РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Исперих, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска
Административно наказателно дело № 20223310200095 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по постъпила жалба от Д. П. Д. от
гр.Исперих срещу НП № 20-0275-000562/21.01.2022 г., издадено от Началник
група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., с което за
нарушения на: т.1. - чл. 174, ал. 3 ЗДвП, т.2. - чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДвП и т.3 -
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени следните наказания:
глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, глоба в размер на
10.00 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и глоба в размер на 10.00
лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв.В. В. от АК –
Русе поддържа жалбата си, като счита НП за неправилно и
незаконосъобразно и излага подробни съображения. Основните аргументи са
за несъставомерност на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП, тъй като нито към
момента на проверката, нито непосредствено преди нея, нарушителят е имал
качеството водач на МПС. Жалбоподателят твърди, че не е управлявал
собственото си МПС, поради което и не е бил длъжен да дава проба за
алкохол с техническо средство, респективно с талон за медицинско
изследване. Претендира и за сторените в производството разноски.
За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Разград, не се
явява представител.
За РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
1
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.08.2022 г. свидетелите А. Ю. Х. и Д. Върбанов Д. – и двамата
младши автоконтрольори при ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, били
изпратен по сигнал за „въртене на гуми“ от автомобил „*****“, сив на цвят,
на ул.“Янтра“ в гр.Исперих. По пътя, на ул.“Васил Левски“, до ОУ „Васил
Априлов“, полицейските служители забелязали да се движи срещу тях
автомобил, отговарящ на описанието от дежурния. Св.А. Х. подал чрез
полицейския автомобил светлинен и звуков сигнал и указал на водача на
л.а.“*****“ да спре вдясно по посоката му на движение, на място, обособено
като паркинг. Автомобилът спрял и полицейските служители поискали
документите на водача Д. Д. и на автомобила за проверка, след което го
поканили в сградата на РУ МВР – Исперих, която била в непосредствена
близост, за извършване на проби за алкохол и наркотици. Жалбоподателят ги
последвал, но в последствие отказал да му бъдат направени такива проби. В
издадения от св.А.Х. Талон за изследване № 078914 от 08.08.2020 г. водачът
Д.Д. отбелязал собственоръчно отказа си да бъде тестван както с техническо
средство, така и с доказателствен анализатор, и медицинско изследване. За
този му отказа да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта св.А.Х. му
съставил АУАН серия GA № 226587 от 08.08.2020 г. При предявяването му на
нарушителя, той го подписал, като отбелязал, че има възражения, но в
дадения му законов 3-дневен срок не депозирал такива.
Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП, в
което била отразена същата фактическа обстановка, като наказващият орган е
квалифицирал извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, който
съдържа и съответната санкционната норма. В НП са посочени и още две
нарушение, извършени от водача, въпреки, че такива не са описани в АУАН –
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и не
носи контролен талон от свидетелството за управление, като и двете са
квалифицирани като нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и са приложени
санкционните разпоредби съответно на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 2 ЗДвП
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН
серия GA № 226587 от 08.08.2020 г., НП № 20-0275-000562/21.01.2022 г.,
Талон за изследване № 078914 от 08.08.2020 г., сведение, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетелите А. Х. и Д. Д., и отчасти
показанията на Р. Г. и И. К..
С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество е частично основателна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание.
Същевременно съдът счита, че при издаване на процесното НП
административнонаказващият орган (АНО) е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила в частта, касаеща двете нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, коeто e довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 1 ЗАНН
2
административнонаказателното производство се образува със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение, т.е. в общия случай
констатирането на извършено административно нарушение става с АУАН, в
който съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН задължително се
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. Според нормата на чл. 52 ал. 1 ЗАНН наказващият орган е длъжен
да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок
от получаването й, а ал. 4 уточнява, че преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато
е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от
същото ведомство. Т.е. АНО задължително се произнася в рамките на
фактическата обстановка, констатирана с АУАН.
В настоящия случай в АУАН е изложена фактическа обстановка, която
описва само едно административно нарушение, извършено от жалбоподателя
– отказа му да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта в качеството му
на водач на МПС, като същото е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП. Липсват констатации за други нарушения. По преписката не са
налични доказателства за извършено от АНО допълнително разследване на
спорни обстоятелства. В самото НП е посочено, че същото се издава именно
на база съставения АУАН. При това положение не става ясно въз основа на
какви доказателства наказващият орган в НП описва за първи път още две
нарушения, извършени от жалбоподателя и налага съответните наказания за
тях. Подобно съществено разминаване между АУАН и НП в частта за двете
нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП лишава жалбоподателя от
възможността да разбере на базата на кои доказателства наказващият орган е
стигнал до извода за извършени от него нарушения, респективно от
възможността да организира адекватно защитата си. Недопустимо е едва с НП
тепърва да се установяват нови обстоятелства за нови нарушения,
неконстатирани до този момент, без да се даде възможност на водача да се
запознае с тях и да вземе отношение. По този начин е нарушено правото на
защита на нарушителя, което се явява съществено процесуално нарушение и е
основание за отмяна на НП в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП настоящият
съдебен състав намира същото за доказано.
Не се спори по делото, а и жалбоподателят чрез процесуалния си
представител изрично заявява, че действително при извършената полицейска
проверка на процесната дата е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол
в кръвта с техническо средство и не е изпълнил предписания за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Спорният момент в настоящото производство е дали към момента на
извършване на проверката жалбоподателят е имал качеството „водач на
МПС“ съгласно закона, респективно имал ли е задължението да направи
съответните тестове и изследвания за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Изясняването на това обстоятелство е от изключително
значение при преценката за съставомерността на нарушението по чл. 174, ал.
3 ЗДвП, тъй като субект на това нарушение може да бъде само водач на МПС,
т.е. лице, което управлява МПС (по аргумент от § 6, т. 25 ДР на ЗДвП).
3
Относно изясняването на този факт по делото се събраха две групи
противоречиви гласни доказателства – показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта А. Х. и Д. Д. от една страна, и показанията на свидетелите
Р. Г. и И. К. от друга.
Според свидетелите А. Х. и Д. Д. при движението им по ул.“Васил
Левски“ със служебния автомобил, в посока от центъра на града към
ул.“Янтра“, видели движещ се срещу тях автомобил „*****“, в посока към
центъра, който отговарял на описанието, дадено им от дежурния. Подали му
светлинен и звуков сигнал с указание да спре вдясно по посока на
движението, в близост до ОУ „Васил Априлов“ на обособен паркинг. След
като автомобилът спрял, полицейските служители се представили на водача и
поискали неговите документи и тези на автомобила за проверка, при което
установили, че водач е именно жалбоподателя Д. Д.. В последствие св.А.Х. го
поканил в сградата на РУ – Исперих, която била наблизо, за да извърши
проверка на водача за наличие на алкохол и наркотици. Св.А.Х. уточнява, че
към момента на спиране на автомобила за извършване на проверка, в него
имало още лица, освен водача, единият от които бил познат на свидетеля във
връзка с работата му, а другият бил непознат за него.
Свидетелите Р. Г. и И. К. твърдят, че на процесната дата са били с
жалбоподателя и още едно лице, което наричат „Каратюфека“, в бар „Ескейп“
в гр.Исперих до към 6.30 – 7.00 ч. сутринта, след което се качили в колата на
Д. Д. и отишли до квартал в гр.Исперих, наречен „Джаммахле“, за да вземат
един приятел. Автомобилът бил управляван от св.Р. Г., тъй като
жалбоподателят бил употребил алкохол. В „Джаммахле“ Г. предприел с
автомобила т.нар. „въртене на гуми“, вдигнал шум и му била направена
забележка от един съсед. След това всички тръгнали към центъра на града с
колата на Д., отново управлявана от Г. и спрели пред ОУ “Васил Априлов“, за
да оставят Каратюфека. Всички били слезли от автомобила, когато при тях
дошла полицейска кола и полицаите поискали от Д. документите му и тези на
автомобила за проверка. Жалбоподателят бил обяснил на полицейските
служители, че не той е управлявал автомобила, а св.Г. им казал, че всъщност
той е шофирал, но въпреки това именно Д. бил извикан в РУ – Исперих за
проверка.
От анализа на свидетелските показания, се установява, че всяка група
свидетели представя факти и обстоятелства, които са довели до срещата
между жалбоподателя и неговата компания от една страна и полицейските
служители от друга. Категорично се установи от показанията на всички
свидетели, че именно т.нар. „въртене на гуми“, осъществено с автомобила на
жалбоподателя в „Джаммахле“, на ул.“Янтра“, е довело до подаден сигнал от
неустановено по делото лице на ЕЕН 112, в резултат на което свидетелите Х.
и Д. били изпратени за извършване на проверка. Основното противоречие
между двете групи свидетелски показания е относно обстоятелствата дали
при срещата между полицейските служители и компанията на жалбоподателя
автомобилът е бил в движение или вече паркиран и дали е бил управляван от
жалбоподателя или от св.Г..
След задълбочен анализ на всички свидетелски показания, разгледани
поотделно, съпоставени помежду им и със събраните писмени доказателства,
съдът дава вяра на показанията на полицейските служители поради следните
съображения : На първо място следва да се отбележи, че свидетелите Х. и Д.
изцяло потвърждават изложеното в АУАН, включително и факта, че водач на
процесния автомобил е бил именно жалбоподателя Д.. Показанията им са
4
последователни, логични, взаимно допълващи се и липсват причини същите
да не бъдат възприети като достоверни. Напротив, свидетелите макар и не в
подробности и детайли предвид изминалия период от време от констатиране
на нарушението, посочват по какъв повод са спрели автомобила на
жалбоподател, къде са го засекли, къде са му посочили да паркира,
проверките, които са извършили, констатациите, които са направили. В тази
връзка съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че показанията на тези свидетели не следвало да се
кредитират, тъй като те били дългогодишни служители, явявали са се като
свидетели по много и различни административнонаказателни производства и
имали опит в свидетелстването по такъв род дела. Професионалната
компетентност, опита и служебните задължения на двамата полицейски
служители не са основания, които сами по себе си да изключват
достоверността на показанията им. Действително те са длъжни да се явят пред
съда и да дадат показания като свидетели именно в служебното им качество,
но тези показания са дадени след изричното предупреждение за наказателна
отговорност при лъжесвидетелстване и следва да бъдат ценени наред с
останалите събрани доказателства.
Колкото до възражението на адв.В., че посочените от свидетелите факти
относно движението на двата автомобила, разминаването и подаването на
сигнал за спиране не фигурирали в акта, следва да се отбележи, че в АУАН по
принцип се описва нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, а предхождащите го факти не са задължителен реквизит.
Подробностите, свързани с факти и обстоятелства, случили се преди
нарушението и след него, няма пречка да бъдат установени в хода на
административнонаказателното производство, като именно с тази цел се
събират и гласните доказателства.
На следващо място, съдът счита, че показанията на свидетелите Г. и К. не
успяха да оборят материалната доказателствена сила на АУАН относно
удостоверените с него обстоятелства и конкретно обстоятелството, че именно
жалбоподателя Д. е бил водач на собствения си лек автомобил, когато е бил
спрян за полицейска проверка. АУАН като официален свидетелстващ
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, доказва с обвързваща съда доказателствена сила,
че фактите, предмет на удостоверително изявление на органа, издал
документа, са се осъществили така както се твърди в документа. До доказване
на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния
свидетелстващ документ, действително са се случили. В случая настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетелите Г. и К. в частите, в
които твърдят, че автомобилът е бил управляван от св.Г. на процесната дата и
че при пристигане на полицейските служители колата вече е била паркирана и
всички са били слезли от нея. Двамата свидетели са близки приятели на
жалбоподателя, а св.Г. е и негов далечен братовчед. Тези близки отношения
предполагат, от житейска гледна точка, стремеж на свидетелите да дават
показания, с които да оневинят нарушителя или поне да омаловажат
извършеното от него. Вярно е, че св.Г. с показанията си твърди неизгоден за
него факт - за осъществено от него административно нарушение при
управлението на автомобила на жалбоподателя на процесната дата, но това не
прави достоверни показанията му в коментираната част. Това е така тъй като
с признанието свидетелят по никакъв начин не вреди на себе си – от
евентуалното извършване на нарушение е минал период, който изключва
5
търсенето на административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното съдът счита, че материалната доказателствена сила
на АУАН относно удостовереното в него обстоятелство за извършеното от
жалбоподателя административно нарушение не беше оборена в настоящото
производство.
По отношение на направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение за установено в хода на съдебното следствие
несъответствие относно посочения в акта час на извършване на нарушението,
следва да се отбележи следното: Свидетелите Г. и К. твърдят, че са стояли в
бар „Ескейп“ до 6.30 – 7.00 ч. сутринта, след което са тръгнали за
„Джаммахле“. Никъде в показанията си тези двама свидетели не твърдят, че
срещата с полицейските служители е станала в този времеви интервал – 6.30 –
7.00 ч. Това не се твърди и от свидетелите Х. и Д.. По делото не се събраха
доказателства относно точния час, в който полицейските служители са спрели
автомобила на жалбоподателя, но предвид установеното обстоятелство, че
свидетелите Х. и Д. са били нощна смяна, която продължава от 20.30 ч. до
08.30 ч. (а не както адв.В. заявява до 6.00ч. сутринта) и са били изпратени по
сигнал от дежурния, очевидно това е станало преди 8.30 ч. сутринта. В случая
изясняването на точния час, в който автомобилът на жалбоподателя е бил
спрян за проверка, не е от съществено значение, тъй като в АУАН и НП
задължително, съгласно закона, следва да се отбележат датата и мястото на
извършване на нарушението, но не и часа. Още повече, че процесното
нарушение касае отказа на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство и неизпълнението на предписание за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване, който отказ
безспорно се доказа по делото, че е направен в хода на проверката, извършена
в сградата на РУ – Исперих, а не при първоначалната проверка на улицата.
Т.е. нормално е да е минало известно време от спирането на жалбоподателя за
проверка до неговия отказ.
По изложените съображения съдът намира, че процесното НП в частта,
касаеща нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, е правилно е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
жалбоподателят има право на заплащане на разноски в настоящото
производство на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съобразно уважената част от
жалбата. Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от
12.09.2022 г. (л.32 от делото) жалбоподателят е направил такива в размер на
400.00 лв. за адвокатски хонорар. Предвид уважаването на жалбата в една
част и отхвърлянето й в друга, съдът преценява, че се следват разноски в
размер на половината от претендираната сума, а именно 200.00 лв., които
следва да се възложат в тежест на административния орган, в чиято структура
се намира наказващия орган, издал НП, а именно – ОДМВР – Разград.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0275-000562/21.01.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., В
ЧАСТТА, с която на Д. П. Д., ЕГН: **********, от гр.Исперих за нарушение
по т. 1 - на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2000.00 (две
6
хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет
и четири) месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП № 20-0275-000562/21.01.2022 г., издадено от Началник
група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., В ЧАСТТА, с която
на Д. П. Д., ЕГН: **********, от гр.Исперих за нарушения по т.2. – на чл. 100,
ал. 1 т. 1 ЗДвП и по т.3 – на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, са му е наложени глоба в
размер на 10.00 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и глоба в
размер на 10.00 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Разград да заплати на Д. П. Д., ЕГН: **********, от
гр.Исперих сумата от 200.00 (двеста) лева – разноски по дело за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7