключение
на допълнителната СМЕ /.
От
експертното заключение на допълнителната СМЕ, което се поддържа от вещото лице
в с.з. не може да се приеме наличие на причинна връзка между деянието на
подсъдимия и описаната в амбулаторния лист междуребрена невропатия.
В обобщение съдът приема, че поради липса
на установена междуребрена невропаия при първоначалните прегледи , изминалия
продължителен период от време между деяние и поставяне на диагноза и
възможността междуребрената невропатия да се дължи на редица други фактори не
съществува пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия и разстройството
на здравето на пострадалата изразяващо се в междуребрена невропатия.
Този
извод мотивира съда да приеме, че междуребрената невропатия не следва да се
включи в резултата на престъплението и да не се отчита както при правната
квалификация на деянието така и при определяне на обезщетението за причинените
неимуществени вреди.
Съдът не
дава вяра на показанията на св. Д. Ии и на обясненията на подс. Ю. К. в частта,
че последният не е блъскал пострадалата в областта на гърдите.
Свидетелят С.С. е пряк очевидец, който е бил в непосредствена близост до
пострадалата и е възприел от разстояние от около един метър блъскане / три пъти
/ от подс. К. в областта на гърдите на тъжителя.Неговите показания са логични и
последователни. Описаните от св. С. действия извършени от подсъдимия спрямо
пострадалата кореспондират с получените травматични увреждания описани в медицинската
документация /лист за преглед на пациент,
абдоминална ехография, рецепта, медицинско направление, амбулаторен
лист, резултати от рентгеново изследване на гръден кош / и с показанията на
снв. В..
Показанията на св. С. са в пълно съответствие и с експертното заключение
на СМЕ / основното / , от което следва извода, че получените травматични
увреждания могат да бъдат причинени от блъскане в гръдния кош с ръце т.е. така
както се описва в показанията си св. С..
Следователно
показанията на св. С. из цяло кореспондират с показанията на св. В., с
писмените доказателства и с експертното заключение на СМЕ.Всички тези
доказателствени средства из цяло кореспондират по между си, взаимно се
допълват, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие.
Цитираните до тук доказателствени средства / показанията на св. С., св. В.,
писмените-лист за преглед на пациент,
абдоминална ехография, рецепта, медицинско направление, амбулаторен
лист, резултати от рентгеново изследване на гръден кош , експертното заключение
на СМЕ / установяват доказателства, които опровергават по несъмнен и безспорен
начин твърденията в показанията на св. И и обясненията на подсъдимия, че
последният не е блъскал пострадалата.
Свидетелката Д. И твърди, че е наблюдавала ситуацията от около 100 метра
и то през прозореца на магазина.Тези обстоятелства на фона на опроверганите от
останалите доказателства показания правят същите неубедителни .
От
друга страна подс. К. и св. И са и във фактическо съжителство по между си,
поради което и двамата имат мотив да посочват единствено фактите в полза на
подсъдимия.
Показанията
на св. И и обясненията на подс. К. не се подкрепят от останалия доказателствен
материал , явяват се изолирани, опровергават се , поради което същите се явяват
неубедителни и съдът не ги кредитира с доверие.
Изложеното до тук дава основание да се приеме, че обясненията на
подсъдимия се явяват една защитна позиция, на която има право, но същата е
опровергана и не може да се възприеме от съда.
Всички
преки и косвени доказателствени средства, които по-горе съдът кредитира с
доверие са различни по вид и установяват преки и косвени доказателства, които
са в съответствие и образуват едно хомогенно цяло даващо основание да се
направи единствено възможния извод относно главният факт в процеса / има ли
извършено престъпление и кой е неговият автор / - подс. Ю. К. е извършител на
престъплението лека телесна повреда,
което е претендирано в тъжбата.
Направеният до тук анализ на доказателствения материал дава основание на
съда да възприеме за доказана по несъмнен и безспорен начин изложената
фактическа обстановка.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
При
престъпления от частен характер посочената правна квалификация в тъжбата н
обвързва съда.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. Ю. К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 130, ал. 2 от НК .
ОБЕКТИВНИ
ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
Подсъдимият чрез блъскане с длани в гръдния кош е осъществил
изпълнителното деяние причиняване на лека телесна повреда.
Видно от
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза, което в с.з. се
поддържа от вещото лице д-р Т. на тъжителя К. са причинени
контузия на гръдния кош в областта на ребрните дъги,
което е довело до страдание , което отзвучава за около две седмици.
Следователно
на пострадалата е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК – изразяваща се в причиняване на страдание / продължителна болка/.
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза и установената в хода
на съдебното следствие фактическа обстановка / доказана от посочените по-горе
доказателствени средства/ съдът прави извода, че съществува пряка причинна
връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите обществено опасни последици /
съставомерният резултат изразяващ се в причиняване на лека телесна повреда/-
ако подс. К. не беше блъскал с длани
пострадалата нямаше да се причини телесното увреждане и да настъпят
обществено опасните последици.
СУБЕКТИВНИ
ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Знаел е и съзнавал, че блъска
пострадалата в областта на гърдите, но въпреки това е целял да и причини
телесни увреждания, която цел е успял и да реализира.
Имайки предвид
изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове подс. К.
следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго
по-леко наказание,от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, подсъдимият не е освобождаван от НО по реда на Глава 8 от НК, не е
осъждан / реабилитиран по чрл. 86, ал. 1 т. 3 НК / , няма законови пречки
съгласно чл. 78 А, ал 7 поради което
съдът няма алтернатива и същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 А от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало / реабилитиран по чл. 86, ал. 1 т. 3 НК
/ , добрите характеристични данни / няма данни за други противообществени
прояви / . Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.
Следователно
на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН– Глоба в размер на 1
000 лева съобразена и с имотното му състояние.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
С деянието
си подс. К. е причинил неимуществени вреди на пострадалия изразяващи се в болки
и страдания.На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същият дължи обезщетение.На
основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи по
справедливост.
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства :
-
Причинените телесни увреждания – конкретно посочени
по-горе в мотивите.Не се отчита междуребрената невропатия по изложените
съображения по-горе.
-
Характера на телесната повреда – лека по смисъла на чл.
130, ал. 2 НК.
-
Формата на вина – пряк умисъл.
-
Обстоятелствата при които са причинени вредите – чрез
блъскане в областта на гърдите.
- Периодът
на страданието и срокът на
Възстановяване – две седмици.
-
Болките, които е изпитала пострадалата и техния
интензитет– експертно заключение на СМЕ и показанията на св. Д. Д..
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 2000 лева.В тази част искът е основателен и доказан и
следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва , считано от
датата на непозволеното увреждане / 19.07.2019 г. / до окончателното изплащане
на главницата.
РАЗНОСКИ И
ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя направените по
делото разноски в размер на 1312 лева /възнаграждение за повереника,
възнаграждение за вещото лице, държавна такса /, а на РС град Стара Загора
държавна такса в размер на 80 лева за уважената част от гражданския иск.
Причини –
Незачитане правата на личността и влошени междуличностни отношения .
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: