Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 3635 17.12.2019
година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На четвърти декември две хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Ж.С.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 3082 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ...........................,
със седалище и адрес на управление: ........................,
представлявано винаги еднолично от члена на съвета на директорите и
изпълнителен директор И.Г.Д.-М., чрез пълномощника юрисконсулт Н.Н.Б., с ЕГН **********,
срещу Н.К. Г., с предишна фамилия Ж.,
с ЕГН **********, с адрес *** ....................., с която моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумите от 6354.75
лева-непогасена главница, по договор за текущо потребление от 29.01.2010 г.,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по
който е цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с договор за покупко-продажба
на вземания от 12.07.2012 г., сумата от 1386.49 лева-договорна лихва, за
периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., 982.49 лева-наказателна лихва, за
периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба- 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира
доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Обективно
съединените осъдителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл.
99 Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, вр. чл. 430 от Търговския закон ТЗ/
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит/ЗПК/. Предявени са от лице, имащо правен интерес от
защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответницата Н. Г., своевременно
с отговора на исковата молба, оспорва изцяло исковете, като
неоснователни. Навежда доводи, че не е обявена предсрочната изискуемост на
вземането и няма съгласие от длъжника за цесията. Прави възражения за нищожност
на клаузата от допълнително споразумение от 10.03.2017 г., с която е делегирано правото за уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, на основание чл. 60 от Закона за кредитните институции, по
причина, че цесионерът е извън обхвата на разпоредбата. Твърди, че ищецът по
делото не разполага с възможността да обяви вземането по договора за кредит за
изцяло предсрочно изискуемо. Позовава се на чл. 71 от ЗЗД, за наличието на
претенция от кредитора преди изтичането на срока за изпълнение от длъжника. На
последно място, прави възражение, че допълнително споразумение от 10.03.2017 г.
също е следвало да бъде съобщено от стария кредитор, по реда на чл. 99 от ЗЗД,
което не е направено. Не ангажира доказателства. Претендира направените по делото
разноски.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира, че исковете по делото са основателни, поради
следното:
Не се спори между по делото, че между ответницата Н. Г.,
с предишна фамилия Ж., е възникнала облигационна връзка с „Банка ДСК“ ЕАД,
договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2010 г., заедно с общите
условия към него, за предоставяне на кредити на за текущо потребление на
физически лица, в размер на 8500.00 лева, при лихва и други условия, подробно
уговорени с договора, платим 120 месеца след датата на усвояване. За неизпълнението по договора е било образувано ч. гр. дело №
681/2012 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е била издадена, в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 432 от 30.01.2012 г. и изпълнителен лист от
31.01.2012 г.-8075.25 лева, за погасяване на банков кредит, представляваща
главница по извлечение от счетоводните книги на Банката към 26.01.2012 г.,
съставено въз основа на договор за кредит за текущо потребление, сключен между
страните на 29.01.2010 г. и общите условия към него, ведно с лихва в размер на
1128.17 лева, за периода от 15.04.2011 г. до 25.01.2012 г., както и
санкционираща лихва, в размер на 492.40 лева, за периода от 15.04.2011 г. до
25.01.2012 г. и законна лихва върху главницата от 26.01.2011 г. до нейното изплащане.
С представения по делото договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 12.07.2012 г.
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ............., е прехвърлила на ищеца по делото „ОТП
факторинг България” ЕООД, ЕИК ............, вземането по процесния договор за
кредит от 29.01.2010 г., заедно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително с изтеклите лихви. Към договора има приложение на
длъжниците и ответницата е между тях, с бившата си фамилия Ж.. На 10.03.2019 г.
страните са сключили и допълнително споразумение от 10.03.2017 г. към договора
за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2012 г., прието като
доказателство по делото, с което са делигирана права на цесионера да уведоми
длъжниците, в обхвата на цесията..
Спори се по делото по редовността на уведомяването за
настъпилата предсрочна изискуемост и редовността на уведомяването от стария
кредитор за извършената цесия.
Относно уведомяването на длъжницата от стария кредитор за
предсрочната изискуемост на вземането по делото липсват доказателства. По погасителния
план, последната вноска следва да се плати на 29.01.2020 г. и следователно дори
към настоящия момент крайният падеж по договора не е настъпил. Независимо от
това, фактът, че няма валидно изявление за предсрочна изискуемост от „Банка ДСК“
ЕАД, е ирелевантен за спора по делото, защото разпоредбата на чл.60 от Закона
за кредитните институции, на която пасивно легитимираната по делото страна се
позовава касае заповедното производство по чл. 417 от ГПК. Във връзка с
уведомяването за процесната цесия, допълващо на допълнително споразумение от
10.03.2017 г. към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2012
г., по делото е представено и прието като доказателство пълномощно/лист 27 от
делото/, в обикновена писмена форма, с което цедентът „БАНКА ДСК“ ЕАД е
упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД, да уведоми от нейно име
всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземанията по
кредити, необезпечени с ипотеки от портфейла на РЦ Бургас, РЦ Варна |и РЦ
София-запад, които банката е цедирала(прехвърлила) със сключения между тях договора
за покупко-продажба на вземания (цесия) от 12.07.2012 г. Дори уведомителното
писмо за цесията на ОТП Факторинг България“ ЕАД до длъжницата да не е
достигнало до адресата си, исковата молба има характер на покана, нейното
получаване от пълномощника е лично връчване, по предвиждането на чл. 45, изр.
2-ро от ГПК и следователно, фактическият състав на цесията е завършен.
Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано
от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, по
предвиждането на чл. 71 от ЗЗД. От заключението на допуснатата, изслушана и
неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена след справки в
счетоводните книги на „Банка „ДСК“ ЕАД-Бургас, при ищеца „ОТП Факторинг
България” ЕАД, погасителния план към договора, общи условия по кредитна
програма на Банката, тарифата на банката, банковите извлечения относно
извършени дебитни и кредитни обороти по разплащателната и заемната сметка на
ответницата, съдът установява, че сумата по кредита от 8500.00 лева е усвоена,
с вальор от 29.01.2010 г. и е била прехвърлена от дебита/разход/ на заемната
сметка по кредита/приход/ на разплащателната сметка на Н.Ж.. Видно от тази
разплащателната сметка № 02/18103156, погасителните вноски по кредита
са преустановени, с последно плащане от дата 19.03.2011 г., в размер
на 150.00 лева, което покрива фактическия състав на горепосочената
неплатежоспособност-наличие на определено по основание и размер вземане, обективно
състояние, в което длъжникът е изпаднал, когато не е в състояние да покрива
свое изискуемо парично задължение. По погасителния план са платени от вноска №
1/15.02.2010 г. до вноска № 13/15.02.2011 г., сума общо в размер на 1944.10
лева. От месец април 2019 г. няма промяна. От тогава са преустановени изцяло
плащанията. Остават дължими 107 броя погасителни вноски. Няма индиции по делото
за наличието на неравноправни клаузи в договорното правоотношение, по смисъла
на ЗПК. Договореният годишен лихвен процент е 14.95% годишно, т.е. под 50 %. Годишният
процент на разходите/ГПР/, включващ всички останали разходи-лихви, такси и и
друго, каквото е договорено е 16.87 % и следователно също е под 50%. За този период лихвеният процент на БНБ за 2017/2018/2019 г. е 0% +10 %,
прави 10 %. Следователно, в случая петкратния размер на законовата лихва по
чл.19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит не е превишен. До 49.99 % ако е
ГПР за периода 2011 г.-2019 г. не надвишава петкратния размер. Към момента
задълженията по погасителния план към договора са: главница от 15.04.2012/21.01.2020
г. от 6354.75 лева; договорна лихва от 15.04.2014/15.04.2017 г. от 2328.42 лева,
общо дълг от 8683.17 лева. По договорното предвиждане с общите условия се дължи
и обезщетението за забавено плащане на главницата/наказателна лихва/ от 982.49
лева, за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г.
Предвид изложеното
от фактическа и правна страна, съдът приема, че ищецът по делото „ОТП Факторинг
България” ЕАД е правоимащ да получи от ответницата Г., с предишна фамилия Ж., вземанията
си по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2012 г. с „Банка ДСК” ЕАД. Цесионерът се
легитимира като приобретател, в хипотезата на уведомен за цесията длъжник с
исковата молба и преустановени плащания по цедираното вземане, с която
неплатежоспособност, по смисъла на чл. 71 от ЗЗД, изпълнението на срочното
задължение може д бъде поискано преди срока. Ето защо, обективно съединените
осъдителни искове по делото, като основателни и доказани следва да бъдат
уважени изцяло.
С оглед изхода на делото, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца по делото „ОТП Факторинг България” ЕАД разноски по делото,
съобразно събраните доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в
размер на 728.95 лева, от който 348.95 лева държавна такса за производството,
280.00 лева-възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.К. Г., с предишна фамилия Ж., с ЕГН **********, с адрес *** .............., да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ........................,
по договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2010 г., заедно с общите
условия към него, за предоставяне на кредити на за текущо потребление на
физически лица, сключен с Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК .................., вземанията по който са прехвърлени на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
12.07.2012 г., сумите от 6354.75 лева(шест хиляди триста петдесет и четири лева и седемдесет и
пет стотинки)-главница, 1386.49 лева(хиляда триста осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки)-договорна лихва,
за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., 982.49 лева(деветстотин осемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки)-наказателна лихва,
за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба-15.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.К. Г., с ЕГН **********, с адрес *** ............., да заплати на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: ............, направените по делото разноски, в размер на 728.95 лева(седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и пет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.