№ 5694
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20211100512578 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20143282 от 21.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 11475 по описа
на СРС за 2020 г., 176 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК
от „В.“ ЕООД срещу „В.Т.“ ООД искове с правно основание чл.327,ал.1 от ТЗ за
установяване дължимостта на вземане в размер на 443,95 лв., представляваща
стойността на продаден алкохол по сключен между страните договор за покупко-
продажба, за което е издадена фактура с № **********/20.08.2018 г. и стокова разписка
№ **********/21.02.2018 г., както и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за
сумата от 53,90 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 31.10.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 63155/2019 г. по описа на СРС, 176 състав.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от „В.“ ЕООД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът твърди, че
неправилно съдът приел, че се касае за адрес на доставка на процесната стока – „адрес
в гр.Трявна, хотел „Орион“, въпреки че в нито един момент ищецът не твърдял, че
стоката е била доставена на този адрес. Адресът, на който стоката била доставена по
изрично искане на ответното дружество, бил в гр.Тетевен, ул.“*******, хотел „Олимп“
– това е адресът, на който ответникът упражнявал дейност към датата на издаване на
процесната фактура. В подкрепа на твърдението, че ответникът упражнявал дейност на
този адрес на хотел „Олимп“, за който хотел била поръчана стоката, в проведеното на
19.11.2020 г. съдебно заседание представил копие от договор за обществена поръчка за
услуга, сключен между Сдружение „Българска федерация по борба“ и „В.Т.“ ЕООД,
1
което доказателство не било обсъдено от първоинстанционния съд. Доставката била
извършена от куриерска фирма „Еконт“, като видно от представената от ищеца
товарителница, с една заявка били изпратени две пратки – пратка № ********* от
Варна до София и пратка № ********* – от Варна до Тетевен, в която било посочено
ясно, че подател е ищецът, поради което заключението на съда, че по делото била
приложена единствено товарителница № *********, касаеща доставка до адрес в
гр.София, а не Тетевен, било неправилно. Сочи също така, че съдът неправилно приел,
че ищецът не доказал съществуването на валидно облигационно отношение с
ответника с мотив за липса на подпис, положен от ответника върху процесната фактура
и стокова разписка. Твърди, че договорът за покупко-продажба е консенсуален и
неформален, като сключването му настъпва с факта на постигане на съгласие между
страните, поради което без значение било дали фактурата е подписана, или не от
ответника. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което исковите претенции бъдат уважени.
В срока за отговор е постъпил такъв от „В.Т.“ ЕООД, с който изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли същата да
бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.327,ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
разгледани по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, на адрес на
ответника били изпратени с куриерска фирма „Е-конт Експрес“ ООД на 20.08.2018 г.
поръчаната от него стока - водка GODFATHER 0,7 – 4 бр., GODFATHER PLATINIUM
0,7 л. – 1 бр., водка WILD DUCK 0,7 – 10 бр., бренди ARARAT AKHTAMAR /10-
годишно/ - 2 бр. - на обща стойност от 443,95 лв. Стоката била доставена и получена
от ответника без забележки на адрес в гр.Тетевен, като същата не била заплатена от
него и към настоящия момент.
Ответникът от своя страна оспорва да е получавал претендираните за доставени
от ищеца стоки.
Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест по предмета
на спора, като е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест при условията
на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е възникнало
валидно облигационно отношение по договор за продажба на твърдяното количество
алкохол, както и че е изпълнил задължението си на продавач, като е предал стоката на
ищеца.
Търговската продажба, уредена в глава 22 от Търговския закон, е вид продажба,
следователно има всички родови белези на договора за продажба. Това е двустранен
договор, консенсуален и неформален / с някои изключения/, като се счита за сключен в
2
момента, в който страните постигнат съгласие относно съществените елементи от
договора – вещ/и, цена и др. Съгласието може да бъде изразено явно – чрез словесни
съвпадащи насрещни волеизявления, или конклудентно – чрез действия на страните.
Когато продавачът изпрати стоки чрез куриер на адрес на купувача, е налице
предложение за сключване на договор /оферта/, като приемането без забележки от
страна на получателя, безспорно е действие, чрез което се изразява приемане на
предложението на продавача за сключване на договор, поради което от този момент се
счита, че съгласие по отношение на съществените елементи на договор за продажба е
постигнато, т.е. договор за покупко-продажба е сключен и за страните възникват
насрещни права и задължения, като най-основните задължения при липса на доказани
други уговорки между страните, е предаване на стока без недостатъци и заплащане на
цената на стоката от страна на получателя-купувач.
За доказване на сключен договор за покупко-продажба, ищецът е ангажирал
следните доказателства: електронно изявление D323266634/20.08.2018 г., в което е
удостоверено, че ищецът е предал на служител на Е.Е.“ ООД два броя пратки, за които
са издадени съответно товарителница с № ********* – за превоз на пратка от Варна до
София и товарителница с № ********* – за превоз на пратка от Варна до Тетевен.
Приложената по делото товарителница с № ********* не е относима за решаване на
правния спор, доколкото макар да е описана в електронното заявление, същата касае
друга заявка за доставка по друг маршрут, а не сочения от ищеца за извършен в полза
на ответника.
Електронното изявление съдът намира за напълно недостатъчно да установи
несъмнено, че ответникът е получил изпратената му стока, поради което и договор за
продажба да е бил сключен между страните. Електронното изявление удостоверява
единствено, че ищецът е предал някакви /неясно какви/ вещи на служител на Е.Е.“
ООД, който е поел задължението да ги достави на посочения от ищеца адрес на
получател. Дали тази пратка е била доставена и предадена на получателя, който
всъщност е ответникът, изобщо не може да се установи от този служебен бон –
електронно изявление. Съгласно чл.8 и чл.9 от Общите условия за услугите на еконт,
публично обявени на интернет адреса на дружеството, договорът за куриерска услуга
се състои от две части – електронна товарителница и тези ОУ. Товарителницата е
документ с уникален номер, попълнен по образец на куриера и указания на клиента в
електронен формат в електронната система на куриера. Договорът се счита за
изпълнен: с доставката на пратката на получателя и изпълнение на допълнителните
услуги към нея (ако има такива), удостоверено с подписите на получателя или
упълномощено от него лице и куриера в електронната товарителница; с връщането към
подателите на недоставени пратки; с унищожаването на куриерската пратка по реда на
т. 42 от настоящите ОУ; с предаването на пратката на получател или на посочено от
него лице.
В случая липсват всякакви доказателства, удостоверяващи с подписите на
получателя и куриера приемането на пратката от страна на ответника, поради което
съдът намира, че това електронно изявление не доказва нищо друго освен, че на тази
дата са предадени вещи от страна на ищеца на служител на Еконт.
Представени са и фактура № **********/20.08.2018 г., както и стокова разписка
№ **********/21.02.2018 г. за артикулите, описани в исковата молба, като двата
документа не носят подпис на представител на ответното дружество.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, която и настоящият състав
възприема, фактът на отразяване фактурата /съдържаща индивидуализиращите
3
облигационното правоотношение елементи/ в счетоводството на длъжника по
установимия с фактурата неформален договор за търговска продажба, факта на
включването й в дневника за покупки по ДДС и факта на ползването на данъчен кредит
по нея, представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и
доказват неговото съществуване. При родово определените вещи, правото на
приспадане на данъчен кредит възниква и е законосъобразно упражнено при
постигнато от страните определяне на вещите / отделянето им от рода / или с
фактическото им предаване, поради което упражняването на правото на приспадане на
данъчен кредит от купувача, при доставката на родово определени вещи, има правното
значение на признание и за получаването на вещите /напр. Решение № 198 от
13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г., т. к., І Т. О. на ВКС/.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира поради неговата обоснованост и логичност, липсват
данни да е осчетоводена процесната фактура в счетоводството на ответника, същата не
е отразена в дневниците за покупки и СД по ДДС и ответникът не е ползвал данъчен
кредит по нея, поради което така представената фактура и стокова разписка не могат да
съставляват доказателства за получаване на вещите, т.е. за сключване на договора за
покупко-продажба.
Освен обсъдените доказателства, които както вече бе посочено, не съставляват
достатъчно убедителни доказателства за установяване на облигационно отношение,
породено от сключен договор за търговска продажба между страните, на описаните в
исковата молба стоки, не са представени никакви други доказателства. С оглед
разпоредбата на чл.154,ал.1 от ГПК, която изисква всяка страна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения, като при липса на проведено пълно
и главно доказване, т.е. доказване, което създава сигурно убеждение у съда, че
соченият факт се е осъществил, от страната, носеща тежестта на доказване, за съда не
остава нищо друго освен да отхвърли претенцията поради нейната недоказаност.
Предвид изложеното, решението с оглед неговата правилност по отношение на
крайния резултат по отхвърляне на исковата претенция, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемият. Същият не е
представил доказателства за извършването на такива, поради което не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20143282 от 21.06.2021 г., постановено по гр.д.№
11475 по описа на СРС за 2020 г., 176 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5