№ 475
гр. Пловдив, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300503205 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора И. Г. В., ЕГН - ********** Решение № 3 877 от
04.10.2024 г., пост. по гр.д. № 5 075/2024 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения
от въззивника срещу въззиваемата „ Ти Би Ай Банк АД, ЕИК ********* иск за признаване за
установено, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***/*** г. е
недействителен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10 ал. ал. 1 и 2 от
ЗПК и чл. 11 ал. 1 т.т.9,10 и 11 от ЗПК.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решението. Настоява се, че
Общите условия за платежни услуги на Ти Би Ай Банк АД съставляват приложение към
процесния договор, т.к. уреждат реда и начина за откриване на банкова сметка, по която
кредитът да бъде обслужван и като така големината на шрифта им е релевантна за
настоящия спор, а съгласно заключението на приетата СТЕ те са изпълнени на шрифт с
големина 11 – т.е. под минимално изискумата се такава 12 съгласно разп. на чл. 10 ал. 1 от
ЗПК. Настоява се, че договорена възнаградителна лихва по необезпечени кредити / какъвто е
процесния / в размер над три пъти законната лихва / в случая 41,11 % при законна 30 % / е
нищожна като противоречаща на добрите нрави. Настоява се, че договорът не отговаря на
изискванията за действителност, тъй като не е посочено какви разходи са включени в ГПР,
съответно как е определена общата дължима сума от 19 756 лв. при предоставени заемни
средства в размер на 10 000 лева, поради което счита да са нарушени императивните норми
на чл. 11 ал. 1 т.7 и 10 от ЗПК, както и на основното изискване клаузите, определящи
основния предмет на договора да са ясни и разбираеми. В нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК се явявало и непосочването в договора на взетите предвид допускания при
изчисляването на ГПР.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на иска.
1
Претендират се разноски.Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемият Ти Би Ай Банк АД е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
Поддържа, че взетите предвид допускания, при които е изчислен ГПР са изрично посочени в
договора – чл. 10 от същия, както и че същите са в съответствие със ЗПК предвид
конкретната облигация, в която всички величини по заема / срок на действие, възнагр. лихва,
размер на месечната вноска и др. / са фиксирани и не са променяни. Поддържа, че възнагр.
лихва – съставляваща единствения разход по процесния кредит, не надвишава императивно
нормативно установения размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, поради което не е нищожна, а
съдебната практика, на която се позовава ищеца в противна насока е неприложима, т.к. е
постановена преди приемането на разп. на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, която се явява специална.
Поддържа, че възражението досежно размера на шрифта на рамковите Общи условия за
платежни услуги, предоставяни от банката е възведено за пръв път с въззивната жалба и
като така е преклудирано, макар и да е обсъждано от районния съд. Заявеното от въззивника
- ищец по първоинстанционното дело нарушение в тази насока е само досежно шрифта на
индивидуалния договор за кредит. По същество оспорва твърдението тези ОУ да съставляват
част от процесния договор за потребителски кредит в случая, т.к. предлаганите платежни
услуги не са задължителни за кредитополучателя и той може да не ги ползва или да ползва
само част от тях. Поддържа още, че приложимият за тези ОУ материален закон е ЗПУПС,
който не въвежда изискване те да са изпълнени на шрифт с големина не по малка от 12.
Предвид изложеното се пледира за потвърждаване на решението. Претендират се
разноски за въззивното производство. Не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззивника В. срещу
въззиваемия „ Ти Би Ай Банк АД иск за признаване за установено, че сключеният между тях
Договор за потребителски кредит № ***/*** г. е нищожен/недействителен на основание чл.
26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10 ал. ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 11 ал. 1 т.т.9,10 и 11 от
ЗПК.
Искът се основава на следните твърдения: Договорът бил изпълнен на шрифт с
размер под 12 / нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК /; Договорът не съдържал погасителен
план, съдържащ информация каква част от главницата и възнаградителната лихва се
погасява чрез всяка от погасителните вноски / нарушение на чл. 11 т.т. 11 и 12 от ЗПК /;
неяснота относно разходите, включени в ГПР, липса на методика за неговото изчисляване и
непосочване на допусканията, при които е формиран / нарушение на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК
/, освен това ГПР по процесния договор надвишавал многократно средния за страната от
16,34 % - по статистика на БНБ; непосочване на възнаградителната лихва като обща сума в
лева, непосочване на условията за прилагане на лихвения процент възнаградителна лихва /
нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК/, нищожност поради противоречие с добрите нрави на
уговорения размер възнаградителна лихва като надвишаваща три пъти законната лихва.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска.
По делото е безпротиворечиво установено, че страните са сключили процесния
договор за кредит, по силата на който на въззивника – ищец е предоставена в заем сума в
размер на 10 000 лв. - без застраховка, без представени от потребителя обезпечения , без
такси, без други допълнителни плащания – която заемна сума следва да се върне – ведно с
договорна лихва, посредством 45 анюитетни месечни вноски съгласно погасителен план,
инкорпориран в договора с посочени размери и падежи на всяка вноска, посочено е и всяка
вноска каква част от главницата и възнагр. лихва погасява, както и каква е остатъчната
главница след всяка вноска. Посочен е ГЛП – 41,11%, който е фиксиран за целия срок на
действие на договора, както и ГПР в размер на 48,06 % при допускания – договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок поетите
2
задължения. Посочена е общата дължима сума по кредита – 19 756, 16 лв., включваща
главницата и възнаградителната лихва, кореспондираща с погасителния план. Няма спор, че
предоставени заемни средства са усвоени от ищеца.
С оглед казаното съдържание на договора и ангажираните по делото доказателства
районният съд е отхвърлил иска, като е приел възведените нарушения на закона да не са
налице, съответно договорът за кредит да е действителен.
При служебната проверка на обжалваното решение по чл. 269 изр. първо от ГПК
въззивният съд намира същото да е валидно и допустимо. При проверката за неговата
правилност съдът е обвързан единствено от възведените в ИМ, респ. поддържани и във
въззивната жалба на ищеца основания за нищожност, съответно не дължи служебна
проверка за нищожност по невъзведени основания – противно на поддържаното от ищеца,
т.к. искът не е с предмет изпълнение на задължения, произтичащи от договора, а
установителен такъв за прогласяване на неговата нищожност, като силата на пресъдено
нещо на решението се формира само по отношение на възведените основания.
Споделят се изцяло изводите на районния съд за неоснователност на иска. Не са
налице възведените пороци на договора, обосноваващи извод за неговата нищожност на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10 ал. ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 11 ал. 1
т.т.9,10 и 11 от ЗПК по изложените от районния съд мотиви, към които въззивният съд
препраща на основание чл. 272 от ГПК. Неяснота относно разходите на потребителя по
кредита няма. Кредитът има един единствен разход за потребителя – възнаградителната
лихва, който е включен в ГПР, последният не надвишава размера по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Посочени са приложимите в случая допускания, при които е изчислен – тези по 3 а/ от
Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Неоснователно е оплакването за недействителност
на договора поради непосочване в него на методиката / математическия алгоритъм /, по
който е формиран годишния процент на разходите. Същата е изрично нормативно
определена / Приложение № 1 към ЗПК / и единствено приложима от страните за
изчисляването на ГПР по договорите за потребителски кредити. Разпоредбата на чл. 11 т. 10
от ЗПК не изисква нейното възпроизвеждане в договора за кредит. Неоснователно е и
възражението за нарушение на чл. 11 ал. 1 т.т.9 и 11 от ЗПК поради непосочване в договора
на условията за прилагането и разпределянето на лихвения процент / възнаградителната
лихва /, поради което оставал неясен начина, по който е определена подлежащата на
връщане сума. В случая е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, посочени
са броя, размерите и падежите месечните погасителни вноски с така договорения лихвен
процент, посочено е каква част от главинцата и лихвата се погасява чрез всяка вноска и
остатъчната главница. Поради което не е било необходимо договорът да съдържа условията
за прилагане на лихвения процент по кредита и как се начислява същия – върху целия
размер на кредита или на база остатъчната главница, тези данни относно възнаградителната
лихва за търговеца следват от погасителния план, имплицитно се съдържат и извличат от
същия и без необходимост от специални знания. Така не е налице неяснота как е определен
размерът на подлежащата на връщане сума. Договорения размер възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, т.к. е в рамките на максимално допустимия от закона праг на
разходите по кредита / чл. 19 ал. 4 от ЗПК /, като и в случая възнаградителната лихва е
единственият такъв разход, като и процесният кредит е необезпечен.
Според заключението на приетата по делото СТЕ, процесния договор за кредит,
инкорпорирания в него погасителен план и цялата предоставена от кредитора задължителна
преддоговорна информация са изпълнени на шрифт sans serif font от семейство шрифтове
Arial Narrow с големина 12 пункта. Следователно е неоснователно и оплакването за
нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК / досежно големината на шрифта /. Процесният договор за
кредит не е сключен при Общи условия, представените от въззивника – ищец към исковата
му молба Общи условия са за предоставяните от банката – кредитор платежни услуги на
3
физическите лица, в т.ч. и реда и начина за откриване на банкова сметка на потребителя, по
която кредитът да бъде обслужван от него, като за откриването на сметката страните са
подписали отделен договор – искане – договор за предоставяне на платежни услуги и
издаване на платежни инструменти съгласно казаните ОУ. Този договор и ОУ към него -
макар и в случая сключен във вр. с договора за потребителски кредит, не е елемент от
последния по смисъла на чл. 10 ал. 1 вр. чл. 5 ал. 4 от ЗПК, т.к. не съдържа информация,
касаеща основните и съществени параметри на съглашението за кредит, като няма
основание да се приеме, че потребителят може да бъде въведен в заблуждение за важна
информация относно условията на кредита. Поради което изискването по чл. 10 ал. 1 от ЗПК
относно размера на шрифта е неприложимо по отношение на искането – договор за
предоставяне на платежни услуги и на ОУ на банката към него. Съответно тяхното
изпълнение на шрифт с размер 11 пункта / установено по делото посредством заключението
на СТЕ / не рефлектира върху валидността на договора за кредит.
В заключение поддържаните от въззивника – ищец оплаквания са неоснователни,
решението за отхвърляне на иска – правилно, поради което се потвърждава.
На въззиваемата страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 100 лева.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3 877 от 04.10.2024 г. по гр.д. № 5 075/2024 г. по описа на
РС – Пловдив.
Осъжда И. Г. В., ЕГН - ********** да заплати на „ Ти Би Ай Банк АД, ЕИК
********* юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 / сто /
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4